Защо Западът е обречен?

В тази кратка статия искам да споделя изводите си от това, което съм видял с очите си. Инженер съм в московски отдел на голяма американска авиостроителна компания. Работата ни е дистанционна. Американците ни пращат задачи, а инженерите в московския офис, фактически са чертожници, но не на хартия, а с компютърната програма 3D. Същата работа за същата компаня вършат и в Италия, Япония и други страни. Доста често работата ни не се ограничава само с чертането, но се случват и разработки на отделни възли.
Работата е свързана и с чести командировки в САЩ, където са производствените площадки. Доста месеци изкарах в такива командировки, и веднага ми направиха впечатление някои странни неща, които до неотдавна никак не можех да си обясня.

Основното е това, че инженерният състав на американците практически говори с акцент. Т.е. практически никой от инженерите, поне в областта на гражданската авиация, не се е родил в САЩ. Работниците са родени предимно в САЩ, основно - бели мъже над четиридесет години, но инженерите са изцяло наети или натурализирани чужденци. И излиза, че всичко е обърнато с краката нагоре: инженерите са гастарбайтери, а работниците – местни.
Когато показвах групова снимка на инженерите от калифорнийския отдел, приятелите ми в Русия винаги ме питаха: «това някъде в Тайланд ли е?». И насистина, от петдесет човека, можеха да се видят не повече от пет европейски лица. Останалите са азиатци, предимно виетнамци, а една четвърт - мексиканци. Не можех да разбера, защо няма местни инженери. А заплатата на американските инженери е висока като на лекарите. За американските контрактници, чужденци, фирмата не плаща пенсионен фонд. Даже немците отиват в Америка да работят, защото там заплатата им е двойно по-висока. Тяхната инженерна школа е още силна. В германските училища все още не е станало по-важно от физиката, учениците да се “определят“, кой какъв се чувства: – момче ли, момиче ли, или нещо друго. (но вече става!)

Но да се върнем към американските заплати, които днес решават всичките проблеми с дефицита от квалифицирани кадри... 
Американски контрактник-инженер получава четири пъти повече, отколкото аз в Москва.

И при такива заплати местните инженери в САЩ са много малко. Да бяха поне мениджърите родени в САЩ, – но не. Моя мениджър от американска страна е албанец, и говори с акцент. Такава е ситуацията и на север в САЩ, в щата Вашингтон, но там инженерният състав са китайци и от Източна Европа.

И всичкото това не можех да разбера, докато не се натъкнах на публикацията на един разочарован латишки предприемач, който отишъл да печели във Великобритания.

Там, освен целия ужас от живота на английски гастарбайтер, вниманието ми привлече един епизод, когато този латиш отишъл на гости на приятели поляци, където видял, как синът им, ученик в британско училище, си подготвя урока. Ученикът рисуваше някакви кръгове и точки. Оказа се, че той дели 15 на 3. Правеше кръг около числото 15, извеждаше от него три лъча и точки, и получаваше резултата. При това ученикът съвсем не беше в начално училище. Когато литишът попитал: а колко е 200 да се раздели на 10? Момчето отговорило, че това е много сложна задача, но ще опита да я реши. Обкръжи числото 200 в кръг и започна да поставя точки. При което латишът съжалил ученика и го помолил да не се мъчи повече.

След това този латвийски гражданин научил историята на друго полско семейство, завърнало се във Варшава. Там, дъщеря им, петокласничка, ученичка в британско училище, за първ път се оказала в полско училище. И само след час избягала от новото си училище, викайки че повече никога няма да се върне там. Оказало се, че целият клас й се смеел, още след първите прости въпроси на учителя. Още на един поляк синът му завършил английско училище. И когато латишът го попитал за сина му, „как е“, бащата – поляк, отвърнал: – „Глупак, на глупаците“.

Не отдавна аз вече от свой източник – познат директор на училище, узнах, че един наш дипломатически работник решил да даде дъщеря си в лондонско училище, за една година, за да усъвършенства английския си. А тя до тогава била отличничка, комсомолка и, просто, красавица. И ето, година след английското училище, баща й вече не можел да я познае. Английският й – «факън фак», пиърсинг, татуировки и разпуснато поведение. И както той се изрази: „момичето пропадна“. Въобще, каза той, минаваш ли покрай наше училище, там е тишина, - текат учебните занимания. Но в което и време да минех покрай английски паблик скул, когато отивах във Великобритания, на стотици метри от училищата ечеше от викове и шум, и при такива условия, за никакъв нормален учебен процес не можеше да става и дума.

Качеството на английското образования вече довежда в криза и атомната промишленост на Великобритания. Там просто няма кой да замести специалистите, излизащи в пенсия. А да наемат в този уязвим отрасъл, чужденци, там още не са готови, а и не могат да предложат такива пари, като в Щатите.

Мисля, че от катастрофата на английския „паблик скул“ спокойно може да се съди и за американската образователна система, а и за всяка друга западна учебна програма, понеже всичките те са еднакви.

Ето и друг случай от интернет. Наше момче от руската дълбока провинция отишло да учи в едно от най-добрите канадски езикови училища (гимназии). Там в урок обсъждали статистиката по проблема със затлъстяването в света. В урока се правел извода, че проблемът със наднорменото тегло е приел максимален размах в англоезичните страни. И по нататък следвал въпроса: «Влияе ли изучаването на английски за излишните килограми?». Нашият човек, разбира се, отговорил на този идиотски въпрос, с «Не». Но правилният отговор бил – «Да»! Нашето момче се опитало да поспори с преподавателя — родено в Канада индийско момиче. На което тя отговорила: «Разбира се, «Да» е правилният отговор», и привела пример с нейния дядо, който след като дошел от Индия в Канада и научил английски, страшно много надебелял.

А това говори за пълно атрофиране виждането за елементарните причинно-следствени връзки, чак и в преподавателските кадри. Вече е пораснало цяло поколение учители, съответстващи на нивото на своите ученици. И сега даже и да поискат на Запад да върнат системата на образованието, в нормата, те просто няма да намерят нужното количество учители, способни да усвоят нормалните учебници.

Разбира се, може да се възрази, че това са училища, изключително за плебса, а в училищата за елита всичко е прекрасно. Но ако съдим по делата на западния елит, явно и в техните училища, не всичко е наред. Например, може да си спомним възмущението на бившия кандидат за президент на САЩ, Мит Ромни, когато той, за да проветри самолета, не можал да отвори илюминатора, и бил готов да повдигне този въпрос и в конгреса. А у нас почти всеки ученик, надявам се, знае, защо не може да се отваря прозорец, на височина десет хиляди метра.

Може също да отбележим, че в последно време, честа натовска практика е, по всеки въпрос да изпращат глупак. И в това отношение, името на Псаки стана нарицателно. А според мен, включването на глупак е най-лесният начин да изгубиш авторитет.

А ако изведнъж допуснем скандалната мисъл: «Боже, а ако се преструват на глупаци?»… Как да си обясним това, че на Китай, без предварително демократизиране, фактически беше отпуснат „план Маршал“, т.е. — инвестиции, технологии и, главното, неограниченият вътрешен американски пазар (а и пазара на целия останал свят!?). А на демократизираните страни, както уж би следвало, не беше предоставен никакъв план? 
А каква е била целта — управляем хаос ли?.. 
В следствието на това Щатите изгубиха положителното си реноме, в което бяха вложени не малко пари. 
Истината е, че всичко това - унищожаването на демократичния капиталистически Запад и всестранното фаворизиране на комунистически Китай се върши напълно планомерно – от Световното Еврейство. Еврейският съветски мкомунизъм беше унищожен.
Сега се унищожава еврейският демократичен Запад, а Еврейският комунистически Китай се издига, като поредна юдомасонка световна империя, защото на този етап на поробване на света, китайският комунизъм е най-удобният за евреите, диктаторски режим. 
Юдомасонските сатанински цели и методи са записани в множество техни „тайни“ документи, и всеки който иска може да ги намери в интернет! 
И не се хващайте на уловката, че уж има противопоставяне между САЩ и Китай, защото господарят и на двете империи, а и на света въобще, е Сатанинското Еврейсто)

Сега САЩ се превърнаха в маймуна с граната. Те изплашиха даже съюзниците си. Европа с трепереща ръка подава на тази маймуна последния банан, за да не полети гранатата в нейна посока. Нивото на образовението се отразява даже и на американския Военно Промишлен Комплекс, където достъпът на инженери чужденци, с традиционно образование, е ограничен. Например, във военната авиация, F22 и F35, поради недомислени компромиси, в редица показатели са по-лоши от предишните поколения. Навярно, по съображения за секретност, над тях работят главно инженери, родени в САЩ. И даже в областтта на гаджетите, иконизираният Стив Джобс, когато го попитали, защо не пренесе производството на айфоните в САЩ, отговорил с въпрос: «Къде ще намеря там, толкова инженери?».

Болшинството американски вузове се занимават предимно със «зомбология», т.е. източване на пари и раздаване на дипломи, с които взимат на работа само в Макдоналдс. 
В добрите вузове, които не са толкова много, в техническите специалности се записват основно азиатци. Местните считат тези специалности, за много сложни, и че по лесно ще е да се научат да правят фиктивни отчети на фирми, за ръста на капитализациите им на борсата.

Възниква въпроса, как са довели до такова катастрофално състояние собствената си образователна система? И ако не разглеждаме конспиративните версии (А точно това трябва да правим!) и приемем, че всичко е правено с добри намерения, можем да оставим две версии. Първата е – хуманизацията на образованието. – Децата не трябвало да се принуждават да учат. Всичко трябвало да е на доброволни начала. Може даже и да не им се дават домашни задачи, ако те не го искат. И последствието е – опростяване на програмите. Но нали главната задача на училището е, даже, не да се придобиват конкретни знания, които може и да не потрябват в живота. Основната задача е – развитието на мозъка и изработване на известна интеллектуална издържливост, за да не отпуска ръцете си човек, пред малко по-сложни задачи, отколкото е навикнал.

Другата причина за спадането нивото на образованието в американските училища е въвеждането на общ образователен шаблон с афро- и латиноамериканците. Не искам да кажа нищо лошо за интелектуалните способности на тези групи, просто в тяхната култира не е прието да се принуждават децата, да се учат добре. Процесът на деградация на американското училище беше постепенен. Доста дълго белите ученици силно превъзхождаха останалите в успеха. Просто, белите, а после и азиатците, които ставаха все повече, на изпитите получаваха 5, а останалите групи - 2. И това го приеха за дискриминация по етнически признак. Опростиха програмата. Белите и азиатците пак получаваха 5, а осталналите – 3. Но и това им се стори (на „някои“) недостатъчно. И сега всичките етнически групи получават еднакви оценки.

Някой може да каже, че нашата система за изпити ще доведе до същите последствия, но за сега има голяма разлика в нивото на въпросите у нас, и западните им аналози. Нивото на техните изпити не отиде по далече от нашето начално училище. И от това следват изводите – в никакъв сучай да не се опростява училищната програма. Например, в Южна Корея програмата само се усложнява. И резултатите са очевидни.

Западният свят, превънал се в театър на абсурда, стремително губи привлекателността си. Останала е само известна инерция, например в украинците, които искат да се влеят в Европа. Но те искат да се слеят, не със сегашната Европа, а с онази, която беше преди, — етнически еднородна, спокойна, процъфтяваща, която сега съществува само в митовете. Украиномислещите искат да се върнат в онези времена, когато още не са били отворени „прозорците на Овъртън“, през които нахлуха брадатите жени и джендерното въспитание. А сега, към това се добавя и икономическата разруха (предизвиквана преднамерено от евреите - господари на парите, на политиката, на икономиката, на пазарите, образованието и културата - в целия свят! 


Г.Симонов

Няма коментари: