Геополитиката на наркотиците

На летището в столицата на Гвинея-Бисау от няколко години насам е „закотвен” огромен самолет „Гълфстрийм”. Навремето той пристига от Венецуела, ескортиран от няколко изтребителя, а на борда му има половин тон кокаин, който обаче се „изпарява” веднага след кацането. Екипажът първоначално е арестуван, но много бързо бива освободен.

Днес самолетът все още е на летището, като своеобразен паметник, символизиращ неспособността на международната общност да се бори ефективно с наркотрафика. На маршрутите, историята, мащабите и спецификата на този непознаващ кризите пазар е посветена появилата се наскоро книга „Наркономиката”, чиито редактор е Матео Такони, който е и един от четиримата автори в нея, заедно с такива известни италиански експерти като Стефания Бизари, Чечилия Ферара и Енца Роберта Петрило.

Както е известно, кокаинът и хероинът са двата стълба на третия по големина икономически сектор на планетата, който по своето значение стои непосредствено след петролния и оръжейния бизнес, като няма никакви признаци, че може да отстъпи престижното си място в тази „класация”. 

Ако не ставаше дума за криминален и дори „смъртоносен” икономически сектор, бихме могли само да се възхищаваме (подобно усещане например оставя в бестселъра си „Гомор” Роберто Савиано) от предприемчивостта на повечето играчи в този бизнес, които винаги са готови за проникване на нови пазари, формиране на нови съюзи и изграждане на изключително сложни механизми и маршрути за доставка на наркотиците от производителите до потребителите. Действително, мултинационалните наркокорпорации нямат никакъв проблем да се договорят както с афганистанските селяни, така и с лондонските брокери или пък с неаполитанската Камора.

В книгата под редакцията на Такони са очертани глобалните пътища на наркотрафика. Така, кокаинът от Латинска Америка се изпраща за Съединените щати през Мексико и достига Европа през Западна Африка. Пътят на хероина пък започва от маковите полета в Афганистан за да достигне Русия през Централна Азия, а Европа – през Турция и Балканите (включително България).

Днес Перу е основният производител на кокаин, измествайки Колумбия, която обаче все още е преди Боливия. Що се отнася до кокаиновия трафик, тук мексиканците вече са изместили колумбийците. По данни на ООН, този наркотик се употребява от 19 млн. души по света, 6,2 млн. от които живеят в Северна Америка, а 4,5 млн. в Европа. Тайната на успеха на подобен грандиозен бизнес е в изключително ефективната глобална мрежа, която, благодарение на съвпадащите интереси между наркобароните и криминалните европейски групировки (и, в частност, Ндрангетата, Камората и балканските мафии), снабява Стария континент с огромни количества кокаин.

Подобни мащабни доставки обаче, не биха били възможни без участието на африканските „брокери”. Защото този аспект на глобализацията засегна пряко и Черния континент, доказателство за което е дейността на двете основни регионални наркогрупировки в Персийския залив и в Гвинея-Бисау. Наркотиците се прехвърлят през Зелени нос, Гамбия, Сенегал и Бенин, ангажирайки в трафика Гана и Нигерия. Безброй куриери-фрийлансъри редовно пренасят малки пратки от по 600-700 грама кокаин срещу 2-3 хиляди евро.

Хероиновият пазар също процъфтява, имайки предвид, че осигурява 2% от световния БВП. При това, почти цялото количество хероин се произвежда в Афганистан, т.е. в една държава, която (както сочи световният военен опит от последните 2500 години, включително съветският и американският от последните 30) не може да бъде контролирана.

Следват Мянма и Мексико, две други държави, с които Западът (макар и по съвършено различни причини) не може да води надежден политически диалог. От Афганистан, който е на първо място и в пречистването на хероина (там се обработват до 60% от цялото количество), маршрутите на наркотрафика водят към сърцето на нашия континент, на който се падат 26% от цялото търсене на този наркотик. В Великобритания го употребяват 23%, в Испания 21%, в Италия 19%, във Франция 12%, а в Германия 9%. При това, като континентални центрове на наркотрафика се очертават Испания (заради „удобното” си законодателство) и Холандия. В тази връзка, авторите на „Наркономиката” дават много интересни данни за Антилските острови, играещи ключова роля в трафика на кокаин за Амстердам. Това, в общи линии, е географията на белия и кафявия наркотик.

Книгата предлага великолепен анализ на икономическите и политически последици от гигантския наркобизнес, демонстрирайки ни мрачното очарование на злото, пропило този глобален пазар, който, макар и не винаги директно, засяга всички ни. Защото няма нито един „здрав” сектор на глобалната икономика, в който да не участват по някакъв начин наркодоларите, наркоеврата или наркорублите: банките, офшорните сметки, резиденциите, хотелите, казината, ресторантите и всичко, което би било полезно за изпирането на огромните суми пари и превръщането на бялото в черно – подчертават авторите, напомняйки ни как този „сив свят” е свързан с нашата ежедневна дейност – спестяванията ни се пазят в същите банки, в които влизат и приходите от наркотрафика, често се храним в ресторанти, отворени с пари от пласирането на поредната пратка кокаин, или пък почиваме в хотели, изградени със средства от трафика на хероин”. Тоест, битката с наркотрафика е мръсна война, която изключително трудно може да бъде спечелена, а печалната истина е, че всички сме участници в нея.

Афганистанският наркобум

Както е известно, през десетилетието след военната интервенция на САЩ и съюзниците им в Афганистан и последвалата му окупация, тази страна произвеждаше 90% от цялото количество нелегален опиум на планетата, което пък представлява основния източник на приходи за местното бунтовническо движение.

Както обяви наскоро ООН, през 2011 общата площ на засетите с опиумен мак полета в Афганистан е достигнала 131 хил. хектара, което е със 7% повече, отколкото през 2010. Имайки предвид значително по-високите средни добиви от един хектар, това означава, че общото производство на опиум ще нарасне с 61%.

Увеличаването на маковите полета е сред доказателствата за провала на усилията на гражданските партньори на НАТО и най-вече на „групите по възстановяване”, които така и не съумяха да убедят местните селяни да заменят отглеждането на мак с алтернативни селскостопански култури.

В доклада на ООН се посочва, че през 2011 стойността на сухия опиум е нараснала с 43% в сравнение с 2010, а пък общите приходи от отлеждането на опиумни култури ще се увеличат със 133%, достигайки 1,4 млрд. долара, т.е. 9% от афганистанския БВП. „Ако към тази печалба добавим и онази от производството и трафика на хероин, става ясно, че опиумът отдавна се е превърнал в ключов елемент на афганистанската икономика, гарантирайки много сериозни средства за нуждите на бунтовниците и подхранвайки корупцията” – се подчертава в доклада.

На свой ред, представителят на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) в Афганистан Жан-Люк Льомайо твърди, че в периода 2001-2010 наркотрафикът е генерирал годишно по 2 млрд. долара в Афганистан и 66 млрд. долара извън страната. Според него, от тези 2 млрд. 10% са отивали у бунтовниците, а около 20% у селяните, обработващи маковите полета. Той смята, че останалите 1,4 млрд. долара най-вероятно са били поделяни между корумпираните местни власти и организираната престъпност. Междувременно обаче, през 2010 цените са нараснали с 300%, което означава, че „селяните вероятно ще получат 1,4 млрд., бунтовниците – около 700 млн. долара , докато корумпираните държавни чиновници и криминалния сектор ще си поделят почти 4 млрд. долара”.

Както е известно, афганистанските власти твърдят, че се опитват да прочистят страната от нелегалното производство на опиум още от времето, когато Движението Талибан беше свалено от власт (през 2001). „Общият обем на прочистените от макови насаждения площи нарасна с 65%, през 2011, но това са само 3% от всички обработваеми земи в страната – подчертава в тази връзка Льомайо, добавяйки, че – макар в някои сфери на борбата с наркотиците се очертава известен прогрес, средносрочните показатели за производството на опиум не са никак обнадеждаващи”.

Наркотрафик и геополитика

На 52-та сесия на Комисията на ООН по наркотиците, провела се през март 2010 във Виена, представителите на Русия предложиха в заключителните и документи да бъде отделено специално място на проблемите с наркопроизводството в Афганистан. Тази инициатива обаче се сблъска с откровено негативната реакция на делегациите на САЩ и някои държави от ЕС и беше блокирана. Впрочем, през последните години руските специални служби редовно предоставят на американските си колеги разузнавателни данни за нарколабораториите, големите складове с наркотици и основните маршрути на транзита на опиум и хероин от Афганистан към Русия и Европа. Реакция на американските и британските служби, както и на афганистанските власти все още няма. Което поставя редица въпроси, включително, дали наркотрафикът не се използва като (гео)политически инструмент в конкурентната борба между големите държави на планетата. Между другото, на тази тема са посветени немалко страници и в появилата се наскоро „Наркономика”.

В условията не непрекъсната война и очевидната неспособност на правителството в Кабул да контролира територията на страната, средствата, отделяни от международните организации за заместване на маковите насаждения с други селскостопански култури, се изразходват за съвършено противоположни цели. Така, през 2004 правителството на Хамид Карзаи предложи на афганистанските селяни 1 250 долара за унищожаването на един хектар макови насаждения, при положение, че изкупвачите на суровина за нарколабораториите им предлагат средно по 16 000 долара за добития от един хектар мак (а да не забравяме, че реколтите в Афганистан се събират по два-три пъти годишно).

На свой ред, американските военни, кой знае защо, предпочитат да действат по-активно срещу наркотрафика в южната част на Афганистан, т.е. в онези райони на страната, където постоянните бойни действия не позволяват разгръщането на мащабно наркопроизводство. В същото време, в северните зони, американските компании изградиха през последните години немалко пътища и мостове, свързващи Афганистан с Таджикистан, а оттам, през Узбекистан, Киргизстан и Азербайджан – с Русия. По тези пътища, наред с всичко останало вървят и керваните с наркотици към територията на Руската Федерация и Европа (т.нар. „северен маршрут” на наркотрафика, който напоследък се очертава като основен).

Междувременно, на запад, Иран съумя да създаде плътна преграда пред наркотрафика от Афганистан. Тук минава една от най-стриктно охраняваните граници в света – верига от укрепления с петметрови преградни ровове, стени и наблюдателни кули, разположени на всеки 300 метра, допълнени от изключително мощно иранско военно присъствие (до 60% от сухопътните сили на Иран са разположени именно по тази отбранителна линия).

Както е известно, мониторингът на ситуацията с наркотиците в Афганистан се осъществява от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), но информацията, която тя изнася за площта на маковите полети и обема на производството на наркотици в страната поражда сериозни съмнения сред експертите. Мнозина от тях смятат, че данните на UNODC систематично се занижават. Така, ако според UNODC обемите на хероиновия трафик по „северния маршрут” (т.е. през територията на Русия) са не повече от 15% от целия, руските специални служби твърдят, че „през последните години тези обеми рязко са нараснали и в момента са поне 35% от целия наркотрафик от Афганистан”.

При това, нелегалният трафик на афганистански наркотици по „северния маршрут” се осъществява с всички видове транспорт: 70% с автомобилен, 20% - с железопътен и 10% - с въздушен транспорт. Значителна част от контрабандата се реализира под формата на доставки на селскостопанска продукция, като наркотрафикът се улеснява от това, че митническите служби на Казахстан например не извършват детайлна проверка на автомобилите, идващи от Азия.

Неслучайно известният американски експерт по Афганистан Ендрю Тъли, директно говори за „хероиновия натиск”, който Афганистан осъществява върху Иран и Русия. Впрочем, данните на руската статистика потвърждават това. Така, през последните години общият брой на регистрираните в Русия тежки и особено тежки престъпления, свързани с нелегалния наркотрафик, непрекъснато нараства. През 2008 например на различни гранични пункове са били задържани 212 наркотрафиканти, а само руските служби за борба с наркотиците са задържали 753 чуждестранни граждани, опитващи се да пласират големи количества наркотици в страната. Впрочем, само за първите три месеца на 2009, броят на задържаните на границата наркотрафиканти е достигнал 100 души (предимно граждани на централноазиатски държави).

Междувременно, в края на 2009, беше закрита Агенцията за контрол на наркотиците в Киргизстан, като функциите и преминаха към министерствата на вътрешните работи и здравеопазването. Повечето експерти по наркотрафика от региона разкритикуваха остро това решение, посочвайки, че „Киргизстан отдавна се е превърнал в гигантска перачница на криминални капитали от целия свят, включително пари на наркобароните”.

На свой ред, Казахстан, който нерядко се рекламира като „преден пост” в борбата с наркотрафика от Афганистан към Русия и Европа, очевидно не се справя с тази роля. Липсата на сериозен контрол на влизащите в тази страна чуждестранни граждани (или лица без гражданство), както и огромната дължина (7,6 хил. км) на казахстанско-руската граница и недостига на необходимите технически средства позволява почти безпрепятствения внос на афганистанските наркотици в Русия (и оттам в Европа).

На този фон трудно може да се спори с онези западноевропейски и американски анализатори, твърдящи, че „борбата с производството на афганистанските наркотици, което носи колосални печалби, по принцип, не е изгодна за САЩ”. Да не забравяме например, че наркопроизводството и наркотрафикът осигуряват значителни приходи на много компании, които директно обслужват силите на коалицията в Афганистан. Както е известно, за производството на хероин са необходими огромно количество оцетна киселина, ацетон и солна киселина, които не се произвеждат в Афганистан, но очевидно се внасят и то в индустриални количества. Което е по силите само на големите чуждестранни компании, работещи в страната. Неслучайно, наскоро командването на германския контингент от силите на международната коалиция започна разследване срещу дюселдорфската компания Ecolog (която официално е ангажирана с почистване и други услуги за силите на ISAF), подозирайки я в контрабанда на наркотици. Това, разбира се, провокира сериозен скандал в самата Германия.

Най-важното обаче е, че днес в Афганистан съществуват почти идеални условия за пренасочването на основният поток на наркотрафика към „северния маршрут”, т.е. към Русия. Въпросът, защо нещата се развиват в тази посока и за кого е изгодно това, има достатъчно ясен отговор и той е свързан именно с превръщането на наркотрафика в геополитически инструмент в битката за надмощие между големите сили както в региона на Централна Азия, така и в глобален мащаб

Автор: Милена СТОЯНОВА