Струва ли си да емигрираме в чужбина?

И какво трябва да имаме предвид преди да обърнем гръб на България.

При пътуванията си съм се срещал с българи от всякакви класи прослойки. Условно мога да ги разделя на две групи – тези, които са се отказали от България защото тук е гадно,  мръсно, бедно, цигания и не могат да си купят последен модел нова кола. Втората група е тази, която  живее в чужбина, за да спомогне развитието си, да обогати кръгозора, защото възможностите за образование и работа, а и размахът на икономиката там са по-големи.
Независимо обаче какво ни мотивира преди да вземем съдбовното решение да емигрираме, е необходимо да направим някои елементарни финансови сметки, за да видим дали бихме живели по-добре в обетованата земя, където уж мед капе от чешмите. Защото сметките на един добре платен решил да напусне България специалист често се оказват грешни.
В помощ се притича наскоро излезлия доклад от Международната Сравнителна Програма на Световната Банка, който ни помага да изчислим какъв би бил стандарта ни на живот спрямо сегашния ни тук.

Price Level Index или какво ни е нужно да живеем комфортно навсякъде
Основната цел на проекта е да направи възможно сравнението на цената на живот в различните държави. За да постигне тази цел Световната банка изчислява паритетът на покупателната способност (PPP = Purchasing Power Parity) и неговият ценови индекс (PLI = Price Level Index). Загубих ви? Просто казано – финансистите създават покупателна кошница за средностатистическо семейство. Тъй като най-често потребяваните продукти в различните региони са различни, светът е разделен на няколко области. Това предотвратява неясното сравнението на кошницата на Бай Генчо с тази на КимЧен Ун от Кореа.
Price Level Index-а отбелязва колко би струвала една стока в дадената държава, ако нейната осреднена международна стойност е 100. Пример – средната световна цена за един шоколад е единица.  PLI индекса на Бразилия е 113.4. Следователно един шоколад в Бразилия би се продавал за 1.13 единици.
Държавите по света според технич Price Level Index, България - 60.5.

Какво ни засяга това ако искаме да напуснем България?

В покупателната кошница на Световната Банка е включено всичко от което стандартното семейство се нуждае –хранителни продукти, дрехи, цената на наемите, услуги предоставяни от държавата като здравеопазване, образование.  Включена са дори електроуредите, използвани в домакинството. Разбира се, както във вашето семейство няма точно 1.43 деца, така и тук изследванията се базират на статистика, но по мои наблюдения са доста точни в определянето на какви биха ни били разходите, за да постигнем същия или по-добър стандарт на живот.
Повечето изводи от сравнението  трудно биха ни изненадали – най-скъпите държави са Австралия, Норвегия, Швейцария, Дания. Най-евтини са Египет, Пакистан, Мианмар. Това, което изненадва обаче е:

България  – една от най-евтините страни в света.

Не говорим само за Европа, а за световното равнище. С PLI индекс от 60.5, ние сме по-евтина дестинация от Китай, Сърбия, Турция, Конго, Джибути. Нищо чудно, че не сме от най-активните туристи по света. Но от друга страна това значи, че ако работим с международни клиенти, доходът от сравнително малки за света заплати биха могли да ни позволят голям лукс тук.

Дали да емигрираме поради финансови причини:

Да вземем пример с Бай Иван, който слага климатици за 2000 лева на месец (чисто). Добра заплата, защото няма конкуренция в Долни Дъбник, а и бързо ги слага. Предлагат му постоянна работа в Англия да коси трева пред Бъкингамския дворец за 15 000 паунда на година (чисто). Да приеме ли?
PLI индексът на България е 60.5, а на Англия е 144.2. Тоест цените в Англия са почти два и половина пъти по-високи от тези тук. За да запази стандарта си неговите 1000 лева на месец тук биха се равнявали на 2000*144.2/60.5 =  4766 лева или почти 2000 паунда на месец. От тук правим лесна сметката, че с предложение от 15 000 паунда на година, което номинално е по-високо, неговият стандарт на живот би паднал с почти 1/3.
Каква потребителска кошница може да си позволим за 10 000 лева
Или накратко казано, ако сте добре платен ИТ специалист в България, заплатата в Западна Европа почти гарантирано ще снижи стандарта ви на живот. Защото там изнасят ИТ отделите си в по-евтините държави, конкуренцията е жестока и положението със съкращенията хич не е розово.

Дали да емигрираме поради нефинансови причини:

Тук няма да споря дали колко е добър животът в чужбина и колко е зле в България. Аз съм за разширяване на кръгозора чрез пътуване, прекарване на повече време сред различни култури. Ако обаче искаме да отидем някъде, с намерение да останем за цял живот, трябва да се имат следните забележки:
  • Културната разлика – винаги я има. Дали ще е в храната, в начина на бутане по рейсовете, шофьорските навици, работната обстановка, комуникацията между хората. И тези културни различния изникват в най-неочаквани места. 
  • Вие оставате емигрант за цял живот. В някой страни това е приятно – развиващият се свят (Африка, Азия, Латинска Америка) уважават Европейците, шансът да си намерите красива местна приятелка е неимоверно голям. А и не правят голяма разлика дали сте от България, Унгария или която държава. В Западна Европа обаче ние си оставаме мургави неквалифицирани пришълци за средностатистическия читател на жълтата преса.
  • Данъците – Докато ние сме свикнали на плосък данък и осигуровки до определена сума, които общо не могат да надхвърлят 20% от заплатата, в Дания средната работна заплата се облага двойно – 35-40%.
  • Храната – трудно е да се свикне с пластмасови домати и краставици, липсата на бяло саламурено сирене.  С глобализацията този проблем намалява. Почитта на някои западни нации към студените блюда и сандвичи  е потресаваща.
  • Време на пътуване до работното място – Докато ние тука сме свикнали да се оплакваме, че сме стояли 10 минути на задръстване, в Европата често се случва хората да пътуват по час-два до работното си място. Психологически изследвания доказват, че времето във всекидневно пътуване е обратнопропорционално на щастието на даден човек.
  • Бизнес обстановката –  трудно е да се започне бизнес в чужда страна, където работната ръка е скъпа, профсъюзите поставят невъзможни условия, а целият бизнес мести производството и услугите си в чужбина. Да, тук бюрокрацията е огромна, но все ще намерим някой познат да помогне, ще наемете няколко студентчета да вършат черната работа и после всичко е fun, profit и салфетки в Син Сити.
  • Приятелите – може би най-важната точка в този списък. Без хора, с които може да изпиеш бира и да се оплачеш от съдбата си, струва ли си да получаваш толкова много пари и да си самотен вечер?
А може би ще се окаже по-лесно да си подредим нашата кочинка, вместо да очакваме всичко наготово?!
Автор: Петко Попадийски
Материалът е публикуван в неговия блог blog.popadiyski.com/

Подобна статия: 

София срещу Сан ФранцискоСравнение на покупателната способност, заплатите и качеството на живот в Софийската и Силициевата долина.

Коментари

Анонимен каза…
Радвам се да видя толкова добър коментар относно относителното балгоднствие на нациите.

Въпреки това, бих приканил ВСИЧКИ да емигрират, за да могат да изживеят и лично да се убедят в казаното в таиз статия, както и да спрът да мрънкат колко зле било тука, и колко добре на Запада.
Намаляването на мрънкачите ще бъде може би и най-силзният фактор за връщане на един българин в Б-я.
Бай Иван каза…
Деееаа мааааму дееееаа.
Кръстьо каза…
Всеки сам си определя потребителската кошница. Ако купуваш основно коли, техника или нещо такова - цените са международни ... Ако обаче си на село, имаш си градинка и харчиш основно за ядене и дрехи ...
Анонимен каза…
Какво да кажа - интересен поглед над нещата. Само едно нещо да вметна, относно: "...ако сте добре платен ИТ специалист в България, заплатата в Западна Европа почти гарантирано ще снижи стандарта ви на живот...". Е, ако съм един добре платен ИТ специалист (какъвто съм), някакси се оказва, че ако емигрирам (както взех, че направих), стандартът ми на живот хич не се занижи. Да не говорим, че хората са значително по-дружелюбни и толерантни отколкото ги изкарвате (на каква база?), а и домати и сирене може да се намерят доста прилични :)
Анонимен каза…
Интересна статия, за съжаление не засяга много важни теми за един човек като образование, здравна или пенсионна система. Относно доматите - съжалявам, но в България отдавна няма хубави такива. В големите градове всичко идва от борсите в Турция, а в малките градове всичко идва от големите градове. Нетолерантността, нетърпимостта и расизмът са много по-силно изразени в България, отколкото в цяла западна Европа или Америка. Поживейте малко на запад и сами ще се уверите в това.
Светомир каза…
Всичко, много добре написано ама се пропуска един много важен факт. Първо бай-Иван от Горно Нанадолнище който поставя климатици е много малко вероятно да взима 2000лв. заплата особено пък извън София, в София да кажем, че е възможно, но извън София да взима най-много 700-800лв. А със 700лв. нещата придобиват съвсем друга светлина. Относно скъпоплатените ИТ специалисти, ами те и навън са си скъпоплатени и то няколко пъти по-добре от колкото тук. Та излиза, че за всеки що годе квалифициран човек, със заплата под 1000лв. (а в България масово заплатите са м/у 300-800-1000лв) е по-изгодно да емигрира май.
Анонимен каза…
Много е елементарно. Тези индекси рефлектират на това колко са високи заплатите. Това че в България е по-евтино от Турция значи че в Турция заплатите са по-високи. Това не е добра новина за България. Освен това ако индекса на дадено място е да речем 2 пъти по-висок от тоя в България, заплатите обикновено там за 10 пъти по-високи което значи много по-добър стандарт на живот. Тези индекси трябва да се нормализират като се разделят на средната заплата на съответната държава и тогава може да се прави сравнение. Не се заблуждавайте. България е в трета глуха и от там няма излизане за поне 100-200 години. Безмислено е да се заблуждаваме че ще оправим държавата за един човешки живот. Освен това тези дето имигрират са в много по-добра позиция след време да се върнат и да помогнат, така че дано повече хора имигрират.

Културните разлики тук са поставени като негатив. Не се заблуждавайте. Много по-добре е да не те газят на пешеходната пътека. Расизма и дискриминацията (към цигани, турци, гейове, жени, и т.н.) каквато е в България я няма никъде гругаде в цивилизования свят. Проблемите и простотията в България могат да ти скъсят живота.
mercy каза…
Егати простотията. По тази логика, би трябвало всички чужденци да напират да емигрират в България, щото тук е рая! Смешки.
Анонимен каза…
Автора писал, мазал - ама не личи реално да има опит в материята. Като му върнат в чужбина 1500 евро данъци годишно, няма да помисля че данъците били по-високи. Ако почнем темата за деца - ами немските детски са само 20ина пъти по-високи от българските. Да, емигранти сме - ама хич не ни пука, а и никой наоколо не си и помисля да го прави на въпрос. За сметка на това няма мангали с тяхната безнаказаност, заради които се чувстваме на гости в България.