Икономиката зад петролния добив

Качество, достъпност, рентабилност - всички тези фактори влияят на добива и производството на "черното злато"

Въпреки напредъка в областта на алтернативните енергийни източници, голяма част от света все още се захранва от изкопаеми горива, като петрола. Нека хвърлим поглед върху икономическата страна на добиването на "черното злато" и върху факторите, оказващи влияние при вземането на решенията относно производството на суровината.
Едно от най-бърканите неща при петрола е неговата разновидност, както по отношение на характеристиките на залежите, в които суровината се намира, така и що се отнася до особеностите на самия петрол.
"Черното злато" се класифицира на базата на два основни белега. 
Първата класификация го дели на лек и тежък, като това се определя в зависимост от теглото на петрола според стандартите на Американския петролен институт (API) и е мярка за неговата плътност.
Според втората класификация той се дели на сладък и кисел – мярка за съдържанието на сяра в петрола. 
Лекият сладък петрол, въпреки че също изисква допълнителна преработка, е много по-лесен за превръщане в краен продукт като гориво. В същото време тежкият кисел петрол изисква доста по-интензивни обработка и рафиниране.
Освен особеностите на самия петрол значение имат и характеристиките на петролните залежи. В света все още има изобилие от нефт, но добиването му става все по-трудно. Това се дължи отчасти на физическото образуване на залежа, в зависимост от това дали той се намира в усукана или шистова скала. Предизвикателствата могат да бъдат свързани и с териториалното разположение на залежа, какъвто очевидно е случаят със залежите на морското дъно.
Повечето от тези пречки могат да бъдат преодолени благодарение на технологиите. Хидравличното раздробяване на скалите например, познато още като фракинг, е основният фактор, стоящ зад възраждането на нефтеното производство в САЩ, тъй като все повече и повече шистови образувания от нефт и газ могат да бъдат разработвани – нещо, което до преди години беше невъзможно.
Заради техническия прогрес, разновидностите на петрола и различията в качествата на залежите, не може да става въпрос за точно определена отправна точка за печалбата на добивните компании. 
Цената на сорта брент често се използва като основна цена на петрола. Брентът представлява средностатистически лек сладък петрол, така че се водят от неговата цена, като разлика се получава в зависимост от това доколко техният продукт се отдалечава от идеалните лекота и сладост.
Разликите нарастват когато се прибавят разходите за извличането на един барел петрол на различните компании или държави. При цена на брента от 80 долара например ще има изключително рентабилни компании, тъй като разходите им за извличането на един барел са 20 долара. Ще има и други, които ще са на загуба, понеже извличането на всеки барел петрол им струва по 83 долара.
В една напълно рационална икономика всички губещи компании ще прекратят или ще намаляват производството си, докато цената на барела намалява до прага им на рентабилност, но в действителност не се случва точно така.
Понеже стопанисването на земя с цел извличане на петрол е скъпо, а понякога сондирането е условие по договора, компаниите ще продължават да копаят и да извличат петрол от кладенците, дори и цените да падат. При никоя индустрия за добиване на ресурси производството не може да бъде повлияно от лека промяна на цената.
Има, разходи за труд, за съоръжения, наемни срокове и много други разходи, които не изчезват с понижаването на производството. Дори и някои от разходите, като тези за труд, да могат да бъдат премахнати, те нарастват в дългосрочен план, когато цените се възстановят и компанията трябва отново да наеме работници, но и другите компании наемат, създавайки конкуренция на трудовия пазар.
Вместо това компаниите често се целят в по-високи цени в дългосрочен план и предпочитат дадено находище да им се изплати в рамките определен период от време, така че колебанията в цените на месечна база не са от първостепенно значение. 
Големите петролни компании имат силни счетоводни баланси, благодарение на които те могат да издържат на ниските цени в продължение на години. Също така те разполагат с разнообразни находища с традиционни и нетрадиционни залежи.
Малките компании са по-регионално ориентирани и имат значително по-ограничено разнообразие от гледна точка на портфейлите. Това са и компаниите, които страдат от продължителните спадове на цените на петрола. Поради същата причина и печалбите на държави като Канада, където преобладават залежите на тежък петрол, се стопяват заедно с цените на петрола, тъй като разходите им за извличането на един барел петрол изискват по-високи цени на суровината, отколкото държавите от Организацията на страните износители на петрол (ОПЕК) и други конкуренти.
Между фазата на сондиране и свързаните с нея разходи до фазата на извличане на петрола и съпътстващите и нея разходи, има само няколко начина за контролиране на общите разходи в индустрията. Единият е да компанията да се развие така, че да може да извършва всички дейности от сондирането до добиването и рафинирането. Това може да помогне за контролирането на разходите до известна степен, но означава, че компанията не се е специализирала в това да бъде добра в точно определена област.
Другият вариант е да се насърчи технологичния напредък, така че по-трудоемките залежи да могат да бъдат разработвани. Този метод изглежда като да има най-голям потенциал в дългосрочен план, въпреки че компаниите все още ще търсят вертикални придобивания, докато изчакват следващия технологичен пробив.
Последното съображение от икономическа гледна точка, което реално трябва да бъде на първо място при повечето индустрии, е въпросът за предлагането. Няма съмнение, че количеството петрол е огромно, но в крайна сметка е и изчерпаемо. За съжаление не разполагаме с точна стойност, която като разделим на годините да разберем най-подходящата цена, при която да поддържаме света добре снабден.
Вместо това цената на петрола се базира на предлагането в момента и  очакваното предлагане в близкото бъдеще, базирано на прогнозираното производство. Така че когато компаниите продължават да произвеждат в период на свръхпредлагане, цената на петрола продължава да пада, а компаниите с най-неизгодните залежи започват да затъват.
Няма съмнение, че добиването на петрол следва законите на търсенето и предлагането. Уловката е, че разходите за предлагането на един барел петрол на петрола варират в широки граници, в зависимост от редица фактори. Към това се прибавя и фактът, че неизгодната продукция и свръхпредлагането са често срещан риск за петролните компании и техните инвеститори.
Именно затова и индустрията привлича инвеститорите. Ако те се придържат към няколко основни фактора и изчисляват разходите за производството на един барел на някои от по-малките компании е възможно да спечелят от колебанията на основната цена на петрола, когато неизгодите залежи стават по-рентабилни. В крайна сметка икономическата страна на добиването на петрол се състои в това, че там има пари – както за добивните компании, така и за инвеститорите.
Investopedia

Няма коментари: