27.09.2007 г.

Как инвестира „деканът“ на Wall Street?


Безспорно едно от най-известните имена във финансовия свят е това на Бенджамин Греъм. Уорън Бъфет, един от най-успешните инвеститори на всички времена, определя книгата на Греъм "Интелигентния инвеститор" като най-добрата книга за инвестиране, която някога е писана. Стилът на инвестиране на Греъм повлиява не само на Бъфет, но и на много други известни инвеститори като Ървинг Кан, Уолтър Шлос и Чарлз Брандс.
Бенджамин Греъм е често определян като "деканът на Wall Street", както и като „бащата“ на т.нар. „инвестиране в стойност“, при което инвеститорът се опитва да определи подценени от пазара акции. Акцията се смята за подценена, ако пазарната й цена в момента е по-ниска от нейната реална или „вътрешна“ цена. Реалната цена на акцията пък се определя, като се дисконтират бъдещите парични потоци, които тази инвестиция ще донесе.

Трудностите при този подход към фондовите пазари е, че няма една реална стойност на активите. Оценката на бъдещите парични потоци може да бъде много трудна и субективна. Така една акция може да е скъпа за един инвеститор и евтина за друг.
Най-често за определяне на подценени или надценени акции се използва съотношението на цената на акцията спрямо печалбата за акция - P/E (Price/Earnings). Така компании с високо P/E са надценени, а такива с ниско съотношение - подценени. Дори и този подход обаче не е изцяло ефективен, тъй като някои компании (например млади компании с добри перспективи), често не регистрират печалби през първите си години и инвестират значително в развитието си. Тъй като обаче инвеститорите виждат възможност за бъдеща възвръщаемост, цените на акциите са високи, а съотношението P/E – огромно.
Често „инвестирането в стойност“ се определя като купуване "ниско" и продаване "високо" и именно затова инвеститорите, практикуващи този стил на игра на пазара, търсят евтини акции. Алтернативата на този метод е, когато инвеститорът купува скъпи акции (с високо P/E) с идеята, че те ще се повишават още повече. Резонът зад този подход е, че „скъпите“ акции имат добри причини за високите си цени и перспективите пред тях са по-големи. Обратното важи за „евтините“ акции, които, според противниците на „инвестирането в стойност“, са лоша инвестиция, тъй като ниската им цена рефлектира негативните перспективи пред компанията.
И двата метода на инвестиране противоречат на т.нар. „теория за ефективните пазари“, тъй като според нея цената на всеки актив на фондовата борса е реална за всеки даден момент. Всички активи, според тази теория, са оценени от пазара „честно“ и на борсата няма нито „подценени“, нито „надценени“ акции.
Греъм е един от основоположниците на „инвестирането в стойност“ и, за да обясни този подход към фондовите пазари, използва в една от своите книги хипотетичния герой „г-н Пазар“ (Mr. Market). Според Греъм най-подходящо е да се гледа на финансовите пазари като на търговец - „г-н Пазар“, който се появява на вашата врата всеки ден и ви предлага цена, на която да купи вашите акции и/или да ви продаде нови. Понякога цената, която ви предлага г-н Пазар, е честна и рационална, понякога - твърде скъпа, а понякога - нереално евтина. Вие може да откажете да търгувате с г-н Пазар днес и той винаги ще се появи на вашата врата утре с нова оферта.
Смисълът от тази метафора, е че инвеститорите не трябва да гледат на пазара като определящ стойността на акциите, а само тяхната временна цена - г-н Пазар може и да сгреши и така да подцени или надцени някои активи. Така в близък план, цените на акциите може и да не рефлектират реалната им стойност, но в дългосрочен план тяхната цена ще се изравни или доближи до тяхната реална стойност.
Греъм също така дефинира понятието „марджин на сигурността“, което представлява разликата между реалната стойност на акцията и нейната пазарна цена в момента. Така, колкото по-голям е „марджинът на сигурност“, толкова по-добра е инвестицията. Именно затова компании, които се продават под ликвидационната си стойност (това е счетоводната стойност на компанията) или със съотношение P/B (Price/Book) по-ниско от 1, според Греъм представляват добра инвестиция.
Греъм започва финансовата си кариера като изключителен студент в Колумбийския университет в Ню Йорк. Дипломира се през 1914 год. и започва да работи на Wall Street. През следващите 15 години успява да натрупа значително богатство. По-време на краха на американската борса през 1929 г. Греъм губи значителната част от капитала си, но пък така натрупва безценен борсов опит.
Впоследствие той не се отказва от търговията на фондовите пазари, но започва да се занимава и с академична дейност. Става автор на няколко книги, измежду които "Интелигентният инвеститор" (The Intelligent Investor) и Security Analysis, и започва да преподава в Колумбийския университет.
Един от любимите студенти на Греъм е младежът от Небраска – Уорън Бъфет. След като Бъфет получава най-високата оценка, която Греъм някога е давал (A+), Бъфет започва да работи за преподавателя си в брокерската фирма Graham-Newman през 1954 г. Влиянието на Греъм върху Бъфет е толкова голямо, че президентът на Berkshire Hathaway кръщава едно от децата си на Бенджамин Греъм=
Източник: Безспорно едно от най-известните имена във финансовия свят е това на Бенджамин Греъм. Уорън Бъфет, един от най-успешните инвеститори на всички времена, определя книгата на Греъм "Интелигентния инвеститор" като най-добрата книга за инвестиране, която някога е писана. Стилът на инвестиране на Греъм повлиява не само на Бъфет, но и на много други известни инвеститори като Ървинг Кан, Уолтър Шлос и Чарлз Брандс.
Бенджамин Греъм е често определян като "деканът на Wall Street", както и като „бащата“ на т.нар. „инвестиране в стойност“, при което инвеститорът се опитва да определи подценени от пазара акции. Акцията се смята за подценена, ако пазарната й цена в момента е по-ниска от нейната реална или „вътрешна“ цена. Реалната цена на акцията пък се определя, като се дисконтират бъдещите парични потоци, които тази инвестиция ще донесе.
Трудностите при този подход към фондовите пазари е, че няма една реална стойност на активите. Оценката на бъдещите парични потоци може да бъде много трудна и субективна. Така една акция може да е скъпа за един инвеститор и евтина за друг.
Най-често за определяне на подценени или надценени акции се използва съотношението на цената на акцията спрямо печалбата за акция - P/E (Price/Earnings). Така компании с високо P/E са надценени, а такива с ниско съотношение - подценени. Дори и този подход обаче не е изцяло ефективен, тъй като някои компании (например млади компании с добри перспективи), често не регистрират печалби през първите си години и инвестират значително в развитието си. Тъй като обаче инвеститорите виждат възможност за бъдеща възвръщаемост, цените на акциите са високи, а съотношението P/E – огромно.
Често „инвестирането в стойност“ се определя като купуване "ниско" и продаване "високо" и именно затова инвеститорите, практикуващи този стил на игра на пазара, търсят евтини акции. Алтернативата на този метод е, когато инвеститорът купува скъпи акции (с високо P/E) с идеята, че те ще се повишават още повече. Резонът зад този подход е, че „скъпите“ акции имат добри причини за високите си цени и перспективите пред тях са по-големи. Обратното важи за „евтините“ акции, които, според противниците на „инвестирането в стойност“, са лоша инвестиция, тъй като ниската им цена рефлектира негативните перспективи пред компанията.
И двата метода на инвестиране противоречат на т.нар. „теория за ефективните пазари“, тъй като според нея цената на всеки актив на фондовата борса е реална за всеки даден момент. Всички активи, според тази теория, са оценени от пазара „честно“ и на борсата няма нито „подценени“, нито „надценени“ акции.
Греъм е един от основоположниците на „инвестирането в стойност“ и, за да обясни този подход към фондовите пазари, използва в една от своите книги хипотетичния герой „г-н Пазар“ (Mr. Market). Според Греъм най-подходящо е да се гледа на финансовите пазари като на търговец - „г-н Пазар“, който се появява на вашата врата всеки ден и ви предлага цена, на която да купи вашите акции и/или да ви продаде нови. Понякога цената, която ви предлага г-н Пазар, е честна и рационална, понякога - твърде скъпа, а понякога - нереално евтина. Вие може да откажете да търгувате с г-н Пазар днес и той винаги ще се появи на вашата врата утре с нова оферта.
Смисълът от тази метафора, е че инвеститорите не трябва да гледат на пазара като определящ стойността на акциите, а само тяхната временна цена - г-н Пазар може и да сгреши и така да подцени или надцени някои активи. Така в близък план, цените на акциите може и да не рефлектират реалната им стойност, но в дългосрочен план тяхната цена ще се изравни или доближи до тяхната реална стойност.
Греъм също така дефинира понятието „марджин на сигурността“, което представлява разликата между реалната стойност на акцията и нейната пазарна цена в момента. Така, колкото по-голям е „марджинът на сигурност“, толкова по-добра е инвестицията. Именно затова компании, които се продават под ликвидационната си стойност (това е счетоводната стойност на компанията) или със съотношение P/B (Price/Book) по-ниско от 1, според Греъм представляват добра инвестиция.
Греъм започва финансовата си кариера като изключителен студент в Колумбийския университет в Ню Йорк. Дипломира се през 1914 год. и започва да работи на Wall Street. През следващите 15 години успява да натрупа значително богатство. По-време на краха на американската борса през 1929 г. Греъм губи значителната част от капитала си, но пък така натрупва безценен борсов опит.
Впоследствие той не се отказва от търговията на фондовите пазари, но започва да се занимава и с академична дейност. Става автор на няколко книги, измежду които "Интелигентният инвеститор" (The Intelligent Investor) и Security Analysis, и започва да преподава в Колумбийския университет.
Един от любимите студенти на Греъм е младежът от Небраска – Уорън Бъфет. След като Бъфет получава най-високата оценка, която Греъм някога е давал (A+), Бъфет започва да работи за преподавателя си в брокерската фирма Graham-Newman през 1954 г. Влиянието на Греъм върху Бъфет е толкова голямо, че президентът на Berkshire Hathaway кръщава едно от децата си на Бенджамин Греъм.

Източник:Investor.bg