Световното стопанство между двете световни войни


След ПСВ започва нов период в развитието на човешката цивилизация.Това е време и на опасни социални и икономически експерименти,време на възникването на тоталитарни политически системи с крайно ляв и десен произход.Време,в което в някои страни от Западна Европа и САЩ протича процес на хуманизация и демократизация на обществения процес,различни пътища и алтернативи в световното развитие задълбочават кризата в обществата и само след 20 г. се стига до ново варварско разрешаване на противоречията по пътя на войната.Предпоставките за тази криза са създадени още до ПСВ и се изразяват в следното:
1.Изостряне на противоречията между най долната и най горната прослойка на обществата.
2.Изострят се противоречията между колониалните народи и метрополите.
3.Засилват се противоречията между самите метрополии в резултат на борбата метрополиите за овладяване на световните пазари.
ПСВ не решава тези противоречия,тя създава само временно статукво и отлага разрешаването на острите противоречия между големите капиталистически държави и дава тласък на национално освободителните движения на колониалните народи.Войната създава условия в някои държави,които в предишния период са изостанали в своето икономическо и соц. развитие,да осъществят нови политически алтернативи.В Русия е извършен Октомврийският преврат, в резултат на който по късно се създава тоталитарна съветска държава.В Турция е извършена революция на младотурците на чело с Кемал Ататюрк,отхвърлена е властта на султана и страната е обявена за буржоазна република.Избухват революции в Германия,установена е Баварската република и в Унгария-Унгарска съветска република,чиято история е твърде кратка.Наддигат се някои колониални народи.Против английското господство настава нарада на Авганистан.Възстават и северозападните провинции на Индия,арабите в Ирак и Йордания.Против Франция възстава народа на Сирия.По късно в резултат на масовите надигания на колониалните народи се стига до конституционното управление на Индия и Египет и до постигане на независимостта на Иран и Афганистан.След войната е създадено изключително икономическо напрежение породено от тежките и унизитени клаузи наложени на победените народи чрез Парижкит мирен договор.Изключително едностранните и необмислени клаузи на договорите практически ги прави безплодни и неизпълними.Герм. например трябвало да изплати репарации в размер на 132 млрд. златни марки,чрез което Франция се стреми да унижи своя вечен противник.Научавайки за този договор френският маршал Фош възкликва:”Това не е мир,това е 20 год. примирие”.Между 2те световни войни темповете на развитие на световното стопанство са по забавени отколкото в края на 19ти и началото на 20ти век,като сега център на икономически подем е техническия прогрес,който дава тласък в развитието на западноевропейските даржави и САЩ.Към тях постепенно се присъединява СССР,Япония и Канада.Новите пътища на техническия прогрес могат да се сведат до няколко стратегически области:
1.Значителен технически напредък в областта на транспорта,което е свързано с бързото усъвършенстване на двигателя с вътрешно горене, дало силен тласък на автомобилостроенето и на превоза на товари и хора.Постепенн автомобилния транспорт все по успешно започва да конкурира железопътния,което от своя стрна води до подобрения в него.През 1924 г. се появяват първите дизелови локомотиви и електровози,които бързо изместват парните локомотиви в почти всички развити капиталистически страни.Настъпват съществени промени и в морския транспорт, където парния двигател е заместен също с дизелов и по този начин се увеличава скоростта и товароподемността на корабите.Започва строителството на многа канали най вече в Англия и САЩ.Появява се и метрото като средство за бърз пътнически транспорт.Дава се тласък на въздухоплаването- в Герм.,Англия и САЩ са изградени и функционират първите държавни и частни въздухоплавателни компании.Самолетът се превръща във все по успешно 
средство за превоз на товари и пътници.
2.Значителен технически напреък е отбелязано в индустриалното производство,което най вече е свързано с разрастване производството на електрическа енергия.Започва масово строителство на хидро и топло централи.В индустрията бързо се заменят парните машини с електромотори и двигатели с вътрешно горене,притежаващи много по висок коефициент на полезно действие,което води до увеличаване производителността на труда.Въвеждат се нови методи за обработване на метали за получаване на синтетични суровини и горива,протича непрекъснат процес на механизиране на производството.Широко разпространение намират поточните производствени линии,чието начало е поставено от Хенри Форд още през 1913-1914 г. в областта на автомобилостроенето.Въвежда се и системата на хронометража-Тейлър.През втората половина на 20-30г. започват масовите работнически движения срещу тейлъризма.От този период са направени първите стъпки към практическото внедряване на електрониката в производството.Положено е началото и на автоматизацията на производствените процеси-в хидроцентралите,а по късно и в машиностроенето.През 1928г. за пръв път в САЩ е построен авноматизиран завод за произв. на вериги за танкове и трактори.Автоматично се регулират и вякои химически процеси в Герм.,САЩ и др. Съществен напредък е отбелязан и в химическата промишленост,създадени са и първите изкуствени влакна и изкуственато коприна.През 1932г. в СССР ,през 1937г. в Герм. започва мащабното произв. на изкуствени торове намиращи все по широко приложение в селското стоп. и водещи до увеличаване на добивите от селско стоп. култури.Отбелязан е съществен напредък и в ядрената теория. През 30те г. е създаден и първиян циклотрон на Лоренц.През 1932г. са открити неотрона и позитрона.През 1936г. Нилс Бор създава първият модел на атомно ядро,а през 1939г. Хан и Щрасман откриват делението на атомното ядро.През 1942г. е създаден първият атомен реактор.
3.Друга характерна черта на световното иконом. развитие е наличието на големи колебания в иком. в иконом. конюнктура.ПСВ води до големи разрушения, до огромни човешки жертви и териториториални промени,което се отразява сериозно на иконом. развитие на света.През военните години само Япония и САЩ успяват да увеличат националното си богатство.САЩ вече разполагат с 1/2 от световните златни запаси и валутни резерви.Най големи загуби понася Герм.Нейното стоп. е обхванато от тотална разруха.Англия която е формална победителка също понася загуби особено в областта на флота и задграничните си капиталовложетия,постепенно намаляват влиянието и в световното капиталистическо стоп.От началото на 1920г. иконом. развитие на повечето развити страни навлиза във фазата на следвоенна иконом. криза.Така наприм. в САЩ общият индекс на индустиалното произв. през април 1921г. спада с 32 проц. спрямо ни 1920г. В Англия този спад е още по голям, единствено само Франция не е така чувствително засегната от кризата и причините за това са огромната репарация изплащана от Герм., присъединяването на богатите територии Елзас и Лотарингия и експлоатацията на Рурският минен басейн.Следва бавно иконом. оживление.В САЩ например индустриалното произв. се увеличава с 69 проц., във Франц. с 49 проц,а в Герм.с 20 проц.През 1929г. САЩ произвеждат повече индустриална продукция отколкото Герм.,Англ.,Франц.,Япония Италия взети заедно.След 1929г. започва спадане на произв.През октомври 1929г. падат цените на акциите на Нюйоркската борса и започва най дългата и изтощителна стоп. криза в историята на капитализма, която продължава чак до 1933г.В някои страни тя е с по ниски показатели.Най ниската точка на кризата в повечето държави е достигната през 1932г.Постепенно индустриалната криза се преплита с аграрна.Световното произв. средно спада с 44проц. и е върнато на равнището от 1908-1909г.Нараства броя на безработните, с което драстично нараства социалното напрежение в САЩ и западноевр. капиталистически страни.Спада и еластичността на стокооборота на международната търговия.През 1934г. тя е само 66 проц. спрямо 1930г.Започва и масовото разоряване на хиляди дребни и средни предприятия,което води до мащабно увеличаване концентрацията на произв.Кризата се отразява и на кредитната система.Фалират голям брой средни и дребни банки,което води до гигантска концентрация на капитала.Към края на 1933г. в повечето държави 
конюнктурния цикъл започва да се променя и те започват да излизат от кризата.Следват години на бавно оживление на стоп. живот.През 1936г. е достигнат връх на индустриалното пр-во от навечерието на кризата.През втората половина на 1937г. и през 1938г. започва нова стоп. криза, която не е световна.Тя засяга главно държавите,които не са успели да преустроят ик. си развитие на военни релси.Капиталите на тази криза са значително по ниски от предишната и ускореното пренасочване към военно пр-во на повечето капиталистически държави води до бързо извеждани от кризата.Характерно за икономиките на развитите държави през междувоенния период са забавените средни темпове на ик. растеж.Продължава да расте дела на индустрията за сметка на спадането делът на селскостоп. пр-во.В САЩ през 1938г. делът на индустрията достига 26проц. спрямо делът на селскостоп. пр-во.В Англия това съотношение е 46 към 6 проц.
4.Друга странна тенденция в периода е нарастване ръководната роля на държавата в стоп. живот.В междувоенния период е направен завой от либерална политика към нарастване регулативната роля на държавата в стоп. живот,като най ярко тази тенденция се проявява в тоталитарните държави-СССР,Герм.,Италия и Испания.В тях дори се стига до тотален контрол от страна на държавата не само върху стоп. живот,но и върху всички други сфери на обществения живот.Държавата пряко участва в търговията,индустрията,транспорта,банковото дело,в регулиране отношетията между труда и капитала.Проявяват се и някои нови ик. теории-маргинализъм и кейнсианство.
5.Настъпват съществени промени в международната търговия,паричните отношения и соц. политика.Междунар. търг. е повлияна от монополното присъствие на картели,концерни,които дирижират стокооборота и цените на стоките.Всички държави през този период увеличават митническото облагане на чужди стоки.Настъпват съществени промени във валутните отношения .Още в началото на ПСВ всички воюващи и много неутрални страни преустановяват обмена на банкноти срещу благородния метал.Забранен е износът на злато.Тази мярка в повечето държави не се променя и в периода между войните.Насъпват съществени промени в соц. политика на повечето развити капиталистически страни.
След ВСВ силно нараства безработицата,която води до масови безредици и бунтове.През 1911г. в Женева е свикана специална международна конференция,в която участват почти всички капиталистически страни и тук за пръв път се полагат основите на трудовото законодателство,като конференцията се произнася за 8 часов трудов ден.През 1936г. във Франция е въведена 5 дневна работна седмица и в почти всички развити европейски държави е сложено началото на соц. осигуряване при трудова злополука,майчинство,старост.Започва сключването на първите колективни трудови договори.Отново във Франция през 30те год. се въвежда 14 дневен платен год. отпуск.

Няма коментари: