Целта на лешоядните фондове не е да инвестира в предприятия, от дейността на които да реализира печалба, а от продажба на остатъците от фалиралите предприятията да реализира печалба.
Терминът носи името си от лешояди, които търпеливо кръжат над жертвата, за да се възползват от нейното отслабване.
Нормално ликвидационната стойност на отделните части от фалирало предприятие, би трябвало да е по-ниска, от колкото стойността му ако предприятието продължи да функционира.
В практиката лешоядните фондове изкупуват предприятия или цели държави, които те самите, чрез саботажи, корупция ембарго и пр. подривна дейност, са довели до фалит, с цел да снижат под номиналната стойност изкупната им цена.
Управление на хедж фонд
Характерно за хедж фонда е, че може да реализира по-широк обхват от инвестиционни и тръжни дейности, отколкото други фондове, но е достъпен за ограничен кръг инвеститори, който е определен от регулатори. Тези фондове са предимно непублични дружества, които се управляват от САЩ, Израел и Великобритания, но са регистрирани в офшорни зони.
Най-популярните методи на фондовете са къси продажби (short selling), закупуване на компании, изпаднали в затруднено положение, спекулативно продаване и купуване на акции (докато се водят преговори за поглъщане), търговия с деривати (derivative).
Въпреки че хедж фондовете са частни компании, те са регулирани от държавите, от които се управляват. Например в САЩ, в хедж фондове могат да участват само определен вид инвеститори (акредитирани инвеститори, институционални инвеститори). Хедж фондовете не са достъпни за масата от хора или за индивидуални инвеститори. Поради тази си особеност, хедж фондовете и техните мениджъри са освободени от някои регулации, които се прилагат на други фондове и инвестиционни мениджъри, които трябва да спазват правила за структурирането, стратегиите и техниките, които използват.
"Което е позволено за Юпитер,
не е позволено на добитъка"
- латинска сентенция.
История
Формално първият хедж фонд е основан от Алфред Уинслоу Джоунс през 1949 г. с цел хеджиране на риска от загуба при закупуване на акции. Началото си фондовете започват през 1920-те в САЩ. Най-известният фонд от онова време е Graham-Newman Partnership, основан от Бенджамин Граъм и Джери Нюман, който е цитиран от Уорън Бъфет като ранен хедж фонд.
Методът на подривна дейност, с цел снижаване на цената под номиналната стойност, е бил известен далеч преди основаването на хедж фондовете. Целенасочено дезинформиране е основно оръдие на труда на търговците. Династията Ротшилд е исторически пример за ефекта от разпространяване на лъжлива информация.
Rothschild разполагал с мрежа от доносници, които следели за хода на военните действия, във всички точки на света.
От историята на средствата за масова информация/дезинформация/ става ясно, че Ротшилд е основателят и на най-голямата информационна агенция в света - Ройтерс, задачата на която е не да информира, а да дезинформира масите.
Rothschild разпространява слухове за победата на Наполеон при Ватерло. Започва разпродажба на английски държавни ценни книжа, всички акционери го последват (вследствие така нареченото стадно чувство) и съответно цените на акциите рухват. Малко преди да стане известна истината за поражението на Наполеон, Ротшилд изкупува същите английски държавни ценни книжа под номиналната им сойност.
Дейността на лешоядните фондове в България
Българската държавна авиокомпания "БГА Балкан" през 1999 г. е приватизирана от израелската фирма "Зееви Груп" (Zeevi Group) за 200.000 долара, в това число всякакви активи, 20 самолета Ан-24, 22 самолета Ил-18, 3 самолета Боинг 737-500, 2 самолета Боинг 767-200, 28 самолета Ту-154А/Б/М и пр., общо над 125 самолета, резервни части, сгради. "Зееви Груп" вместо да вложи капитали, съгласно договора за погасяване на задълженията и стабилизиране на фирмата, Gad Zeevi разпродава недвижимото имущество и води "Авиокомпания Балкан" към фалит.
За сравнение: Гърция в духа на "евроинтеграцията" през 2012 г. продава четири самолета Боинг за 32.000.000 евро на американска фирма. Нова цена само на един такъв самолет 215-250 милиона евро.
Едно е сигурно: Нито Гърция с нейните 32.000.000 евро (при дългове 318 милиарда!), нито България с 200-те хиляди долара от продажбите, не са направили нещо положително за своя народ или икономиката си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар