Българското земеделие в риск заради промените в климата


Учените от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН, които изследват процесите на глобалното затопляне твърдят, че от всички площи, които подлежат на напояване, през 2000 г. са поливани едва  5,7% на сто от тях. 
Климатът в страната обаче непрекъснато се променя, става по-топъл и сух и ако искаме земеделие, трябва да увеличим драстично поливните площи, твърдят учените.

Вместо с очакваните 2 градуса до 2020 г. температурата ще се вдигне почти двойно - с 4 градуса. Това ще намали реколтата от слънчоглед поне с 30%, е изчислил проф. Веселин Александров от НИМХ. 
Огромна част от Дунавската равнина и почти цялото Черноморие ще страдат от суша още през 2021 г. показва анализът на БАН. Според оптимистичния сценарий през 2021 г. под 500 мм валежи ще падат годишно в района между Лом и Козлодуй, Оряхово и Никопол. В Североизточна България ще бъдат засегнати Тервел, Крушаре, Каварна и Шабла. Малко вода ще пълни резервоарите на Несебър и Поморие. В Югозападна България по-малко дъждове ще падат в Драгоман, Ковачевци, Кюстендил и общините в Струмската долина, както и в Софийското поле. Сред потенциално засегнатите от сушата ще са и земите около Пловдив, Пазарджик, Стамболийски и Съединение. Това автоматично означава, че повърхностните води, на които ние толкова много разчитаме, ще намалеят чувствително. След още 10-15 години - около 2035 г., количеството валежи по тези места ще спадне до 450 мм годишно и проблемът ще се изостри още повече. Все пак добрата новина според НИМХ е, че вода ще има достатъчно дори в изброените уязвими зони. Лошата е, че причината да не ни стига и в момента е липсата на инфраструктура и доброто й стопанисване.
Дъждовете ще стават все по-малко, но това не изключва катастрофалните наводнения, предупреждават учените от БАН. Те обаче са изчислили, че прясната вода, с която разполагаме заедно с Дунав, е 71 млрд. куб. м. Това означава, че на човек годишно се падат по 9419 кубика, като дългосрочният ресурс е над 5000 куб м. За последните тридесетина години прясната вода е намаляла с 4,5%, но както и да се промени климатът, ние очевидно ще разполагаме с достатъчно. Според прогнозите въпреки проблемите в отделните региони българите като цяло няма да изпитват т. нар. воден стрес. В Малта например в момента на човек се падат 100 кубика годишно, в Чехия - 1700, докато в Полша разполагат с по 20 000. Макар да имаме достатъчно вода, твърде много хора у нас живеят на воден режим. Следващите десетилетия може да са и повече.
Според доц. Д-р Калинка Кузмова, агрометеоролог от Аграрния университет в Пловдив до края на века температурата в България ще се покачи и на практика в цяла България ще има субтропичен климат. Времето, което имаме сега  в южната част на страната, вече силно наподобява картината в Северна Гърция.
За земеделието всичко това означава, че трябва да се направи оценка на агроклиматичните ресурси на страната и ново райониране на земеделските култури. Необходима е промяна в сортовата структура. Трябва да се отглеждат ранни и ултраранни сортове. Това означава, че оптималният срок за сеитба на ранни пролетни култури, който сега е края на март – началото на април, трябва да се измести. Ще трябва да се сее още през февруари, защото в края на март вече влагата е ще и недостатъчна. Освен това икономически неизгодните за страната култури ще трябва да се заменят с нови, по-перспективни, включително и субтропични, които ще може да се отглеждат в Южна България. 
Неполивната царевица дори сега е икономически неизгодна. Перспективни за страната ще са сухоустойчивите видове като етеричномаслените култури. Ще трябва да се върнем към ръжта, захарното цвекло и памука, които са били традиционни за страната ни в миналото. За Южна България перспективни са смокините, кивито, райската ябълка, нара, дафиновия лист, хинапа и дори джинджифила. 


Няма коментари: