Стопански основи на националсоциализма

В началото на 40-те години на 20-ти век в безмилостна борба за обществено и икономическо господство се сблъскват три идеологии: 
1. Капитализъм - господстващ в Англия, Франция и САЩ, подкрепян задкулисно от световното еврейство;
2. Социализъм/Комунизъм -  господстващ в СССР;
3. Националсоциализъм - току що наложен от Хитлер в Германия и борещ се да се докаже като най-добрата обществено икономическа система.
Националсоциалистическия строй само за няколко години показва завидни резултати и става пътеводна светлина за целия германски народ. На проведения в Германия по този повод референдум за този път на развитие гласуват 98.5% от населението!
......
Какво в същност представлява националсоциалистическият строй като стопанска и обществена система? 
Ще си послужим със сравнителния метод, за да посочим приликите и разликите между трите системи - капитализма, комунизма и националсоциализма. Така по-ясно ще видим по какво тези системи си приличат и по какво се различават. Приликите са много малко, но разликите са съществени, а между националсоциализма и комунизма те са коренни.
Какво е общото по между им? Общото между комунизма и националсоциализма, от една страна, и капитализма, от друга, е, че те са динамични, стремителни и нападателни, а капитализмът е статичен, той е в отбрана, а който се отбранява той не побеждава. 
Националсоциализмът е еволюционно-революционен, в смисъл, че той не разрушава безразборно. Напротив, той използва придобитите ценности на тази система и върху някои от тях продължава да гради бъдещето. Затова той е революционно-конструктивен. Комунизмът е революционно-разрушителен, деструктивен; той руши цялата система на капитализма из основи, и започва съвсем отново да гради. 
Комунизмът е империалистичен. В това отношение той върви по стъпките на капитализма, само че по различни пътища и методи на действие, като се стреми да да проникне в целия свят.
Националсоциализмът действа по друг начин. Той не се стреми да се натрапи, а просто действа като голямо идейно движение, като носител на обществена система по-изгодна за европейските народи.  Националсоциализмът не се опитва да се налага насилствено и принудително, както например това прави болшевишкия комунизъм. Упражнявайки големи влияния, той все пак оставя всеки народ, всяка страна сама да се устройва и не си позволява да се налага със сила.
Пак да се върнем на главните въпроси: по какво си приличат и по какво се отличават трите стопански и обществени системи, относно основните начала на стопанския живот?

Трудът. Капитализмът счита труда за трети елемент, за трети фактор в производството - труд, капитал и земя. Той, обаче, смята трудът за подчинен на капитала. Разбира се, тук се има предвид изпълнителния, наемния труд.
Националсоциализмът и комунизмът имат култ към труда, към работата. Трудът е първичен, той е първоизточникът на всички ценности, на благата и благосъстоянието. Комунизмът, обаче, дава първенство на труда, поставя неговото значение над другите два елемента, капитал и земя, респ. природата. Логически от това разбиране следва пролетариатът, носителят на труда да има първенство в обществената система, той да е господстващата сила, затова при проблема за социалното изравняване всичко трябва да бъде сведено, подчинено и подравнено, до нивото на пролетариата.
Националсоциализмът не подценява труда, но той го смята за равнозначен с другите два елемента. Трите елемента изобщо са неразделни и в организирано сътрудничество в стопанството, следователно и техните носители са в сътрудничество и равнозначни; стопански и обществено те трябва да бъдат равни без всякакви привилегии.
Всеки член на националсоциалистическото обществото трябва да участва с труда си в създаването на благата и издръжката на обществото. Всеки е длъжен да работи, като никой не може да получи незаслужени и незаработени доходи. Трудът и работата, не са по качество еднакви и следователно равноценни. 
Марксизмът сам не даваше значение на качеството на труда. За него качественият труд (квалифицираният), или както го наричаше самият Маркс, сложният труд, е прост обикновен труд. Качественият труд е просто трансформиран прост труд. Марксизмът теоретически изравнява и квалифицирания и простия труд, и умствения и физическия в еднаква работна енергия. Тази енергия, обаче, се произвежда чрез живия организъм на човека, а хората не са с еднакви способности и сръчности, нито с еднакви знания и подготовка. Именно тези особености в природата на труда обясняват различията в оценката, използването и заплащането на труда.
Според тези особености следват различията в оценката и заплащането на работата, следват и различията в разпределението на благата. Комунизмът и по този въпрос, както се знае, е шаблонен, прилага автоматическото правило - всекиму по равно, не според заслугите, нито според участието му. И комунизмът в това отношение е последователен: ако всичко трябва да се сведе до нивото и стандарта на една класа, не може да се допусне неравенство в разпределението, иначе няма да има социално изравняване.
В капиталистическата система въпросът за разпределението се разрешаваше, формално юридически, според уговореното, според договора за наем на работа, или според участието, или според уговорения процент - лихва, - цената на използването на капитала, или на уговорената рента, при използване на земята. Що се касае до печалбата, то тя се съдържа в цената на стоката и окончателно се реализира на пазара под въздействието на закона за търсенето и предлагането - при режима на свободната конкуренция. От умението на капиталиста да използва тези условия, разбира се, зависи и размера на неговата печалба.
В националсоциалистическата система разпределението става на базата на участието и заслугите; не може ленивият, несръчният и малко способният да ощетява другите, тъй както и капиталистът не може да печели от случайностите.
В заключение на всичко казано до тук трябва да поясним още и това, че трудът не е еднакъв, не само по качество, но и по предназначение. Трудът е изпълнителен - физическа работа; той е творчески и ръководещ, организиращ - интелектуална работа.
В капиталистическата система капиталът е средство за печалба. Според Маркс и следователно, според комунистите, капиталът е средство за експлоатация на труда, т. е. на работниците, понеже печалбата е незаплатен труд.
В комунистическата система капитал няма, той е експроприиран от държавата.
В националсоциалистическата система капиталът е труд и то спестен труд. Той е творческа сила, защото дава възможност да се увеличи производителността на труда и на земята. Той е в помощ на стопанстващия човек и способства за увеличаване на народното благосъстояние.
В капиталистическата система господстващия и ръководещия мотив е частният интерес- печалбата. 
В комунистическата система господстващо значение има интересите и нуждите на комунистическата общност, а тази общност е самата държава; тя е организираният представителна общественият строй. Тя-държавата е, поне на първо време, под режима на диктатурата на пролетариата. Всъщност диктатурата на пролетариата, която би трябвало да господства до премахването на социалните класи - е фикция. Диктатурата на пролетариата в случая е диктатура на комунистическата партийна олигархия.
В националсоциалистическата система частният интерес е ограничен и съгласуван с обществения интерес и обществените нужди. Спорът относително капитала не се отнася до правото му на съществувание, защото едва ли някога ще има стопанска система без капитал- капитал разбираме като средство за производство на социално-стопански блага. Спорът се поставя на друга плоскост, а именно, до начина и целите на използването му; на какви интереси ще служи капиталът-на частно-стопански, или на обществени, или на едните и другите. В капиталистическата система той служи на частните стопански интереси. Държавните предприятия дори, макар и да са обществени предприятия се стопанисват по правилата на частните капиталистически предприятия. Целта и тук е печалбата, само че тя се приобретява от държавата. От такъв характер са и държавните монополи.
При комунистическата система предположението е, че капитал не съществува, че тази система е безкласова и безкапиталова система. Разбира се, че и това е фикция.
В национал- социалистическата система капиталът е в служба, чрез капиталиста, на народното стопанство. Частните интереси са съгласувани с обществените; те са подчинени на обществото. Капиталът става социален, а капиталистът, докато съществува ще служи на обществото. Целта в националсоциалистическата система е, не само задоволяването на частните и личните интереси, а постигането на общонародно благосъстояние.

Печалбата. Каква е съдбата на печалбата и как се разпределя тя? 
В капиталистическата система единствената цел на капиталиста е добиването на печалба. Печалбата принадлежи на капиталиста, поради това че той е собственик на средствата за производство. В комунистическата система предположението е, че няма наемен труд и следователно, няма експлоатиране на чужд труд, няма да има печалба. При тази система няма капитал, тъй като тя е и безкласова и безкапиталова система. А понеже средствата за производството са експроприирани или социализирани, добиваното в повече принадлежи на държавата; то се присвоява от нея като представителка на самата система. Държавата е, която определя как ще се разпределя добитото: дали ще се даде за увеличение възнаграждението на работещите или ще се вложи наново в стопанството, или - както бихме казали на съвременен език - ще се капитализира.
Печалбата е съставна част от цената на стоката. Печалбата се реализира на пазара, а цената е резултат от търсенето и предлагането, от свободната конкуренция. Не всякога, обаче, цените са под режима на закона за търсенето и предлагането. Имаме цени свободни, на свободната конкуренция, но имаме и цени нормирани, определени от властта, има и цени монополни. Монополните цени са също така едностранно определени. При образуването на свободните и конкурентните цени предприемачът поема риск. При монополните и нормираните цени риск няма, закона за търсенето и предлагането, изобщо законът за свободната конкуренция е суспендиран. В тези случаи цената е постоянна и определена, а печалбата е сигурна.
В националсоциалистическата система народното стопанство е при съвсем други условия. То е ръководено стопанство, то е контролирано стопанство, то е направлявано стопанство. Това значи, че стопанството е под режима на определени условия и в системата на един ред. Рискът е или ограничен, или намален, или съвсем не съществува. Затова в тази система печалбата не може да бъде свободна и неограничена; тя не е и произволна, а е определена. 
Например по време на войната, в Германия печалбата е определена на 6% върху капитала, а лихвата на капитала е 3%. Мотивът в случая е, че никой не може да се обогатява от войната и поради войната. В бъдещия стопански и обществен националсоциалистически строй, според националсоциалистите конюнктурни печалби няма да се допускат. И в случая ще важи правилото, че никой не може да се обогатява за сметка на другите, използвайки известни условия, в създаването на които той няма никакви заслуги. Конкурентните печалби са спекулативни печалби. Спекулативните печалби не са допустими, а и спекулативния капитал не може да се остави свободно да прави поражения и опустошения.
В капиталистическата стопанска система рентабилността на предприятието и рентабилността на капитала определят и неговата съдба, основанието на съществуване. Ако капиталистът-предприемач не печели, той няма никакви интереси в предприятието. За да не загине капиталът, т. е. да не се унищожи, предприятието се изоставя.
В комунистическата система принципът за рентабилността няма значение. Поставената цел трябва да се осъществи без оглед на жертвите. Жертвите нямат значение, важна е целта. Полезният резултат може да е незначителен в сравнение с жертвите, но целта и нуждата е от съществено значение. Откъде, обаче, се покриват в такъв случай загубите? - От използването труда на работниците.
В националсоциалистическата система в Германия въпросът за рентабилността се разрешава практически по-другояче. Всяко предприятие трябва да бъде рентабилно. Нерентабилните предприятия се ликвидират от държавата. Капиталът не може да бъде унищожаван и недостатъчно използван. Ако обаче, трябва да се осъществят някои предприятия полезни и необходими, било за държавни, било за обществени нужди, военни и др. загубата се покрива от държавата. Такъв е напр. случая със заводите „Херман Гьоринг“ за добиване на желязо; такъв е и случая с предприятията за произвеждане на народни моторни коли. В случая жертвите се понасят от държавата, макар полезния резултат да не е задоволителен в сравнение с жертвите. Тук важи значението на нуждите и целта, която се преследва.
В капиталистическата система печалбата изцяло се присвоява от капиталиста, а в комунистическата - от държавата. 
В националсоциалистическата система печалбата се смята за обществен продукт, добит от сътрудничеството на трите фактора, от трите елемента. При нейното осъществяване и добиване участват и предприемачите, и работника, и държавата и обществото като консуматор. Затова и печалбата трябва да се разпредели и се разпределя между всички участващи -държавата, която взима част от нея във формата на данъци върху свръхпечалбите и по-големите печалби от определените; работникът - във формата на социални мероприятия, издържани от таксите и данъците, взимани за целта и от консуматора, а обществото, във формата на по-евтини цени. Печалбата над определените размери се изземва и се употребява за специални или определени предназначения.

Капиталистът и предприятието
От всичките тези разсъждения може да се направи вече заключение за ролята на капиталиста в нацеоналсоциалистическата обществена и стопанска система. Капиталистът е поставен в граници. Той не е напълно свободен. Той, обаче, не е без инициатива и отговорности, но те - инициативата и отговорностите – са поставени в граници и са урегулирани. Иначе не може да бъде.
Стопанските системи винаги са под голямата угроза да се бюрократизират. Най-ярък пример в това отношение ни дава руската комунистическа система. Но дори и капитализмът, не е пощаден от тази опасност.
Плановото стопанство, ръководеното стопанство проведени строго и до крайност водят неминуемо до такава опасност.
Рамките и границите, в които се поставя стопанския живот ограничават предприемача капиталист. Определението на печалбата - известен процент върху капитала - отстранението на риска или намалението му до минимум; ограничението на инициативата, като се ограничава свободата и се поставя в границите на строго определени правила, определени от закона или наредбата на държавата: всичко това изтъква на преден план не предприемача, а предприятието.
Предприятието в системата на капитализма имаше два основни елемента, неделими един от друг - капитала и капиталиста. Капиталистът създава предприятието, защото той поставя целта; организира и слага в действие капитала-оборотния и постоянния капитал. Капиталистът организира и пазара. Във всички тези случаи капиталиста-предприемач се проявява не само като представител на предприятието, но като ръководител; той е душата на предприятието.
При комунистическата стопанска система предприятието е бюрократизирано. Тук държавата е всичко; тя е предприемачът. 
При националсоциалистическата система, предприемача нагажда предприятието към системата; той подчинява своите частни интереси на обществените. Предприятието е вградено в общата система, а капиталиста-предприемач действа в границите на правовия ред и съгласува своите частни интереси с обществените.
В капиталистическата система предприятието е под режима на частната инициатива. В комунистическата система инициативата принадлежи на държавата; тя е всичко като представителка на един безкласов и безкапиталов строй. 
В националсоциалистическата система капиталиста-предприемач има инициативата; но неговата инициатива е урегулирана, тя е в граници и е отправена към една определена цел. Проблема не е да се унищожи или да се ограничи инициативата, а да се урегулира и да се отправи и направлява тя с оглед не само на частните интереси на капиталиста, а да се съгласува, да бъде в полза и на обществените, на народностопанските интереси. Иначе предприемача капиталист би се превърнал само в един управител или администратор на предприятието, който ще се съобразява и изпълнява само наредбите и заповедите на държавата. В стопанския строй на националсоциалистическа система решаваща роля има не предприятието, а пак предприемача. Предприятието не е автомат, а организация -ръководена и командвана.
Капитализмът достигна до тези големи успехи и размери не само поради техническите иновации и научните открития, но преди всичко поради предприемчивостта на капиталиста-предприемач, на неговата инициатива; на неговия дух. Главните и най-характерните качества, на които капиталиста и капиталистическото предприятие дължат успехите си са: познанията на капиталиста-предприемач; неговата опитност; неговото трудолюбие; неговите творчески похвати; неговите организаторски способности; неговия размах, свободна инициатива. Могат ли тези качества да се прехвърлят и поемат от държавата в лицето на нейната бюрокрация? Историята на най-крупните, със световно-стопанско значение стопански предприятия, са създания на хора делови, с инициатива и с организаторски способности. От малки занаятчийски работилници, малки дюкяни те са се разраснали до големи, мощни капиталистически предприятия. Те не са наследствени предприятия; те са били дело на даровити, предприемчиви и трудолюбиви хора. Жив пример в това отношение ни дават големите заводи на Круп или Сименс в Германия и много други.
Националсоциалистическата система се отличава и с друга особеност- тя е системата на отговорностите. Отговорността при нея е основно начало. На него почива и принципа на водачеството. Това е един от най-съществените елементи в основите на тази система. Водачът не е само, за да командва, да ръководи и да нарежда, но и да отговаря и преди всичко, да отговаря. Това начало е прокарано и в стопанския живот. 
В руската комунистическа система началото на отговорност го няма, защото всичко е бюрократизирано и предоставено на комисарите-чиновници. 
В национал-социалистическата система водачите са компетентни, делови, хора, развили се в самата среда на професията. Те са избрани или посочени от средата, но винаги одобрени и признати от властта.
 Няколко думи за ролята и значението на професионалните организации - съюзи, задруги, сдружения и пр.
Професионалните организации са създадени и съществуват също като рожба на капиталистическият строй. Те са създадени, за да отстояват престижа и интересите си. Срещу кого? Срещу държавата; да се бранят от конкуренцията помежду си, да регулират отношенията между членовете си, между тях и държавата, между тях и обществото, между тях и работниците, между работниците и работодателите, какъвто е случая със синдикатите и пр. Тези организации са признати от властта. Не само това, но те се привличат и в служба на властта. Те са подчинени на нея, те са подчинени органи на властта. Чрез тези организации, дадени отрасли от народното стопанство един вид се самоуправляват. На техните представители - избрани или назначени - се възлага ръководството, дори контролът. Те представляват организациите и поддържат връзката между тях - организациите и държавата.
Професионалните организации са подчинени на държавата, за да бъдат използвани, да подпомагат държавата, да й служат. Водачите са избрани или посочени, но те винаги са утвърдени и не могат да бъдат противници на идеите на системата.
 Някои мислят, че корпорациите, това са обществени и стопански сили, върху които трябва да бъде сложена и изградена новата държава, новата социална система. Това е погрешно. То не би било социален напредък, то значи да се върнем към средновековието. Историята, обаче, не се повтаря. Животът не се връща назад. Еснафските корпорации са продукт на една отдавна вече изживяна епоха. Едно корпоративно общество е по-опасно и може да бъде причина за големи икономически и политически борби. Корпорациите се домогват да подчинят държавата и държавната власт на своите интереси и освен на класовите борби  сме свидетели на съсловните борби, които са не по-малко ожесточени и опасни за социалния мир. Съсловията не са хомогенни. Те са с по-тесни и по-ограничени интереси и то с чисто материални интереси. Класите са хетерогенни, във всяка една от тях може да има много съсловия. Класата е споена, не само от материални интереси, но и от известни идейни разбирания. Класовите борби при националсоциализма не са желателни и са опасни, като още по-опасни могат да бъдат съсловните борби, които могат да разнебитят и раздробят всяко обществото.
 ***
 Комунистите марксисти считаха, че най-важните, основните белези на капиталистическата система са правото на частната собственост, наследственото право и семейството. 
В националсоциализма правото на собственост е осветен принцип, то обаче не е неприкосновено; собствеността е в служба на обществения интерес и на общественото благосъстояние. Също така стои въпроса и с наследственото право. То не може да бъде начин за натрупване на богатства. Държавата, като представителка на нацията е осветила правото си на намеса. Тенденцията за изземването на все по-големи и по-големи части от наследствената маса е подчертана.
.....
Комунизмът е интернационален, като чрез международното организиране на работническите маси иска да наложи световно комунистическия строй.
Националсоциализмът не е бунтарски, той е националистичен, подчертано националистичен. Той не поддържа и не култивира класовата омраза и не насърчава към бунт срещу всичко и всички, които са против него. По специално за националсоциализма може да се каже, че той прояви присъщите на германската нация организаторски и творчески способности. В това отношение той успя да създаде единство в немския народ, да притъпи и да премахне класовите и обществени противоречия, да издигне и общото ниво на нацията, особено чрез издигане нивото на работника и селянина, като извор на здрава и опреснителна народна кръв.
Като националистичен, националсоциализмът има култ към нацията и към труда
Комунизмът има култ към класата и към труда
Комунизмът в усилията си за социално изравняване свежда и подчинява всичко до ниското ниво на пролетариата. С това той твърде много задоволява страстите и чувствата на най-нисшите обществени среди. При националсоциализма социалното изравняване не е насочено да се смъкне и понижи всичко до ниското ниво на пролетариата, а обратно да издигне всичко и особено работничеството и селячеството, да издигне всички низши стопански и обществени слоеве до един висок стандарт, до високо културно и духовно ниво, като направи еднакво достъпни и за тях всички културни, духовни и материални ценности - на всички без разлика, но най-много на онези, които в капиталистическия строй въобще са лишени от тях, или нямат възможности. Идеята не е въобще да се понижи социалното и материално ниво на всички, а да се изравнят, като се издигнат низините към височините.
На идеята за социалното изравняване служат и училищата и казармата и младежките и спортни организации и трудовата повинност.
Комунизмът е последователен и в духа на буквата на марксическите догми, за него всичко е подчинено на класата. 
В националсоциализма върховната ценност е нацията, а благосъстоянието на народа е върховното благо. Всички лични, частни, съсловни или класови интереси са подчинени на националните, на народните идеали и стремежи. Самата националсоциалистическа идея е служба на народа. Гражданинът е член на нацията, той е подчинен на нея, но не е само единица в масата, а поставен в границите на правовия ред и на народните интереси. Националсоциализмът е също така последователен и създава единство между държава, гражданин, народ и самия националсоциализъм. Гражданинът е в служба на нацията, на държавата. Той има права, но повече задължения към народа и към държавата. 
Държавата според Хегел е носителка на всички белези и особености на нацията. Тя е огледалото на националния характер, на способностите и добродетелите й, на нейната психика. 
В системата на националсоциализма държавата ръководи, контролира и направлява целия стопански живот. Икономическият живот е под режима на ръководеното и направлявано стопанство. Със система от мерки държавата направлява целия стопански живот. Въпреки всичко това в тази система не може да бъде отстранена и изместена частната инициатива. Това не би било и в интереса на самия живот, тъй като пълната държавна намеса води неминуемо до пълно бюрократизиране, води до държавен капитализъм.  
Националсоциалистическата система не е нито шаблонна, нито типова, Националсоциалистическата обществена система се устроива според социалната структура, културата и стопанските особености, според традициите и според способностите на нацията, на всеки народ и на всяка страна. Националсоциализмът не е система, която трябва и може да бъде имитирана или копирана. Напротив, всеки народ, всяка държава трябва да има амбицията да вложи своето при устройството на собствената си държава. 
Националсоциализмът в социалистическата система не е патриотарство или шовинизъм, а съзнание за достойнствата на народа, за неговата мисия, за неговите способности и качества. Националсоциализмът култивира присъщите на народа добродетели, неговите благородни качества, и пориви, насърчава и поддържа дисциплината, йерархията, борческия дух, зачитане на народните традиции, зачитане и почит към заслужилите и съхранение на ценностите на народното творчество. 
Националсоциалистическите идеи са господстващи. Под тяхно въздействие са всички прояви на живота. Той създава свой тип, своя психика, създава и новия социалистически гражданин, цялостен, в духовна и физическа хармония. Затова държавата полага еднакви грижи за духовното и физическото възпитание на младежта.
 Така животът, стопански и обществен, е под идейното въздействие на националсоциализма. Националсоциализмът не претендира, по подобие на комунизма, да се наложи в други държави. 
Хитлер призова европейските народи към организирано и равноправно сътрудничество в изграждането на новия ред, в създаването на нова Европа!

Извадки на Андрей Марков от книгата на проф. Александър Цанков "Трите стопански системи"

------------------------------------------------------------------------------
Още статии разясняващи националсоциалистическата идеология, стопанска, културна и социална политика.

Няма коментари: