Огромни нови дългове скриват години отрицателен приръст на БВП в EC и САЩ


Западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а просто масово са натрупвали дългове.
С това ниво натрупани дългове такова положение не може да продължава дълго и обезателно ще доведе до катастрофически последствия: в близките 5-10 години икономиките на западните страни  ги чака пълен крах.

В протежение много години приръстът на реалният БВП, минус натрупалите се заеми  в западните страни е бил ... отрицателен. 
Само за сметка на масираното увеличение на дълговата тежест те са могли да скрият реалното положение на нещата и да отсрочат настъпването на неизбежният крах на икономиките си. 
На практика показателите на ръст на БВП почти нищо не говорят за динамиката на икономиката, ако в същото време не се анализира въпроса – каква част от този ръст е станала възможна благодарение на нови заеми.
В днешно време се е наложила практиката да се коригират показателите за БВП в съответствие с показателите на инфлацията, в резултат на което се определя така нареченият «реален ръст на БВП». 
Отчитайки това обстоятелство, напълно естествено е също да се използва този метод, в коригиране показателите на ръста на БВП изчистен от влиянието на ръста на новите заеми, което трябва да даде в крайна сметка реалния БВП след изваждане на дълга. 
Проблемът с държавните дългове е широко обсъждан, но никой не говори за корекции на БВП за сметка изваждането на държавният дълг.
Западните страни са загубили способност да обеспечават реален ръст на своите икономики. 
Всичко, което им е останало, е способността да нарастват дълговете си. За сметка на масирано натрупване на нови дългове те са способни да създават показна видимост за незначителен ръст, или такъв зависнал около нулевата отметка.
Ако всички тези огромни дългове се насочваха в смислени инвестиции, то нищо лошо в задлъжняването не би имало. Но това не е така. Получените заемни средства се насочват за покриване загубите в националните икономики, и по същество, се харчат за поддържане нивото на потребление, което тези страни в действителност не могат да си позволят. Западните страни се държат като наследници на аристократическо състояние през XIX век, година след година заемайки средства в дълг, за да си обеспечат предишният начин на живот, докато тяхното състояние безжалостно се изтощава. Рано или късно аристократът-расточител ще е принуден да се сблъска с реалността: да разпродаде останалото имущество, за да покрие исканията на кредиторите, а също да си потърси жилище по джоба и по-силно да затегне колана. 
Така неизбежно европейските страни и САЩ ще са принудени да снижат изкуствено създаденото високо ниво на потребление. Но засега те отлагат дълговите проблеми като алкохолик, който  станал сутрин първо посяга към бутилката, за да отсрочи момента на изтрезвяване. В случая с ЕС и САЩ става дума за дългово пиянство с продължителност десетилетия.
За последното десетилетие ситуацията се усложни неимоверно, но драматичния завой към най-лошото, или по-правилно казано, към катастрофата, бе в началото на световната финансова криза от 2008 г. 
На графика 1 са отразени шокиращите показатели, характеризиращи фактическият срив на икономиките на западните страни през 2009—2013 г. В него е отразена динамиката на приръста на реалният БВП в различните страни за 2005 — 2013 г. Както е видно от графика, за този период Русия съумява да обеспечи приръст на реалният ВВП, докато западните страни все по-дълбоко и по-дълбоко затъват в дългове. За периода 2005 — 2013 г. акумулираният ръст на икономиката на Русия съставя 147%, докато акумулираните загуби на западните страни нарастват с 16,5% (Германия) до 58% (САЩ).

Огромные новые долги скрывают годы отрицательного прироста ВВП в EC и США


На графика 2 е показан приръстът на реалният ВВП с изваждане приръстът на дълга (след изваждане показателя на ръст на държавен дълг от показателя БВП). Ако се извадят дълговете, то ще видим реалният мащаб на срив на икономиката на Испания от -56,3%, това е ужасяващ показател. Ако пък се използва общоприетата официална методика на разчет на темповете на приръст на БВП (с изваждане приръста на дълга), то се получават само -6,7%.

Огромные новые долги скрывают годы отрицательного прироста ВВП в EC и США

Както показва анализа, за разлика от икономиките на западните страни, даже по тези показатели ръстът на икономиката на Русия е достатъчно здрав и не е обусловен от ръст на дълга. В действителност Русия демонстрира осезаемо положително съотношение на тези показатели: темповете на приръст на БВП са превишили темповете на ръст на дълга 14 пъти (1400%). Поразително. Този показател поразява още повече, ако го сравним с аналогичните показатели на западните страни, потъващи в падините на нови дългове.
На графика 3 е показано, колко акумулирането на дълга в западните страни превишава официалният показател на темповете на приръст на БВП. За периода 2004 — 2013 г. безусловен лидер в ръста на дълговото бреме са САЩ – 9,8 трлн долара (7 трлн евро, както е показано на графиката). За този период ръстът на държавният дълг в САЩ е превишил ръстът на БВП 5 пъти (500%). 
На графика 4 това е показано чрез сравнение съотношението между темповете на ръст на дълга и темповете на приръст на ВВП.
Сравнението на темповете на ръст на дълга по отношение към темповете на приръст на БВП показва, че у Великобритания, страна, която е натрупала най-големият нов дълг по отношение към приръста на ВВП, съотношението на размера на нов дълг към показателят приръст на БВП е 9 към 1. С други думи, размерът на нов дълг на Великобритания е 900% от приръста на ВВП. Но и другите западни страни, в по-малка степен за Германия, се намират в тежко положение, докато ръстът на дълга в Русия е едва малка част от приръста на ВВП.

Огромные новые долги скрывают годы отрицательного прироста ВВП в EC и США


Огромные новые долги скрывают годы отрицательного прироста ВВП в EC и США

Горе посочените показатели се коригират с отчитане влиянието на величината на държавният дълг (съвкупен държавен дълг), но ситуацията изглежда още по-застрашителна, ако вземем под внимание ефектът на влияние на частните заеми на показателите на БВП. Новите дългове на корпорациите и домакинствата като минимум са удвоили частните заеми в болшинството западни страни, започвайки от 1996 год (графика 5).

Огромные новые долги скрывают годы отрицательного прироста ВВП в EC и США

Разглеждайки тези показатели, се стига до очевидните изводи, че в действителност Западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а по-скоро просто масово са натрупвали дългове. 
С такова ниво натрупан дълг това положение не може да продължава дълго. Съществува реален риск, че този дългов блъф ще бъде разкрит по-скоро рано, отколкото късно и ще срине нивото на БВП на Западните икономики до такова ниво, което те не могат да поддържат без нови заеми. Но в този случай те не могат да обеспечават покритие на старите заеми, което ще доведе до катастрофически последствия.

В този анализ не са включени Япония и Китай заради сложности, свързани с намирането на надеждни статистически данни.  Япония обаче е страна, с още по-проблемен приръст на ВВП за сметка увеличение на дълга. Съотношението на нейният държавен дълг към ВВП превишава 200%.
По същество, Япония живее за сметка на увеличчаващи се дългове от началото на 1990-те. Въпреки това някои от най-ирационалните западни аналитици се стремят да представят Япония като пример за подражание, утвърждавайки, че доколкото Япония е могла да нараства дълговете си в течение на 25 години, то и всички западни страни могат да постъпват точно така в обозримо бъдеще. Те не са в състояние да разберат, че в миналото Япония бе единствената страна в света, която можеше да си позволи да съществува при такова неимоверно ниво на дълга. Япония винаги се е ползвала от съществена поддръжка от западните страни и затова е могла да си позволи да продължава подобна практика. И не в по-малка степен това се правеше по политически съображения. 
Още едно съществено съображение против представата за това, че западните страни могат да продължават да нарастват дълговете си, се състои в това, че от началото на 1990-те западните страни започнаха бързо да губят икономическата си хегемония: започна да се снижава нейният размер в обема на световната търговия и глобалният БВП. 
Значимостта на Запада по отношение към останалият свят бързо се съкращава. Това може да се демонстрира чрез сравнение показателите на БВП на западните страни-членки на «голямата седморка» (G7) (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) с показателите на БВП на днешните развиващи се страни. През 1990 год съвкупният БВП на страните-членки на «голямата седморка» значително превишава съвкупният БВП на днешните седем развиващи се страни: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея (които необезателно съставят единен политически блок). 
През 1990 г. съвкупният БВП на страните-членки на «голямата седморка» (G7) е 14,4 трлн долара, а съвкупният БВП на седемте развиващи се страни — 2,3 трлн долара. Но към 2013 г. ситуацията кардинално се променя: съвкупният БВП на страните-членки на «голямата седморка» (G7) е 32 трлн долара, а съвкупният БВП на седемте развиващи се страни — 35 трлн долара (графика 6).

Огромные новые долги скрывают годы отрицательного прироста ВВП в EC и США

Предвид постоянният ръст на частта развиващи се страни в световната икономика става очевидно, че западните страни не могат да получават достатъчна печалба от световната търговия, за да обслужват натрупаните от тях дългове.
В днешно време западните страни извличат изгода от това, че останалият свят все още се доверява на техните валути и ги използва в качеството на резервни. По същество, доларът на САЩ и еврото използват преимуществото на своя монополен статус. Именно това позволява на западните страни да получават достъп до евтини дългови инструменти и да стимулират своите национални икономики за сметка на монетарна политика, провеждана от централните банки (програмата за така нареченото «количествено смекчение» или, с други думи, «запуск на печатната машина»). Но рискът е в това, че при задълбочаващата се дългова ситуация и съкращаващият се дял в световната икономика те няма да могат да се възползват от тези приемущества, най-вероятно, вече даже в обозримо бъдеще. 
А след това ще последва рязко поскъпване на заемите и ръст на инфлацията, преминаващ в края на краищата в хиперинфлация. 
При това сценарият за развитие на събитията, който е неизбежен в близките 5-10 години, е че икономиките на западните страни ги чака пълен крах.
Проблемът е в това, че да се избегне такова развитие на събитията не е възможно, защото западните страни завинаги са загубили конкурентните си преимущества като икономически държави. В крайна сметка, те ще бъдат принудени да се свият до ниво, съответстващо  на нивото на техните ресурси и население. Но управляващият западен елит, както изглежда, не се стреми да погледне в очите реалността. Той се опитва да поддържа видимост за процъфтяване, постоянно трупайки все нови и нови дългове, докато още е в състояние да го прави. 
Политическите партии на Запад, по същество са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само от това как да победят на следващите избори. За това те продължават да подкупват своя електорат с нови и нови дългове, стимулирайки така своите национални икономики.
Но тази историческа вълна вече никак не може да се обърне. В крайна сметка, западните страни ще разпилеят своето наследство, както това направиха аристократите-разточители в миналото.

Йон Хелевиг

Няма коментари: