Така ни заробват...


Системата е построена така, че всички пари ТРЯБВА да отиват на Запад и да се връщат САМО във вид на кредити, подсилвайки дълговото задължение на страната. 

Следва изкуствено разрушение на икономиката, наречено „икономическа криза”. Това се прави с една единствена цел – да се създаде ситуация, при която страната-длъжник да не може да си върне дълга. Принципа на всяка криза е прост – нов кредит кредитора не дава, а изисква да се върне стария. Това е всичко. 
Имало е ваша промишленост и ваша страна – станали са наши! Да „помогнат” на навлязлата в дългове държава  ще дойдат други кредитори – МВФ и МБР. Не можете да върнете дълга? Решение има. Ще позволите да се разположи военна база. Ще подкрепяте политиката на САЩ и Великобритания. Ще изпращате военни където ви разпоредят, ако трябва в Афганистан,  Либия , Ирак. 
И да не забравяте да развивате „демокрацията” в страната си. Тоест не пречете на прозападните СМИ да промиват мозъците на народа.
 И още -   провеждайте гей – паради. Задължително провеждайте! Ако не провеждате ще ви глобят, както стана с Молдова.. 
Когато парите не струват нищо на този, който ги дава в дълг, схемата за установяване хегемония над света рязко се променя. Ако някой създава пари от въздуха в каквото си иска количество, както прави западната печатница, то основния способ на покоряването на света вече не е войната, а даването на пари в кредит.
Излиза, че армията вече не е нужна. Грешите! Армията не е нужна на вас, но е нужна на Запада за заплашване на тези, които не желаят да теглят заеми.
Всичко започва с омайването на страната чрез промиване на мозъците на неговото население. Никой нищо не трябва да забележи. На всички трябва да е внушено, че страната процъфтява, че всичко е правилно. Как да се изпълни това – чрез СМИ (Средства за Масова Информация).
Точно по тази причина исканията на всички видове либерали е „свободата на словото”! Но ако си мислите, че някой от „борците за свобода” го вълнува вашето право да говорите свободно, то дълбоко грешите. Задачата им е друга – да се обезпечат свободното промиване на мозъците на населението. Неофициално цензурата съществува и е по-жестока от времената на социализма. Журналистите пишат за пари и за разобличителни статии не се плаща.

Вторият задължителен етап за поробването се явява внушението на хората обикновената мисъл:  държавната собственост – тя е ненужна, неефективна и излишна. А това означава, че тя задължително трябва да се прехвърли и стопанисва от частни лица, които по-знаят как да я управляват. Започва приватизация в хода на която държавата (разбирай народа) се лишава от собствеността върху средствата за производство.

Третия етап е влагане на парите на страната в покупка на американски дългови задължения. Всъщност става следното: Запада дава пари на свои подставени лица които купуват апетитни парчета държавна собственост. По-късно тази собственост се препродава на други подставени лица, с изнесени фирми в чужбина.

Най-интересното започва после.
Какви предприятия се приватизират първо? 
Логично е да се предположи, че трябва да са губещите. Тоест държавата се отървава от баласта. Нищо подобно обаче – първо преминават в частни ръце най – печелившите предприятия от икономическия сектор. 
В България – Нефтохим, Девня и  др… 
И какво става? Държавата, лишавайки се от предприятията, които преди са пълнили бюджета, става крайно зависима от данъчната система. Данъците започват да растат и да душат малкия и средния бизнес. Развитието на икономиката се забавя, а в някои случаи въобще спира.
Едновременно с това държавата започва да изпитва колосални трудности с покриването на своите разходи. Преди в хазната са влизали пари от продажбата на държавно производство, а сега пари се трупат само от данъци, т.е. само част от това, от което се е сформирал бюджета. Парите в бюджета са малко, а това значи, че е трудно не само за изплащането на пенсиите, но и няма възможности за строителство на пътища и осъществяване на развиваща се икономика.
Но и това не е всичко. 
Държавата не е в състояние да кредитира своята промишленост. Доколкото едно от първите изисквания за осъществяване на каквито и да е реформи е създаването на независима от държавата „Държавна” Банка, то държавата започва да изпитва ред проблеми. 
Само БНБ има по Конституция право да   печата пари, но тя е вече ограничена от Валутен борд. А съгласно закона на БНБ няма право да кредитира правителството на своята държава, но има право да кредитира правителството на САЩ и други страни, изкупувайки техните дългови книжа. В края на краищата държавата няма пари и закрива всички кредитни програми на своята икономика – както в държавния, така и в частния сектори. Но без кредитни ресурси нищо сериозно в икономиката не може да се направи. 
Работещи в единна система ФРС и ЕЦБ ( чужди финансови институции) започват да дават кредити на държавата и частния сектор. Това е практически крайния етап на поробването.
Да отбележим още веднъж: Ролята на СМИ е крайно важна на всички етапи. Нали трябва постоянно да се пудрят мозъците на целия народ, а всъщност и на цялата планета. Трябва да се обяснява правилното влагане на парите в държавните облигации на САЩ. Трябва да се обяснява, че всичко е правилно, вярно, независимо от това, че много хора разбират,че случващото се е странно. Наистина да се разбере абсурдността на ситуацията не е сложно. 
С какъв процент света кредитира САЩ? Средно – 1.5%, което значи, че златните валутни резерви на държавите са отдадени в заем на САЩ по този мижав процент. Парите отиват на Запад за съхранение и се връщат обратно в страните под форма на кредити, но вече със съвсем друг процент. И така държавата става длъжник.
Освен това на Запад отиват не само парите от златния резерв. Там отиват парите от едрия бизнес и научния потенциал на държавите. Отиват младите и предприемчиви българи. Голяма част от едрия бизнес задължително принадлежи на компании, регистрирани в офшорни зони или в западни страни. Защо става така? Защото местните компании растат до ниво транснационални крайно рядко, защото няма кой да ги подпомогне, а западните ТНК са подпомагани да се включват към откритите пазари. Тоест част от бизнес страните са директно Западни.
Втората част е своя, на местни бизнесмени, но явно е „ не изцяло своя”, защото реално формално тя също е Западна. Защо става така? Не защото на определен етап така е по-удобно, а защото по друг начин не може да оцелее. Искаш да получиш кредит на Запад под минималния процент – стани резидент, изнеси бизнеса в офшорка или в Западна страна. Ако не желаеш, бизнеса ти ще бъде погълнат или унищожен. Едрия бизнес е не просто обвързан със Запада, той е вкаран в капан. Или бизнесмена ще стане член на западния бизнес елит и ще играе по техните правила, или леко и нежно (и най-важното – незабележимо за СМИ) ще го погълнат.
А какво става с инвестициите? 
Инвестициите в страната са също форма на поробване. Преди държавата САМА можеше да построи завод. Трябваше само да купи технологиите от чужбина или поръчана своите научни институти. Сега са и нужни пари, за да може да построи този завод. Тези пари, които преди държавата създаваше сама, емитирайки държавна валута, сега може да получи, привличайки „инвеститори”. А инвеститорите строят вериги от хипермаркети, които, на свой ред, също водят до изтичане на парите от държавата и унищожават малкия бизнес.
Някъде там, в офшорките, заминава и печалбата от работата на предприятията. Данъците са платени – да! Но преди всички пазаруваха в магазините, които бяха държавна собственост или на малки предприятия. А сега – в мрежи от хипермаркети, които задължително са регистрирани в офшорни зони.
Системата е устроена така, че всичките пари са ДЛЪЖНИ да отиват на Запад и да се връщат назад ЕДИНСТВЕНО под формата на кредити, увеличаващи задлъжнялостта на държавата.
Следва изкуственото унищожаване на икономиката, наречено „икономическа криза”. Тя се прави с една цел – да се създаде ситуация, при която държавата –длъжник да не може да върне дълга. Рисковете са никакви – парите, които Запада е заел, за самия Запад не струват нищо. Това са няколко операции на компютър или напечатани хартийки, необезпечени с нищо. С нищо, освен със силна армия и мощни СМИ, а също сборище от „защитници на човешките права”, истинската цел на които е защита правата на банкерите, създаващи парите и опитващи се да подчинят света.
Ето така се поробват страните.Навсякъде схемата е една и съща, по цялата планета. Всичко започва със свободата на словото и завършва със загуба на суверенитета.
Точно по тази причина най „свещените” искания на либералите се явяват исканията за свобода на словото. Без свободна промивка на мозъците схемата за поробване веднага започва да буксува.

Автор: Николай Стариков

Няма коментари: