Сравнение на икономическото развитие на България при капитализма и социализма

Един от най-упорито рекламираните митове през периода на реставрацията на капитализма в България е митът за икономическите успехи и процъфтяване на царска България през 30-те години на 20 век. Като най-висок връх в нашето развитие се сочи 1939 г. и се твърди, че тогава България е била сред първите пет страни по икономическо развитие в Европа. След 1944 г. обаче, социализмът бил довел страната до икономическо изоставане. Особено популярно е и твърдението, че царска България изпреварвала по своето икономическо развитие в предвоенния период съседна Гърция.
Какво показва обаче достъпната днес научна информация за мястото на България по икономическо развитие сред останалите европейски страни?
Най-известният учен, който днес се занимава с изследване на историята на икономическото развитие на Европа и света, е Ангус Мадисън. 
Той е класически апологет на капитализма и целта на неговото изследване е именно да докаже превъзходството на капитализма над социализма. Затова неговите оценки за социалистическа България както и за другите социалистически страни силно подценяват техните постижения, но що се отнася до периода на капитализма, не може да има съмнение, че той използва еднакъв подход и прави коректно сравнение между капиталистическите държави.
В изследването на Мадисън(1) е направена оценка на брутния вътрешен продукт на човек от населението за цели региони и отделните страни в тях, за много дълъг исторически период (от 1 до 2008 г.). За да може да се направи сравнение за толкова различни периоди от историята и равнищата на цените в отделните страни, Мадисън използва в своето изследване еднакви условни монетарни единици (Геари-Камис международни долари). Какво е според изследването на Мадисън мястото на България сред останалите европейски страни през прочутата 1939 г., когато бил достигнат „върхът“ в нашето икономическо развитие?
БВП на човек от населението в България тогава е бил 1603 единици, докато например в съседна Гърция той е бил 2638 единици(1). При това за Гърция 1939 г. не най-успешната година през предвоенния период. Най-успешната за Гърция е 1937 г., когато БВП е 2769 ед/човек, а в България през същата година той е едва 1512 ед/човек или близо два пъти по-малък(1).
Сравнението на България с другите европейски страни показва също значително изоставане по произведения БВП на човек, достигащо 3-4 пъти. Единствените европейски държави, пред които царска България има минимално предимство според Мадисън, са Румъния и Югославия, а за Албания няма посочена оценка, защото тя е окупирана от Италия. 
С други думи, царска България, през 1939 не е на пето място, а в най-добрия случай на четвърто, но по бедност и изостаналост в предвоенна Европа.
Капиталистическа България преди социалистическата революция без съмнение е една от най-бедните и изостанали страни в Европа.
Над 80 процента от населението, тогава се препитава с примитивно земеделие и страната ни изостава от развитите страни с 50-100 години. 
Ако някой си мисли, че Мадисън е допуснал някаква грешка в оценката си за царска България, може да я сравни с оценката на хора, които би трябвало най-добре да познават какво е било действителното положение през 1939 г.. На 25 януари 1939 г. в Народното събрание на царство България, министърът на земеделието Иван Багрянов заявява: 
„Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.(2)
Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно са осъдени от Народния съд и които съставляват така наречения елит на царска България. Очевидно и те напълно споделят тъжната констатация на царския министър Багрянов.
А ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище на народа в България през 1939 г, един от тези депутати, подкрепящи режима, Серафим Георгиев: 
„Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелоста на българския живот”(3).
Това са оценки, направени от министър и народен представител, свързани с властта, които по-късно са осъдени от Народния съд, и тези оценки са произнесени от трибуната на Народното събрание, като са толкова очевидни, че не само никой не прави опит да ги оспори, а са посрещнати с общи ръкопляскания. Без съмнение, оценката на Багрянов и Георгиев за икономическото развитие на България през 1939 г. е много по-критична от тази на Мадисън. Не би могло да е очаква нещо друго в малка държава, подложена на безмилостна експлоатация от големите империалистически хищници и изплащаща тежки репарации в следствие на първата наационална катастрофа. 
По данни също на народен представител, посочени в парламента, от 1885 до 1935 година България е получила външни заеми на стойност 40 милиарда лева, а е изплатила 210 милиарда лева по съпоставими цени(4). Допълнително само печалбата която чуждия капитал е изнасял всяка година извън страната е била средно по 2 милиарда лева(4).
Революцията през септември 1944 г. поставя началото не само на прехода към социализъм, но и на индустриализацията и модернизацията на страната.
Въпреки жалкото наследство, оставено от капитализма, успехите са наистина смайващи. Както вече се спомена, изследването на Мадисън преднамерено занижава реалния икономически ръст през социалистическия период на развитие на съответните държави. Например за България Мадисън посочва ръст на БВП, за първите 23 години на социалистическо строителство (през 1967), от 4320 ед/човек, тръгвайки от начално ниво 1309 ед/човек през 1944(1). С други думи, според Мадисън икономическият ръст е бил само 2,7 пъти към 1967 в сравнение с най-успешната 1939 година на капитализма в царска България. Но това е според Мадисън, а официалната статистика за икономическото развитие на България показва значително по-високи темпове на ръст на националния доход на човек от населението.
Според годишниците на Националния статистически институт този ръст е не 2,7 на БВП, а 3,6 пъти ръст на националния доход през 1967(5). Тези данни, без съмнение, са много по-близо до действителността поради редица причини. На първо място, инфлацията в годините на социализма е изключително ниска, в сравнение с периодите на капитализма, което свежда до минимум възможността за грешки в оценката на БВП от неотчетена инфлация. Освен това при социализма се използва, като показател за темповете на развитие, националният доход вместо брутния вътрешен продукт. Това позволява много по-точна оценка на реалния ръст на икономиката, тъй като се изключва преразпределението на националния доход, което влиза в БВП. Не на последно място, посочените в статистиката от времето на социализма темпове на ръст на икономиката се доказват по най-безспорен начин и от рекордния ръст на производството и потреблението на практически всички стоки и услуги в натурални показатели.
Сравнението с другите европейски страни показва, че България през периода на социализма не само значително е съкратила своето изоставане от най-развитите страни, но и безспорно е изпреварила Гърция към 1967.
Но дори да се вземат без промяна силно занижените оценки на Мадисън за развитието на социалистическа България, те също показват намаляване на разликата с останалите европейски страни в годините на социализма. Например огромното изоставане от Гърция, според Мадисън, е сведено от 1,65 пъти през 1939 до практическо равенство (1,15 пъти) през 1967 г. 
С други думи през този период нашата страна не само не  е изоставала, а се е развивала с изпреварващи темпове в сравнение с капиталистическия период и това се признава от всички и на Изток, и на Запад.
След 1989 г. капитализмът отново беше реставриран в България.
Както се посочи по-горе, първите 23 години на социалистическото строителство са период на развитие на икономиката с много високи темпове. 
Какво постигнахме днес, 23 години след реставрацията на капитализма? Ако се вярва на официалната статистика и на изчисленията на Мадисън, след значителен спад в първите години на „прехода“, едва през 2003 г. БВП на човек от населението в България успява да достигна нивото от последната година на социализма (1989 г.) и то само защото населението на страната намалява значително през същия период. Към 2012 г. БВП надхвърля с 42 % нивото от 1989 г. 
Разликата е очевидна: за 23 години в условията на социализма националният доход на човек от населението нараства 3,6 пъти, в условията на бурен ръст на населението, а за 24 години след реставрацията на капитализма ръстът е едва 1,4 пъти и то главно благодарение на намаляване на населението.
Но дори и този минимален ръст е всъщност фикция, ако го сравним с официалните данни от нашата статистика за периода 1944-1989. В този случай имаме не ръст а спад от близо 16000 ед/човек през 1989 до 8905 ед/човек през 2012 – или 1,8 пъти. Че тази оценка е по-точна, не е трудно всеки сам да прецени. БВП на човек от населението в България по текущи цени през 1989 г. е бил 4700 лева, а през 2012 е 10650 лева. За да е реален изчисляваният от днешната статистика ръст на БВП от 42 % през 2012 г.в сравнение с 1989 г., покупателната способност на лева през 2012 трябва да е цели 63 % от тази на лева от 1989. Коментарът е излишен. Защото може да се спори само дали днешният лев е с 3, 4 или 5 пъти по-ниска покупателна способност от тази на лева през 1989, а не с някакви 37 %.
Това не пречи обаче на разни институти за „либерални” и „пазарни” икономики, най-сериозно да ни убеждават, че капитализмът „произвежда” доход, а социализмът само „преразпределя” доход. 
Фактите убедително свидетелстват, че социализмът не само преразпределя несравнимо по-справедливо произведения БВП, но и произвежда БВП многократно по-ефективно от капитализма. 
Благодарение на предимствата на социализма страната ни съкращава значително своето изоставане от развитите страни, а след реставрацията на капитализма изоставането отново бързо се увеличава и се стреми към добре известните от 1939 г. нива. Без съмнение, капитализмът в България означава преди всичко, бедност и икономическа катастрофа. Това го доказва дори фактът, че по официални данни днес 50 % от българските граждани са под границата на социално изключване! Да има хора които са социално изключени и за които няма работа и доходи, при социализма беше немислимо.
Показателно за изоставането след 1989 г. е и сриването на България в подреждането, извършвано от ООН по индекс на човешко развитие, който се изчислява от 70-те години на миналия век и в който освен БВП се отчитат и такива показатели като продължителност на живота, ниво на образование и т.н. 
По този индекс България от 33 място през 80-те на 20 век падна до 57 място според последния Доклад за човешкото развитие от 2013 г. на ООН(6).
Този простичък анализ показва, че несъвършенния ни социализъм с всичките му грешки и недостатъци безспорно превъзхожда капитализма в развитието на икономиката, науката, културата, образованието и т.н.
Без съмнение, нашият социализъм е имал много недостатъци. Той е всъщност първия реален опит да се създаде ново общество без експлоатация. Направени са много и сериозни грешки, но непростимата и фатална грешка е, че социалистическия лагер в края на 80-те години на 20-ти век не успяхва да защити социализма.

Използвана литература:
1. Historical Statistics of the World Economy:1-2008AD -http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_02-2010.xls
2. Стенографски дневник на Народното събрание 1939 г
3. Стенографски дневник на Народното събрание 1940 г
4. Стенографски дневник на Народното събрание 1947 г
5. Статистически годишник на НРБ 1980 г.
6. Статистически годишник на РБ 2012 г.

1 коментар:

Анонимен каза...

Кой е авторът ?