Девалвацията на стойността на парите в древен Рим

Обикновено историците ни занимават с военни победи и загуби. 
Те не казват обаче откъде идват парите за тези баталии. 
Да поддържаш армия и ред от Ламанша до Персия иска много пари. 
Авторът на „История на парите“ Джак Уедърфорд пише, че след завладяването на Пергамското царство през 130 г. пр. Хр. държавните
разходи на Рим се удвоили - от 100 милиона на 200 милиона сестерции (сестерция e сребърна римска монета, сечена след 269 г. пр. Хр., равна на една четвърт от денария,който е равен на 4,54 грама сребро).
След разграбването на Сирия към 63 г. пр. Хр. разходите на Рим стават 340
милиона сестерции. Издръжката на държавния апарат за първи път минава 1 милион сестерции при Август, а при приемниците му - Калигула, Клавдий и Нерон се прахосвали неизчислими суми за лукс и помпозни военни походи. 
През 77 г. Плиний Стари изчислил, че само за внос на луксозни стоки от Индия се харчат 550 милиона сестерции. 
Ето пък какво пише римския историк от времето на Гай Юлий Цезар Гай
Салустий Крисп в своя труд „Заговорът на Катилина“ за моралната деградация на Рим:
„След като богатството започнало да бъде на почит и било съпровождано със слава и могъщество, чувството за добродетел било притъпено, бедността започнали да считат за срам, а в неподкупността да виждат злонамереност. Тъй от богатството се породила страст към удоволствия и алчност, съпровождана от надменност, които обхванали младежта - тя грабела, прахосвала, малко ценяла своето, желаела чуждото, нямала ни
срам, ни свян, еднакво не зачитала и презирала и божествените и човешките закони...“
Нарастващите разходи били възможни само при две условия - или непрекъснати гигантски постъпления от данъци и плячка, или чрез прогресивно намаляване на стандарта на римските граждани. 
Данъците и плячката имат лимит. Колкото и да разширяваш империята, за да грабиш, това има край. Освен това, разширявайки, правиш нови разходи. 
Елитът на Рим приел по-лесния начин за поддържане на лукса като начин на живот. Управниците на Рим просто започнали да фалшифицират парите. Те намалявали процентът на златото и среброто във всяка монета до минимум. През 260 г. сл. Хр. например съдържанието на среброто в „сребърните“ монети е доста под 50%. Подобно стопяване на златото в „златните“ монети увеличавало техния брой, но намалявало стойността им. Виждайки държавната измама, търговците вдигали цените, за да не фалират. В този период инфлацията стигнала 1000%. 
Първо Нерон, най-жестокият преследвач на християните, под влиянието на 
изповядващата юдаизъм Попея, започнал да фалшифицира парите. През 64 г. той изтеглил от обръщение златните и сребърни монети от населението и пуснал нови със своя образ, но с намалено съдържание на злато и сребро и с по-малко тегло. Докато преди от 1 фунт (454 грама) сребро се сечали 84 денария, сега от същото количество се правели 96 денария. Което означавало цели 15% „печалба“, всъщност - измама. 
От 1 фунт злато пък правели вече 40 вместо 45 монети, при това - с намалено съдържание на злато. 
При Марк Аврелий денарият вече съдържал само 75% сребро, а до края на втори век при Комод среброто намаляло до 67%, при Луций Септимий Север, паднало на 50%, а при Каркала била пусната нова монета - антониан, с още по-малко съдържание на сребро. 
Финансовата измама и ограбването на поданиците стигнало върхове при Каркала, но затова пък човешките права били във възход. При този владетел на Рим юдеите получили пълни граждански права. Самият Каркала бил от еврейски произход. След него - при Гален „сребърната“ монета вече била изчистена от съдържание на сребро почти стопроцентово. Тя съдържала под 5% чисто сребро! 
Тази възходяща линия на девалвация на валутата била разиграна преди 18-20 века от същата клика, която ще я разиграе и през 1929 г. във вид на Голямата депресия, гигантския финансов срив в САЩ - Римската империя на XX век. 
Обезценяването на парите през вековете ще следва същата схема - постепенно намаляване на златното съдържание в тях до пълното му изчезване. 
Днес нито една валута, освен швейцарският франк, няма златно покритие. Стойността на валутите е въпрос на манипулации, психотатаки и ажиотажи, които се разиграват от собствениците на Федералния резерв - частната банка, притежание на 10-12 (главно еврейски) фамилии, за която милиони хора по света се заблуждават, че е централна държавна банка на САЩ. 
Евреите били лихварите на Рим.
Джак Уедърфорд пише в своята „История на парите“, че при Диоклециан - 
императорът, преследвал жестоко християните, масовото разорение било ежедневие. 
Непрекъснато дребни производители и занаятчии се разорявали от високите лихви по заемите и били принудени да продават децата си в робство. Кои били основните лихвари и търговци на роби през епохата? Отговор на този въпрос дава германският икономист Вернер Зомбарт, който в книгата си „Die Juden und das Wirtschaftsleben“, издадена в Лайпциг през 1911 г. описва античното еврейство като нация от лихвари, прилагаща в живота детайлно разработените лихварски техники от Талмуда. 
Зомбарт дори приписва на древните евреи качества, които те не притежават. Според него те са изобретатели на безкасовите плащания, дълговите задължения чрез полица и всички банкови техники, които днес са банално ежедневие. Всъщност, такива плащания и техники са практикувани в древността от различни народности, те не са изобретение на евреите, но може да се каже, че са добре присвоени от тях, както много други неща и прилагани с успех през вековете. 
Специално за Рим Зомбарт пише: „В римския свят богатите евреи давали заеми на царете, а по-бедните - на низшите слоеве от населението.“
Ролята на евреите като протобанкери на Рим и лихвари се вижда от историческите документи, например Фаюмския папирус BGU IV 1079, който съобщава за дейността на евреи-лихвари. Този папирус, публикуван през 1906 г. в Германия всъщност представлява писмо на търговеца Серапион от Александрия, писано през 41 г. сл. Хр. до разорилия се негов колега Хераклид. Серапион съветва Хераклид да заеме пари, но „да се пази от евреи“ (“blepe saton apo ton Ioudaion“). 
Не са малко оценките на древни автори, които определят еврейските колонии в Рим като средища на измамата. Страбон нарича (Georg. XVI 28 ) например евреите разбойници. Сенека (fr. 145 R) ги определя като „най-престъпни племена“ (sceleratissima gens). Тацит (Hist. V, 5 ) твърди, че еврейските заселници са с тъмен и престъпен характер и успяват благодарение на своята безнравственост. Ювенал в своите сатири предупреждава съгражданите си да не приемат юдейството заради неговия човеконенавистен характер. Според него еврейската вяра не учи на добро, а обрат но - да се върши зло на друговерците. 
Тези оценки на толкова различни, но класически, христоматийни автори явно имат някакво основание. Рим изглежда е усетил смъртната опасност, която носи измамата, наречена лихварство. Римският елит пада най-рано в капана на заемите, гонейки високо ниво на стандарт, независимо от състоянието на държавата. По-късно това ще правят повечето европейски владетели, заемайки пари от банкери- лихвари (главно евреи), докато изпаднат във фалит. И когато гарантираш с държавата си и фалираш, собственик на държавата ти става твоят лихвар. 
Езическият Рим пада, подкопан от финансови термити. 
А колапсът на Рим, според изследователи на епохата става в резултат на 
финансовите измами: „Търговията и промишлеността били разрушени, паричната система се разпадала, разцветът и редът на предишния Рим изчезнал. До момента, в който Константин не въвел златния солид, колапсът на монетната система, протичащ в продължение на две поколения не бил овладян...“
Какво причинило финансовия крах на Рим?
Това, което ще предизвиква през вековете всички следващи финансови кризи - паричната спекулация, дирижирана от посветени, от една олигархия, мечтаеща да подчини материалните богатства на света. Голяма 
роля в нея играе фарисейско-равинската каста, пренесла извън библейските земи философията на ограбване на „гоите“, на непосветените, на всички народи, непринадлежащи към талмудистко-кабалистката корпорация. 
Комплексът на евреите, че нямат своя държава се развил в оформяне на една протонацистка, ксенофобска философия. На практика, след срива на току-що създаденото древно царство Израил (при Соломон), Юдея съществувала по-малко от 200 години до превземането на Йерусалим от Навуходоносор през 586 г. пр. Хр. След около 450 години при Макавеите се образувала за кратко самостоятелна юдейска държава, но за около 80 години. 
През останалото време Палестина била под: вавилонско, асирийско, персийско, елинско и римско владичество.
У юдейската върхушка се развили компенсаторни реакции да се приспособява към завоевателя и да влиза под кожата на поредния владетел. Така юдеите намерили добър прием при „поробителя“ - Вавилон. Толкова добър, че по-голямата част от тях не пожелала да се върне в свещения Йерусалим при храма си, след получаването на такава възможност. 
Преди възраждането на Второто юдейско царство на Макавеите - 142 г. пр. Xр. - 63 г. пр. Xр. между клановете на юдейската върхушка се водили яростни битки за власт и богатство. Например при сирийския цар Антиох IV юдейският лидер Иасон подкупил Антиох, за да получи поста първосвещеник, като му обещал големи дялове от храмовото богатство. Да си първосвещеник в Йерусалим тогава означавало да имаш тоталната власт над хора и материални ресурси. След Иасон всички първосвещеници в 
Йерусалим стигали до поста чрез подкупи и измама. Това говори, че и остатък от Божия завет не се спазвал в навечерието на появата на Xристос. 
Сектата на фарисеите (от евр. - прушим, което значи „обособени“, „специални“) преляла в равинска институция на затворено, конспиративно общество, което предавало талмудическите знания главно устно на цялата еврейска диаспора в Римската империя. 
Идеята за богоизбраност се деформирала във философия за превземане на материалното богатство на света, което според конспираторите „рабби“, принадлежало на „избраните“. Да станеш „избран“, това според изкривеното юдейско мислене, означавало да газиш през интересите и живота на неизбраните, които били приравнявани на животни според Талмуда. 
Основният начин на ограбване на неизбраните станала лихвата. 
Да се дават пари назаем с голяма лихва било главно занимание на еврейските заселници в Европа след разрушаването на Втория храм през 70 г. Редица римски автори като историкът Тацит описват измамническия характер на евреи - лихвари и предупреждават за опасността от делови връзки с тях. 
През цялото Средновековие евреите представляват живата плетеница от 
финансови канали, през които тече ограбваното чрез лихви богатство на християните. 
Забележителен е фактът, че евреите са се движели винаги зад бойния таран на враговете на християнството. Те се чувстват най- добре тогава, когато християнството е в упадък. Налагането на християнската вяра като официална в римската империя през 313 г. от Константин Велики било жесток удар по еврейското лихварство, на който те търсили реванш векове. 

Откъс от книгата "Властта на Мамона" на В. Сидеров
със съкращения

Няма коментари: