Китайският геополитически евразийски суперпроект

В най-новата история на света, геополитическата цел на САЩ в Европа беше свързана със създаването на плацдарм за проникване в Евразия под знамето на "най-истинската" демокрация. Естествено, най-важната спирка по този път беше Русия. 
Времето обаче не чака и миналата 2013 се оказа знакова за Китай, който активно изгражда свои плацдарми в Евразия, включително и в Голяма Европа.
Пекин озвучи поредния етап от външнополитическата си стратегия за експанзия, опирайки се на своята икономическа мощ и инвестиции - суперпроектът за създаване на "Икономически пояс на Пътя на коприната". При това, съвсем в духа на китайската традиция, основната геополитическа цел се прикрива зад добре звучащи поетични образи и се разкрива пред външния свят постепенно (стратегията на "перлената огърлица", стратегията на "дълбоката вода" и т.н.). Тоест, пред света постепенно се представят междинните външнополитически и икономически задачи така че, в крайна сметка, да бъде постигната генералната геостратегическа цел.

Нека опитаме да отгатнем, каква точно е тя.
Суперпроектът за "Икономически пояс на Пътя на коприната" цели, ни повече ни по-малко, да обедини Голямото евразийско пространство, т.е. Китай, Централна Азия, Източна и Западна Европа, с население от три милиарда души и обширни регионални пазари. Проектът ще се реализира в едно многомерно комуникационни пространство, т.е. в рамките на отделни "пояси" - транспортен, търговски, енергиен, информационен, научно-технически, аграрен и туристически, при паралелното гарантиране на сигурността и политическото взаимодействие.

Икономическият пояс на Пътя на коприната и Морският Път на коприната през ХХІ век. Изт: Xinhua News Agency

Уникална особеност на китайския суперпроект, за разлика от другите интеграционни проекти, е абсолютното отсъствие на политически претенции към участниците в него. 
Както е известно, провалилите се американски регионални геополитически проекти за "Голяма Централна Азия", "Големия Близък Изток" или "Новия Път на коприната" предполагаха, на първо място, силовата "демократизация" на въпросните региони, което, на практика, води само до хаос. 
На свой ред Кремъл концентрира усилията си не за увеличаване на икономическата мощ, модернизация и изграждане на съвременни транспортни комуникации, а за убеждаване на постсъветските държави в предимствата на собствения си евразийски проект и "изтласкването" (както твърдят китайските медии) на ЕС от Източна Европа

За разлика от тях, Пекин осъществява експанзията си с помощта на мащабни инвестиции, модернизирана транспортна инфраструктура и без да поставя каквито и да било политически условия на местните правителства.
Така, след провалите на евразийската геополитика на САЩ, Китай предлага на народите на суперконтинента алтернативен проект: своята посткомунистическа "перлена огърлица" срещу демократичната "примка на анакондата". 
Време е да започнем да свикваме с новите форми на международна регионализация, в чиято основа не са "политическите съюзи", или насилствената "демократизация", а трансграничните комуникационни коридори. Тяхна основа са впечатляващите транспортно-логистични възли, създадени благодарение на икономическата, инвестиционна и технологична мощ на Китай.
Някои руски анализатори не смятат за удачно названието на проекта "Икономически пояс на Пътя на коприната", предпочитайки пред него "Евразийски икономически съюз". Това обаче не е съвсем вярно. Следвайки древната китайска традиция, Пекин по дефиниция не възнамерява да създава или да влиза в съюзи с някого. В тази връзка ще напомня, че и названието на Шанхайската организация за сътрудничество не включва думата "съюз", затова пък ясно дава да се разбере, кой доминира в нея.
"Икономическият пояс на Пътя на коприната", наред с възраждането на "Морския път на коприната" и международните икономически коридори "Бангладеш - Китай - Индия - Мянма", "Китай - Пакистан (Белуджистан)" и "Китай - Таджикистан - Иран" и създаването на китайски пристанищни "предни постове" в Югоизточна Европа говорят за намерението на Пекин да постави под своя мек "икономически" контрол Евразия от Тихия океан до Източна и Западна Европа. На практика, за първи път се очертават достатъчно ясно контурите на Китайския евразийски суперпроект, с който занапред ще трябва да се съобразяват и стратезите от ЕС, и руските планове за формирането на Евразийски икономически съюз.
Китайският суперпроект се вписва в логиката на класическата геополитика и формулата "Който владее Евразия, владее света". Пекин с основание смята, че Вашингтон не е съумял да се справи с тази задача. За първи път от няколко десетилетия, т.е. от старта на китайските реформи насам, Пекин наруши табуто и си позволи да направи острокритична оценка на външнополитически събития. Така, официозът "Жънминжибао" без излишна деликатност даде следната характеристика на политиката на САЩ в Евразия: "Вашингтон злоупотреби със статута си на свръхдържава и доведе до още по-голям хаос в света".
През последните две десетилетия европейският протекторат на Америка (ЕС) също предприе настъпление на Изток, към границите на Великата Евразийска степ, използвайки за целта т.нар. "евроинтеграция". В рамките на този процес Брюксел обеща на постсоциалистическите държави, които до 1989 бяха част от съветското геополитическо пространство, че те ще станат част от приказния "Евроленд". Но, ако държавите от първата вълна на евроинтеграцията все пак усетиха, макар и частично, ползата от инфраструктурните преобразувания на фона на собствената си деиндустриализация, България и Румъния, както и чакащите на опашката балкански държави могат и да не ги дочакат. В резултат от това, местните политици-еврооптимисти рискуват да бъдат пометени от излъгания електорат заради неоправдания си популизъм.
След разпадането на СССР комунистически Китай, на практика, овладя съветското "наследство" в Азия, Африка и Латинска Америка. 
Сега идва ред на Европа, която надцени възможностите си, предприемайки мащабна експанзия на Изток. Формирането на китайски икономически плацдарм в Европа е част от евразийската геополитика на Пекин след провала на американската геополитика в Евразия и отслабващата икономическа мощ на ЕС. През ноември 2013, практически паралелно със срещата на участниците в "Източно партньорство" във Вилнюс, в Букурещ се проведе среща на ръководителите на 16 държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), с китайска делегация, водена от премиера Ли Къцян. Както е известно, Брюксел изпитва сериозни затруднения с модернизацията на инфраструктурата на новите членове на ЕС, докато Китай им предлага реализацията на мащабни инфраструктурни проекти срещу доставка на хранителни продукти. На въпросната среща в Букурещ беше подписана инвестиционна програма за сътрудничество. През 2012 обемът на стокооборота между Китай и държавите от ЦИЕ достигна 50 млрд. долара (10% от целия търговски оборот на Китай с Европа). Пекин обяви, че открива нова кредитна линия от 10 млрд. долара за държавите от региона с цел реализацията на съвместни инфраструктурни проекти. Китайски компании вече финансират изграждането на железопътна линия между Унгария и Сърбия, стартира и реализацията на инфраструктурни, енергийни и аграрни проекти в Румъния. Букурещ смята Китай за най-добрия си приятел в Азия, а Пекин разглежда Румъния като най-верния си партньор в ЕС. И това не са само празни думи, тъй като румънско-китайските бизнес отношения се развиват успешно вече 65 години.
Срещата в Букурещ демонстрира намеренията на страните да реализират инвестиционни проекти без участието на ЕС. Това предизвика истинска паника в Брюксел, който обвини Пекин, че следва политика "разделяй и владей", а Европейската комисия безуспешно поиска от новите членки на Съюза да се откажат от подписването на споразумения с китайците.
Китай работи за създаването на няколко икономически (пристанищни) предни постове в Голяма Европа и на първо място в Гърция, Румъния и Украйна (в Крим, който междувременно се присъедини към Русия). Така, Пекин подкрепи Гърция по време на кризата, като изкупи част от нейния дълг и осъществи значителни инвестиции в развитието на пристанище Пирея и международното летище в Атина. Китай отпусна на Гърция заем от 5 млрд. долара за модернизацията на търговския и флот и покупката на 162 китайски кораба. Взаимноизгодното сътрудничество се обуславя от факта, че Китай държи около 1/3 от световния пазар в корабостроенето, а гръцките корабовладелци контролират значителна част от товарните превози по море.
Богатото историческо и културно наследство и благоприятният климат превърнаха Гърция в един от световните лидери в сферата на туризма. Неслучайно управляващите възлагат големи надежди на развитието на този сектор, който може да осигури до 1/3 от ръста на нейния БВП. При това се разчита най-вече на китайските туристи. В самия Китай се забелязва стремителен ръст на туристическите пътувания в чужбина, което ще доведе до сериозна трансформация на европейския пазар за туристически услуги, където през последните сто години доминираха гражданите на западните държави. Още през следващите няколко години броят на китайските туристи в Европа може да надхвърли 50 млн. души. Гърция пък е на първо мяст сред предпочитаните от тях дестинации, затова се прогнозира, че съвсем скоро броят на китайските туристи в тази страна ще достигне астрономическата цифра 20 млн. души.
Но, ако в Гърция и Румъния китайците изграждат плацдарми за проникването си в Западна Европа и ЦИЕ, Украйна доскоро се разглеждаше от тях като възможен плацдарм за разширяване на икономическото им присъствие в страните от Източна Европа и ОНД. Китайците планираха да инвестират в изграждането на пристанищна инфраструктура в Украйна. При това Пекин разглеждаше Крим като част от китайския проект за "Морския път на коприната", възнамерявайки да създаде Кримска зона за икономическо и технологично развитие в района на Севастопол. Разбира се, сега ще му се наложи да дискутира тези си планове с Русия, но предвид мащабните икономически споразумения между двете страни, подписани в края на май 2014, това едва ли е проблем. Впрочем, китайците вече изразиха желание да участват в проекта за изграждането на пътен и железопътен мост между Крим и континентална Русия над Керченския пролив. Освен това, Пекин планира изграждането на ново пристанище в района на Одеса (Хаджибеевския лиман).

Бъдещето на Евразия

Континентът Евразия преживява тектонични геополитически промени. Приключва многовековната доминация на Запада и, най-вече, на Европа. Двете световни войни, провокирани от Запада през ХХ век, демонстрираха изчерпването на силовите методи за постигане на експанзионистичните геополитически цели. След Втората световна война Западна Европа, в резултат от покровителството и зависимостта си от САЩ, се превърна в протекторат на Вашингтон.
Въпреки успешния интеграционен проект, след падането на Берлинската стена,  у европейците започнаха да се формират откровено комунистически поведенчески рефлекси. Основната заплаха за съществуването на ЕС не е в икономическата сфера, а в нарастването на своеобразния "граждански тоталитаризъм" и диктатурата на толерантността.
Глобалната системна криза доведе до реанимацията на суперпроекта, целящ запазването на лидерските позиции на Запада в глобалната конкуренция. Според плановете на Вашингтон, глобалният проект за създаването на Трансатлантическа зона за свободна търговия (TAFTA), т.е. на "икономическа НАТО", трябва да съхрани доминиращите позиции на САЩ в света. Тоест, на първо място бива поставена не битката за Евразия, а по-тясното сплотяване на западните съюзници.
Както се очакваше, изборите за Европейски парламент през май 2014 доведоха до съществено укрепване позициите на евроскептиците, чиято кампания премина под лозунга "Да освободим Европа от ЕС". Разбира се, това няма да доведе в обозримо бъдеще до разпадането на Европейския съюз, но окончателно ще преустанови опитите за проникване във вътрешността на Великата Евразийска степ (и в тази връзка, "европейският избор" на Украйна в крайна сметка ще се окаже голям провал). 
По-нататъшното разширяване на ЕС ще бъде ограничено и от дефицита на финансови ресурси, както и от необходимостта да бъдат "интегрирани" Западните Балкани, останали в "тила" на Съюза.
Всъщност, истината е, че в условията на формирането на новата геополитическа структура на света и изместването на полюсите на икономическото развитие на Изток, актуална за Запада става не конфронтацията с Русия, а геоикономическият проект за "Голяма Европа" от Париж до Владивосток. 
За съжаление, случващото се в Украйна показва, че това все още не се осъзнава. В Брюксел би трябвало да са наясно, че когато Вашингтон, по инерция, декларира, че няма да допусне евразийската, или каквато и да било друга, интеграция на постсъветското пространство, Европа - обратното - би следвало да приветства подобна интеграция.  
На практика, евразийската интеграция е изгодна за Запада, тъй като, освен всичко друго, би прехвърлила проблема за разширяването на потребителския пазар на ЕС за сметка на бедната Украйна на по-високото ниво на отношенията между Европейския и все още формиращия се Евразийски съюз. Ако това не се случи, от евразийския проект ще се възползват (и вече го правят) лишените от комплекси държави от Азиатско-Тихоокеанския регион (и най-вече Китай), които разширяват интеграцията си с Русия в икономическата сфера.
Необходим е не само цивилизационен диалог между западноевропейската и източноевроепейската традиции, но и търсене на нов модел на отношенията с мюсюлманския свят. А, както е известно, именно евразийска Русия притежава многовековен опит за такова взаимодействие между християнския (православния) и мюсюлманския свят. 
Затова в обозримо бъдеще като най-приемлива се очертава геополитическата архитектура, базираща се на триадата: Западна Европа, Източна Европа и Туран  и отчитаща спецификата на западнохристиянската, православната и мюсюлманската (тюркската) цивилизации. За фундамент на тази архитектура на световния ред може да послужи оста Берлин - Москва - Анкара.
Във водещ геополитически играч на суперконтинента Евразия се превръща Китай, който разширява икономическото си присъствие в чужбина и изгражда многобройни плацдарми. Формира се устойчива тенденция за усилване на китайското присъствие в основните геополитически възли на Евразия. В същото време Русия и постсъветските държани не бива да хранят излишни илюзии относно стратегическия си съюз с Пекин.
В Синята книга за развитието на Азиатско-Тихоокеанския регион, публикувана през 2013 от китайската Академия за обществени науки, се посочва, че въпреки участието си в ШОС Русия продължава да смята Централна Азия за "сфера на своето влияние", макар че не разполага с необходимата за това икономическа мощ. Твърди се, че тъкмо поради това Китай е обречен да стане водещата сила в региона. В доклада специално се подчертава, че независимо от разрешаването на редица спорни погранични въпроси и задълбочаването на стратегическото взаимно доверие, вероятността от възстановяването на пълноценните съюзнически отношения между Пекин и Москва не е особено голяма.
Китай осъществява активно политика за реализацията на Южното разклонение на "Великия път на коприната" в Централна Азия и Близкия Изток. Засега сериозен технически (но и политически) проблем тук е ширината на железопътното междурелсие. Както е известно, жп линиите в Централна Азия са с широко руско междурелсие (1520 мм), а тези в Китай - с нормално европейско (1435 мм).
Но ако в Централна Азия все още продължават преговорите за маршрута на железопътната линия, в Южен Кавказ трасето и ще премине през Грузия и Азербайджан. Международното споразумение за изграждането и модернизацията на линията Баку - Тбилиси - Карс беше подписано от Турция, Грузия и Азербайджан още през 2005, но активната реализация на проекта стартира след посещението, през 2012, на турския пример в Пекин и подписаното споразумение на финансирането на проекта от Китай.
В края на октомври 2013 влезе в експлоатация подводният железопътен тунел Мармарай, дълъг 13,6 км, като 1,5 км минават под Босфора. Стойността на тунела е около 4 млрд. долара. Той е част от проекта за южното разклонение на "Великия път на коприната". Скоростната жп линия ще пресече Турция от запад (Одрин) на изток (Карс), откъдето през Грузия и Азербайджан ще стигне до Баку. Изграждането на турския участък от жп магистралата (1500 км) ще приключи през 2023.
През 2013 азербайджанската компания SOCAR Turkiye стартира строежа на търговското пристанище Petkim Konteyner, край Измир (в района на Алиага). Предвижда се изграждането на контейнерен терминал, който ще може да обработва до 4 млн. контейнера годишно. Стойността на проекта е 400 млн. долара. Така Азербайджан ще получи достъп, по южното разклонение на "Великия път на коприната", до Средиземноморието и Световния океан, като товарите до пристанището ще се доставят с влакове.
В същото време, все още е рано Русия да празнува победа в Близкия Изток, въпреки че сирийските правителствени сили обърнаха хода на войната в тази страна. В резултат от ликвидирането на химическото оръжие на Дамаск обаче, беше нарушен силовият баланс в региона на Леванта, където Израел разполага с ядрено оръжие. След изтеглянето на основния американски военен контингент и проточилият се период на "насилствена демократизация", Афганистан ще започне постепенно да се завръща в Евразия, като в тази страна ще нарасне влиянието на Китай (доколкото през нея минава един от вариантите на южното разклонение на Пътя на коприната) и, донякъде, на Русия.
На Балканите продължава американското военно присъствие, чиято опора са марионетните (криминални) режими в Косово, а съвсем скоро, и в Черна гора. Брюксел пък е изправен пред трудната задача да интегрира Западните Балкани в геоикономическото пространство на ЕС. За първи път през хилядолетната история на Крим, тук също се очертава китайско присъствие, което след присъединяването на полуострова към Русия императивно изисква съгласуване на плановете на Пекин със стратегическите интереси на Москва в региона.
Като цяло, в континента Евразия се очертава конкуренция между три интеграционни проекти (на ЕС, на Русия и на Китай). 

Няма коментари: