Поуките от германското икономическо чудо по времето на Хитлер

В историческото пространство с години се насажда една велика заблуда: „Уол Стрийт” и еврейските банки финансирали Третия Райх”, за да разпали Втората световна война.

Има документални свидетелства, че действително „Уол стрийт” е помагал на Хитлер, но отчасти за собствено обогатяване и за да контролират Сталин. Обаче когато Германия се е освободила от банкерите, ТЕ й обявяват „световна финансова война”, много преди да започне поредната кървава такава. Когато се проследят всички факти, изложени в настоящата публикация, твърдения като това „евреите финансираха Хитлер”, стават неуместни.

Адвокатът от Лос Анжелис, Елен Браун, обсъжда тази тема в книгата си „Паяжината на дълговете”.

Към идването на власт в Германия на националсоциалистите, страната е безнадеждно сломена. Версайският договор е наложил на германския народ чудовищни репарации, изисквайки Германия да заплати на всяка нация загубите от войната. Общата цифра на репарациите, като резултат на „справедливия мир” от 14 точки на Удроу Уилсън, превишавала три пъти националното богатство на Германия. Честите валутни спекулации срутили германската валута, предизвиквайки една от най-тежките инфлации, която познава човешката история и повторена пак в Германия след края на Втората световна война. Тъкмо поради тези обстоятелства тайно хората говорят: ”Войните (кризите) са банкерската жетва!”.

По онова време (1923-1933г.) в Германия за пълна чанта с пачки от 100-милиардни банкноти било невъзможно да се купи самун хляб. Държавната хазна била празна. Безчетно число къщи и ферми били отнети за дългове от спекулантите в заложните къщи и частните банки. Немците живеели в колиби. Те гладували. Нищо подобно не било преживявано по-рано. Тотално унищожаване на националната валута, плюс обезценяване спестяванията на физическите лица и предприемачите. И като капак на всичко това се нахвърля върху германския народ глобалната Голяма Депресия. За Германия не оставало нищо, освен да падне жертва на дълговото робство (закабаляването) към Световните банки.
 Обаче в 1933г. на власт идват националсоциалистите...
Новото правителство на Германия подкопало могъществото на Световния Банков Картел посредством емитиране (печатане) на собствени пари. За първи път теорията на Силвио Гезел (за когото самият Кейнс казва в своята книга „Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, стр. 291: „Аз вярвам, че бъдещето ще научи повече от духа на Гезел, отколкото този на Маркс. Предговорът към „Естествения икономически ред” ще разкрие на читателя, ако той се запознае с него, нравствените качества на Гезел. Отговор на марксизма може да се намери според мен в рамките на този предговор.”) намерила място в държавната политика на една отделна страна. 
Световният Банков Картел отговорил с обявяването на пълен бойкот на Германия. Правителството обаче, без да се съобразява с частните банки, започнало национална програма за кредитиране, разработвайки план за публични дейности, които включвали борбата с наводненията, ремонт на обществените здания и частните домове, прокарване на нови пътища, построяване на мостове, канали, пристанища.

Съдейки по всичко това, програмата на националсоциалистическото Правителство на Германия имала същите цели, както и програмата на Рузвелт за изход от Голямата Депресия, вдъхновена от Кейнс, само че тук тя стартирала 3 години по-рано и била на един порядък по-съвършена – хората не работели само за едната храна, а получавали и достойно заплащане.

С какви пари са били заплащали тези работи?

Те са били заплащани с пари, които не принадлежали на световните банкери!!!
Проектната стойност на тези програми била зафиксирана на ниво един милиард единици национална валута. Но за да се разплати за това, немското Правителство, а не банките, пуснало в обръщение „вексели”, така наречените Трудови сертификати на държавното съкровище. По такъв начин, националсоциалистите дали на милиони хора работа и им плащали с държавни съкровищни сертификати, което фактически е реалният материален израз на упражняване делегирания му от немския народ суверенитет – да управлява и контролира процеса в кръгооборота на „посредника” за обмяна и икономическа активност – парите.

Новите немски пари не били обезпечени със злато или друга твърда чужда валута, т.к. всичко това било в ръцете на Световните банкери. В своята същност сертификатите били обезпечени с труда на самите немци и произведените посредством този труд стоки. Министър-председателят заявил: „За всяка пусната в обръщение марка ние получаваме съответна стойност във вид на извършена работа или произведени стоки”. Правителството плащало на работниците със сертификати; работниците плащали с тези сертификати другите стоки и услуги, създавайки по този начин допълнителни работни места за хората. В икономическата наука подобен ефект се нарича „мултипликатор на Кейнс”, по името на великия икономист, предложил този план за излизане от Голямата Депресия на Американския президент. НО в Германия, без да бъде обосноваван и назоваван, този мултипликатор бил вече в разгърнато действие. 
При строг контрол за протичането на икономическите процеси, борба с измамите и спекулацията, емитирайки (печатайки) собствена национална валута, всяка страна е способна да се измъкне и от най-жестоката криза, което Германия и немския народ два пъти показва пред очите на изумения световен политико-икономически елит. В Германия, мултипликаторът, който уж бил измислен от Кейнс, за две-три години сътворил чудеса, докато в САЩ излизането от Голямата Депресия се провлачило до началото на Втората световна война и започнал своето действие благодарение на нея. По такъв начин немците изключително бързо се измъкнали от дълговата яма, в която ги набутал Световният Интернационал на Банкерите.

Защо ние сега не чуваме нищо да се говори за този „мултипликатор на Кейнс? Нима той вече не действа?? Какво става тогава с утвърждаването на корифеите на „икономикса” (микс от икономически недомислици) за вездесъщото действие на икономическите закони? Нима, ако тогава Кейнс е уверявал американския Президент Франклин Делано Рузвелт, в случай че Държавата пусне в оборот (напечата) един долар, то съгласно „неговия” мултипликатор, се създава брутен вътрешен продукт за 3 (ТРИ) долара, днес подобно уверение би изглеждало смехотворно??? Ако е така, тогава защо привличаме чуждестранни инвестиции, нали това са също свежи пари, пускани в обръщение в страната с разрешение на Правителството, само че чужди, с надеждата на „мултиплицират” икономическата активност? Нима, в такъв случай, не следва да възприемаме валутните постъпления от трудовата ни емиграция, за които също никой „корифей” не смее да говори, съставляващи около 2 милиарда евро годишно, не са свежи пари, наляти в нашата страна по сила на икономическата политика на същите тези български Правителства, обезлюдила страната откъм трудоспособно население, с тайната надежда – задействане процеса на „мултиплициране”? Нима тези 2 милиарда евро на трудовата емиграция, които потъват в потреблението – издръжка живота на близките си в България ток, парно, телефони, храна, облекло, придобиване на имущество и ремонт на съществуващите недвижимости, кредитна активност за стартиране на дребен семеен бизнес, съгласно „великия” мултипликатор, не създават Брутен Национален Продукт за 6 милиарда евро?? 
Какво излиза от премълчаната икономическа истина за мултипликатора: българската трудова емиграция играе съществена роля в създаването на повече от половината национален брутен продукт? 
Къде се крие хитрият замисъл на тази „политико-икономическа конструкция”, която работи за олигархията, която при огромна, за страна като нашата, трудова емиграция поддържа ниво на най-голямата безработица в Европейския съюз и най-ниско заплащане на наемния труд?

А в течение само на две години, въпросът с безработицата в Германия бил решен, и разорената страна отново стъпила на крака. Тя вече имала твърда стабилна валута, без дългове и без инфлация, докато в същото време милиони хора в САЩ и в страните на Европа (контролирани от Световния финансов Елит) седели без работа. В продължение на ПЕТ години, Германия от НАЙ-БЕДНАТА страна в цяла Европа, станала НАЙ-БОГАТАТА. Германия даже започнала да възстановява външната си търговия, въпреки бойкота на Световните банки, които не й давали кредити и забранявали да се търгува с нея. Обаче Германия преуспяла и в това за сметка на прилагането на бартерни схеми, които банкерите не могли да контролират. Подемът и процъфтяването в Германия започнали в момента, когато БАРТЕРЪТ унищожил националния дълг и дефицита в търговския баланс на страната.

Ако се анализира покупателната способност на различните валути през продължителен период от време, примерно от 1910г. до края на Втората световна война, ще се види, че своята покупателна способност запазват само златото и швейцарският франк. Райхсмарката за своето кратко съществуване (1935-1945) също е постигнала завидни успехи.


Немската икономическа свобода просъществувала кратко време, но тя оставила няколко паметника на своето могъщество в световната икономическа история – светкавично ликвидиране на безработицата, възстановяване на разрушена икономика и издигане благосъстоянието на народа на невиждани до тогава висоти, а като материален израз -знаменитите бетонни аутобани, първият световен високоскоростен път.

Ялмар Шахт, агент на Ротшилд, който на времето възглавявал Централната Банка на Германия, на въпроса на американски банкер: „Доктор Шахт, вие трябва да дойдете в Америка. Тук у нас са големите пари и истинското банково дело!”, отговорил: „Вие трябва да дойдете в Берлин. У нас няма пари. Тъкмо това е истинското банково дело”. Шахт, изобщо, поддържал дейността на частните банки от Световния банков Тръст против Германия, за което и бил след време възнаграден: от него отпаднали всички обвинения по време на Нюрнбергския процес.

Икономическата свобода и независимост от Световните банкери направило Правителството на Германия и неговия лидер изключително популярни в очите на немския народ. Германия се оттеглила от чертозите на англосаксонската икономическа наука, която учи, че емитирането на всички валути трябва да се обезпечава със злато и принадлежи на Банковите Картели, такива като ФЕД (Федералния Резерв на САЩ), СБ, МВФ или Централната Европейска Банка, вместо да се даде право на правителството да прави това за благото на народа. 
Втори удар по устоите на англосаксонската икономическа наука ще нанесе 15 години по-късно бащата на Второто германско икономическо чудо – Лудвиг Ерхард: опровергаването на „вечният” „и считан досега за безспорен закон за цикличността на конюнктурния характер на икономическото развитие” (Лудвиг Ерхард, „Благоденствие за всички”, стр. 8). Лудвиг Ерхард ще докаже пред лицето на целия световен икономически елит за деветте години, през които е носил отговорност за германската стопанска политика, че въпреки всичко става „възможно този закостенял ритъм да бъде взривен и чрез постоянен напредък на икономиката да бъде постигнато съчетаването в едно на пълна трудова заетост и висока конюктура”.

Канадският изследовател д-р Хенри Маков, утвърждава, че главната причина, поради която Световните Банки обявили война на Германия било това, че страната се осмелила да създава собствени пари, и по такъв начин освободила немския народ от дълговото робство. (Нека само отбележим: днес нашата страна, демократична България, може сама да си отпечата „физическите” пари, но при едно условие: „да ги купи” от себе си, като ги обезпечи пред световните банкери (МВФ) със същото количество валутни резерви. Това се нарича „ограничен суверенитет”.) 
Най-лошото за Световните банкери било това, че германският пример за икономическа свобода и самостоятелност заплашвал да се разпространи и другаде по света, между други нации и народи. Германският експеримент трябвало да бъде спрян!! Маков цитира нашия сънародник, българския евреин Кръстьо Раковски – Райковер, един от основателите на болшевизма, съратник и приближен на Троцки. Раковски бил репресиран през 1938г. по времето на големите Сталинови чистки в болшевишката партия. Според него, Германия била финансирана първоначално от Световния банков Тръст чрез техния агент Ялмар Шахт. Световните банки финансирали Германия с цел да държат под контрол режима на Сталин в Русия, който узурпирал властта от техния агент Троцки и започнал да установява едноличен контрол над партията и държавата след 1929г. Но Германия станала по-голяма заплаха от Съветска Русия за банкерския интернационал, когато започнала да пуска в обръщение свои пари. Хаим (Кръстьо) Раковски свидетелствал: „Хитлер взел в своите ръце създаването на парите, и не само на физическите, но и на финансовите. Той се въоръжил с тези инструменти на мошеничеството и ги заставил да работят за благото на народа. Вие можете ли да си представите, какво би станало, ако това би се разпространило и в други държави?” (Хенри Маков, „Хитлер не искаше война”, 21 март 2004г.)

Ето какво пише икономистът Хенри С.К. Лью за настъпилите тогава трансформации в Германия: 
„Нацистите дошли на власт в 1933г., когато икономиката на Германия била в пълен крах, смачкана от разрушителните следвоенни задължения и нулеви перспективи за кредитиране или чуждестранни инвестиции. С помощта на една независима политика на суверенно кредитиране и програма за пълна заетост в обществените сфери, Третият Райх съумял да превърне банкрутиралата страна, лишена от колонии и пазари, в най-мощната икономика на Европа в течение на четири години, още до самото начало на разходите за въоръжаване”.( Хенри С.К. Лью, „Нацизма и Германското икономическо чудо”, Asia Times, 24 май 2005г.)
В статията си „Милиардите – на банкерите, дългът – на народа” (1984г.), Шелдон Емри коментира: „Германия пуснала в обръщения пари, свободни от дълг и лихвен процент от 1935г., което ознаменувало началото на възхода на Германия от депресия към желание за световно господство в течение на пет години. Немското правителство напълно финансирало своите разходи в периода 1935-1945г. без злато и без дълг. Трябваше и капиталистическата и комунистическата управляваща клика да се напрегнат пряко сили, за да унищожат Германската революция и да набутат Европа обратно под лачения чепик на банкерите.”

Следващите факти не се срещат в учебниците. След Първата световна война, като характеристика на икономическото положение в Германия се споменава само хиперинфлацията във Ваймарската република, която управлявала Германия от 1919г. до 1933г. Днешните учебници по политическа икономия, ако изобщо тълкуват този факт на хиперинфлация, то правят това изключително в своя полза – видите ли, тя се явява пример за това, колко лошо става, когато държавата печата свои пари, заобикаляйки банкерите. А в действителност всичко е било наопаки – Ваймарската финансова криза започнала с непосилните репарации, наложени на Германия от Версайския договор. Ялмар Шахт, директорът на Централната Банка на Германия, никога не е бил член на националсоциалистическата партия и като агент на Ротшилд и валутен спекулант във Ваймарската република се е съпротивлявал на опитите на правителствата на Германия да печатат свои собствени пари и да наложат строг контрол в обръщението им. „Ваймарското съглашение е пример за изкуствени мерки по икономическото унищожение на Германия. Германия тогава не е намерила друг способ да „остане на вода”, освен като унищожи инфлацията със своя собствена валута.” Позицията на Шахт се проследява по страниците на лъжливите учебници: видите ли Ваймарската инфлация била предизвикана от това, че правителството започнало да печата свои пари. Обаче, в книгата си от 1967г. „Магията на парите” сам Шахт повдига леко завесата пред истината – той пише, че това е била ЧАСТНА Райхсбанка, а не правителството на Германия, която е изливала нови и нови пари в икономиката, прибирала ги е обратно като дългове и поробила по този начин германския народ. По такъв начин ЧАСТНАТА банка е предизвикала Ваймарската хиперинфлация. Райхсбанката била формално под надзора на правителството, но провеждала свои операции в частен порядък с цел извличането на максимална печалба. Причината за превръщането на стандартната инфлация, характерна за военните години, в хиперинфлация, се явили спекулациите на чуждестранните инвеститори, които продавали марката, като се греели на огъня от падането на стойността й. Това ставало по пътя на манипулативни спекулативни действия, наричани „откриване на къси позиции”, когато спекулантите на валутния пазар вземат в кредит валута, продават я, а след това я купуват на по-ниска цена и връщат дълга си, чрез което трупат пари. (Подобна ситуация наблюдавахме в България през 1993-1994 г., и през 1996 – 1997г., когато вместо правителството да проведе парична реформа и да установи твърд валутен курс и ценови баланс, което стана все пак през пролетта на 1997г., чрез постоянно наливане на „евтини пари” в създадените от „народното събрание” и контролирани от правителствата на Прехода търговски банки, провеждаше финансова политика на висок и постоянно растящ лихвен процент, с цел „привличане на ресурс” и плавна девалвация на лева, едновременно обезценявайки националната валута и стопявайки спестяванията на хората, разхищавайки златния резерв и твърдата валута, с което позволяваше на приближените до правителството приятели-банкери и спекуланти да заработят огромни печалби за сметка на българския лев и българския народ. След пика в хиперинфлацията, тръгна обратна вълна срещу долара. Естествено, такива флуктуации на валутния курс не се отразяват положително на промишлеността и благосъстоянието на народа като цяло. Спекулациите срещу германската марка в онези години станали възможни, благодарение на това че ЧАСТНАТА Райхсбанка (която по онова време не била под контрола на нацистите) изляла на кредитния пазар огромна парична маса. Валутата, като днешния долар, се увеличавали многократно по банковите сметки. След това парите се давали в кредит под сложен процент лихва. Когато Райхсбанката не могла да овладее ненаситното търсене на пари, било позволено и на другите частни банки да печатат пари от нищото и да ги дават на кредит под висок процент лихва. Резултатът от това не закъснял – пропадане на икономическата ефективност и бясно покачване на дълга и инфлацията. По такъв начин, по свидетелства на самия Шахт, Правителството на Германия самостоятелно не е предизвикало Ваймарската хиперинфлация, но от друга страна със своето бездействие или неправомерни действия е способствало в значителна степен за това.

На това сложило край друго Германско правителство, това на националсоциалистите след 1933г., което и обуздало хиперинфлацията. Какво по-различно направило Правителството на националсоциалистите? Първо и най-важно: ТО поставило Райхсбанката под твърдия контрол на правителството и предприело правилни действия за отстраняване на чуждестранните спекуланти. Една от мерките била прекратяване достъпа на чуждестранните банкери до „евтините пари”. След това Правителството изправило Германия на крака чрез пускането в обръщение държавни съкровищни сертификати, по идеята на Силвио Гезел. Агентът на Световния Банков Интернационал, банкерът Шахт, не бил съгласен с такава политика, и бил уволнен от поста глава на Райхсбанката, когато отказал да пусне в обръщение държавни пари. Независимо от това, той признава в своите мемоари, че пускането в обръщение на държавни пари в строго необходими количества, не поражда инфлация, както утвърждават класическите икономисти, които говорят, че парите трябва да се „вземат в дълг” от банкови картели (Световните банкери), или както е у нас, да се обезпечат с долари, отпечатани от Федералния резерв на САЩ. Хиперинфлацията се поражда от всяко необосновано покачване на цените и нарушаване баланса между необходимо присъщи разходи, работни заплати, цени на едро и дребно, данъчни задължения и облекчения (плосък данък 10%, който превръща страната в офшорна зона) и нормално присъща печалба и най-вече оставените без контрол спекуланти на валутния пазар. Когато спекулациите са съпроводени от нарастване на дълга към частните банкери, последствията са катастрофални. От друга страна, когато държавата пуска в обръщения пари в строго необходимите количества, съответстващи на повишената производствена и потребителска активност и демографския ръст, което предизвиква паралелен ръст на паричното търсене и предлагане (нуждата от пари), това не влияе на цените. По такъв начин, няма ни инфлация, ни дълг, ни безработица и няма необходимост от увеличаване на налозите при едни балансирани държавни разходи.

Разбира се, това в крайна степен дразни банкерите, доколкото анулира тяхното влияние върху политически и икономическия живот на страната.
И съвсем справедлива беше забележката на банкера Мартин Заимов в предаването на Асен Григоров по RE:TV по време на обсъждане действието на кризата:
 
„…Това, което важи и за външния свят, важи и тука, и надявам се, това е оптимистичната ми прогноза, че светът ще разбере, това което казваше Левон (Хампарцумян, директорът на Unicredit Bul BANK) преди малко, не са финансите двигателя на икономиката, а икономиката е двигателя на финансите!!! Това, че през последните 20-30 години, една не малка група от хора, акумулира доста голям ресурс и голямо лично богатство, а оттам и не малка власт, защото медиите и политическата класа днеска много внимателно слушат финансовите пазари, слушат банкерите, ето поканили сте ни тука вие, това не е основателно…

Асен Григоров: Кое не е основателно?

Заимов: Ние, ние нямаме абсолютно никакво основание да се смята, че тези хора, които виждаме на кадрите на борсите, или ние банкерите, знаем повече за света, отколкото един производител на царевица…

Асен Григоров: Не, вие знаете повече за тази част от света, с която се занимавате…, финансите…

Заимов: Тъй де, властта днеска, властта през последните 20-30 години, властта беше значително доста концентрирана в ръцете на хора като нас.”

Един от водещите специалисти по банково дело у нас смята, че без никакво основание на банкерите и хората натрупали огромен финансов ресурс е предоставено правото да разполагат и да търгуват с народния суверенитет, с делегираното от народа право да се упражнява власт над него. Освен това той „свенливо” изказва своя оптимистична прогноза: „Светът да разбере, че не са финансите двигателят на икономиката, а икономиката е двигателят на финансите”!!!

Не е ли дошло време, на фона на финансовата криза, и от позициите на скъпо струващия исторически опит, вместо да чакаме „СВЕТЪТ да разбере и да ни спусне директива”, гражданите да започнат открито обсъждане по темата:
„Какви пречки среща Правителството при упражняване предоставяното право да ръководи икономическите процеси?”, онези процеси, от които зависят именно благоденствието, сигурността и бъдещето на нацията. Не е ли дошло време да се обсъди открито, честно и смело как се гарантират от Правителството онези фундаментални човешки права, за реализирането на които се водят политически дебати, заради които народът сваля негодни управляващи и предоставя властта, след едни законно проведени демократични избори, на Ново Правителство, което да бъде истински гарант и пазител на живота, щастието, сигурността и бъдещето на народа, на гражданите?

Това е особено наложително след приемането на последния Закон за БНБ, където има потресаващи несъответствия между конституционните гаранции за демократичния политически режим в нашата страна и финансовите механизми, на който би следвало да се опре този политически режим. Когато един режим се определя за „демократичен” стремежът на всички финансови институции, когато те претендират, че уважават Конституцията на страната, е да създадат такива финансово-икономически механизми (правила), които да гарантират демокрацията, да защитят интересите на народа. А интересите на народа са „парите да бъдат в негови ръце”: широките народни маси да имат постоянна и добре платена работа; от техните спестявания и отчисления от заплатите да се формират държавните инвестиционни фондове и гаранционните пенсионни фондове; на основа спестяванията на народа да се построят предприятия от сектора на ежедневните консумативи (енергия, храна, облекло, подслон, транспорт, комуникации, образование, здравеопазване), които да не разпределят печалба, а да продават стоките на цена, близка до производствената, така наречените предприятия с „обществено полезен капитал”. Само включването в Закона за БНБ глава, озаглавена „Отношение между Българската народна банка и държавата” вече трябва да ни изпълни с безпокойство. Нима БНБ е Държава в(над) държавата?? Но, проследявайки текстовете в Закона все повече се убеждаваме, че неговите създатели са целели тъкмо това: да предоставят на определени нелегитимни сили в държавата, които след като овладеят институцията за кръговрата на парите, да определят облика на политическия режим в България и да нарушават спокойствието в страната. Чл.44 от Закона за БНБ гласи буквално следното:

„При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.”

Как така финансовата институция, която се води, че принадлежи на народа, „народна банка”, и то на българския – „българска народна банка”, няма да се подчинява на Правителството, което е получило право да се упражнява народния суверенитет по силата на редовни, свободни, тайни и честни избори?? Чий суверенитет упражнява Българската народна банка, чия суверенна воля разпорежда в нея, освен волята на българския народ, изразявана от неговото Правителство?
Приемането от Народното събрание на Закон за БНБ, в който са заложени противоконституционни текстове и недемократични принципи, не крие ли постоянна опасност страната ни, в „един прекрасен момент”, да се окаже пак в положението на 1996-1997г. или в това на Германия след Първата световна война??
Защо това не забелязва никой и не протестира?

Къде е Президентът, Главният прокурор, опозицията в Народното събрание, за да сезират Конституционния съд? А как ще се произнесе той??? Нима такава беше целта на „демократичното упражнение”, което изпълняваме от 1989г. до днес???
Да потърсим отговорите на тези въпроси ни призовават традициите, затлачени от напразните усилия на недобросъвестни финансови магьосници.
---------------------------
Още по темата: Стопански основи на националсоциализма

Няма коментари: