Подценени IPO (Начални публични предлагания)


Често сме свидетели на това как в България, още след първия месец, или дори след първия ден от търговията с ценни книжа след тяхното начално публично предлагане, цената им се повишава значително, водейки до огромна абнормална възвръщаемост за инвеститорите. Примерите за това не са един или два. Можем да си спомним за IPO-то на ПИБ (около 12%) и Корпоративна Търговска Банка (близо 50% печалба на отварянето на първия ден на търговията с акциите!!!).
Противно на очакванията на много инвеститори у нас, това не се случва единствено в България. В една от своите научни разработки Шверт (Schwert) доказва наличието на същото явление в САЩ.
Събирайки и анализирайки месечната възвръщаемост от IPO в САЩ за периода 1960-2003 година, той показва, че средно за периода тя възлиза на около 20-25%. През 1999 и 2000 година средно всяко IPO в страната е било подценено съответно с 71% и 57%. Разбира се има и периоди, в които началните публични предлагания са надценени.
Шверт показва какъв ще бъде резултатът, ако даден инвеститор реши да упражни така наречената “Стратегия IPO” и участва с 1000 долара в произволно избрани начални публични предлагания в САЩ през януари 1960 година. В края на всеки месец закупените по този начин дялове се продават, а получената сума се инвестира наново в IPO. Към декември 2001 година инвеститорът би разполагал с 533х10 (на 33 степен) долара, една доста прилична сума. Тя би изглеждала така в неговата банкова сметка: 533 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 (ако не съм изпуснал някоя нула). За сравнение ако същият инвеститор вложи парите си в индекса S&P 500, то неговата сума в края на периода ще бъде около 74 000 долара.
Съществуват не едно и две емпирични доказателства, че началните публични предлагания често пъти биват подценявани. Това е факт не само за фондовите пазари в България и САЩ, но и за тези в Испания, Италия, Великобритания и във всяка друга страна. Причините които водят до този ефект са няколко.
На първо място това вероятно е асиметричното разпределение на информацията между пазарните участници. Ключовите играчи при сделките за начално публично предлагане са компаниите, които издават ценните книжа, банката подписваща IPO-то и инвеститорите. Според теорията за асиметричност на информацията се допуска, че някоя от тези страни знае повече. Според някои теории банката подписвач има най-добра информация за състоянието на пазара. Тя има интерес ценните книжа да бъдат подценени за да ги пласира без особени усилия. Според друга теория пък, най-добре информирани са инвеститорите и те просто не биха участвали в IPO, което е надценено.
Подценяването може да бъде и по много други причини (например данъчни, избягване на съдебни дела (особено в САЩ, където е възможно недоволни инвеститори да съдят компанията), психологически фактори, корупция, както и много други)).
Възможно обяснение е и това за конфликта на интереси между мениджърите и собствениците на компанията. Мениджърите често получават като възнаграждение кол опции върху акции на поверената им компания. Така те са заинтересовани да извършат подценено начално публично предлагане, да изчакат цената да се повиши и тогава да упражнят кол опциите си. По този начин забогатяват за сметка на собствениците на компанията.
Научната литература е богата на много теории обясняващи проблема, но независимо, че те са известни на пазарните участници, подценяването на начални публични предлагания продължава да бъде феномен на пазара.
Автор Росен Цветков