Колективни инвестиционни схеми (част 3)


Разходи свързани с инвестицията
Най-напред, с пример ще бъде илюстриран терминът нетна стойност на активите.
Нека една колективна инвестиционна схема управлява портфейл с ценни книжа на стойност 120 млн. евро и дължи 4 млн. евро на външни консултанти и 1 млн. евро за заплати, наеми и други режийни разходи и е емитирала 5 млн. акции. Тогава нетната стойност на активите на схемата е:
Нетна стойност на активите =  (120 000 000 - 5 000 000)/5 000 000 = 23 евро на акция.
 Разходите, свързани с участието в един взаимен фонд, се класифицират както следва:

Натоварване отпред или начален товар (front load). Това е комисиона или такса върху продажбата, която се плаща при купуването на акциите (дяловете) на фонда. При фондовете с малък товар в Европа и САЩ товарът варира между 1% и 3% от инвестираните средства. Съществува практика тази такса да намалява в процентно отношение с увеличаване на инвестираната във фонда сума. Натоварванията намаляват инвестираните средства. Всеки 1000 евро, инвестирани във фонд с товар от 3%, намаляват с 30 евро такса при продажбата и водят до портфейл, който първоначално струва само 970 евро. В случая е нужна сумарна доходност от 3.09% върху чистата инвестиция (30/970=0.0309), само за да се започне на чисто.
Натоварване отзад или краен товар (back-end load). Това е таксата за обратно изкупуване или „изходна” такса, която инвеститорът плаща при продажба на акциите или дяловете си. Обикновено една такава такса е по-висока през първите години и намалява постепенно за всяка година, през която средствата се държат инвестирани. Тази такса по принцип е предпочитана при голяма част от взаимните фондове, понеже удовлетворява както инвеститорите (плащането им се отлага за месеци или години напред), така и самите фондове (спомага за привличане на по-дългосрочни инвеститори).
Оперативна издръжка. Това са разходите на взаимния фонд при експлоатирането на портфейла, включително административните разходи и консултантските хонорари, които се плащат на инвестиционния мениджър. Издръжката обикновено се изразява като процент от общите управлявани активи и варира между 0.2% и 2%. Инвеститорите плащат за тези разходи чрез намаляващата стойност на портфейла на фонда.
Такси 12b-1. В САЩ това са маркетинговите разходи като реклама, представителна литература, включително годишни отчети и проспекти. За покриването на тези разходи SEC разрешава на мениджърите на фондовете да използват активите на фонда. Те трябва да се прибавят към оперативната издръжка, за да се получи реалното разходно съотношение на фонда. Някои фондове използват таксите 12b-1 вместо натоварване отпред. Тези такси са законово ограничени до 1% от средната стойност на активите на фонда през годината.
Възвръщаемостта от инвестицията в един взаимен фонд се измерва като промяната в нетната стойност на активите плюс разпределените дивиденти като процент от нетната стойност на активите в началото на инвестиционния период. От друга страна, възвръщаемостта се намалява от преките такси на входа и изхода (включително 12b-1 в САЩ) и от разходите на фонда (неговото разходно отношение), намаляващи нетната стойност на притежаваните от акционерите активи.
В таблица 1 са изчислени кумулативните постъпления от инвестиция в размер $10000 и 12% възвръщаемост в три различни фонда А, В и С с различна разходна политика, при положение, че всички дивиденти се реинвестират.
Фонд А има оперативни разходи от 0.5%, няма натоварвания и такси 12b-1. Фонд В няма натоварвания, но има 1% оперативни разходи и 0.5% такса 12b-1. Фонд С има 1% оперативни разходи, няма такса 12b-1, но таксува 8% начален товар при закупуването и върху реинвестираните дивиденти, като дивидентната му доходност е 5%.
В примера сумата след 5 години за фонд А е произведението: $10000*(1+0.115)5 = $17234, за фонд В тя е: $10000*(1+0.105)5 = $16474. Интересен за разглеждане е резултатът за фонд С. 12%-тната годишна възвръщаемост намалява с 1.4% (1% оперативни разходи и 0.08*5% = 0.4% товар върху реинвестираните дивиденти). Сумата след 5 години ще бъде $9200*(1+0.106) 5 = $15225.
Таблица 1. Пример за влиянието на разходите върху инвестиционните резултати

Кумулативни постъпления

Фонд А
Фонд В
Фонд С
Първоначална инвестиция
10000
10000
9200
Сума след 5 години
17234
16474
15225
Сума след 10 години
29669
27141
25196
Сума след 15 години
51183
44713
41698
Сума след 20 години
88206
73662
69009

Трябва да се спомене, че по принцип разходното отношение на една колективна инвестиционна схема включва таксите за управление и общите оперативни разходи, но не и комисионите за брокерите. Понякога за инвеститорите е трудно да измерят разходите пряко. Причината за това е обичайната практика да се плаща за някои разходи с меки пари. Мениджърът на портфейл трупа кредити в меки пари при брокера на акции, като насочва към него сделките на фонда. В зависимост от размера на тези кредити, брокерът плаща част от разходите на взаимния фонд – например за компютърен хардуер и за база данни. Фактически брокерът връща на фонда част от комисионата по сделките.
Предимство за мениджъра на фонда е, че покупките, направени с меки пари не се включват в разходите на фонда и той може да отчете пред инвеститорите си нереалистично ниско разходно отношение. Фондът плаща на брокера ненужно висока комисиона, за да получи отстъпката с меки пари и тези разходи не се включват в разходите на фонда, а се проявяват в намаляване на чистия инвестиционен резултат. Това затруднява инвеститорите при сравняване разходите на фондовете.
Данъчно третиране на дохода от инвестициите. Данъчната политика спрямо колективните инвестиционни схеми не е еднаква в различните страни, но винаги трябва да се има предвид. Обикновено един фонд, за да не се облага печалбата му, трябва да изпълни определени изисквания като процент на разпределените сред инвеститорите дивиденти и оборот на държане на акциите. За индивидуалните инвеститорите в него подходът е диференциран, най-вече по отношение на данъчните им категории. В САЩ например фонд, разпределящ поне 90% от печалбата си сред акционерите си и получил най-много 30% от нея от ценни книжа, държани по-малко от 3 месеца, не заплаща корпоративен данък, който се прехвърля върху инвеститорите му. В случая инвеститор, играещ сам на борсата притежава по-голяма данъчна гъвкавост, защото сам решава кога да реинвестира и кога да капитализира печалбите си. При участие във колективна инвестиционна схема, движението на ценни книжа в портфейла не зависи от индивидуалните инвеститори.

Автор Росен Цветков   

Няма коментари: