Геополитика на Третата световна война

Поведението на нациите на  международната  сцена  почти  винаги се е определяло не от морални съображения, а от мътна смес пари и геополитика
Когато виждаме, че управляващата класа започва да демонизира чуждестранна държава, най-първият въпрос в главите ни трябва да е: «Какво тук е поставено на карта?»

През последните години в центъра на прицела се намират Русия, Китай, Иран и Сирия. 
Струва си да се разбере - защо, за да се осмислят събитията, разгръщащи се в момента в света. 
Доларът на САЩ е уникална валута. 
Фактически, по своето сегашно предназначение и отношение към геополитиката тя се отличава от всяка друга валута в историята. Макар тя да е световна резервна валута от 1944 година, уникална я прави не това.

Резервен статус са имали много валути, но уникалността на долара е в този факт, че от началото на 1970-те години той е, с малко забележими изключения, единствената валута, използвана за покупко-продажба на нефт на световният пазар.
До 1971 год доларът на САЩ бе привързан към златният стандарт.
Съгласно МВФ, към 1966 г. чуждестранните централни банки са държали 14 милиарда долара, в същото време докато у САЩ е имало само 3,2 милиарда долара в злато, отредено за покритие запасите на чуждестранните притежатели.
Обяснение: ФРС е печатала повече пари, отколкото е могла да обезпечи.
Резултат от това е неудържима инфлация и тотално бягство от долара.
През 1971 год. Никсън окончателно извежда долара от златния стандарт.
В този момент доларът става валута, основана изключително на дългове. Когато валутите се основават на дълг, парите възникват назаем – в прекият смисъл на думата.
Приблизително 70 процента от паричното обръщение се създава от обикновените банки, на които е разрешено да дават назаем повече, отколкото всъщност имат по сметките.
Останалата част се създава от Федералният резерв, който предоставя в кредит пари, които няма – главно на държавата.
Тази практика, именувана «частично банково резервиране», се регулира от ФРС – частна организация на конгломерат от банки. Но дейността на ФРС не се регулира от нито една служба или клон на властта.
Към кредитите, издадени в рамките на «частичното резервиране», се прилагат проценти, но парите за тяхното изплащане в системата не съществуват. Като следствие, съвкупният дълг винаги е повече, отколкото парите в обръщение, и поради това за да не потъне икономиката е длъжна постоянно да расте.
Очевидно, че такава система е неустойчива.
Въпрос: как доларът повече от 40 години удържаше такова господстващо положение на световната сцена, ако всичко това малко се отличава от хитроумна финансова пирамида?
Ето, тук доларът се пресича с геополитиката.
През 1973 година в сянката на изкуствената нефтена криза на ОПЕК, администрацията на Никсън започва тайни преговори с правителството на Саудитска Арабия по установяването на система, която по-късно става известна като «система за утилизация на нефтодолари». 
Съгласно договореността, саудитите са били длъжни да продават своят нефт само за щатски долари, а голяма част от своите нефтени свръхпечалби да внасят в американски банки и пазари на капитали. После МВФ би използвал тези пари за облегчение издаването на кредити на импортьорите на нефт, с труд покриващи разходите, предизвикани от ръста на цените на нефта. Разбира се, плащането по тези кредити са били длъжни да се извършват в щатски долари.
Даговора е оформен от съвместна комисия на САЩ и Саудитска Арабия по икономическо сътрудничество, но самите преговори са имали особена острота, тъй като американските официални лица открито са обсъждали възможността за анексирате на местонаходищата в Саудитска Арабия с военна сила.
Нефтените шокове през 70-те години на 20-ти век пораждат в САЩ инфлация, същевременно безпокойство относно чуждестранните инвестиции от нефтедобиващите страни, а също спекулации по целесъобразността и практическата осъществимост на военният захват на местонахожденията на нефт в Саудитска Арабия и други страни. След ембаргото саудитските и американските официални лица работят над стабилизацията на двустранните отношения на основата на общата вражда към комунизма, възстановяването на военното сътрудничество, а също така посредством икономически инициативи, способстващи утилизацията на саудитски нефтодолари в САЩ, чрез саудитски инвестиции в инфраструктура, промишлено развитие и американски ценни книжа.
Системата бива разширена, включвайки в себе си към 1975 год останалите страни от ОПЕК.
Независимо от това, че указаното съглашение бива представено като смекчител на рецесионните последствия на ръста на цените на нефта, у него има един скрит страничен ефект. 
То снема от кредитно-паричната политика на САЩ нейните традиционни ограничители.
От този момент нататък ФРС може свободно да нараства паричната маса по свое усмотрение. Постоянният ръст на търсенето на нефт е бил длъжен да изключи бягството от долара, разпределяйки при това инфлационните последствия по цялата планета.
От валута, обезпеченна със злато, доларът става валута, обезпечена с нефт. 
А още доларът става главно перо на американският експорт.
Много хора се питат: 
Как американската икономика се удържа да не потъне с десетилетия имайки многомилиардни търговски дефицити?
Как САЩ удържат такова непропорционално голямо количество от световното богатство, когато 70 процента от американската икономика е основана на дългове?
Съвременния свят не може без нефт. Той е станал неразривно свързан с всеки аспект на цивилизацията: селско стопанство, транспорт, пластмаси, отопление, отбрана и медицина; и търсенето му само продължава да расте.
Докато на света е нужен нефт, и докато нефтът се продава само за американски долари, търсенето на долари ще съществува, и това търсене придава на долара неговата ценност.
За Съединените Щати това е много изгодно. Доларите, във вид на хартия или цифри в компютърната система, излизат, а влизат реални осезаеми стоки и услуги. Но за останалият свят това е много подла форма на експлоатация.
Освен това, воденето на световната търговия предимно в долари дава на Вашингтон мощно финансово оръжие във вид на санкции. 
Работата е там, че най-мащабните доларови транзакции трябва да преминават през САЩ.
Тази система на нефтодолара стоя почти 30 години непокътната, докато през сепрември 2000 год Саддам Хюсеин не обяви за своето решение да преведе продажбата на иракски нефт от долари на евро. 
Това бе пряко посегателство на долара, и несъмнено, най-важното геополитическо събитие на тази година, но в западните СМИ за него бе споменато само в една статия.
Същият месец, в който Саддам обявява за своя отказ от долара, организация под название «Проект за новото американско столетие», член на която съвершенно случайно се оказва Дик Чейни, излиза с документ, озаглавен «Перестройка отбраната на Америка: стратегия, сили и ресурси за новото столетие». 
Въпросния документ призовава към масово увеличение военните разходи на САЩ и много по-агресивна външна политика с цел разпространение американското господство в цял свят. В същото време документът твърди, че достигането на тези цели ще отнеме много години, «при условие на отсъствие на някакво катастрофическо и катализиращо събитие – от рода на нов Пърл-Харбър».
Оседлавайки емоционалната реакция на 9/11 (самолетната атака на кулите-близнаци в Ню-Йорк на 11 септември 2001 год.), администрацията на Буш съумява да се настани в Афганистан и Ирак без да срещне особенна съпротива.
В Ирак оръжие за масово поражение нямаше, и това не е въпрос на зле свършена работа на разузнаването. Това бе съзнателно наложена на световната общност лъжа, а решението за нахлуване в Ирак се взема с пълно осъзнаване на това, каква катастрофа ще повлече след себе.
В момента в който иракските нефтени местотаходища попаднаха под американски контрол, разчетите за нефт бяха незабавно превключени обратно на долари. 
Скоро след нахуването в Ирак администрацията на Буш се опита да разпространи тези войни върху Иран, обвинявайки го, че правителството му работи по създаването на ядрено оръжие. 
След иракското фиаско по репутацията на Вашингтон бе нанесен жесток удар, в резултат на което той не можа да получи достатъчна международна и вътрешна подкрепа за интервенция срещу Иран. 
Кампанията за демонизация на Иран продължи даже при администрацията на Обама.
Защо?
Основната причина е, че от 2004 год Иран се намира в процес на организиране на независима нефтена борса. Иранците се стремят към създаването на свой собствен нефтен пазар без участието на долара. Първите партиди нефт са продадени на този пазар през юли 2011 год.
Без да имат силите да предизвикат войната която искат, САЩ използват ООН за въвеждане на санкции по отношение на Иран. Целта на санкциите е да доведат към сваляне на иранският режим. Макар санкциите да нанасат сериозен ущърб на иранската икономика, тези мерки не успяват да дестабилизират страната, благодарение на помощта оказана от Русия за облекчаване на санкциите наложени от САЩ.
През февруари 2009 год. за председател на Африканският съюз е избран Муамар Кадафи. Той веднага предлага да се образува съюз с обща африканска валута. Неговото убийство е пряко свързано с предложението му за създаването на тази нова валута и отвързнането на местната търговия с нефт от долара.
През март 2009 год Африканският съюз излиза с документ под название «Към единна африканска валута». На страници 106 и 107 от този документ са разгледани изгодите и техническите детайли на дейността на Африканската централна банка в рамките на златният стандарт. На страница 94 недвусмислено е казано, че ключ към успеха на Африканският валутен съюз ще бъде «окончателното привързване на едината африканска валута към най-монетарният от всички борсови товари – към златото». 
През 2011 година ЦРУ прониква в Либия и започва да оказва поддръжка на групи екстремисти включително от «Ал-Каида», които водят бойни действия с цел свалянето на Кадафи. САЩ и НАТО подават в ООН резолюция за безполетна зона и разширено тълкувайки я, се възползват от нея, за да могат с помощта на авиоудари да решат изхода на започнатото. 
Либия, както Иран и Ирак, извършва непростимо престъпление – усъмнява се в американският долар.
Интервенцията на НАТО в Либия плавно преминава в тайна война в Сирия. Оръжие от разграбените либийски складове през Турция се прехвърля на групировките на сирийските въстанници, действащи с цел свалянето на Башар Асад. Вече е ясно, че множество от тези въоръжени групировки са свързани с терористически организации. Но американският департамент за национална безопасност гледа на това като на неизбежно зло. 
През 2012 год. Съветът за сигурност на ООН даже публикува статия, в която се казва, че «напливът на джихадисти носи със себе си дисциплина, религиозен плам, боен опит от Ирак, финансиране от съчувстващите сунити от Персийският залив и, което е най-важно от всичко, смъртоносни резултати. Накратко казано, на опозиционната Свободна сирийска армия /ССА/ сега е нужна «Ал-Каида».
Казано накратко – САЩ доведоха ИДИЛ на власт.
През 2013 год същите свързани с «Ал-Каида» сирийски въстанници от ССА устроиха две химически атаки с използване на зарин. Това бе опит да се компрометира  Башар Асад и консолидира международната поддръжка за военна интервенция в Сирия. За щастие компромата с химическите атаки е разобличен от ООН, а когато с предложение за посредничество в изработката на дипломатическо решение се включи Русия, кампанията за нанасяне на авиоудари  над Сирия се провали окончателно.
Както и в Либия, исканията за смяна на режима в Сирия се водеха под лозунга за «грижа за правата на човека«. Ясно е, че реалният мотив бе друг.
През 2009 год Катар излезе с предложение за изграждане през Сирия на газопровод за Турция и Европа. Но Башар Асад го отхвърля, а през 2011 год. сключва договор с Ирак и Иран за строеж на тръбопровод, който да изолира Катар и Саудитска Арабия. Поради това не е учудващо, че в кампанията по сваляне на сирийското правителство Катар и Саудитска Арабия  се оказват най-агресивните регионални играчи.
Защо този газопроводен спор постави  Сирия на мерника на Вашингтон? 
Има три причини:
1. Това газопроводно съглашение значително би укрепило положението на Иран, позволявайки му да експортира газ на европейските пазари без необходимост от транзит през територията на някой от съюзниците на Вашингтон. А това по очевиден начин намалява влиянието на правителството на САЩ.
2. Сирия е най-близкият съюзник на Иран. Нейната разруха обезателно ще отслаби Иран.
3. Между Сирия и Иран има договор за взаимна военна помощ, а американската интервенция в Сирия би могла да създаде условия за начало на конфликт с Иран.
През февруари 2014 год в тази глобална шахматна партия се появи нова «гореща точка» – Украйна.  Макар истинската цел да бе Русия.
Русия е вторият най-голям експортьор на нефт в света. През 2008 год. тя откри енергийна борса, на която сделките се сключват в рубли и злато. Освен това, руснаците сътрудничат с Китай по въпроса за изключване на долара от цялата двустранна търговия.
Русия също е в процес на организация на Евразийският икономически съюз, в плановете за развитие на който влиза приемането на обща парична единица и наличие на собствен независим енергиен пазар.
Ситуацията в Украйна преди кризата се характеризираше с избора: или в рамките на съглашенията за асоциация да се встъпи в ЕС, или да се встъпи в Евразийският съюз. ЕС постави въпроса ребром. 
Да встъпи и тук, и там, Украйна не можеше. 
Русия, от друга страна, твърдеше, че присъединението към двата съюза не създава проблем. Президентът Янукович реши да върви заедно с Русия.
В отговор на това американският департамент по национална безопасност направи това, което най-добре му се получава – свали Янукович и доведе на власт марионетно правителство.
Макар отначало да изглеждаше, че всичко върви по план, САЩ бързо загубиха контрол над ситуацията. Крим проведе референдум и болшинството от хората гласуваха за излизане от състава на Украйна и присъединяване към Русия. Прехода бе организиран и мирен. Никой не загина, макар Западът незабавно да представи събитието като «акт на руска агресия», и започвайки от този момент, указаната интерпретация се превърна в негова любима мантра.
Крим има голямо геостратегическо значение чрез своето местонахождение в Черно море, правещо възможна проекцията на Русия като военно-морска сила и в Средиземноморието. Освен това, тази земя е била руска през по-голямата част от историята.
САЩ вече няколко години се борят за приемането на Украйна в НАТО. Подобна стъпка би извела силите на САЩ на границата с Русия. Ето защо Русия без забавяне призна резултатите от кримският референдум и бързо присъедини територията.
А в това време два региона от Източна Украйна провъзгласиха независимост от Киев и проведоха свои собствени референдуми, резултатите от които с подавляващо болшинство гласове бяха в полза на самоуправление.
Своя отговор на това Киев започна «антитерористическа операция». На практика това бе кампания от масирани и безпорядъчни артилерийски обстрели, в резултат на която загинаха хиляди мирни жители от Донецка и Луганска област.
Изглежда, убийствата на мирни граждански лица на Запад в качеството на «агресия» не се квалифицира. Дори повече, МВФ недвусмислено предупреди временното правителство, че техният кредитен пакет от 17 милиарда доллара може да се окаже под въпрос, ако то не може да потуши опитите за независимост в Източна Украйна.
Независимо от бушуващата в Източна Украйна война, бяха проведени избори, на които за президент бе избран Петр Порошенко. От изтекла дипломатическа преписка, публикувана от «Уикиликс» през 2008 год, става явно, че от 2006 год Порошенко работи като агент-«къртица» за Държавният департамент на САЩ. 
Но за сдобиване на Вашингтон с преимущества в тази криза наличието на марионетка на нужното място се оказва недостатъчно. Какво прави Вашингтон, когато у него няма други лостове? Той въвежда санкции, демонизира и дрънка с оръжие (или устройва провокация «под чужд флаг»).
Това не е най-добрата стратегия, когато си имаш работа с Русия. Фактически, тази стратегия доведе до обратни резултати. 
Санкциите просто тласнаха Русия и Китай към по-тясно сътрудничество и ускориха реализацията на руските планове за дедоларизация.
Независимо от риториката и санкциите, до изолация на Русия не се стигна. САЩ и НАТО вбиха клин не между Русия и останалият свят, а между себе си и Русия.
Новата антидоларова коалиция отива отвъд икономиката. 
Тези страни разбират, какво е поставено на карта. Именно затова Китай в светлината на украинската криза предложи нов «пакт за евразийска безопасност», който да включва Русия и Иран.
Какви ще са последствия, когато администрацията на Обама започва бомбардировки над Сирия,  която  има договор за взаимна военна помощ с Иран?
Това е «световната война 3.0.
Масите могат още да не осъзнават това, но в историята това ще влезе именно така.
Вече се получава кристализация на алиянсите, а «горещата» война тече вече на множество фронтове. 
Ако провокациите и войните чрез посредници продължават, пряко стълкновение на големите играчи помежду им ще бъде въпрос на време, а това е верен път към катастрофа.
Всичко това изглежда безумно, но хората  управлявщи в този момент света са безумни, а обществото, като лунатик, върви срещу трагедията.
Ако искаме да изменим курса  който следваме, има само един способ. 
Трябва да събудим световното общество. 
Даже най-мощното оръжие на войната може да се обезвреди, ако се доберете до съзнанието на човека зад спусъка.
Как да разбудим масите?
Не чакайте, докато на този въпрос за вас отговори някой друг. 
Подходете към това творчески. Действайте така, като че от това зависи бъдещето на вашите деца и внуци.
Защото това наистина е така.

Източник: http://scgnews.com/the-geopolitics-of-world-war-iii
преводач Сергей Филатов

Със съкращения и леки корекции

Няма коментари: