Що е Неоколониализъм и има ли той почва у нас?


Навремето  в далечни, далечни времена хората водели войни.
Едно племе нападало друго племе, грабило каквото може и си заминавало. След време се образували държави. Те имали територии върху които хората живеели. Една държава нападала друга държава. Тази която побеждавала присъединявала към своята територия част от територията на победената държава(или цялата), заедно с населението.
Но защо тези държави са водели войни?
На първо място за да грабят, както са правили техните деди. 
Но защо им е трябвало да завладяват и територии заедно с населението? Ами елементарно! За да могат хората от победените територии да работят за победителите. Дали под формата на роби, зависими  крепостни селяни или работници това зависило от икономическата форма на производство, но главното, важното е било победените да произвеждат блага, а победителите да взимат част от тези блага. Разбира се, част от благата, защото ако взимат всичките, победените ще умрат от глад и няма да има кой да  работи.
Идват времената на Великите географски открития.
Нови територии, нови възможности едни да произвеждат блага, а други да вземат част от тези блага. Идва времето на крайбрежните държави от западната част на Европа. Те стават метрополии, а завладените нови територии, колонии. 
Метрополиите(Испания, Португалия, Англия, Франция, Холандия и др.), получават част от благата произведени в колониите. Разбира се, винаги част от благата. Не че не са искали всичко. Искали са го, ама са знаели от опит, че едно магаре, ако не го храниш то ще вземе да умре, и след това няма да имаш магаре. 
Създава се световната колониална система.
Минават години, векове. Времената лека-полека се променят. От една страна, големите държави(т.н. Велики сили) почват да се карат за надмощие, спретват си по някоя и друга война, а от друга страна светът се развива. Стават революции, променят се формите на управление, идва времето на конституционни монархии или републики, социално – икономическия строй се сменя, капитала става господствуващ навсякъде. Но едно си оставя същото. Колониите, полуколониите, зависимите страни да произвеждат блага, и част от благата да отиват в т.н. Велики сили.
Идва ХХ – ти век. Страшни катаклизми. 
Първа световна война, ново разпределение на света.
Втора световна война. Пак ново разпределение на света.
Създава се т.н. Световна социалистическа система, започва Студената война....
Но има нещо което не се променя. Зависимите страни, колониите и полуколониите да произвеждат блага, и част от тези блага да отиват при новите господари на света.
Да, но света все пак не е същия. Колониите започват да се бунтуват. Искат независимост. Колониалната система се разпада. Нужни са нови, по – гъвкави и прикрити методи за икономическо и политическо подчиняване. 
Времето на неоколониализма.
Във външнополитическо отношение неоколониализма се характеризира със стремежа по време на прехода от колония към изграждане на държава, бившата метрополия постепенно да предава властта в бившите колонии на тази част от местната интелигенция  и бюрокрация която е възпитана и подготвена за сътрудничество с нея.
Запазването на политическото влияние от метрополията се постига и по много други рафинирани начини, но нека наблегнем на икономическите отношения.
На първо място е стремежа на метрополията към задържане на важни позиции в доминиращите отрасли на местната икономиката.
Но вече има и нови аспекти, конкуренцията на други метрополии(Велики сили) и многонационални компании(омешани пак от страни на Великите сили), които виждат в новообразуваните държави(или “Източния блок” след нежните революции ), апетитни територии за настаняване,особено ако бившата метрополия е временно отслабена (примерно:СССР > Русия). Какво правят те ? Може би водят войни, за да завладеят тези територии ! Не, не! Те не са луди, взели са си поука от 20-ти век. Война само в краен, много краен случай и то най-често измислейки някаква причина (справка Ирак), и то под формата на многонационални сили със санкция от Съвета за сигурност на  ООН .
Те осъществяват тъй нареченото, инвестиране.(Износ на капитали, където капитала се изнася първоначално, а след това се връща обратно, разбира се уголемен, иначе нямаше да е капитал, и увеличават паричната маса и благосъстояние на тяхното население).
Но къде инвестират ?- Може би, в отрасли които са капиталоемки, местната икономика ги няма и по този начин ще помогнат за развитие на местната икономика ? О….... това е за наивници.
Разбира се, че те влагат пари там където може да се извлече най-висока норма на печалба, където е най-малкото съпротивление и печалбите са сигурни.
Примири: В кредита чрез финансови институции, в естествените монополи, във вътрешната търговия и т.н.
Не трябва да се отрича, те осъществяват и "ПОМОЩ". По-голямата част от икономическата помощ е предназначена за поддържане на държавните бюджети и паричното обръщение, под формата на държавни кредити или заеми от международни финансови институции (като номера е те да взимат част от дохода на нуждаещите се страни под формата на лихва). Друга развита форма на помощ е като финансират вноса от Великите сили на потребителски стоки(разбира се,чрез взаимосвързани банки), докато за финансиране на индустрията и социални дейности се отделят много малко средства (е…то пък не може, за всичко да се “помага”). Чрез тази помощ Великите сили спомагат за правилното насочване на икономико-политическото развитие, за да могат новообразуваните държави (или “Източния блок” след нежните революции ) да вървят в правилната посока. Като най-често помощите по линия на кредити и заеми имат за цел да разчистят трасето за износ на стоки и капитали от Великите сили, за да може техните икономики да се развиват и да има заетост в техните държави.
Сега сме 21-то столетие от раждането на Христа. Съвременната цивилизация е налице. През вековете…. колко много се е променил света? Но има нещо което никога не се променя. Зависимите страни, колониите и полуколониите да произвеждат блага, и част от тези блага да отиват при новите господари на света. Дали под формата на инвестиране и след това изнасяне на печалбата, дали под формата на лихва или други модерни методи, но зависимите страни винаги трябва да си дават част от дохода на нови или стари господари.
Дали съществува неоколониализъм и дали има той почва у нас ? 
В нашата Родина БЪЛГАРИЯ !- Е, нека всеки един средно интелигентен български гражданин да си  отговори самичък !
Можем ли, ние българите да променим нещо ? 
Едва ли!
Но поне това което можем да направим и което зависи от нас. Самите ние като български граждани, като потребители, осъзнато с разума си да при равни условия на чужди стоки с наши български стоки, да купуваме българските стоки отбългарски магазини, за да може да се развива нашата българска икономика, за да има заетост в нашата държава, да увеличаваме паричната маса на България, за да имаме стабилен лев (дали ще влезем в еврозоната тука няма значение), за да си помогнем по този начин сами, за да сме по-богати самите ние…
Е, поне това можем ли да направим ?
Ако имаме глави на раменете си и мислим с тях… да можем !
А ако имаме глави само за да си носим само шапките…???

Няма коментари: