Принципи при разпределението на активите /Pfrtfolio allocation/


1.Стратегическо разпределение на активите разпред /РА/
Стратегическото РА е пасивен начин да се инвестира. Обикновено се прилага чрез принципа "купи и задръж“, т.е. инвеститорът държи активите дългосрочно, без да се влияе от краткотрайните пазарни тенденции, а разчита на постигане на историческата доходност.
Има два основни варианта на стратегическо РА.
Вариант едно:
Инвеститора  има 10 000 лева и е решил да инвестира 50 процента от тях в акции, 30 в облигации и 20 в недвижимо имущество. След примерно 5 години акциите са имали средна годишна възвращаемост от 13 процента, облигациите 5 процента, а недвижимите имоти 8 процента. Тогава се получава, че в този момент разпределението вече не е 50:30:20 ами 58:24:18. Това означава вече различна от първоначалната степен на риск.
Какво може да направи тогава инвеститора, ако иска да спи спокойно при нивото на риск, което знае, че може да понесе? Той може да се насочи към втория вариант на стратегическо РА, а именно такова с ребалансиране. При него периодично портфейлът се връща в избрания първоначален процентен микс от класове. В дадения пример, за да се постигне това, би трябвало да се продадат допълнителните 8 процента акции и с тях да се закупят облигации и недвижимости, така че да се възстанови оригиналното 50:30:20. Ребалансирането не трябва да е твърде често, защото един от основните плюсове на пасивното инвестиране са спестените пари от такси и комисиони при търгуването на ценни книжа. Възможен избор за праг на ребалансиране е, когато някой от класовете промени дела си с 5 процента. Този начин на инвестиране е подходящ за масовия инвеститор - при него употребените време и нерви са възможно най-малко, а в повечето случаи пазарната доходност е достатъчно добра. 

2. Тактическо РА 
Идеята зад него е следната: поддържа се в дългосрочен план някакво разпределение, но инвеститорът може да се отклони от него за кратко време, за да реализира извънредна печалба. Такава възможност за реализиране на краткосрочна печалба на българския фондов пазар беше например приватизирането през фондовата борса на част от БТК. Един инвеститор  например би могъл да продаде акциите си, за да си купи компенсаторни инструменти на цена 25 процента от техния номинал след обявяването на това как ще стане приватизацията. Продажбата на тези компенсаторни инструменти след няколко месеца, в навечерието на приватизацията, би му донесло печалба от около 300-400 процента. След реализирането на тази извънредна печалба той спокойно може да се върне към първоначалния си процентен микс от класове. Инвестирането по този начин вече не е пасивно. Би могло да се каже, че е полуактивно. За успешното му реализиране има два основни фактора - способността успешно да се различават възможностите за краткосрочна печалба и дисциплината след това за завръщане към първоначалния микс.

3. Динамично РА 
В зависимост от движенията на пазара непрекъснато да се променя разпределението на активите. Тук вече няма нищо пасивно и това е активно управляване на портфейла. Това е противоположната стратегия на стратегическото РА и се търси отразяването на кратко и средносрочните движения на пазара. При него например нвеститора  може да започне с разпределение на активите във вида 50:30:20 за акции/облигации/недвижимости. След това обаче преценява, че има условия за спад на цените на акциите като цяло. Затова продава част от тях и купува облигации - разбрал е, че централната банка ще намали лихвения процент. Портфолиото му вече е 20:60:20. след месец е 30:30:40. Накратко казано, при динамичното РА  инвеститора ще продава падащите активи, защото очаква допълнително падане, и ще купува качващи се такива в очакване на продължаване на тенденцията - точно обратното на ребалансирането при стратегическото РА. Този начин на инвестиране е подходящ по принцип за хора, добре запознати с пазарните тенденции. Такива обаче са малко. 

4. Застраховано РА 
Застраховано разпределение на активите. При него има някаква базова стойност на портфейла и неговата възвращаемост, под която не трябва да се пада. Обикновено тази стойност се получава, ако се предположи, че всички средства са инвестирани безрисково - например в ДЦК. Тоест инвеститора  може да управлява активно портфейла, да реализира печалби или загуби, но само докато стойността на портфейла не е паднала под безрисковата такава. Ако това се случи, е добре инвеститора  да се консултира с инвестиционен специалист и евентуално да промени стратегията си. Има правило при тази стратегия, което гласи, че ако стойността на портфейла започне да пада, то постепенно по-рисковите активи се заменят с безрискови такива, за да може, като се стигне базовата, целият портфейл да е в безрискови активи. Ето един  пример? Инвеститора  има 10 000, разпределени в акции, облигации и недвижимости 50:30:20. Тогава базовата стойност на портфейла се получава, ако предположим, че всичките 10 000 са само в ДЦК. Ако тяхната средногодишна възвръщаемост е примерно 3 процента, то тогава базовата стойност на портфейла, под която не трябва да се пада, след година ще е 10 300 лева, а след 5 години ще е 11 593 лева. Такъв начин на инвестиране би бил полезен за хора, които искат да натрупат пари за пенсия - тогава тяхната база ще е тази сума, която ще им осигурява минималния желан стандарт на живот. А ако от активното управление има печалба, то тя ще е добре дошла като бонус.

Няма коментари: