Схемата на капиталистическата икономика

За правилното разбиране на съвременната икономика (пък и на голямо количество други явления) е необходимо да се разграничават затворена от отворена система. 

Една затворена икономическа система не обменя пари, стоки, услуги и информация (не само стриктно икономическа) с друга система. Света като цяло е затворена икономическа система. 

Заем от Марс не може да се вземе, нито да се внесе стока нито да се чуе радио. Отделните страни обаче са отворени икономически системи, те търгуват помежду си и обменят стоки и капитали. 

Схемата на Фигура 1 се отнася за затворена икономическа система, но е еднакво приложима и за отворена, ако се отчетат съответните трансгранични потоци и влияния.  Както се оказва, схемата се възпроизвежда както на вътредържавно така и на международно (глобално) ниво.

Пирамидалната структура в средата на схемата представлява качествено

разпределението на населението по благосъстояние, по доходи или по материална задоволеност. За определеност може да се приеме, че става дума за разпределението по доходи, макар и да не е задължително. Това разпределение се описва с крива на Лоренц (1), а отклонението от напълно равно разпределение на доходите се оценява с коефициента на Джини (2).  Оценките разбира се са доста приблизителни. Всеизвестно е обаче, че бедните обикновено са повече а богатите по-малко затова и фигурата е пирамида. Така в основата на пирамидата се намират голямо количество хора с ниски доходи. Колкото по-високи стават доходите толкова по-малко на брой са хората които ги получават. Изхвърлените от стопанския живот слоеве на населението са ония, които временно или постоянно се оказват неплатежоспособни и могат да разчитат само на социални помощи. Това са просяци, временно или постоянно безработни и хора с доходи на границата на оцеляването. Ако се гледа отделна страна, особено силно-развита на човек може да му се стори, че там такива хора и да има те не са мнозинството което да образува основата на пирамидата. Да, това е така, за развитите страни долната линия на пирамидата не пада толкова ниско, но фигурата си остава пирамида.

Активното население е представено като участник в реалната икономика в средата на пирамидата, а на върха са малкото хора които разполагат с огромни доходи и огромни капитали. Най-често това са собственици на предприятия и банки.

За да функционира правилно икономиката е необходимо паричната маса в реалната икономика да съответства на обема на стоковия оборот. Ако паричната маса в оборот е по-голяма настъпва инфлация, ако е по-малка настъпва дефлация. И в двата случая нормалния процес на производство на стоки и услуги се свива и настъпват икономически кризи. Текущата криза в момента е дефлационна. На схемата на Фигура 1 неустойчивото състояние е обозначено като елипса на върха на пирамида от едната страна на която стои инфлацията, а от другата дефлацията. Наклона на елипсата показва желаната и считана за здравословна инфлация между 2 и 5% годишно.

   

Източника на всички злини

Печалбата на собствениците на предприятия и банки, както и на дребни акционери непрекъснато изсмуква пари от реалната икономика. Това е показано на Фигура 1 с тъмно сини стрелки. Собствениците не могат да употребят тези пари, тъй като не се нуждаят от толкова много стоки, колкото могат да купят. Създава се една голяма маса излишни пари (Отново елипса на върха на пирамида.) които могат всеки момент да се изсипят в реалната икономика и да предизвикат хиперинфлация. По този начин формирането на печалба хем води до дефлация и до замиране на производството, хем създава перманентна заплаха от инфлация. Разбира се, собствениците могат да инвестират в нови производства или във вече съществуващи – бялата стрелка. Това намалява нетният отток на пари от реалната икономика, но не го спира. Още повече, че от всяка инвестиция се очаква печалба. Дълговете не се покриват по този начин, а се увеличават. За обема излишни пари може частично да се съди по номиналната стойност на ценните книжа търгувани по борсите. Към края на 2008 той е 11 пъти по голям от обема на световната икономика (3)

Наливане на пари

За да се предотврати дефлацията е необходимо в икономиката непрекъснато да се вливат нови пари. Това се прави от централната банка. Тя емитира (демек създава от нищото) малко количество пари, което банките умножават обикновено десетократно, чрез банковата мултипликация. Покритието на така създадените от търговските банки пари е дълг, т.е. задължението, че някой ще върне кредита който е получил. Естествено, банките също формират печалба, която само увеличава общата задлъжнялост. 

Държавата – необходим играч

Непрекъснатото емитиране на пари води до голямо нарастване на излишните пари на собствениците. Тия пари са високо ликвидни, което означава, че с тях веднага може да се купи стока. Това създава голяма заплаха от инфлация. Поради тази причина, а и за да спаси от банкрут и гладна смърт известна част от населението държавата се ангажира със заеми от собствениците – кафявите стрелки на схемата (естествено с лихва – оранжевите стрелки), които връща обратно в реалната икономика. Разбира се, като гаранция, че ще си върне заема държавата издава ценни книжа (по точно ги продава) които носят доход на притежателите си, но не са ликвидни. Сиреч, не можеш да си купиш стока с тях. Това намалява заплахата от внезапна инфлация. А и инвеститорите са доволни. Държавата е най-сигурния длъжник.

Друг начин по който държавата намалява изтичащите пари от реалната икономика са данъците и таксите. В частност пропорционалния данък връща част от това количество пари в реалната икономика, но също както и инвестициите не го спира. Прекалено високия данък върху хора със среден и нисък доход може също да намали парите в обръщение в реалната икономика.

Парите от данъци такси и заеми държавата инвестира в държавни проекти и предприятия и раздава на най-бедните слоеве от населението в рамките на социални програми – зелените стрелки на фигурата. Така противно на пропагандираното мнение, държавата има силно благоприятна регулаторна функция включително чрез данъците и таксите. Ревът, че видите ли държавата вземала данъци от способните и ги давала на неспособните и мързеливите е доста неуместен. Разбира се, на държавата това й струва огромен дълг към собствениците от които е взела заем. Шансовете този заем да се върне са нулеви, но и никой няма да го иска в интерес на истината, освен ако дълга не е външен.

Пазара на ценни книжа

Пазара на ценни книжа играе същата роля каквато и държавата. Той осигурява възможността отделни компании производителки да вземат заем директно от собствениците на пари и също както държавата блокира парите на последните в ниско ликвидни активи – ценни книжа. Разликата е, че компаниите не са въобще толкова надеждни кредитополучатели колкото държавата. За разлика от нея те могат да фалират. Така ценните книжа на компаниите са по-рискови от държавните и съответно по-ликвидни, т.е. по-лесно могат да бъдат обърнати в пари. Когато една компания емитира акции парите които получава за тях отиват за материали, заплати, реконструкции и т.н. т.е. парите се вливат директно в реалната икономика. Разбира се печалбата на акционерите трябва да се осигури. Дълговете продължават да растат.

На пазара на ценни книжа не търгуват само богаташи. Повече от половината американци и по-голямата част от скандинавците участват на  фондовия пазар. Могат, тъй като имат излишни пари, спестявания. Според схемата на фондовите пазари търгуват хора от горните слоеве на икономическата пирамида, т.е. ония които са натрупали печалба и имат излишни пари. Затова фондовите борси са предимно в развитите страни. Може да чуете оплакване, че липсата на борсова търговия с ценни книжа в слаборазвитите страни била причина за липсата на икономически растеж. Хората нямали икономическа култура. Много по-просто е. Хората нямат излишни пари. Повече за пазара на ценни книжа.

Международната обстановка

Когато става дума за световната икономика, то под държавен дълг се разбира сумарния държавен дълг на страните, външен и вътрешен. 

Когато се направи преглед на международните икономически тенденции се вижда, че развитите страни формират дълг в собствена валута, а развиващите се страни и слаборазвитите страни формират дълг във валута на развитите страни. Това не е случайно. То отразява пирамидалната структура показана на Фигура 1. 

Една страна като Етиопия се намира на дъното на пирамидата и е практически изхвърлена от световната икономика. Германия е близо до върха, а САЩ са на върха. Така както Германия взема заеми от своите собственици, така и бедните страни вземат заеми от същите собственици.  Бедните страни обаче ни най-малко не са задължени да взимат заеми от западни собственици. Могат просто да затворят икономиката си, доколкото е възможно и полезно, да си напечатат пари и да се развиват. Това би означавало да се отскубнат от световната икономическа пирамида и да създават своя. Да, ама не. 

Тук се проявява злата същност на запада.

Информацията за централните банки, регулацията на паричната маса и ролята на държавата се укрива. На нейно място се пропагандира ненамеса на държавата, освобождаване на цените, отваряне за чужди капитали и стоки съкращаване на социалните разходи и между другото обвързване на местната валута с нечия западна валута. Последната мярка лишава централните банки от правото самостоятелно да печатат собствена валута. Тяхната роля се свежда до поддържане на обменния курс на местната валута. Така местната икономика става изцяло зависима от чуждите банки. Те блокират ролята на централните банки на регулатор на паричната маса в реалните им икономики, но самите чужди банки въобще не поемат тази роля. Така икономиките на слаборазвитите страни остават уязвими спрямо намесата на едри западни финансови акули. 

Помните ли „Азиатските тигри”? От кризата през 1997ма   оцеля само Южна Корея.  Лишени от възможността да самофинансират икономиките си чрез вътрешен държавен дълг в собствена валута, неразвитите страни могат да разчитат единствено на чужди инвестиции и заеми. И двете осигуряват поток на печалба към инвеститорите и кредиторите, т.е. към върха на икономическата пирамида – към силно развитите страни. Именно поради това богатите страни са богати.

Усилията за удържане на света в рамките на оглавяваната от Запада икономическа пирамида не се свеждат само до икономическата пропаганда и действията на МВФ и СБ. В рамките на тези усилия се вписват рекламата, образованието, Студената война, превратите и хунтите в Латинска Америка, превратите в Близкия Изток, Войната в Ирак, заплахите срещу Иран и целия комплекс от пропаганда и действия относно разпространението на „демокрацията” и „свободния пазар” (4-8). 

Като се разгледат събитията по-отблизо, се вижда, че едри богаташи има и в бедните страни, а бедни има дори в развитите страни. Двете страни които са в сблъсък са западния едър капитал и заможните малцинства в бедните страни срещу народите на всички страни. Нищо ново под слънцето. Старата класова борба е приела трансграничен характер.

Заключение

Вижда се, че капиталистическата икономика може лесно да бъде разбрана, но не може лесно да бъде контролирана, тъй като перманентно се намира в неустойчиво равновесие. 

По-голямата беда са изумителните абсурди. Създаването на парите от дълг и лихварството са откровено мошеничеството. По тази причина не съществува дори теоретична възможност за изплащане на всички дългове. Създава се бедност и безработица. Натрупват се огромно количество излишни, но и в същото време несъществуващи пари. Човек трябва да е или зъл или изключително хазартен тип за да се хване на такава игра и да се надява да спечели от нея. Зад цялата работа обаче стоят властови интереси на малък кръг хора. Икономиката и политиката са обвързани и както се вижда икономическата власт е изместила и продължава да измества политическата. Именно това прави западната демокрация фалшива. 

Както е писал Айнщайн преди 60 години „Резултата от това състояние е олигархия на частния капитал, чиято огромна власт не може да бъде контролирана дори от демократично организирано общество.”

Познавайки схемата на капиталистическата икономика решението само се набива на очи – премахване на печалбата (включая лихвата). Така се оказва, че печалбата е основна обществена болест. Тя е не само аморална, тъй като води до експлоатация на човек от човека и подменя смисъла на стопанската дейност. Тя представлява проблем от чисто техническа гледна точка, а и освен това е практически излишна*. Печалбата е тежест за обществото. То се развива въпреки нея, а не благодарение на нея.

Веднага се вижда и пътя към „просперитет” без такива радикални мерки като премахване на печалбата. Той се състои във временно отделяне от западната икономическа пирамида. Това включва създаване на собствена пирамида, т.е. независима от чужди страни централна банка, която със собствена валута да самофинансира икономиката си; разумен протекционизъм и защита на местните производители от конкуренцията на западните компании; блокиране на чуждите инвестиции и строг контрол на задграничните финансови потоци; одържавяване на стратегически отрасли на икономиката (Аз тук бих поставил енергетиката, транспорта, селското стопанство и леката промишленост); засилени социални разходи. Това разбира се са временни мерки. Те дават идея как да се оцелява в система в която „винаги трябва някой да умре”. Истинското решение на икономическия хаос на капитализма е социализма.

  Автор:  kihano        

*Напълно ми е ясно, че голяма част от вас ще наскачат веднага, че без печалба нямало мотивация и прочее глупости. Това никак не е вярно. СССР се индустриализира за доста кратко време и без печалба. Не, социализма не се разпадна. Ние го разпаднахме поради невежество. Поради непознаване както на капиталистическата икономика така и на политиката на западните страни. Социализма трябваше да се реформира, а не да се унищожава. Няма обективни икономически закони. Всичко зависи от нашия собствен избор. И ние избрахме да играем на икономическа пирамида. Засега, а и както изглежда за в бъдеще единственото производство на мотивираните от печалба българи ще е производството на външен дълг.