27.09.2007 г.

Бъфет: Как да минимизирате възвръщаемостта на инвестициите си?


В годишния си отчет към акционерите си в “Berkshire Hathaway” Уорън Бъфет често коментира теми, които смята за важни за днешните пазари. Предлагаме ви разсъжденията на известния инвеститор на тема “Как да минимизирате възвръщаемостта на инвестициите си”, в които той обяснява колко скъпо може да бъде да оставите консултантите да застанат между вас и парите ви:
"През годините бе лесно за Berkshirе и другите собственици на американски ценни книжа да просперират.

За дългосрочен пример може да се даде Dow Jones, който от 66 пункта на 31 декември 1899 г. достига 11 497 на 31 декември 1999 година. Представете си какъв годишен ръст е необходим, за да произведе такъв резултат, а изненадващият отговор ще откриете в края на материала.
Този огромен ръст има много проста причина: през изминалия век американският бизнес се развиваше невероятно добре и инвеститорите бяха на гребена на вълната на техния просперитет. Сега бизнесът продължава да се справя добре, но акционерите, след серия от щети, които сами са си причинили, до голяма степен намаляват доходността, която ще им донесат инвестициите.
Ще обясня защо се случва това със следната фундаментална истина: най-многото, което собствениците могат да спечелят от днес до “деня на страшния съд”, е това, което техният бизнес натрупа като печалби. Но когато инвеститор А, който може да е умен или късметлия, купува или продава, той може да вземе по-голяма част от баницата за сметка на инвеститор Б.
Всички инвеститори се чувстват по-богати, когато акциите се покачват, но даден собственик може да излезе от инвестицията си само ако има кой да заеме мястото му. Ако инвеститор продаде на висока цена, някой друг трябва да купи на същата. За собствениците като цяло няма такова чудо парите да растат по дърветата, а богатството се създава единствено от компаниите им.
Нещо повече, собствениците печелят по-малко заради “допълнителните” разходи, които се налага да правят. И това е моята основна идея: тези разходи са достигнали до суми, които ще доведат до много по-ниски печалби за акционерите от тези в миналото.
За да разберете как този “данък” натежава, представете си за момент, че всички американски корпорации са и винаги ще бъдат притежавани от едно семейство. Ще ги наречем Готрокови (б.р. игра на думи - Gotrocks, от got - имам, притежавам, и rock - камък, скала). След като плати данък върху дивидента това семейство, поколение след поколение, става все по-богато чрез натрупване на съвкупната сума на печалбите на компаниите.
Днешната сума е 700 млрд. долара печалба годишно. Естествено семейството харчи част от тези пари, но спестеният остатък се натрупва. В същото време всеки член от домакинството става по-богат със същия темп, като всички останали, цари хармония.
Но нека сега предположим, че няколко бързо говорещи “помощници” започнат да убеждават всеки един член да надхитри останалите, като купи дадени компании и продаде други. “Помощниците”, срещу такса разбира се, услужливо ще извършат тези сделки. Готрокови ще продължат да владеят цяла корпоративна Америка, като сделките само ще пренаредят кой какво владее.
И така семейният годишен доход намалява с платените комисионни. Колкото повече членовете на семейството търгуват, толкова по-малко остава за тях, а повече - за “помощниците”. Този факт е известен за тези брокери -“помощници” - активността е техен приятел и те я стимулират по всевъзможни начини.
След известно време голяма част от семейството разбира, че нещата не вървят така добре в тази нова “да победя брат си” игра. Идват нов вид “помощници”. Новодошлите обясняват на всеки, че сам не може да се справи с останалите и предлагат решение – да се наеме мениджмънт, а именно тях, за да свършат работата професионално.
Тези мениджъри - “помощници” продължават да използват брокерите - “помощници” да изпълняват сделки, мениджърите дори може да повишат активността и съответно брокерите просперират. В крайна сметка по-голямо парче от баницата отива в тези две класи “помощници”.
Разочарованието на семейството расте. Всеки член е наел професионалисти, но въпреки това финансите на групата отиват на зле. И какво е решението? Още помощ, разбира се.
Тя пристига под формата на финансови плановици и институционални консултанти, които подпомагат мениджърите -“помощници”. Обърканото семейство приветства тази помощ. До този момент членовете на фамилията са осъзнали, че не успяват да изберат правилните акции, нито тези, които трябва да ги изберат. Защо, може да попита някой, да очакват успех при избирането на правилния консултант? Но този въпрос не хрумва на Готрокови, а консултантите - “помощници” със сигурност не ги навеждат на такива мисли.
Семейството, което сега поддържа три типа скъпи “помощници”, открива, че резултатите стават все по-лоши и изпада в отчаяние. Но точно преди да загуби надежда идва четвъртата група – наричаме ги супер - “помощници”. Тези приятелски настроени хора обясняват на Готрокови, че тяхното неудовлетворение идва от факта, че досегашните “помощници” не са достатъчно мотивирани и просто извършват автоматично дейността, и задават въпроса “Какво можете да очаквате от шайка зомбита?”
Новодошлите предлагат главозамайващо просто решение: плащайте им повече пари. Самоуверени до крайност, супер -“помощниците” отстояват позицията, че едно солидно допълнение към твърдите комисионни ще помогне на всеки един да победи останалите.
По-наблюдателните от семейството забелязват, че тези нови супер - “помощници” са просто мениджъри - “помощници” в нови костюми, носещи имена като “Хедж Фонд”. Новите “помощници” обаче убеждават Готрокови, че тази смяна на облеклото е много важна, давайки пример с добродушния Кларк Кент, костюмиран на Супермен. Успокоено от това обяснение, семейството решава да плаща повече.
И това е етапът, на който се намираме днес: рекордна част от печалбите, които иначе биха отишли изцяло при собствениците, ако само си бяха стояли в клатещите се столове, сега попада в набъбващата армия от “помощници”.
Особено големи са настоящите комисиони на “помощниците” ако са умни или имат късмет. А семейството остава със загубите и големи фиксирани комисиони в добавка, ако тези “помощници” са глупави или нямат късмет (а понякога и корумпирани).
Днес тези “допълнителни” разходи достигат 20% от дохода на американския бизнес. С други думи бремето от тези “помощници” може да доведе дотам американските инвеститори да получат само 80% от това, което биха спечелили ако не бяха слушали никой. Да обобщим: семейството губи и си плаща скъпо за тази привилегия и за по-голяма точност може да ги наречем Хедрокови (Hadrocks, от had - имали, притежавали).
Навремето Исак Нютон ни остави три закона за движението, но неговият талант не се пренесе в инвестирането. Той загуби купчина пари в балона “South Sea Trading Company”, обяснявайки по-късно: “Аз мога да изчисля движението на звездите, но не и човешката лудост.” Ако Нютон не бе травматизиран от загубата си, той би открил и четвърти закон за движението: за инвеститорите като цяло възвращаемостта намалява, когато движенията нарастват.
Ето и отговорът на поставения в началото въпрос: Dow Jones нараства от 66 до 11 497 пункта през 20-и век с годишен темп на растеж само от 5,3%. Ако постигнем подобно ниво на ръст през 21 век, индексът ще достигне 2 011 011 на 31 декември 2099 г., като от 1999 г. досега индексът изобщо не се е увеличил."
Източник: Investor.bg