Заедно с “престъпленията на сталинизма”, Пол Пот е
превърнат в символ на световното зло, а СССР е заклеймен като “империя на
злото”.
От друга страна се демонстрира антикомунистическа
“решителност” на американците - “по-добре мъртви, отколкото червени”, и накрая,
както се полага във всеки хепиенд, се появява оръжие-чудо под формата на
научно-техническия блъф, наречен “звездни войни”, което осигури победата на
доброто над злото.
Цялата тази военно-политическа холивудска суперпродукция
успешно е пробутана не само на обикновените съветски граждани, но за съжаление
и на ръководството на КПСС.
Но да се
върнем в онези наистина страшни за народа на Кампучия времена, когато на 18
март 1970 е извършен военен преврат от местната американска марионетка Лон Нол,
съпроводен с масови репресии и терор срещу всички патриотични и прогресивни
сили, които не желаат обвързването на Кампучия със САЩ и въвличането й във
войната във Виетнам.
Един месец по-късно, през
април 1970 г., на територията на републиката навлизат американски и
южновиетнамски войски, и съпротивата срещу преврата прерасва в
националноосвободителна война срещу чуждите окупатори.
Именно в хода на тази война
кампучийският народ понася огромни загуби и жертви.
Войната продължава шест
години, от април 1970 до април 1975 г., и в хода й американските разбойници
извършват чудовищни престъпления.
Само през периода
февруари-август 1973 г. над най-населените селски райони на Кампучия са
хвърлени от американската авиация 257 хиляди тона бомби. С 50 % повече от
всички бомби хвърлени над Япония през Втората световна война. По своя
разрушителен ефект това количество бомби е еквивалентно на над 120 ядрени
бомби, подобни на използваната в Хирошима (ефектът от използването на една
ядрена бомба с мощност 20 килотона е приблизително еквивалентен на използването
на 2000 конвенционални бомби с тегло 1 тон). При тези бомбардировки и в хода на
военните операции са убити по “най-скромните” американски оценки около 700
хиляди души или 10 % от населението на Кампучия.
Това са официалните, силно
занижени, американски данни.
Но и това не е всичко.
Основна цел на
бомбардировките е унищожаването на напоителните системи, които имат решаващо
значение за изхранването на населението в страна, в която основната земеделска
култура е оризът. Освен това са разрушени пътищата, 75 % от домашния добитък,
производството на торове и строителни материали.
Производството на ориз
намалява от 3,8 милиона тона през 1970 до 0,76 милиона тона през 1974 г. или 5
пъти.
Тактиката е елементарна. Когато унищожиш собственото производство на
храна в една селска страна, хората или умират, или са принудени да избягат в
градовете под контрола на окупаторите.
Така населението на столицата Пном Пен
за 5 години нараства от 600 хиляди до 2 милиона души.
Това на всички езици в
света се нарича опит за геноцид срещу един народ и е най-тежко престъпление
срещу човечеството.
Както винаги обаче империалистическите разбойници силно
надценяват своята военна мощ и не оценяват правилно ефекта от политиката на
терор и геноцид. Не е толкова лесно да се сплаши и покори дори един малък
народ. Силите на съпротивата нарастват с всяка бомбардировка. Към края на 1973
г. народоосвободителната армия достига 70 хиляди души. Тя се състои главно от
селяни, от които голяма част са юноши и младежи, на които родителите са убити
при бомбардировките или от главорезите на Лон Нол. Червените кхмери са само
една от многото политически групировки в общия патриотичен фронт, в който влиза
и последния крал на Камбоджа Нородом Сианук.
Те по естествен път си спечелват
ръководна позиция в борбата не само със своята организираност, дисциплина и
ефективност във въоръжената борба, но и поради тяхната изключително ефикасна
икономическа политика за организиране на селски кооперативи, която позволява на
населението да произведе необходимата храна, за да оцелее.
Червените кхмери
СПАСЯВАТ ОТ ГЛАДНА СМЪРТ МИЛИОНИ кампучийци в силно бомбардираните селски
райони. Успешното организиране на производство и снабдяване в тези условия е
изключително постижение.
На 17 април 1975 г. неизбежното става.
Антикомунистическият режим на Лон Нол е разгромен и столицата Пном Пен е
превзета.
Картината в няколкото по-големи градове, които попадат под контрола
на победоносната партизанска армия, е страшна. Снабдяването отвън е спряло
месеци преди капитулацията. Гладът и епидемиите вече са взели много жертви по
улиците лежат стотици хиляди гладни, болни и безпомощни хора. Няма никакви
шансове за външна помощ, няма лекарства, инфраструктурата е почти напълно
разрушена.
Единственият шанс за спасение, поне на част от хората, е масовата
евакуация на оцелялото градско население в селата. Разбира се, евакуираните са
включени в съществуващите кооперативи и се налага да садят ориз и да копаят
напоителни канали.
Няколко хиляди висши офицери, полицаи и чиновници на бившия
режим са съдени и екзекутирани. Това са всъщност “терорът” и “масовите
убийства”, извършени според пропагандата от червените кхмери.
През лятото на
1976 г. е обявено създаването на Демократична Кампучия с държавен глава Кхиеу
Самфан.
Около 95 % от населението на страната живее в селата, като основната
стопанска единица са селските кооперативи. Формирането на тези кооперативи
започва още от май 1973 г. по време на най-интензивните бомбардировки, защото
се оказа, че те единствени осигуряват спасение от глад. Земята, работният
добитък и сечивата са общи, а продуктите се разпределят според нуждите, като
част се отделя за армията и част за обмяна с държавата срещу дрехи, сол, гориво
и т.н. Целта е максимална независимост и задоволяване на всички нужди със собствени
сили. Показателна е цената на един килограм ориз в Кампучия. През 1974 г. в
Пном Пен, който преживява само от американските доставки, килограм ориз струва
80 риела, а по време на глада през февруари 1975 г. достига 340 риела. През
1979 г. след управлението на червените кхмери цената е само 8 риела.
Какво показват демографските
оценки на жертвите на американския геноцид в Кампучия?
По данни на ООН през 1970 г.
населението на страната е 7,1 милиона души. Преброяването през май 1981 г.
показва 6,7 милиона население. През 1965-1970 г. естествения прираст е бил 2,8
% годишно което означава, че населението през 1981 г. би трябвало да бъде около
9 милиона души. Поради войната 1969-1975 г. раждаемостта рязко намалява и
оценката за броя на неродените деца е около 800 хиляди. Освен това през 1981 в
Тайланд и други страни има общо около 600 хиляди бежанци от Кампучия.
Следователно
общият брой на жертвите през периода 1970-1981 г. не може да надминава 9,0 –
6,7 – 0,8 – 0,6 = 0,9 милиона, т.е. 900 хиляди души.
От тях по официални
американски данни броят на жертвите през периода на правителството на Лон Нол,
американската окупация и бомбардировки е 700 хиляди души. Остават около 200
хиляди жертви които могат да бъдат приписани на червените кхмери и Пол Пот, ако
не се вземе предвид състоянието на населението оставено в градовете в края на
войната през 1975 г. и конфликта с Виетнам от края на 1978 г.
По оценка на
независима финландска анкетна комисия от 1982 г., съставена от висши чиновници,
офицери, полицаи, учени, журналисти и адвокати, която посещава Виетнам,
Кампучия и Тайланд и се среща с представители на над 100 държави и организации
реалният брой на “жертвите” на Пол Пот е около 75 хиляди, и в никакъв случай не
е повече от 150 хиляди души. Самото правителство на Пол Пот и Кхиеу Самфан
никога не е отричало, че през 1975 г. са били екзекутирани около 20 хиляди
представители на бившия режим и това не е могло да бъде избегнато поради
изключителната жестокост и огромния брой жертви на този режим. Останалите
очевидно са “неотчетени” жертви на бомбардировките и глада преди и
непосредствено след освобождението на Пном Пен и големите градове.
Краткият отговор на въпроса защо
червените кхмери са “избили” милиони хора е неочакван, но безспорен. Червените
кхмери спасиха живота на милиони кампучийци, които американският империализъм
се опитваше да унищожи с цялата мощ на своята военна техника.
ЛЮДМИЛ КОСТАДИНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар