28.09.2014 г.

Разложението на Евроатлантизма

През последните месеци световната историята изобщо, а и тази, която е в нашата част на света, да я наречем локална, се разбърза и видимо изпреварва теорията. 
Събитията в Украйна са на път да променят живота на много хора, да променят епохата.
Всъщност от дистанцията на времето може да се направи извода, че източното разширение на ЕС е, както неправилно по замисъл, така и грешка в реализацията. Авторите на този проект допуснаха множество очевидни грешки. Грешна беше идеята. Грешен беше мизансцена. Сбъркан е сюжета, небрежно до недопустимост бяха избрани действащите лица и ходовете им бяха ръководени некадърно. Сюжетът беше замислен и бездарно реализиран в стил „Хондураска класика”. Действия и стилистика, които биха били уместни в задния двор на САЩ през 60-те години на XX век, беше направен опит да се разгърнат на прага на Русия и то не на задния вход, а на европейското парадно стълбище на Руската федерация.
Централната идея беше некадърна, реализацията и също. 
Самата идеята заслужава по-голямо внимание. 
Всъщност сценаристите не глезят публиката с разнообразие. Това е просто нова разновидност на вечнозелената и неувяхваща англосаксонска мечта между Русия и стара Европа (по американска терминология) да се засади защитен пояс от русофобски държавно-политически режими, които да предпазват сърцето на „високата европейска цивилизация” от азиатските пълчища – едновременно с това да се предпазва достолепната госпожа от газпромовския разврат и, което е особено важно – на територията на този предпазен пояс прострял се от Прибалтика до Черно море – да бъдат разположени американски ракетни инсталации, които да охраняват Европа от ракетите на различни античовешки режими в Южното полукълбо.
Общото впечатление от замисъла и от неговата реализация е за някакъв много дълбок и непоправим анахронизъм. Този тип мислене, заедно със съответните действия, които го въплъщават, говори за историческо объркване на сценаристите. Преди около 20 години цветущ евроатлантизъм вероятно би могъл да бъде реализиран, макар и за малко. Днес, в началото на 21 век това е невъзможно.
Тук може да се постави главния геополитически въпрос - въпросът за бъдещето и шансовете на много странното явление „евроатлантизъм” и разбира се за бъдещето на тази материална разгърната структура, която осигуряваше неговата историческа стабилност – а това е НАТО.
У нас в България държавните ръководства през последните десетилетия никога не са се чувствали принудени да лицемерят особено с народа си. Напротив, на българите им беше съобщено твърдо, с барска откровеност и яснота: вие може да искате Европа без НАТО, но Европа, сиреч Евросъюза, е всъщност евроатлантизъм в действие, а неговия опорен стълб, носеща конструкция и разкрита тайна – това е НАТО. И затова България трябва да влезе в НАТО, а еврочленството на България ще бъде просто следствие от новия български „атлантически цивилизационен избор”. Тук не е съвсем уместно да се правят конспирологически наблюдения, а вероятно и сензационните разкрития няма да са добре дошли. Всъщност идеята за НАТО като единствен път към Европа беше споделяна не само от българския нов политически елит, но и от неговите източноевропейски приятели – също така атлантисти. 
Ето това е нивото на големите проблеми, които трябва да ни занимават.
Всеки път, когато се разграничават епохите е налице една календарна условност. Тя е неизбежна. В този аспект датата 1 март 2014 год. е точен смислоразличителен рубеж, че е исторически момент, който в бъдеще ще бъде разглеждан като момент, който разделя епохи. На тази дата това руско ръководство намери в себе си сили и смелост да прекрати бесовското горбачовистко хоро и да заяви публично, че ще употреби всички средства – включително, а не с изключение на военна сила – за да съхрани Руския цивилизационен дом. 
Решението на Съвета на Федерацията, по смисъла на което въоръжените сили могат да бъдат геополитически аргумент, бележи края на една дълга епоха, започнала в началото на 80-те години, епоха на доминация на евроатлантизма в политическото съзнание не просто на Русия, а на една цяла славяно-православна цивилизация.
Едновременно с това се вижда все по-ясно и предела на хегемонисткия потенциал на англосаксонския свят. 
Нека си спомним – хегемон е не този, който има най-много и най-мощно оръжие, а този, който може да определя смисъла на думите. С други думи хегемонът е този, който определя кое е легитимно, кой е суверенен, кой е прав, кой е изключителен и къде е Царството на злото. Хегемонът е силата, която умее да мълчи гръмогласно, и чието мълчание подлежи на тълкувание. Днес хегемонът не мълчи гръмогласно, а нервно и задъхано говори без да млъква, а на гнева му все по-малко фактори в света обръщат внимание.
Загубата на хегемонни позиции винаги е практическо събитие, то се разкрива като фактическо състояние на нещата. Днес Държавния департамент на САЩ, фактически не разполага с потенциала да даде легитимност с указ на своите избранници в Киев. Действие, което беше безпроблемно в Хондурас, се оказва невъзможно в Украйна.
Във формулировката на темата за разложението на Евроатлантизма има и още едно неудобство – и това е обективната двусмисленост на идеята за разширение на Евросъюза. Теоретически е възможно ЕС да засилва своите културни, икономически и политически контакти с Русия, да развива и усъвършенства своите технологични контакти на Изток и това би било не просто разширение, а зействително източно партньорство. Възможността за такова развитие съществува и сега...
 На практика обаче, под названието Източно разширяване на ЕС днес се разгръща съвсем друг проект – на Изток се движи не просто ЕС, а именно евроатлантизма, с други думи ние сме свидетели на победния досега ход на Изток, този път не на тевтонските рицари, а на англосаксонския добре въоръжен „здрав разум”. Това, което се движи на Изток е не европеизма, а просто атлантическото разгръщане, движи се и се развива практически и намира своето предметно въплъщение старата англосаксонска мечта за раздробяване, задушаване и унищожаване на Русия. Свидетели сме за пореден път на безцеремонния опит да се постави под контрол Хартленда, с други думи чрез реализацията на политическия проект „Ukraine” да се постави в геополитически мат Русия.
Единствената истинска грижа на обобщения Запад си остава предвижването на Изток на огнения рубеж, който разделя атлантическия от континенталисткия свят. Целта е ясна. Нов световен ред с глобално правителство на света срещу Евразийския проект.
Ето затова твърдото желание на руското ръководство да не разреши превръщането на Украйна в атлантически плацдарм, т.е. волята на новия руски политически елит означава просто поредния сблъсък, между атлантизма и континентализма, но този път на прага на Русия. 
Всъщност, не за първи път славяно-православната цивилизация – а тя днес е ядро на Евразийския проект – е принудена да се отбранява срещу цивилизаторските напъни на обединения Запад. Историята помни как са завършвали тези поредни разширявания на Запада в Източна посока. През 19-ти век един подобен цивилизатор се наложи да бъде спрян на Бородино, през 20-ти век един друг тотален европеист достигна до Сталинград, но му се наложи да се връща. А днес обединена Европа е на път отново да стане заложник на цивилизаторските си амбиции и да бъде употребена в поредната битка - този път в Украйна - под знака на поредния антируски политически проект, който днес се нарича Ukraine.
Бъдещето на миналото е подобно – загадъчно твърди Аристотел. Философско-историческата идея, според която нещата непрекъснато се повтарят, макар и в нови форми е на път да се потвърди. Тук е интересно не съдържанието, защото то е ясно. Но са важни новите моменти в реализацията на тази стара схема. Наистина ли англосаксонския свят ще може да използва Франция и Германия в своя антируски кръстоносен поход, сама ли е Русия откъм Изток, или разполага със своите могъщи съмишленици и партньори и, което е особено важно, единен ли е англосаксонския истеблишмент в замисъла си за поредното задушаване на Русия?
За щастие, отговора на всички тези въпроси е “не”. Русия не е изолирана, Германия съвсем очевидно не желае да участва в поредната авантюра срещу Русия, Франция откровено се колебае, в Рим молят да ги оставят на мира, Китай този път не мълчаливо, а на глас демонстрира разбиране и подкрепа за руските геополитически позиции. „Международната демократична общественост” от името на която по традиция говори държавния секретар на САЩ днес се свежда до англосаксонския свят, с неизбежното ято от американски клиенти на които за пореден път нещо е обещано.
Преломният характер на момента се изразява и в още нещо - за да може новият елит на Русия да реализира своята геополитическа мисия по отстояване на Евразийския дом, той ще трябва да проведе един откровен разговор „в къщи”, да изясни някои неща със себе си, със своите критици, със своето обкръжение. И всичко това следва да става не пред света, и не пред камерите на ОНН, а в домашни условия. В един тих – но ако трябва и яростен  разговор с носителите на руския атлантизъм, т.е.  със....своята собствена Пета колона. Защото е ясно, никакви геополитически опасности не могат да бъдат преодоляни, никакви геополитически предизвикателства не могат да бъдат посрещнати и никакви геополитически победи не са възможни при наличието на такава могъща, откровена и самоуверена, и необезпокоявана атлантическа Пета колона в Москва. С други думи първото бойно поле на което новия елит на Русия следва да удържи победа - това е войната срещу своята собствена Пета колона.
 По свой начин Русия днес предстои да провъзгласи своята собствена доктрина Монро. Материални ресурси, сили и възможности – макар някой да се съмнява в това – има достатъчно. Това, което не е ясно дали е в достатъчно количество, е степента на консолидираност на елита в руското държавно политическо ръководство.
Да се удържи последния отчаян напън на атлантизма и да се отхвърли той далече от границите на славяно-православната цивилизация - това е задача със свръхвисока геополитическа сложност, която не може да бъде решавана без предварително проведен морално-политически консолидиращ разговор вътре в руския държавен елит. Защото състоянието на Русия днес просто вече не е проблем, който касае само и единствено Русия, напротив, пред очите ни еднополярния свят се разрушава от собствената си тежест, свидетели сме на възникването на новата глобална геополитическа архитектура на света и нищо смислено и полезно не може да се получи в хода на този процес, ако руското ръководство не е готово уверено и консолидирано да поеме своята глобална историческа мисия.
Човечеството наистина е на прага на нов исторически етап. Предстои много скоро светът да разбере дали Русия е успяла досега да се съсредоточи в достатъчна степен.

Автор: Валентин Вацев /със съкращения и леки промени/

1 коментар:

Larysa Bohdana каза...

Приветствую всех на этом блог-форуме, я хочу рассказать вам о финансовом прорыве, который мистер Ли предлагает мне пережить, когда я голодал вместе со своим бизнесом и семьей во время пандемии covid19. Я наткнулся на мистера Ли в блоге, кто-то порекомендовал его всем, кто ищет ссуду, я был так взволнован, и у меня тоже появилась мотивация находиться в таком положении финансовой свободы, поскольку моя семья голодала, я связался с мистером Ли по поводу того, какое приложение я сказал ему история моей жизни о финансовом положении он присылает мне форму заявки, чтобы заполнить мои данные, что я и сделал после того, как он отправил мне кредитный договор, затем я отправил его своему юристу, чтобы он посмотрел и посоветовал мне, как это сделать, затем после Я подписал кредитный договор после того, как мой кредит был одобрен через несколько часов после того, как банк связался со мной для перевода средств и сборов, которые мне нужно снять на стойке банка Я снял расходы, которые я получил свой кредит на следующий день, когда я снял банковские сборы, поэтому Было действительно приятно работать с мистером Ли, и я очень благодарен ему за помощь, которую он мне оказал, которая действительно помогла моей семье от голода. свяжитесь с мистером Ли по электронной почте: 247officedept@gmail.com или поговорите с ним о том, какое приложение + 19893943740. для быстрого ответа, потому что он всегда занят, но у них есть другой профессиональный коллега, работающий с ним, но я рекомендую мистера Ли всем ищу финансовую помощь.