Причини за възникване на икономическите кризи



Десетилетия икономисти от целия свят се опитват да намерят отговор на въпроса, какво и как поражда периодично появяващите се кризи в икономиките. Отговаряйки на този фундаментален въпрос, веднага ще се появи и решението на проблема. Какво трябва да направим за да избегнем тези пагубни за икономиките и хората колизии.
Обикновено кризата е предшествана от бурен икономически растеж. Икономиката нараства с бърз темп, но изведнъж темпа се забавя и спира, след което системата изпада в рецесия, която лавинообразно свива икономиката и обикновено завършва с финансов банкрут на системата.

В момента на своя икономически апогей, системата е нараснала значително. Всичките и елементи функционират перфектно, но нещо невидимо изведнъж започва да им пречи. Това напомня за един човешки организъм, на който всички органи работят превъзходно, но изведнъж той изпада в тежко здравословно състояние.
Каква ли може да е причината за това?
Да както при човека, така и в икономиката има един посредник, който способства за работата на всички елементи на системата. При хората това е кръвта, която пренася жизнените субстанции до всяка клетка в организма и изнася ненужното.
В икономиката парите, пренасят стойността от производството на един продукт при покупката на друг. Както при човека, така и в икономиката, колкото по големи са те, от толкова повече кръв и пари в объщение се нуждаят.
Значи недостига на пари е възможна причина довеждаща една перфектно функционираща икономика до колапс. Но дали в апогея на икономическия цикъл, парите в системата са недостатъчни за нейното нормално функциониране?
Странно, но повечето икономически учения не анализират и не обръщат сериозно внимание на този не маловажен фактор – парите в системата.

А сега изхождайки от теория на системите, нека анализираме, каква грешка следва да търсим. След като проявата на кризата е циклично и закономерно явление, то причината която го поражда не може да е случайна. 
Следва да предположим, че в пазарната система има елементи, които поражда системна грешка, която се натрупва и при достигане на определена критична точка, натрупаната грешка предизвиква срив в системата. 
Нека да анализираме монетарното поведение на отделните субекти в пазарната система:
Гражданите, като стопански субекти продават своя труд срещу което получават пари /еквивалент на стойността му/. Срещу тези пари те закупуват стоки и услуги, като стойностната размяна е еквивалентна. Гражданина не може да похарчи повече пари отколкото е заработил със своя труд, като това поведение не поражда грешки в пазара.
Фирмите закупуват стоки и човешки труд за пари. Произведената стока или услуга, те отново продават за пари, като обикновено стойността им надвишава, тази на закупеното. Но независимо от това, фирмата може да получи повече пари отколкото е похарчила, само ако на пазара има купувачи и достатъчно пари за да закупят стоката или услугата и. Когато фирмата не може да продаде стоката си, тя реализира загуба, независимо, че е произвела стоки с нараснала стойност. Тоест похарчила е повече пари отколкото е взела. Със стопанското си поведение тя също не поражда монетарни деформации / деформации в паричната система /. 
Какво обаче е положението при банките. Те купуват и продават пари, срещу което получават лихва – отново допълнително пари. Но каква е особеността при тази продажба. Те реализират продажби и печалба и създават дълг, независимо дали в системата има налични достатъчно пари за обезпечаване на този дълг. 
Ще дам един пример за да онагледя парадокса. Условно да създадем нова държава Уникалия. Националната банка отпечатва 100 млн. пари и ги дава на търговските банки да финансират бизнеса и населението. Търговските банки ги раздават на населението и бизнеса при 10% годишна лихва. След 1 година банките са събрали като лихва 10 млн. и трябва да съберат още 100 млн. главница при налични в обръщение само 100 млн. Ако те не изхарчат събраната лихва през годината, а я натрупат или я дадат като нов кредит, системата губи ликвидност – тоест длъжниците в тази система няма да могат никога да се разплатят с кредиторите си поради липса на достатъчно пари на пазара . 
Тоест банките като субект в пазарната система създават безпрепятствено „липсващи пари“ – дълг без монетарно покритие, това е първата системна грешка, която създават банките. 
И ако предположим, че раздадените кредити са за срок от 10 години, след 10 години дългът в системата ще бъде повече от 2 пъти по-голям от парите в обращение. И ако тогава банките решат с цел сигурност, да приберат от системата част от този дълг – например 50%, практически в системата не остават реални пари. Затова натрупването на монетарно необезпечен дълг е изключително опасно за финансовата система. 
Вторият проблем е свързан с оборота на капитала
Дадените от банките кредити на едни субекти, скоро се връщат обратно в банковата система, като депозити от други субекти, банките отново ги дават като кредит и цикъла може да се повтори десетки пъти в рамките на една година. При подобно движение в банковата система се натрупват огромни депозити и кредити. Нарастването на дълга в системата води до намаляване на реалните пари в обращение и отново се достига такава критична маса на реалните пари в обращение, при която настъпва рецесията. Това е втората системна грешка, която създават банките
Но някой от Вас ще реагира, как може нарастването на дълга в системата да довежда до намаляване на реалните пари в обращение. Това е заложено в принципите на работа на банките. Нека отново вземем за пример страна Униклия. Да разгледаме случая при който тези 100 млн. пари са се завъртели 10 пъти, като са създали в банковата система 1 млрд. депозити и 0.9 млрд. кредити. Ще попитате защо само 900 млн. кредити а не 1 млрд. Наредбата на Централната банка на Уникалия има същите изисквания като БНБ за 10% резерви от стойността на депозираните средства, за да може при нужда да обслужи някой от клиентите искащи да си изтеглят депозита. Това е добре, но какво се получава на практика в разгледания случай. Всички емитирани пари в Уникалия – 100 млн. се намират в резерва на централната банка, а парите в обращение са 0. 
При това условие, как икономиката, бизнеса и гражданите ще могат да заработят кредитите от 900 млн. в едно с дължимите лихви. 
В разгледания пример ние елиминираме влиянието на лихвата и монетарно необезпечения дълг, но на практика при 10% годишна лихва в посочения пример, дългът с лихвите ще нарасне с още близо 100 млн. в рамките на тази година и системата ще изпадне в колапс много по-рано.
От примерите е видно, че банките са звеното, което създава системни монетарни грешка в пазара
Освен това и банковата политика е в подкрепа на цикличността. 
Когато стопанството е в растеж те ускоряват финансирането и естествено, създаването на дълг и „липсващи пари“. Когато системата навлезе в рецесия, банките започват да изваждат от пазара, останалите малко реалните пари, повишават драстично лихвите, което довежда до драстично свиване на пазара, намаляване на реалните пари в обращение и задълбочаване на кризата, тоест в системата нараства тенденцията за увеличаване на дълга и драстично намаляване на реалните пари. Всичко това води до последващ срив на финансовата система и банкрут на банките. 
Съчетаването на горните две явления – нарастване на дълга и натрупване на монетарно необезпечен дълг, водят до голямо и по бързо намаляване на реалните пари в обращение и бързо достигане до икономически колапс.
Какви са основните изводи, които могат да се направят? 
Каква трябва да е монетарната политика, така че да се ограничава влиянието на тези две вредни тенденции.
1. Натрупването на депозити и дълг трябва да се ограничава. Пазарно това може да се осъществява, чрез политика на обезценяване на парите, което ще стимулира потреблението и ще ограничава пестенето.
Известни са примери още от древността. В древния Египет всеки, който си е дал житото за съхранение, е получавал своего рода разписка, с която е могъл да придобие други неща, т.е. тези разписки са били нещо като пари. Ако една година след като сте оставили житото, Вие се появите с 10 разписки в склада, получавате жито за 9 разписки, защото има плъхове и разсипване, пък и на пазачите трябва да се плати. Египет е бил известен като житницата на тогавашния свят, един дар на Нил. Защо? Защото разписките /парите/ са се обезценявали и вместо да се създава богатство във вид на натрупване на пари, всеки е инвестирал в трайни неща: например създавани са трайни подобрения на земеделските земи или напоителни съоръжения. Доказателство, че нещата се коренят в тази "житна" валута, е фактът, че с завладяването на Египет от римляните, те са донесли собствената си златна валута и придружаващата я положителна лихва, Египет е загубил значението си като житница и се е превърнал в това, което и днес наричаме развиваща се страна.
От друга страна още в древния Рим са страдали от негативната роля на „стабилните пари“ и лихвите. Римляните периодично са натрупвали огромен дълг, който е парализирал икономиката им. Римският император Адриан (76-137 г.) е застанал на престола през 117 г. и само една година по-късно е изгорил еднократно всички искове за плащания по дългове по време на отворена обществена акция. Това събитие е увековечено на монети. След този акт, освобождаващ всички длъжници от бремето на дълга, цялото стопанство на Рим скоростно разцъфтява и Адриан е записан като добронамерен Спасител в аналите на историята. Разбира се това се е повтаряло периодично, като най-фрапиращия пример е при известния римски император, Август, царувал някъде около Рожденство. Той казал: "Би било по - добре, ако няколко богаташи изчезнат, отколкото една цяла държава да погине в хаос, анархия и нищета. Така Август наредил да се съставят списъци с имената на всички богати хора (кредитори), т.нар. проскрипции. Всеки, който убие човек от тези списъци (окачени в цялата страна,) е бил възнаграждаван. Сам императорът е пътувал по провинциите, за да присъства на закачването на списъка на най-богатите във всеки град. Богатите е трябвало да се представят, за да бъдат екзекутирани. Те са се вайкали с молби за прошка, но Август гледайки твърдо право пред себе си, казвал: "Мoriturum est" (на български - "Трябва да се умре"). Една от най-известните жертви тогава е бил прочутият оратор, правист и философ Цицерон. И неговата глава се е търкулнала на Форума в Рим. След чудовищните убийства, извършени от Август, Рим започва да цъфти, както никога преди това не е цъфтял. Започнал е прочутият Августовски период - време на масово благополучие и просперитет.
2. Натрупването на монетарно необезпечен дълг „липсващи пари“, трябва да се ограничава и да се компенсира с емитирани и харчени от държавата свободни пари.
Правителството, чрез Централната Банка следва да контролира нарастването на монетарно необезпечения дълг и ежегодно да реализира бюджетен дефицит равен на този необезпечен дълг, финансиран чрез емитирани пари /не дълг/. По този начин на пазара се появяват свободни пари, които могат да бъдат заработени от бизнеса и с тях, той може да си разплати дълговете.
3. Правителството, чрез Централната Банка следва да контролира парите в обращение, отчитайки ежегодното нарастване на дълга /депозитите/. Нарастването на дълга води до изваждане от обращение на значителен реален финансов ресурс за обезпечаване на този дълг. Това следва да бъде компенсирано от централната банка, като тя следва да увеличава паричната маса в обращение, компенсирайки блокираните средства. Тъй като блокираните средства не е необходимо да бъдат в хартиена наличност в съвременната банкова система, могат успешно да се въвеждат електронни пари емитирани от Централната Банка.
4. Правителството, чрез Централната Банка следва да контролира парите в обращение, отчитайки ежегодното нарастване на БВП. Всяка икономическа система има нужда от определен минимален размер на парите в обращение съответстващ на нейната големина. 
5. Банките следва да се поставят в условия на сериозна регулация, целяща ограничаване вредните им въздействия.
Но нека да разгледаме някой интересни факти:
Известен факт е, че ислямската религия забранява лихварството. Вероятно в дълбока древност, някой е знаел за негативното му влияние върху пазара и е заложил забраната за да спаси бъдещите поколения от ужасяващото въздействие на кризите.
Известно е, че природата обикновено се чисти от елементите в нея които довеждат до деформации и диспропорции. Затова обикновено всяка криза завършва с банкрут на цялата банкова система, което е механизъм на пазара да отстрани натрупаните системни грешки и да занули значителна част от натрупаните дългове. 
Политиката провеждана в Съединените Щати и Европа за спасение на банковата система, чрез предоставянето им на нов допълнителен паричен ресурс, е грешна и неефективна. Давайки пари на елементите в системата, които пораждат системните грешки /банките/, те не решават проблема а само увеличават дълга и диспропорциите. Това не помага за компенсиране на монетарно необезпечения дълг „липсващите пари“, както и на недостига на реални пари в обращение а просто удължава агонията на системата. Изхода е в един - нов план „Маршъл“, чрез емитиране на свободни пари и инвестирането им от държавите на пазарите, с цел компенсиране на натрупаните системни грешки. Тези пари които не са дълг се явяват "свободни пари" и могат да компенсират "липсващите пари", както и да увеличат парите в обращение. Когато в системата има достатъчно пари, това ще позволи раздължаване на стопанските субекти и възраждане на икономическия просперитет. Емитираните и инвестирани в инфраструктурни проекти, бизнес и инвестиции от държавата свободни пари, създават доходи, но едновременно и БВП, който според Инвестиционния Мултипликатор на Кейнс достига до 2.5 - 3 пъти от стойността на инвестицията. По този начин няма опасност от допълнителна инфлация и падане на курса в резултат на тези емисии. Дори да настъпи известна инфлация, тя ще е резултат от преминаването на стопанските субекти в естествените пазарни условия и ще е благоприятна за пазара и заетостта.
Съзнателно или не, част от държавите успяват в някаква степен да компенсират натрупаните парични дефицити и „липсващи пари“ с емисия на национални парични средства. Затова, дори в ширещата се световна икономическа криза има страни, които реализират нормално икономическо развитие. Съществуват и група страни, които са с ограничена емисия на националните си валути. Това са страните във Валутен Борд, Еврозоната, както и доларизирани и евровизирани икономики / приели в обръщението си чужди валути/. При тях поради липсата на национална парична политика, кризите настъпват много по-бързо, по-остри и трудно преодолими са, защото правителствата нямат механизъм за компенсиране на нарастващата липса на пари в обращение.



Светозар Съев

1 коментар:

Тангра каза...

Това е четиво за образовани и умни хора.Не вярвам да предизвика интереса на някой действащ управляващ политик , омаян от политическата си принадлежност, имотната си изостаналост и състезателната немощ за благата които висят в въздуха и остават невидими за него!