Чрез Световната търговска организация, МВФ и Световната банка наднационалните корпорации водят националните производители към банкрут.
Какво става в страните, които отказват да дерегулират търговията и чуждите инвестиции и предвиждат "национално отношение" към западните банки и наднационалните корпорации?
Апаратът на западното военно разузнаване и неговите разнообразни бюрокрации рутинно взаимодействуват с финансовия елит. МВФ, Световната банка и Световната търговска организация (СТО) са органи, които изпълняват "полицейски функции" за равнището на икономическите реформи в страните - сътрудничат и с НАТО в различни "мироопазващи" усилия, да не говорим за "следконфликтното" възстановяване под покровителството на институциите на Бретон Ууд...
В началото на третото хилядолетие войната и "свободният пазар" вървят ръка за ръка. Войната не изисква договор за многостранни инвестиции, загнездили се в международните закони. В краен случай, войната е вид договор за многостранна инвестиция на наднационалните корпорации. Войната унищожава физически онова, което не е било премахнато чрез дерегулация, приватизация и налагане на реформи към "свободен пазар". Пряката колонизация чрез война и създаване на западни протекторати е равносилно на ориентиране на "националното оздравяване" към западните банки и наднационалните корпорации във всички области на икономиката. "Дипломацията на ракетите" повтаря и е конкурентна на "дипломацията на канонерките", използувана за укрепване на "свободната търговия" през ХIХ век. Мисията на Кушинг в Китай през 1844 (в навечерието на опиумните войни) беше предупреждение към китайското императорско правителство, "че отказът да се удовлетворят американските искания може да бъде погледнат като покана за война"...
Сиатълският кръг на международните наднационални икономически институции говори за "мирна" реколонизация на страните чрез манипулиране на пазарните сили - т.е. чрез "невидимата ръка". Въпреки това, това е форма на война. Най-общо казано, опасностите от война трябва да се подразбират.
Войната и глобализацията не са отделни въпроси.
Гражданската кампания срещу Световната търговска организация трябва да бъде обединена с антивоенното движение против бомбардирането на суверенни страни от страна на САЩ и европейските им съюзници.
Световната търговска организация, създадена от "техническото споразумение" (Окончателния акт на Уругвайския кръг от преговори) предвижда укрепване на "законните" права на банките и глобалните корпорации. В замяна на това, споразумението от Маракеш от 1994 установява процедурите - включително манипулативното оспорвано уреждане - които сега убедително са вградени в международните закони, но които крещящо нарушават правата на гражданите в целия свят.
Според правилата на Световната търговска организация, банките и наднационалните компании могат законно да манипулират пазарните сили в изгодната за тях посока към открита реколонизация на националните икономики. С други думи, членовете на Световната търговска организация придават законност на световните наднационални банки и на наднационалните корпорации в техния стремеж за дестабилизиране на институциите, водят националните производители към банкрут и в крайна сметка поемат контрола върху целите страни.
Освен това, споразумението формално създава "триъгълно разделяне на властта" между Световната търговска организация и нейните посестрими -организациите Международен валутен фонд и Световната банка в една система на "глобален надзор" над икономическата и социалната политика на развиващите се страни. Това означава, че засилването на предписанията на политиката на МВФ-Световна банка повече няма да зависят от равнището на споразуменията за дълга с отделните страни (които не са "законово обвързан" документ). Всички главни клаузи на смъртоносната "икономическа медицина" на МВФ евентуално ще станат перманентно вградени в Сиатълския кръг на хилядолетието. Страните не само ще бъдат "обвързани" с външния дълг, а постоянно ще бъдат "поробвани" от международен орган, контролиран от най-големите бизнес вериги в света.
Тези членове на Световната търговска организация ще създадат фондации за "изработване на политиката" на страните и ще засилят поставянето на условия, съгласно международните закони.
С други думи, ние трябва да действуваме във връзка с изначалната "порочност" и "незаконност" на Окончателния акт на Уругвайския кръг, който създава Световната търговска организация като тоталитарна организация. Не може да има друга алтернатива, освен отхвърлянето на Световната търговска организация като международна институция и заклеймяването й като незаконна организация. С други думи, целият процес трябва да бъде отхвърлен направо. А това значи гражданските движения по света да окажат натиск върху своите правителства за премахване без забавяне и анулиране на членството в Световната търговска организация. Трябва да бъдат започнати законови процедури и в националните съдилища срещу правителствата на страните-членки, като се подчертава крещящото нарушаване на местните закони и национални конституции.
С други думи, платформата на гражданите в Сиатъл и по целия свят трябва да бъде насочена към обезоръжаване на икономическата система и премахване на нейните институции. Не можем да отлагаме нашата борба и "да изчакаме няколко години" в контекста на "уреждането на сметките", докато светът междувременно бъде консумиран и разрушаван. Трябва да действуваме сега. Трябва да поставим под въпрос законността на една система, която в крайна сметка унищожава живота на хората.
Трябва да предизвикваме политиците и международните чиновници, трябва да демаскираме техните коварни връзки с могъщи финансови интереси и евентуално да ревизираме и преобразуваме държавните институции, отстранявайки лапите на финансовия елит.
В замяна на това трябва да "демократизираме" икономическата система, да оспорим крещящата концентрация на собственост и частни богатства, да обезоръжим финансовите пазари, да замразим спекулативната търговия, да спрем прането на мръсни пари, да премахнем системата на офшорно банково дело, да преразпределим доходите и богатствата, да възстановим правата на преките производители, да построим отново държавата на благоденствието.
Едновременно с това трябва да създадем и условия за траен мир в света. Военно-промишленият апарат и апаратът на сигурността, които поддържат тези финансови интереси, евентуално трябва да бъдат премахнати, което пък значи, че трябва да премахнем НАТО и да отместим военната промишленост.
Трябва да се борим с "медийните лъжи" и с "глобалните лъжи", които укрепват Световната търговска организация и могъщите бизнес-интереси, които ги подкрепят. Трябва да се борим с "лъжливия консенсус" на Вашингтон и Уолстрийт, който предопределя "системата на свободния пазар", "като единствения възможен избор по съдбоносния път към един "световен просперитет". Сега този консенсус се споделя от болшинството политически партии. За да постигнем тези цели, трябва да възстановим действителната свобода на пресата.
Гигантите на глобалните медии фабрикуват новините и открито изопачават развитието на световните събития. Вместо това, ние трябва да разчупим "фалшивото съзнание", с което е просмукано нашето общество, което предотвратява критичните дебати и скрива истината. В крайна сметка то предотвратява колективното схващане за разработването на икономически системи, които унищожават живота на хората.
Единственото обещание на "свободния пазар" е свят на фермери без земя, затворени фабрики, безработни работници и унищожени социални програми с "горчива икономическа медицина" под властта на Световнага търговска организация и МВФ, съставящи единствените предписания.
Трябва да възстановим истината, трябва отново да върнем суверенитета на нашите страни и на народа в нашите страни.
Борбата трябва да бъде на широка основа и да обхваща всички сектори на обществото на всички равнища, обединявайки в главния удар работници, фермери, независими производители, дребния бизнес, професионалисти, артисти, чиновници, членове на клира, студенти и интелектуалци. Хората от всички сектори трябва да бъдат обединени, групи с "едностранчиви цели" трябва да си подадат ръце за общо и колективно разбиране на факта как тази икономическа система унищожава и прави бедни хората. "Глобализирането" на тази борба е нещо фундаментално, изискващо висока степен на солидарност и интернационализъм, безпрецедентен в световната история. Глобалната икономическа система се захранва от социалното разделение между и в страните. Единството на целите и координацията по целия свят между различните групи и социални движения е съдбоносно. Изисква се силен натиск, който да упражнят заедно социалните движения във всички големи области в света в общото дело и ангажиране за отстраняване на бедността и дълъг мир в света.
Автор: Мишел Чосудовски - професор по макроикономика в университета в Отава и автор на "Глобализация на бедността"
Няма коментари:
Публикуване на коментар