11.10.2014 г.

Властови структури на финансовия капитализъм

Парите проникват глобално във всички жизнени процеси на човешкото общество, задвижват ги, подпомагат ги, насочват ги. Затова, който има много пари, огромни суми пари, и е в състояние да ги вложи във важни неща, може да упражнява голямо влияние върху живота на обществото и да определя посоката на жизнените му процеси. Парите могат да бъдат употребявани като глобален инструмент за упражняване на власт. Модерният империализъм използва за господство на първо място парите, капитала и свързаните с него финансови зависимости. Военните средства имат само помощна функция. Предпоставка е възможността да се натрупва неограничено количество парично и недвижимо имущество и да се владеят банковите и валутните системи в целия свят.

Източниците на огромното богатство

Ако човек е успял да се сдобие, например чрез наследство, с определено парично състояние, което не му е необходимо за непосредствено задоволяване на житейските нужди, днешните икономически правни отношения предлагат редица възможности то да се вложи в дългосрочен план с печалба и да бъде умножено по чудноват начин - без труд и производителност от страна на собственика. Чрез експоненциалната функция на олихвяване на лихвата една парична инвестиция се увеличава деветократно за 30 години при 8 % годишна лихва, следователно от 

200 000 евро се получават 1 800 000 евро. Вложен в акции на процъфтяващо предприятие, делът на печалбата може да бъде значително по-висок, а печалбите от спекулации на борсата могат далеч да го надхвърлят. Придобиването на жилищни имоти също може, в зависимост от качеството и местоположението им, да реализира в дългосрочен план значителни поземлени ренти под формата на наеми. Спекулативната препродажба, например на незастроени парцели, които изведнъж се превръщат в строителни терени, може лесно и с един удар да доведе до тридесетократно увеличение на състоянието. Още по-огромни са печалбите, ако от даден парцел се добиват полезни изкопаеми, или правата за търсенето и добиването им бъдат купени изгодно.


Във всички тези случаи се касае, след приспадане на разходите, за доход без производителност, който други хора трябва да изработят за собственика. Те позволяват едно безгранично, невъзпрепятствано от закона, натрупване на състояние в ръцете на малцина, които чрез него се сдобиват същевременно и с огромна обществена власт. Те могат да си позволят да назначат най-добрите данъчни съветници, юристи и финансови специалисти, които да управляват и умножават състоянието им оптимално. Или го поверяват на някое професионално дружество за управление на имущество, което влага повереното му състояние в акции и спекулации, като по този начин самото то става още по-голям глобален финансов играч и при това като „банка в сянка“ не подлежи на никакъв надзор. 
Да онагледим това, вземайки като пример най-могъщия в момента международен финансов играч и най-крупен управител на имущество в света:

Черната скала - Блек Рок [BlackRock]

Фирмата е основана през 1988 г. от инвестиционния банкер Лари Финк, „междувременно най-могъщия човек на Уол Стрийт“ (сп. „Fokus“). „Помагаме на всички, които искат да умножат парите си“, гласи слоганът й. „Концерни, богати предприемачески кланове, застрахователни компании, банки и пенсионни фондове с капитал над 500 милиона поверяват увеличаването на капиталите си на Блек Рок“ (вж. Вернер Рюдемер: „Германия АД е разпродадена“, цитиран по сп. „Gegenwart“ 4/2013, стр. 33). Между тях е и третата по големина великобританска банка Бърклис [Barclays], чийто инвестиционен капитал възлиза на над един билион долара (вж. „Собствениците на света“ в „ Die Welt“, 24.4.2011 г.). 
През 2013 г. стойността на управлявания от Блек Рок капитал е възлизала на общо 4096 милиарда щатски долара (Уикипедия). 
Това е повече от целия брутен вътрешен продукт на Германия (3600 милиарда евро) и надвишава десетократно бюджета й. 
„Черната скала“ оперира с милиардни суми, в пъти по-високи от тези на Дойче банк, като за това се нуждае само от една десета от персонала на Дойче Банк. Блек Рок е по-голям от Дойче банк, Голдман Сакс и Джей Пи Морган взети заедно.

Една от най-големите компютьрни системи в света, „Аладин“, изчислява в милисекунди икономическите последици от дадено събитие. Това е огромно конкурентно предимство. Блек Рок го продава под формата на услуга и по този начин контролира още 15 000 милиарда долара“ (вж. документалния филм „Парите управляват света“, 13.1.2014, ARD). 
По този начин състоящата се от 5000 компютъра система за анализ се превръща във „водеща в областта на високочестотната търговия, където най-малките разлики между ценните книжа на световните борси се използват за покупки и продажби в рамките на наносекунди“ (вж. Рюдемер по-горе).


Вернер Рюдемер характеризира нагледно глобалното действие на банките в сянка, вземайки като пример Блек Рок:  
Юридическите командни централи на Блек Рок и  другите субекти в сянка се намират в извънтериториалното царство на нерегулираните финансови оазиси. Оттам и същевременно от самите столици на Западния свят, те командват големите банки като Голдман Сакс и Дойче Банк. Те командват и застрахователните концерни, и крупните концерни на т.нар. реална икономика.  Блек Рок е съсобственик и на всички 30 немски концерна в индекса Дакс, между които са например Сименс и Алианс и, разбира се, е съсобственик на най-важните американски концерни. Както и на най-големия в света концерн за посредничество на временна работна ръка, Адеко, и на двете най-важни рейтингови агенции, Стандарт енд Пурс и Мудис. Блек Рок управлява имуществото на най-състоятелните стари и нови семейни кланове. Накрая, Блек Рок е съветник на Федералния резерв на Американската централна банка, на американския финансов министър и на президента-носител на Нобелова награда за мир [т.е. Обама]. 
Блек Рок и подобните му  действат по този клещовиден начин свободно - съвсем свободно. Свободно те изстискват служителите на фирми. Съвсем свободно разграбват държави и икономики. Съвсем свободно те съветват, изнудват и корумпират правителства. Те, понастоящем най-могъщите, воюват и за господство помежду си, за господството един над друг. Борбите в тяхната общност пораждат несигурност в живота на всеки („Свобода на капитала: Диктатурата на единиците“).

Масмедиите най-често омаловажават финансовата мощ на Блек Рок и посочват, че участието на финансовия гигант в 30-те концерна от основния немски борсов индекс Дакс се намирало едва в едноцифрената зона, най-често между четири и седем процента.  Това обаче е вярно само за фирмата „Блек Рок Инк“, разкрива Себастиан Кунце от информационния портал „Intelligence“. Истинските измерения на контрола стават ясни, когато се включат по-големи части от мрежата Блек Рок, като например Блек Рок Холдко 2 Инк, Блек Рок Файненшъл Мениджмънт Инк, Блек Рок Адвайзърс Холдингс Инк, Блек Рок Интернешънъл Холдингс Инк, Блек Рок Джърси Интернешънъл Холдингс Л.П., Блек Рок Груп Лимитид. 
Авторът от „Intelligence“ е проверил участието на Блек Рок в общо девет гиганта на Дакс индекса. При осем от тях акционерното участие на Блек Рок  се намира в двуцифрената зона, единствено в немския Телеком са се задоволили с 9,94%. В шест от деветте проучени концерна дялът на Блек Рок надвишава 25%, при две Дакс-фирми той е дори над 30%; Алианц – 32,76% (06.05.2010); E.ON – 32,06% (17.05.2010); Байер – 29,94% (12.05.2010); Дойче Банк – 27,45% (18.05.2010); Даймлер – 27,42% (18.08.2011); БАСФ – 25,30% (09.12.2009); Сименс – 15,65% (25.08.2011); САП – 11,94% (09.08.2011); Телеком – 9,94% (01.12.2009) (в скоби е датата на съответното съобщение за право на глас). (…)  
С дял от 25 и повече процента групата Блек Рок е малцинство с право на вето, което има широки правни последици: „При вземането на важни решения нищо не става без Блек Рок“ (jasminrevolution). 
Бившият банкер Бил Коан: „Те могат да упражняват натиск върху фирмите, в които имат участие. Ако пожелае, Лари Финк може да се наложи навсякъде“. 
При това, Блек Рок представлява цяла система: големите пари на Уолстрийт. Тя действа в целия свят точно така, както в Германия (вж. филма „Парите управляват света“). Блек Рок участва в почти всички по-големи акционерни дружества в света (вж. „Черният гигант“, във „Frankfurter Allgemeine Zeitung“, 10.2.2013г.).

Същевременно, големи финансови имена също имат участие в Блек Рок,  например Ротшилдови, кралица Елизабет II., американските политици Ал Гор и Морис Стронг, както и милирдерите Уорън Бъфет и Джордж Сорос. Най-големи акционери са Пи Ен Си Файненшъл сървис с 21,7 % и Бърклис [Barclays] с 19,7 % („Geld-Magazin“ 1/13).


Неолибералните мрежи

Става дума за едно малко ядро от финансови играчи, които са свързани помежду си. Този елит се състои единствено от 147 фирми. Те контролират почти половината от глобалната икономика. Една гъста мрежа от взаимни акционерни участия, която се заплита безкрайно. Огромните инвестиционни и имуществени фондове в действителност са собственост на известните банкови империи Голдман-Сакс и сие. От друга страна, Блек Рок и подобните им притежават най-важните дялове в тъкмо тези банки. Така че, на върха се намира една плетеница от взаимни акционерни участия (вж. филма „Парите управляват света“).



Банкерите в сянка днес са висшата финансова лига. Блек Рок и свитата му са не просто определящите собственици на реалната икономика, но и на банките, и то на най-могъщите от тях, на инвестиционните банки. Дойче банк, например, нито е немска, нито е банка, а е подготвителна организация на англосаксонски инвеститори, които, разбира се, управляват и немски капитал, както и саудитски. От своя страна, Блек Рок и свитата му принадлежат на инвестиционни банки и други свързани фондове. Най-могъщите финансови играчи са свързани помежду си на планетарно ниво и в същото време се анонимизират в посока към върха на йерархията. Като краен ефект на мястото на Германия АД, Франция АД, САЩ АД, днес имаме една взаимно свързана, същевременно йерархично разделена, система, ръководена от значимите в нея и доминирана от САЩ. Тя действа офшорно (с благоприятен данъчен режим) и в същото време върху нас. Международният валутен фонд, Банката за международни разплащания, Европейската комисия и западните правителства и финансови надзори са нейните протектори. Банкерите в сянка днес държат лостовете на властта. Тройката от Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка натоварва Блек Рок с анализа на риска на задлъжнелите към европейски инвеститори банки, например в Гърция и Ирландия. Спасителните средства се озовават в банките, на които Блек Рок и консортите му са съсобственици“. (Рюдемер в сп. „Gegenwart“).

Очертава се картината на всепобеждаващата икономическа система - англосаксонската неолиберална икономическа теория. 
По принцип, в момента се  осъществява борба на системите. 
От едната страна е агресивният, в много голяма степен ориентиран към печалба, англосаксонски капитализъм, който се намира в подем от седемдесетте години на 20-ти век насам. 
От другата страна е това, което ние, в Континентална Европа, сме нарекли социална пазарна икономика, т.е. социален капитализъм с правила за всички. 
В тази борба на оперативните системи англосаксонският капитализъм се налага с все по-голяма скорост. Вече стоим почти пред колапса на социалната пазарна икономика. Това няма да продължи дълго, ако нещата вървят както досега.
В целия свят социални постижения се жертват, за да бъдат превърнат в пари. При това ловът на печалби не познава задръжки. 


Области на действие на властта


Създадена е една формация на взаимно преплетени, глобално действащи финансови играчи, чиято мрежа оплита цялата планета. 
Те във все по-голяма степен направляват политиката на държавите и, в крайна сметка, определят по същество професионалния живот и ежедневието на хората. 
Властта на финансовите играчи и на концерните, заедно с подчинените им функционални области на политиката както и на информационната и медийната индустрия представлява решаващата мрежа на властта, която обслужва интересите на супербогатите, на финаносовия елит (вж. Герд Вайденхаусен в „Gegenwart“ 4/13, стр. 34).


Според социолога и изследовател на властта и богатството Ханс Юрген Крисмански, влиятелните супербогати разполагат, след като им се приспаднат имоти, коли, яхти, хеликоптери и др. за лична употреба, със свободно налично състояние от около 500 милиона долара. „Според този критерий, в света има около 10 000 до 20 000 супербогати субекта, начело с около 3000 милиардера и придружаващата ги армия от съветници, служители по сигурността, мениджъри, лобисти, бюрократи и приближени политици. Те са свързани в една глобална система от неформални мрежи, фондации, мозъчни тръстове и данъчни оазиси“ (Герд Вайденхаусен, вж. по-горе).

Според бившия държавен секретар на САЩ Дейвид Роткопф 85% от световното богатство се намират в ръцете на горните 10% от глобалния елит, като „само на най-горните 2%  се падат 50%“, а на „най-богатите 1%  около 40%“ от световното богатство. Членовете на тази суперкласа са свързани помежду си посредством председателства на управителни съвети, ексклузивни клубове, обединения на предприемачи и т.н. Последните представляват, „както в диктаторските системи, пресечните точки на управлението“. 
Управленските екипи са свързани помежду си през всички важни центрове на властта: света на бизнеса и финансите, политиката, военно-индустриалния комплекс, изкуствата и света на идеите. 
Роткопф онагледява това, вземайки като пример Стивън Шварцман, председателя на Блекстоун Груп, от която е произлязъл  Блек Рок. „Шварцман е абсолвент на Йейлския университет, където, като Джордж Буш и неговия баща, е бил член на тайното общество Скъл енд Боунс. Преди да основе Блекстоун (заедно с бившия министър на търговията Пийт Питърсън), той е работил за инвестиционната банка Леман Брадърс. Понастоящем Шварцман е член на Бизнес съвета на Британско-американския международен консултативен борд на предприемачите (British American Business International Advisory Bord), на Световния икономически форум, на Съвета за външни отношения (Council on Foreign Relations) и на Комитета за насърчаване на корпоративната благотворителност (Committee to Encourage Corporate Philanthropy)  („Суперкласата“, в  „Gegenwart“ 4/13, стр. 37).

Ханс Юрген Крисмански обобщава тази властова система както следва: Един обозрим кръг от няколко хиляди души завзема в различни комбинации ръководствата на значимите крупни концерни, банки, застрахователни компании, инвестиционни предприятия, държавни институции, елитни университети, културни институции, фондации и т.н. 
В центъра на тази взаимносвързана система действат дискусионни групи за политика (напр. Съвет за външни отношения, Бизнес-Кръгла маса, Комитет по икономическо развитие, Брукингски институт, Американски предприемачески институт и т.н.), в които се предприемат най-важните парламентарни и законодателни действия“ („Пастири и вълци“, Мюнстер 2009, стр. 158, цит. в „Gegenwart“ 4/13, стр. 35). 

Крисмански представя тези властови структури в един пръстеновиден модел. 
В централния пръстен се намират супербогатите. Тяхната финансова мощ им дава правото да се разпореждат над втория пръстен - на финансовите и военните елити, които диктуват преразпределянето на богатството отдолу нагоре и образуват заедно със супербогатите „магическият кръг на горните десет хиляди“. 
В третия пръстен действат политическите елити, които трябва да се погрижат за осъществяване на минимум привидна справедливост в разпределението на благата, но на практика налагат интересите на финансовите елити. 
Четвъртият пръстен се състои от  армия експерти, съветници, учени, журналисти и медийни творци, които създават определени нагласи на съзнанието и обществени мнения, с чиято помощ  реалните съотношения във властта биват завоалирани и легитимирани“(„Gegenwart“ 4/13, стр. 35, 36).  

Трябва да разберем, че огромното натрупване на капитал в ръцете на малцина и свързаното с него нарастващо глобално господство на една плутокрация е могло да възникне само на базата на неограничената собственост върху земя, фирми и пари и произтичащите от това непродуктивни форми на доход - поземлените ренти, фирмените печалби и олихвяването на лихви. Правната форма на акциите позволява изключително лесната покупка на фирмени дялове по целия свят и по този начин затягането на света в една глобална финансова мрежа. Правната форма на акциите позволява процентуалното обиране на печалбата. Тя повлиява и определя ръководството на фирмите и е инструмент за враждебно поглъщане и стратегическо унищожаване на предприятия с цел увеличаване на собствената власт.

Превод: Кромид Лук 2