Спънатите и необузданите коне, и грешния съвет на инвестиционните „гурута“

Мечтаете си да постигнете финансова свобода.

Стремите се да постигнете финансова свобода.

Четете надъхано основните съвети  на инвестиционните „гурута“, как да постигнете финансова свобода.

Те най-често машинално дават   баналния  и до болка известнен  съвет  или рецепта, която звучи така: 

„Спестявайте поне 10% от доходите си и ги инвестирайте дългосрочно с прилична доходност“;

Средностатистическия, със средностатистически доходи  хамстер/инвеститор  машинално ги следва.
Тъй като доходите са му скромни/малки той много често се увлича в преследвне на по-висока доходност.

Възможностите за високорисково/"високодоходно" спекулиране, НЕ инвестиране са огромни и добре известни.

Необузданите коне:

Ако дългосрочно 5% доходност се постига лесно, 10% доходност се постига трудно, 15% изключително трудно, а 20+ % е практически в зоната на невъзможното.

Само Бъфет дългосрочно е постигнал нещо подобно от около 20%.

Това не пречи обаче на необузданите млади, зелени но надъхани инвеститори/коне да се впускат в преследване на висока по-доходност, която както знаем е свързана и с по-висок риск от превъване или падане.

При това от доста височко.

По-високата доходност е изкушаващо нещо, ноооо негово величество финансовия пазар винаги намира начин да обуздае необузданите надъхани коне/инвеститори.

Пиша тази статия, за да покажа, че гоненето на  по-висока, неразумна бих казал доходност НЕ Е ПРАВИЛНИЯ ПЪТ!

Това е в масовия случай тотално грешен път!

Всъщност необуздаността на конете/инвеститорите в инвестиционното състезание трябва да е насочена в съвсем друга посока, но за това ще пиша малко по-надолу.

Спънатите коне

Спънатите коне/инвеститори  преследвайки постигането на финансова свобода машинално следват инвестиционния съвет  на „гурутата“ да инвестират дългосрочно поне 10% от доходите.

В статията „В капанът на средните доходи“  обясних, че със средна заплата при спестяване и дългосрочно инвестиране на 10% от доходите  е практически НЕВЪЗМОЖНО постигането на финансова свобода!!!!

В статиите Хамстериада 1 и особено в Хамстериада 2 доразвих тази теза.

Решението извлечено от разсъжденията ми в тези статии накратко е, че най-правилния подход е в търсенето на начини във възможно най-млада възраст да се получават доходи над средните, при това почти е без значение в коя държава става това. 

Има немалко обикновени трудови хора/инвеститори които постигат/имат 2, 3, 4, 5+... пъти по-високи доходи над средните за съответния регион.

Похвално!!!!

Измъкнали са се от капана на средните доходи.

Най-често обаче те попадат в друг коварен капан следвайки съвета на "гурутата" да се инвестират поне 10% от доходите.

Този капан аз наричам „капанът на спънатите коне“.

Ще разясня по-подробно какво имам в предвид.

Нека вземем 4 различни инвеститора/коне, които се надбягват кой първи ще достигне до целта – финансовата свобода.

За да ги различаваме ще им дадем имена  - съответно инвеститори A, B, C,D.

При средна заплата там където всеки един от тях живее от 1000 единици, четиримата наши примерни инвеститори нека имат следните различаващи се в пъти доходи:

A – 1000 eдиници; B – 2000 eдиници; C – 3000 eдиници; D – 4000 eдиници;

Нека приемем, че и четиримата наши инвеститори/коне възприемат дословно съветите на „гурутата“ и спестяват точно по 10% от доходите си.

Инвеститори B,C и D са с много по-големи  месечни доходи от инвеститор А.

При заделяне само на 10% от месечния си доходи, те съответно спестяват за инвестиране съответно 2,3 и 4 ПЪТИ повече пари. 

Съответно в състезанието те тичат към целта /собствената си финансова свобода/ 2,3,4 пъти по-бързо.

На пръв поглед изглежда добре. 

Всъщност съвсем не е добре, което ще покажа по-надолу.

Какво правят инвеститори B,C и D най-често с останалите си доста по-високи суми за харчене всеки месец?

Сещате се, нали? В масовия случай бързо, бързо си отпускат „колана“. Могат да си позволят да живеят по-нашироко, да демонстрират „стандарт“ на живот. И го правят. Бързо и лекомислено се впускат в по-охолния начин на живот. Нали според съветите на "гурутата" правилно инвестират 10% от месечните си доходи. Значи би трябвало всичко да е точно. Полека лека би трябвало да постигнат собствената си финансова свобода. 

Да, ама не!

Няма да я постигнат или ако а постигнат ще е след много дълъг период или в много ограничена спрямо потенциала си степен.

Точно тези инвеститори наричам само/спънати коне.

Сами се спъват. Ограничават си възможностите да тичат много, много, наистина много по–бързо към целта. Както казах резултатът за тях е, че или много късно през живота си или никога не достигат до финансовата свобода.

Нека да видим какво би се получило ако тези само/спъващи се коне осъзнаят потенциала си да препускат към целта с голяма скорост и станат необуздани коне, но не в гонене непременно на по-висока доходност, а в стремеж да живеят със средствата които има средния човек на месец – като инвеститор А с 900 единици разходи. Всички свои месечни доходи над тази сума да опитат необуздано да спестяват и инвестират.

Поне докато не постигнат някакво начално ниво на пасивни доходи само с които примерно постепенно да "отпускат колана" на разходите си. 

По този начин би следвало всяка година да отпускат с 5% само нивото на разходите си над базовите 900.

Да видим каква ще е разликата.

Напомням от примера в горната таблица, че спънатите коне B,C,D бягаха съответно 2, 3 и 4 ПЪТИ по-бързо от кон/инвеститор А.

В следващата таблица се вижда, че потенциала на необузданите коне B,C,D е съответно 11, 21 и 31 ПЪТИ  по-голям!!!!!!

Разликата е впечатляваща, нали?

Логично е инвеститор А да преследва упорито реалната но неизпълнима практически задача да постигне финансова свобода на ниво 1000 единици пасивен доход на месец.

Инвеститор В обаче, поради значително по-високите си доходи, има реален потенциал да постигне 2000 единици пасивен доход, след като видяхме че може да препуска 11 пъти по-бързо.

Аналогично инвеститори С и D които могат да препускат с 21 и 31 пъти по-висока скорост реално могат да постигнат финансова свобода на доста по-високо ниво от порядъка на 3000 и 4000 единици на месец.

Ето как изглеждат обобщени всички сметки до тук в табличен вид.

Ако инвеститор/кон D бяга/спестява необуздано, на 17-тата година може да достигне пасивен доход от 4000 лева, който е равен на активните му доходи на старта на нашето примерно състезание.

Съответно към 17-тата година прекрасните постижения на състезатели B и C също са много близко до целта. 

Те могат да имат съответно B-1421 и C-2713 единици пасивен доход.
При дадения пример ако всеки състезател иска да постигне активните си доходи в пасивни, ще им трябват следния брой години:
D- 4000 пасивен доход след 17 години;
C - 3000 пасивен доход след 18 години;
В - 2000 пасивен доход след 21 години;
А - 1000 пасивен доход след 49 години !!!!!;
Вижда се невъзможната мисия за постигане дори на базова финансова свобода от състезател А.  Той е в класическият капан на средните доходи.
.......

Естествено е, че както спънатия, така и необуздания кон са две житейски крайности.

Както като цяло в живота, така и в частност при инвестирането трябва да се търси оптимален индивидуален баланс.

Пътя към финансовата свобода е маратон и подхода трябва да е като към маратон. Да се тича с оптимално темпо.

Всеки сам си определя какво.

Стига да не се допускат двете основни грешки които исках да посоча:

1.  Да се попада  „В капанът на средните доходи“;
2. Когато имаме доходи над средните да се самоспъваме като инвестираме само 10% от доходите си, а не оптимално възможните.

Всъщност от споделените до тук мои разсъждения може да се извлече следния извод:
"НАЙ-НАЙ-НАЙ-ВАЖНИЯ ФАКТОР който определя дали и кога ще достигнем до някака прилична степен на финансова независимост е ПРОЦЕНТА КОЙТО ЕЖЕМЕСЕЧНО СПЕСТЯВАМЕ ОТ ДОХОДИТЕ СИ."

Този най-важен фактор прекрасно се вижда на долната графика:

Колкото е по-голям процента който спестявате, толкова значението на доходността става по-незначително.

Като се осъзнае този толкова прост факт, се променя индивидуалната инвестиционна парадигма.

Най-важната борба на индивидуалния инвеститор търсещ пътя към финансовата свобода не трябва да е за много висока доходност, а за ежемесечно постоянно спестяване на възможно по-голям процент от доходите. Също така и за по-високи доходи.

.........

Автор: Андрей Марков

.........

Свързани статии:

В капанът на средните доходи

Отвъд финансовата свобода или 5-те елемента на богатството

Хамстериада 1 – оковите, крилете и илюзиите на хамстера

Хамстериада 2 – Дилемата на хамстера