Инвестиране срещу тълпата

Терминът contrarian investing може да се преведе като контраинвестиране или  «инвестиране срещу тълпата». 

Контраинвестирането е популярна стратегия за инвестиране, близка до стратегията на Греъм и Бъфет за инвестиране в стойност и стратегията на поведенческите финанси, опираща се на изучаването на поведението на тълпата. 

Буквално контраинвестирането се заключава в принципа да се действа противоположно на болшинството от инвеститорите в даден момент. 

Въпреки привидната простота на тази стратегия всъщност прилагането и следването и е доста сложно и опасно.

При използването на тази инвестиционна стратегия, ако масата от пазарни участници панически продава трябва да се купува. Ако болшинството са свръхоптимистично настроени за повишението на цените е време да се продава.

Този принцип се описва добре от Уорън Бъфет в неговата знаменита фраза: «Страхувайте се, когато другите са алчни и бъдете алчни, когато другите се страхуват».

Защо тази стратегия на инвестиране работи?

Принципно най-голямо влияние върху пазара оказват големите инвестиционни фондове. Тяхната основна задача обаче не е да генерират максимален доход за своите клиенти за дълъг период от време, а само редовно да показват по-добри резултати от «бенчмарка» или индекса с който се сравняват. 

Вижда се съществената разлика в инвестиционния хоризонт на дългосрочния инвеститор и фонд мениджърите. Докато дългосрочната инвестиционна стратегия може за дълъг  период от време да показва по-лоши резултати от даден индекс (бенчмарк), все пак в даден момент заложената в нея идея ще сработи и доходността рязко ще се покачи. От друга страна, ако даден фонд мениджър(най-вече на индексен фонд) продължително и с много се отклонява от бенчмарка с когото сравняват фонда му, ще бъде уволнен. 

Може да е тъпо от инвестиционна гледна точка, но фонд мениджъра в повечето случаи е принуден да действа по следния начин. Когато акциите поевтиняват неговата задача е да ги продава, за да съхрани колкото се може повече от парите на клиентите на фонда. В повечето случаи дори акциите да са поевтинели изключително много и фонд мениджъра да е наясно, че те в бъдеще време ще поскъпнат, той  не би купил дори  да разполага с пари за покупки. Когато акциите поскъпват фонд мениджъра е длъжен да ги купува, съкращавайки количеството налични пари, тъй като ако не го прави рискува неговия фонд да изостане от ръста на бенчмарка. Длъжен е да купува  дори акциите да са твърде скъпи.

По принцип логиката по която са принудени да работят фонд мениджърите съвпада със стратегията "следвай тълпата". Тази стратегия си работи и е базова. В нея обаче има заложена  клопка. Покупката на акции продължава  дори при много високи цени. Сривовете на набалонизираните акции обикновено са резки и фонд мениджъра няма как да успее да продаде навреме акциите. Като резултат управляващия фонд  мениджър ще остане с  много скъпо купени акции които ще е принуден да продаде на по-ниски цени. Да се  отгатне пика на цените практически е невъзможно.

Обратно: Продавайки акции на падащ пазар близко до дъното, той няма как  да успее да ги купи на ниска цена около дъното. Като цяло фонд мениджъра трябва да следва тълпата, но да действа доста по-добре от нея за да може да постигне по-добри резултати от бенчмарка си.

Знаем, че такива фонд мениджъри са много и заедно съществено влияят на пазара. Когато по обективни причини пазара тръгва да пада задачата на всички фонд мениджъри е да продадат акциите си колкото се може по-бързо и в периода на низходящия тренд да останат "в пари". Някой от тях успяват, други не. Повечето се включват в разпродажбите на по-късен  етап, а  някои продават около самото дъно. Като цяло всички искат да продават  и никой не иска да купува без значение каква е цената на акциите. В такива случаи пазара лети надолу много бързо, пробивайки всякакви разумни ценови нива. И обратно. В някъкъв момент някой от големите започва да купува, постепенно към него се присъединяват по съобразителните му колеги. Накрая се включват всички фонд мениджъри заедно с тълпата  и всеки купува без много да се интересува от цената. За фонд мениджърите главното си остава да не изостават от бенчмарка си, даже когато всички разумни ценови нива отдавна са преминати.

Точно тези безумни гонки към върха и дъното са рай за този който прилага стратегията контраинвестиране. Ако пазара (фактически крупните фонд мениджъри) са прекалено оптимистични и цените на акциите станат  неприлично високи трябва да се продава. Трябва да се продава дори ако тълпата продължана да купува. Респективно при мощен срив когато ценовите нива станат такива, че акциите са подценени трябва да се купува. Въпрос на време е тенденцията да се обърне. Добре е сумата за конкретния инвестиционен инструмент да бъде разделена на части и покупката да се прави на няколко ценови нива.

Така описани нещата изглеждат прости. Проблемите както винаги са в детайлите. Трудно е да се определи кога паниката и цените са в пика си. Как да определим кога оптимизма на пазара е преминал всякакви разумни граници? Можем ли да пресметнем каква е правилната цена на акцията? Понякога дори тълпата се оказва права и това което до вчера ви се е струвало нелогично, след време може да се окаже норма, тъй като вие не сте отчели някъкъв важен фактор. Очаквайте, че може да има случаи в които пазара може да е ирационален по-дълго отколкото вие платежоспособни. Лари Уйлямс който е един от най-великите трейдъри за всички времена е казал: "Не се опитвайте да хващате падащи ножове". Това важи особенно много ако ползвате някаква форма на левъридж(финансов лост). Трябва да се има впредвид, че загубите при неумелото и неразумно контраинвестиране могат да са по-големи, отколкото ако се ползва стратегията да се следва тълпата.

Контраинвестирането е опасна стратегия и е нужно да се прилагат няколко техники за безопасност когато тя се прилага.

За успешното контраинвестиране не е достатъчно да се познават само основните принципи. Трябват и умения да се избира правилния момент за вход(покупка) и изход(продажба). Не е реално да се очаква да се уцели дъното или върха. Достатъчно е да се хване по голямата част от ценовото движение. Има няколко начина за определянето на правилната точка за вход при прилагането на стратегията за контраинвестиране. 

Ето основните ориентири по които може да се разбере, че е време за покупки:

1. Технически анализ. Обращайте внимание кога акциите се търгуват около историческите си минимуми или около 52 SMA  на седмична графика. Добър вариант за вход е да се изчака цената да мине над 52 SMA. Разбира се Това е само едно изключително просто правило. Техническия анализ е огромна материя и всеки сам трябва да си изработи опорни точки  по които да търси нивата на подкрепа и съпротива.

2. фундаментален анализ. Добре е основните коефиценти (p/e, p/b) и дивидентите за дадената акция да са на добри нива. Все пак проверявайте в исторически план имало ли е подобни на тези показатели и какво точно се е случвало с цените тогава. Освен това трябва да има перспективи за запазване или ръст на тези показатели в дългосрочен план. Имайте впредвид, че е възможно  ценовите нива просто да са оправдани. 

3. Икономически цикъл. Често падат цените на акциите не само на отделна компания, а на почти всички. Причината обикновено е всеобщата икономическа криза, която е част от икономическия цикъл. В такъв случай е удачно да се вземат впредвид и макроикономическите показатели. Когато има признаци за излизане от кризата и навлизане в етап на възстановяване на икономиката и на сектора в който оперира  компанията настъпва добро време за покупка.

4. Сантимент. Когато всички са настроени песимистично е време за покупки. Това правило важи за акции на компании при които няма силни външни фактори влияещи върху цената на акциите.

При контраинвестирането може да попаднете в капан. Ако по някаква причина цената на дадена акция рязко падне, това не означава, че тя непременно ще поскъпне. Допускайте, че компанията може да е на път да фалира! За да се избегне попадането в капан и последващи загуби е добре да се използват следните защитни правила:

1. Проверявайте причините за  падането на цената. Убедете се, че факторите  оказващи негативно влияние на цената  на акцията са действително временни:  природни стихии, локални аварии, временни бизнес проблеми, съдебни спорове и други. Ако е така, неминуемо след време печалбите на компанията ще се повишат и това ще  се отрази положително на цената на акцията. 

2. Следете за финансовите показатели. Убедете се също, че  задълженията на компанията не са много големи и тя може да ги погасява дори при спад на печалбата.

3. Получавайте доход докато чакате ръст в цената на акцията. Прекрасно е да получавате дивиденти дори и в тежки икономически времена. Въпреки че не са много компаниите които изплащат добри дивиденти дебнете за такива инвестиционни възможности. 

4. Диверсифицирайте контраинвестициите си. Купувайте акции от различни сектори на икономиката.  

За разлика от практиката за регулярно инвестиране, контраинвестирането се основава на задълбочен анализ на целия пазар, сектора в който оперира компанията, както и самата компания. Бъфет например споделя, че самата подготовка за конкретна инвестиция заема 90% от времето му. Така че не жалете време за изследване и анализ на дадена инвестиционна възможност.

Ако спазвате основните правила при използването на контраинвестиционната стратегия имате големи шансове да постигнете впечатляващи резултати.