Договорите за разлика (ДЗР) като дериватен инструмент за спекулиране


Характеристика
Договорът за разлика (ДЗР) е споразумение между две страни, купувач и продавач, според което продавачът ще плати на купувача в момента на закриване на позицията разликата между текущата стойност на актива и първоначалната му стойност (ако разликата е отрицателна, тогава купувачът трябва да плати на продавача, вместо обратното). Такъв договор има характеристиките на финансов дериват, който позволява на инвеститорите да спекулират върху промяната в цената на акциите, без да е необходимо да притежават базисния актив.
Договорите за разлика позволяват на инвеститорите да заемат дълги или къси позиции и за разлика от фючърсите нямат срок на падеж или изискване за определен брой единици в един контракт.
Сделките се извършват на базата на ливъридж ефекта, като марджин процентът варира между 1% и 30% от номиналната стойност за ДЗР-та на ликвидни акции.
ДЗР-тата понастоящем се търгуват на борси и/или извънборсови пазари във Великобритания, Германия, Швейцария, Италия, Сингапур, Южна Африка, Австралия, Канада, Нова Зеландия и отскоро Швеция. ДЗР-та се предлагат за търговия и от редица български инвестиционни посредници. Някои от другите капиталови пазари като Хонконг планират да емитират ДЗР-та в близко бъдеще. Договорите за разлика не са позволени в САЩ поради ограничения, наложени от американската Комисия по ценни книжа и борси (Securities and Exchange Commission – SEC) на извънборсовите финансови инструменти.

Такси

Договорите за разлика са обект на ежедневно начислявани такси, обикновено изчислявани върху предварително приет процент над или под текущото ниво на ЛИБОР или друг лихвен индекс. Страните, които са заели дълги позиции в ДЗР, трябва да плащат за поддържането им, а при къси позиции могат да получат допълнително пари. Печалбата или загубата за инвеститора в ДЗР се определя от разликата в цената между сделките за откриване и закриване на позицията.

Обикновено за ДЗР-та се начислява комисионна, която е като процент от размера на позицията, обикновено по-малко от 0.25%, начислявана за всяка извършена сделка. Инвеститорите в договори за разлика са задължени да поддържат определена гаранционна сума, в зависимост от изискванията на фирмата инвестиционен посредник или маркет-мейкър (тя се движи обикновено в границите между 1% и 30%). Едно от предимствата за инвеститорите от липсата на необходимост да осигуряват като гаранция цялата номинална стойност на договора за разлика е това, че с определено количество парични средства могат да се управляват финансови активи на много по-голяма стойност, умножавайки по този начин възможността за натрупване на печалба или загуба. От друга страна, позиция на ливъридж във волатилно ДЗР може да доведе много бързо купувача до получаване на марджин кол (предупреждение към трейдъра, преди позицията му да бъде затворена автоматично поради натрупана загуба) и оттам да се стигне до натрупване на голяма загуба.

Както при много други финансови инструменти, използващи ливъридж ефекта, максималната изложеност на риск не е ограничена спрямо първоначалната инвестиция, т.е. е възможно да се изгуби повече, отколкото е било вложено. Тези рискове обикновено се смекчават чрез използването на стоп поръчки и други стратегии за ограничаване на риска.

Рискове

Договорите за разлика позволяват на трейдърите да заемат къси или дълги позиции на марджин. Има два типа марджин, които се използват в търговията с ДЗР-та, а именно:
1) първоначален марджин депозит – обикновено между 5% и 30%; и
2) променлив марджин – ежедневно се изчислява на базата на промяната на цената на базовия актив;

Първоначалният марджин е фиксиран между 5% и 30% от стойността на сделката в зависимост от акциите и общия пазарен риск през дадения интервал от време. Например след атентатите от 11 септември първоначалните марджин изисквания са драстично вдигнати в опит да се предотвратят шоковете от тоталното покачване на волатилността на световните капиталови пазари.

Мнозина определят първоначалния марджин като депозит. Например за широко търгувани и високо ликвидни акции като тези на Vodafone – първоначалният марджин ще бъде около 5%, а в зависимост от брокерската фирма и лоялността на клиентите към нея този депозит може дори да бъде снижен. Ако обаче става въпрос за по-слабо разпространени акции и с по-малка ликвидност, марджин депозитът е вероятно да възлезе на поне 10%, ако не и повече.

Вариращият марджин обаче никога не се определя като фиксиран процент, тъй като той зависи от движението на цената на базовия актив. Ако например даден трейдър е закупил 1000 броя ДЗР-та на компанията АВС на цена 100 цента на брой и цената на акциите се понижи до 90 цента, инвестиционният посредник ще изтегли 100 евро като променлив марджин (1000 броя по 10 цента) от клиентската сметка. Обратно, ако цената на акциите се повиши с 10 цента – инвестиционният посредник ще преведе на сметката на клиента си 100 евро като позитивен променлив марджин.

Променливият (вариращ) марджин може да има както положителен, така и отрицателен ефект върху кешовата сметка на търговеца на ДЗР. Първоначалният марджин депозит обаче винаги се изтегля от сметката на клиента и бива връщан, когато позицията се закрива.

Най-накрая, договорите за разлика са продукти на ливъридж (малко количество пари могат да управляват активи на много по-висока стойност) и поради тази причина много от начинаещите трейдъри не могат правилно да оценят потенциалните рискове, което е основното обяснение на факта защо повечето от тях губят. От друга страна, стратегията на засилен паричен контрол може да позволи на трейдърите да се възползват максимално от предимствата на ДЗР-тата.
Автор Петър Иванов