Митът за "масовите убийства" на червените кхмери и истинската история

Митът за “масовите убийства”, които уж били извършени от червените кхмери в Кампучия (Камбоджа), всъщност е важна съставна част от неограничената психологическа война на президента Рейгън срещу СССР. 
Заедно с “престъпленията на сталинизма”, Пол Пот е превърнат в символ на световното зло, а СССР е заклеймен като “империя на злото”. 
От друга страна се демонстрира антикомунистическа “решителност” на американците - “по-добре мъртви, отколкото червени”, и накрая, както се полага във всеки хепиенд, се появява оръжие-чудо под формата на научно-техническия блъф, наречен “звездни войни”, което осигури победата на доброто над злото. 
Цялата тази военно-политическа холивудска суперпродукция успешно е пробутана не само на обикновените съветски граждани, но за съжаление и на ръководството на КПСС.
Но да се върнем в онези наистина страшни за народа на Кампучия времена, когато на 18 март 1970 е извършен военен преврат от местната американска марионетка Лон Нол, съпроводен с масови репресии и терор срещу всички патриотични и прогресивни сили, които не желаат обвързването на Кампучия със САЩ и въвличането й във войната във Виетнам. 
Един месец по-късно, през април 1970 г., на територията на републиката навлизат американски и южновиетнамски войски, и съпротивата срещу преврата прерасва в националноосвободителна война срещу чуждите окупатори. 
Именно в хода на тази война кампучийският народ понася огромни загуби и жертви. 
Войната продължава шест години, от април 1970 до април 1975 г., и в хода й американските разбойници извършват чудовищни престъпления. 
Само през периода февруари-август 1973 г. над най-населените селски райони на Кампучия са хвърлени от американската авиация 257 хиляди тона бомби. С 50 % повече от всички бомби хвърлени над Япония през Втората световна война. По своя разрушителен ефект това количество бомби е еквивалентно на над 120 ядрени бомби, подобни на използваната в Хирошима (ефектът от използването на една ядрена бомба с мощност 20 килотона е приблизително еквивалентен на използването на 2000 конвенционални бомби с тегло 1 тон). При тези бомбардировки и в хода на военните операции са убити по “най-скромните” американски оценки около 700 хиляди души или 10 % от населението на Кампучия. 
Това са официалните, силно занижени, американски данни. 
Но и това не е всичко. 
Основна цел на бомбардировките е унищожаването на напоителните системи, които имат решаващо значение за изхранването на населението в страна, в която основната земеделска култура е оризът. Освен това са разрушени пътищата, 75 % от домашния добитък, производството на торове и строителни материали. 
Производството на ориз намалява от 3,8 милиона тона през 1970 до 0,76 милиона тона през 1974 г. или 5 пъти. 
Тактиката е елементарна. Когато унищожиш собственото производство на храна в една селска страна, хората или умират, или са принудени да избягат в градовете под контрола на окупаторите. 
Така населението на столицата Пном Пен за 5 години нараства от 600 хиляди до 2 милиона души. 
Това на всички езици в света се нарича опит за геноцид срещу един народ и е най-тежко престъпление срещу човечеството. 
Както винаги обаче империалистическите разбойници силно надценяват своята военна мощ и не оценяват правилно ефекта от политиката на терор и геноцид. Не е толкова лесно да се сплаши и покори дори един малък народ. Силите на съпротивата нарастват с всяка бомбардировка. Към края на 1973 г. народоосвободителната армия достига 70 хиляди души. Тя се състои главно от селяни, от които голяма част са юноши и младежи, на които родителите са убити при бомбардировките или от главорезите на Лон Нол. Червените кхмери са само една от многото политически групировки в общия патриотичен фронт, в който влиза и последния крал на Камбоджа Нородом Сианук. 
Те по естествен път си спечелват ръководна позиция в борбата не само със своята организираност, дисциплина и ефективност във въоръжената борба, но и поради тяхната изключително ефикасна икономическа политика за организиране на селски кооперативи, която позволява на населението да произведе необходимата храна, за да оцелее. 
Червените кхмери СПАСЯВАТ ОТ ГЛАДНА СМЪРТ МИЛИОНИ кампучийци в силно бомбардираните селски райони. Успешното организиране на производство и снабдяване в тези условия е изключително постижение. 
На 17 април 1975 г. неизбежното става. Антикомунистическият режим на Лон Нол е разгромен и столицата Пном Пен е превзета. 
Картината в няколкото по-големи градове, които попадат под контрола на победоносната партизанска армия, е страшна. Снабдяването отвън е спряло месеци преди капитулацията. Гладът и епидемиите вече са взели много жертви по улиците лежат стотици хиляди гладни, болни и безпомощни хора. Няма никакви шансове за външна помощ, няма лекарства, инфраструктурата е почти напълно разрушена. 
Единственият шанс за спасение, поне на част от хората, е масовата евакуация на оцелялото градско население в селата. Разбира се, евакуираните са включени в съществуващите кооперативи и се налага да садят ориз и да копаят напоителни канали. 
Няколко хиляди висши офицери, полицаи и чиновници на бившия режим са съдени и екзекутирани. Това са всъщност “терорът” и “масовите убийства”, извършени според пропагандата от червените кхмери. 
През лятото на 1976 г. е обявено създаването на Демократична Кампучия с държавен глава Кхиеу Самфан. 
Около 95 % от населението на страната живее в селата, като основната стопанска единица са селските кооперативи. Формирането на тези кооперативи започва още от май 1973 г. по време на най-интензивните бомбардировки, защото се оказа, че те единствени осигуряват спасение от глад. Земята, работният добитък и сечивата са общи, а продуктите се разпределят според нуждите, като част се отделя за армията и част за обмяна с държавата срещу дрехи, сол, гориво и т.н. Целта е максимална независимост и задоволяване на всички нужди със собствени сили. Показателна е цената на един килограм ориз в Кампучия. През 1974 г. в Пном Пен, който преживява само от американските доставки, килограм ориз струва 80 риела, а по време на глада през февруари 1975 г. достига 340 риела. През 1979 г. след управлението на червените кхмери цената е само 8 риела.
Какво показват демографските оценки на жертвите на американския геноцид в Кампучия?
По данни на ООН през 1970 г. населението на страната е 7,1 милиона души. Преброяването през май 1981 г. показва 6,7 милиона население. През 1965-1970 г. естествения прираст е бил 2,8 % годишно което означава, че населението през 1981 г. би трябвало да бъде около 9 милиона души. Поради войната 1969-1975 г. раждаемостта рязко намалява и оценката за броя на неродените деца е около 800 хиляди. Освен това през 1981 в Тайланд и други страни има общо около 600 хиляди бежанци от Кампучия. 
Следователно общият брой на жертвите през периода 1970-1981 г. не може да надминава 9,0 – 6,7 – 0,8 – 0,6 = 0,9 милиона, т.е. 900 хиляди души. 
От тях по официални американски данни броят на жертвите през периода на правителството на Лон Нол, американската окупация и бомбардировки е 700 хиляди души. Остават около 200 хиляди жертви които могат да бъдат приписани на червените кхмери и Пол Пот, ако не се вземе предвид състоянието на населението оставено в градовете в края на войната през 1975 г. и конфликта с Виетнам от края на 1978 г. 
По оценка на независима финландска анкетна комисия от 1982 г., съставена от висши чиновници, офицери, полицаи, учени, журналисти и адвокати, която посещава Виетнам, Кампучия и Тайланд и се среща с представители на над 100 държави и организации реалният брой на “жертвите” на Пол Пот е около 75 хиляди, и в никакъв случай не е повече от 150 хиляди души. Самото правителство на Пол Пот и Кхиеу Самфан никога не е отричало, че през 1975 г. са били екзекутирани около 20 хиляди представители на бившия режим и това не е могло да бъде избегнато поради изключителната жестокост и огромния брой жертви на този режим. Останалите очевидно са “неотчетени” жертви на бомбардировките и глада преди и непосредствено след освобождението на Пном Пен и големите градове. 
Краткият отговор на въпроса защо червените кхмери са “избили” милиони хора е неочакван, но безспорен. Червените кхмери спасиха живота на милиони кампучийци, които американският империализъм се опитваше да унищожи с цялата мощ на своята военна техника. 



ЛЮДМИЛ КОСТАДИНОВ

Няма коментари: