Какво е IPO?


IPO - initial public offering, или първично публично предлагане, както българският законодател го е превел, представлява първоначалната продажба на акции на индивидуални и институционални инвеститори с основната цел да се наберат средства за дадената компания.
Терминът се използва само за първия случай на пласиране на акции, всяка последваща продажба се нарича SPO (Secondary Public Offering), или вторично публично предлагане.
В западната практика IPO-то се поема от една или повече инвестиционни банки, наричани underwriters (поематели). Компанията, издаваща акции (емитентът - issuer) плаща комисионна в процент от стойността на продадените акции, който варира в зависимост от задълженията на поемателя.
В България предлагането обикновено се поема от един инвестиционен посредник, а в търговска банка се открива набирателна сметка, където средствата, набрани от IPO-то са блокирани до успешното му приключване.
За да бъде допусната компания да извърши IPO, е необходимо Комисията за финансов надзор да потвърди проспект за публично предлагане на акции. Проспектът се подписва от емитента и от инвестиционния посредник и съдържа информация за емитента и за предложените ценни книжа, необходима на инвеститорите за оценка на икономическото и финансовото състояние на емитента и на правата, свързани с ценните книжа (в определени случаи отпада задължението за проспект).
Съществуват различни методи за извършване на първично публично предлагане на ценни книжа, като ще се спрем на смесения закрит аукцион, най-често прилаган на Българската фондова борса.
При аукциона е възможно въвеждането на лимитирани и на пазарни поръчки, като при вторите се определя единствено максималната сума, която участникът е готов да плати. Приоритети при лимитираните поръчки са първо цената, следвана от времето на въвеждане, а на пазарните - само времето.
Всеки участник може да въвежда в търговската система неограничен брой лимитирани поръчки с възможност за частично изпълнение, както и на пазарни поръчки. Тъй като аукционът е закрит, всеки участник вижда само своите поръчки, но не и тези, въведени от другите участници, и има възможност да редактира параметрите им.
След прекратяване на процеса на въвеждане на поръчки за покупка продавачът обявява цената на отсичане (лимитираната цена на поръчката за продажба), която е равна на някоя от цените на лимитираните поръчки за покупка.
Поръчките с по-ниски цени се изключват от аукциона, което определя количеството лимитирани поръчки, които участват в аукциона.
Когато общият обем на лимитираните поръчки с най-висока цена плюс обема на пазарните поръчки, които могат да бъдат изпълнени по максималната цена, превишава обема на ценните книжа, предназначени за продажба, тогава системата допуска като цена на отсичане единствено най-високата цена на лимитираните поръчки за покупка, с което се цели максимална изгода за продавача на ценните книжа.
В случая, когато общият обем на лимитираните поръчки с максимална цена плюс обема на пазарните поръчки, които могат да бъдат изпълнени по нея, не превишава обема на ценните книжа, се преминава към следващата най-висока цена на лимитираните поръчки за покупка.
Системата определя като допустима цена на отсичане на лимитираните поръчки тази, която не надхвърля общото количество ценни книжа, предмет на предлагането.
Всички лимитирани поръчки, които са с цени, не по-ниски от цената на отсичане, се удовлетворяват по цената, посочена в тях, а пазарните се удовлетворяват по среднопретеглената цена от удовлетворените лимитирани поръчки. Непродадените ценни книжа след края на аукциона се прехвърлят за следващия ден.
Източник: Investor.bg