Банки и бандити


В тази статия се разглеждат техниките за оказване на банкови услуги на наркобизнеса, международният тероризъм и организираната  престъпност. 

1. Принципи на организацията на банковото «пране» на пари
Ключова особеност на мръсните пари е това, че те са налични пари във вид на хартиени парични знаци. Тяхното "пране" се осъществява както с участие на банките, така и без тях. 
Вторият вариант предполага например, покупка с налични пари на къщи и други обекти на недвижима собственост. Но не във всички страни законът разрешава такива сделки. 
Доста широко за изпиране на парите се използва пазарът на злато. Значителен оборот от търговията с този метал остават в сенчестата сфера. Купеното на такива сенчести пазари злато се реализира по-късно чрез подконтролни на мафията предприятия на белият пазар на скъпоценният метал.
В ред страни голямо разпространение имат анонимни финансови инструменти – акции и облигации на приносител. Мръсните пари могат да се използват за купуване на такива ценни книжа с последваща продажба и натрупване на получените пари в банкови сметки. 
Вариантът за "изпиране" на мръсните пари с участие на банките е основен, когато става дума за крупни суми, от порядъка на десетки милиони долари. Първи към банките и други финансови институции за услуга по "изпиране" се обръщат едрите търговци на наркотици. Съгласно данните на доклада на Управлението на ООН по наркотици и престъпност, от общият оборот на мръсни пари, получаеми от всички форми на трансгранична организираана престъпност, не по-малко от 70% се изпират чрез финансови институции. Освен банките тази функция могат да изпълняват застрахователните компании, различни инвестиционни фондове, в това число и «благотворителни» фондове, получили широко разпространение в САЩ. 
Да отбележим някои особености на този процес. 
Първо, често изпирането на мръсните пари бива многостепенно, като парите преминават през последователно през няколко банки и други финансови институти. Многостепенността гарантира абсолютна «белота» на парите на изхода, макар такава схема да се свързана с дополнителни разходи. 
Второ, преди да попаднат в «пералната машина» на финансово-банковият сектор, парите обикновено преминават предварително «почистване» в различни малки комерсиални учреждения. Това са ресторанти, казино, увеселителни центрове, хотели, кинозали и други заведения, бизнесът на които е свързан с пари в брой. Основно това са фирми по оказване на услуги; имитацията на покупко-продажба на услуги е много по-проста, отколкото имитация на покупко-продажба на стоки. Наличните пари се начисляват в банковите сметки на комерсиалните «изпиращи» организации. В някои случаи банката се оказва в края на веригата за последователно изпиране на мръсните пари, в която участват няколко компании-еднодневки. Всяка от тези компании се създава само за това, за да приеме пари и да ги предаде на следващото звено от веригата. 
Трето, вносът в банковата система на мръсни пари се осъществява предимно в страни, които не са от групата на икономически развитите. Едва на следващите етапи парите попадат в банковата система на Запада, за да бъдат после инвестирани в бялата икономика. В много схеми по изпиране важна роля играят банки и фирми, намиращи се в офшорни зони, където не само се осигурява избягване от плащане на данъци, но и пълна конфиденциалност на операциите. Офшорните структури често са посредническо звено между западните банки и банките от периферията на световната финансова система. 
Водещите западни  банки  създават широка транснационална мрежа от филиали и дъщерни структури в Централна и Южна Америка, Западна Африка, Юго-Източна Азия, Русия. Справедливо се счита, че тези транснационални гиганти осъществяват експансия за завоюване на нови кредитни и парични пазари, но при това почти никога не се споменава такъв мотив на тяхната дейност, като изпиране на мръсни пари. 
На страните от периферията на световния капитализъм затова и не се удава да наложат ефективен финансов и банков контрол, защото такъв контрол пряко противоречи на интересите на крупните банки и наркомафията… 
Миша Глени (Misha Glenny) в своята книга «Сенчестите владетели» дава примери за това как е организиран контролът на движението на мръсните пари в отделението на американската "Ситибанк" в Дубай. Фактически там само се създава видимост за контрол. От големите пари банката никога не се отказва. М.Глени публикува разказът на преуспяващият предприемач Ранко Лукач, действащ предимно в сивият сектор на икономиката. Когато Лукач за пръв път пристига в Дубай и превежда 3 хиляди долара на своя дубайски адвокат от местното отделение на "Ситибанк", той скоро е изрядно потресен. Предоставяме думата на Лукач: «Звъни ми някакъв агресивен тип и пита: «Каква е целта на този паричен превод?» Казвам му: това не е ваша работа, това касае само мен и моят адвокат. Бях страшно изумен: трябваше да попълня някаква анкета, и едва после те переведоха тези въшливи три хиляди! Наистина, «Ситибанк» - това е американска компания. 
Когато трябваше да изпратя в банка в Емиратите два превода по 2 млн. евро, за да купя недвижимост на проспекта на Шейх Зайид, ми позвъниха от банката и казаха: «Съобщете, моля, какъв е произхода на тези пари?» Отговярям им: това са приходи от моите тютюневи плантации в Зимбабве! Те казват «о`кей» и повече никакви въпроси не задават. Работата е уредена! Откъде-накъде тук се интересуват, откъде си вземам парите? Ако задават твърде много въпроси – нищо няма да продадат!»

2. Частното банкиране – услуга за бандитите
За изпиране на мръсните пари през 90-те г.на миналото столетие в крупните западни банки започнаха да се създават специални подразделения, оказващи услуги private banking - частен банкинг (ЧБ). Услугите ЧБ са предназначени за много богати клиенти, които са готови да влагат в банката суми от милиони долари. На първо място такива услуги са привлекателни за клиенти с мръсни пари. Подразделения на ЧБ получават пари от клиентите за управление на сметките и предоставяне на специални услуги, които излизат извън рамките на обикновените. Такива услуги включват съвети по инвестиции, недвижимост, данъци, офшорни сметки, разработка на сложни схеми по «замитане на следите» от преместване на пари. Подразделения за ЧБ обикновено предлагат на клиентите кодови имена за сметките, концентрирани сметки, сливащи парите на банката с парите на клиента и маскиращи движението на парите на клиента, препоръчват офшорни частни инвестиционни компании, разположени в страни със строги закони за банкова тайна. В последните години на банковите и други надзорни органи от страните от Запада се удаде да въведат някакъв ред в операциите на ЧБ на территорията на САЩ, Западна Европа и други икономически развити страни. А на периферията на световният капитализъм подразделенията на ЧБ както преди остават «дупка», през която в световната банкова система се вливат милиарди от мръсни пари. 
Освен ЧБ, осъществяем във филиалите и дъщерните структури на транснационалните банки, се използва също изпиране на мръсните пари чрез системата на кореспондентски сметки. Такива сметки позволяват на чуждестранните банки да обслужват своите клиенти (включая търговци на наркотици и други престъпници) в места, например в САЩ, където у тях няма отделения и филиали. Банката, регистрирана зад граница и не намираща се в САЩ, привлича богатите престъпници, желаещи да изпират пари в САЩ. Не подлагайки се на контрол в САЩ и избягвайки високите разходи за филиали, банката открива кореспондентска сметка в една от банките в САЩ.  Така задграничните банки (наричани респонденти) и техните клиенти-престъпници получават множество или всички видове услуги, предоставяни от големите банки на САЩ (наричани банки-кореспонденти).  През 2001 година скандална история с масови переводи на мръсни пари чрез кореспондентски сметки във водещи американски банки стана предмет на обсъждане в горната палата на конгреса в САЩ. Пресата писа: «По данни на сенаторите, през последните години 12 офшорни банки са превели чрез кореспондентски сметки в американски банки милиарди долари. Сред банките, в които, по мнение на сенаторите, "отсъства адекватна система за контрол над изпирането на пари", бяха назовани четири от шестте най-големи банки в страната: Citibank, J.P. Morgan Chase, Bank of America и First Union. Днешните слушания ще бъдат посветени на практиката за водене на кореспондентски сметки и борба с отмиването на мръсни пари, преминаващи през банки в САЩ. За Citibank слушанията имат особено значение в светлината на разкритите в последно време подозрителни случаи в банката. Нито една друга банка в света няма толкова широка мрежа представителства. Ръководителите на Citibank, а също някои аналитици говорят, че мащабната международна дейност на банката и създава допълнителни проблеми в борбата с нечистоплътните клиенти».

3. Изпиране чрез кореспондентски сметки
Коментирайки участието на американски банки в изпирането на пари чрез кореспондентски сметки, Джеймс Петрас писа: «Множество крупни банки в Европа и САЩ във финансовите центрове служат за кореспонденти за хиляди други банки. Болшинството офшорни банки, изпиращи милиарди за клиенти-престъпници, имат сметки в САЩ. Някой от най-големите  банки, специализиращи се в международни преводи на пари (централните парични банки), превеждат до трилион безналични долара на ден. През юни 1999 г пет от най-големите кореспондентски банкови холдинги в САЩ държаха на баланс над 17 милиарда долара, общата сума на кореспондентските баланси на  75  най-крупни кореспондентски банки в САЩ съставя 34,9  милиарда долара. За престъпниците-милиардери кореспондентските банки са важни с  това, че  предоставят достъп до международната система за превод на пари – това упростява бързият превод на пари през граница и във страната. По последни оценки (1998), в 60 офшорни зони по света са регистрани около 4000 офшорни банки, които контролират приблизително 5 трилиона долара».
Същият Джеймс Петрас няколко години по-късно (през 2011 г) признава, че ситуацията с изпирането на мръсни наркопари от банките на Уол-стрийт е станала още по-катастрофическа: «Практически всяка крупна банка в САЩ за последните 10 години се е оказала задействана в изпирането на стотици милиарди долари наркопечалби…
Наркопечалбите… се обеспечават и охраняват от способността на картелите да изпират и превеждат на сметки милиарди долари, използвайки за това американската банкова система. 
Мащабите на сътрудничество на американските банки с наркотърговците оставят назад всеки друг вид дейност на банковата система… 
Всяка крупна банка в САЩ е крупен финансов партньор на престъпните наркокартели – Bank of America, Citibank, JP Morgan, а също и чуждестранни банки, работещи в Ню-Йорк, Майами, Лос-Анджелес и в Лондон».

Няма коментари: