Златният милиард и мястото на България

Икономиката стигна до своя окончателен момент – глобализирането. Глобализирането е разделяне на труда на световно равнище между държавите по политически и икономически критерии.

ГЛОБАЛНО погледнато светът /държавите/ са вече разделени на четири ОСНОВНИ ЛАГЕРА: 

1.     Така нареченият “златен милиард”

   2.  Развиващите се страни - “втория свят”

3.     Страните от “третия свят” 

4.     Страните от “осите на  злото” 

Водещи сили в лагера на “златния милиард” са: 

САЩ , Англия , Канада, Австралия, Израел и Япония.

Зад тях веднага се нареждат най-големите и мощни икономически държави от ЕС – Германия, Италия и Франция, следвани от по-малки, но много конкуретни и благоденстващи държави – Дания, Норвегия , Финландия и Швеция.

Следват държави джуджета, но с огромна икономическа мощ – Лихтенщайн, Люксембург, Малта и разбира се страната банка Швейцария.

Накрая са страните овощни градини и места за почивка на “златният милиард” Испания и Португалия. 

Страните от този лагер ще развиват т.н. knowledge economy – икономика на знанието.Те са територията на финансово-информационния сектор.Общата тенденция е да се освободят от промишлените, енергоемки, екологични, ниско рентабилни и ниско квалифицирани производства, които ще бъдат прехвърлени на по-изостаналите държави, като Западният свят развива само високите технологии, финансовите институции и центовете за стратегически решения. 

Към развиващите се страни се числят онези държави, които са използвани  от  “златния милиард”, като място за развиване  на вредните и опасни производства, като “монтажни цехове” и регионални пазари. Тук са някои от старите и новите страни в ЕС, страните от Югоизточна Азия, редица големи държави от Южна Америка – Аржентина , Бразилия и Чили. Тук е и Китай, които е монтажния цех на “златният милиард” и го зарежда обилно с евтини стоки. 

В “третия свят” са онези държави на които пътят към “златния милиард” е АБСОЛЮТНО забранен. Те не са и в “монтажния цех”. Основната им задача е износът на енергоносители, суровини и полуфабрикати с ниска степен на преработка и на работна сила, те са т.н. ДЪРЖАВИ ДОНОРИ. В  тази група са Русия, Украйна, Беларус, страните от Близкия Изток и Централна Азия, Саудитска Арабия, Кувейт и, разбира се България. 

Към “страните ренегати“( б.а.ренегат – предател ) лидерите на “златния милиард”  причисляват онези, които открито се противопоставят  на “западните ценности” и спрямо тях използват пряка агресия - Ирак, или пълна блокада - КНДР. Към тази група се отнасят и страните, които не могат да бъдат интегрирани в световната икономика – повечето държави от Африка, от Южна Америка и Централна Азия. Провокираните от “златния милиард” граждански войни  в тях доведоха до геноцид на населението им. Заради липсата на собствена икономика основния  им източник на приходи  е  контрабанда и производство на  наркотици – Хондурас, Колумбия, Афганистан, Сиера Леоне, Никарагуа. 

Страните от  “златния милиард” реализират концепцията за новия световен ред, към който трябва да се причисли  вертикалната структура на вземане на  най-важните решения във външно политическата сфера. Легитимността се осигурява от контрола на САЩ, ЕС, МВФ, СБ, OОН и на военната мощ на НАТО.  

Глобализирането означава съществуване и благоденствие на 200-300 много напреднали възли (включващи в себе си държави и големи мулти национални компании), където  са концентрирани съвременните технологии и капитал. Те са свързани помежду си материално  и  виртуално (б.а. чрез интернет). Всичко останало извън тях е ОТРЕЧЕНО И ОБРЕЧЕНО. 

Глобализиранто на световната икономика е процес на изключването от икономическите процеси на 80 на сто от световното население. Глобализиането ще остави  само  “златният милиард”, т.е. от актуалните 7 милиарда, 5,5- 6 милиарда са ненужни.

Глобализирането е система на 20-те процента от населението на  планетата. Същността му се изразява в приетите вече термини – глобали (globales) и локали (locales). Глобалните хора живеят в глобалния свят, движейки се постоянно като бизнесмени, високо квалифицирани работници, политици, интелектуалци, а локалните хора напускат своето място само в качеството си на бежанци в случаи на война. Локализирането е обратната, тъмната страна на глобализирането. Локалният човек си остава  локален завинаги.  

Политиката на “златния милиард” е вече успешно приложена в много страни включително и в България. Всички те се превърнаха в полуколонии без икономически  суверенитет, със замряла икономика и бедстващо на фона на разкоша на новобогаташите население. 

Икономическите прогнози също не са много оптимистични по мнението на водещи експерти при съвременното технологично ниво на промишлеността, всички стоки и услуги, които могат да се потребяват по света могат да се произвеждат днес от 20 процента от населението на земята, то през 2020 г. те ще са само 2 процента. Тези сухи факти говорят нещо много важно: работата в глобален мащаб се превръща в дефицитно благо, което не достига даже и за “златния милиард” на човечеството. Останалите 5 милиарда не са нужни на световната икономика за тях няма работа, няма и препитание. Те образуват НОВАТА КЛАСА на абсолютно излишните хора на този свят.   

България от една динамична икономика се срина нивата на страните от втория и дори третия свят въпреки членството ни в ЕС. Станахме част от съвременни роби. Такава е действителността и думата “роби” не е метафора. 

Съвременна България е съставна част от робството на глобализма. 

Ние сме сред онези 80 на сто от 7 милиардното  човечество които ще бъдат през целия си живот под робството на мизерните си доходи. Човек е роб, ако няма контрол над своя живот и ако е доминиран от други, независимо дали си дава сметка за това или не. Робството на приходите от наемния труд ни върна векове назад към ...СРЕДНОВЕКОВИЕТО. Точно така няма грешка глобализацията е връщане към ФЕОДАЛИЗМА. 

Това е съвременна България. 

Някои навярно ще си зададат въпроса: ”Имаме ли шанс да се измъкнем, толкова години нещата  все не вървят, няма ли да има обрат?

Няма. Пътят по който поемаме води до това, че България ще бъде един огромен хотел или мотел, ще имаме  някакво кретащо земеделие, но ние нямаме и не се очертава да имаме нито технико-технологична, нито индустриална, нито научна политика. Дават ни се няколко мръсни производства–циментово например ,плюс ниско квалифицираните туристически услуги. Какво означава това? Ние ще бъдем нация от келнери и проститутки. Това е рамката наложена от вън и тя е като железен калъп, от които излизане няма, след като това са релсите от които влакът на държавата не може да излезе. 

В книгата  -“Краят на световната заетост” – американският учен Джеръми Ривкин прогнозира, че светът ще навлезе през 2018-20 г. в епохата на рязко намаляване на заетостта, която в следващите 10-15 години ще съставлява само 2 процента от работата сила в целия свят. Или казано просто, щом на земята няма място под слънцето за всички , то там право да живеят имат само народите от “златия милиард” на човечеството, тези, които имат силата да го владеят. Останалите 5.5-6 милиарда имат избора да умрат от глад или болести или ... да водят жалко съществуване на оцеляващи с големи трудности. 

Не много весела перспектива нали...

Златният милиард  новата игра на световния елит .

Автор ПМА