Принципи на съвременното робство

1. Финансовите неолиберални властелини така са построили съвременната обществено икономическа капиталистическа система, че икономически да принуждават съвременните  "свободни" роби към постоянна работа... Съвременният роб е принуденен да работи пректически без спиране до смъртта си, защото средствата заработени от него в масовия случай така са изчислени от работодателите, че да са му достатъчни той да плаща/изплаща жилището, храната, транспорта и другите си основни нужди точно за 1 месец. И тъй като парите му стигат от заплата до заплата, модерния роб на парите е принуден да работи през целия ми живот, та чак до смъртта си. Блянуватата от него пенсия всъщност в масовия случай се оказва една голяма фикция. Тя, жалката му пенсия така  е изчислена от СИСТЕМАТА, че той робът-пенсионер да плаща с  пенсионния си доход за основните си нужди и в края на месеца пак не му остават свободни пари.
2. Втория скрит механизъм за принуда към доживотна работа  на робите е да се създаде изкуствено търсене на псевдонужни му стоки, нуждите от които са втълпявани в съзнанието му чрез повсеместна реклама... Така модерния роб е въвлечен в една безкрайна надпревара за "нови продукти", които той осъзнава като много фешън и куул и иска неистово да ги притежава. А всъщност те притежават него... Това безумно безмислие перфектно и постоянно работи в интерес на владетелите на СИСТЕМАТА.

3. Третия механизъм на прикрита икономическа принуда на съвременните роби е кредитната система, с "помощта" на която те са въвличани в кредитно робството, чрез механизма на "сложния лихвен процент за кредитиране".
4. Четвъртия механизъм чрез който се заставят съвременните роби да работят за робовладелците е митът за държавата. Съвременният роб вярва, че работи освен за себе си и за държавата си, но в действителност той е роб и работи за една псевдо-държава, тъй като самата капиталистическа дъжава /в нашия случай от най-лошия колониален и мутренски вид/ е просто слуга на робовладелците, владеещи финансовия и индустриалния капитал. 
5. Петия механизъм за скрита принуда на робите към доживотна работа е механизмът на инфлацията... Бедния човек в масовия случай няма качествени активи, които да го пазят от инфлацията... При това положение, при покачването на цените и при липса на растеж на заплатите или при най-често практикувания техен забавен  растеж,  дискретно се прави един скрит грабеж на робите, които са последни във веригата на разпространение на инфрацията. По този начин, модерния "свободен" роб обеднява все повече и повече... Същевременно хората от горния край на финансово -икономическата пирамида забогатяват на техен гръб. 

 6. Шестия скрит механизъм, чрез който се принуждават съвременните роби да работят в интерес на владетелите на системата  е,  като ги лишават чрез ниско заплащане от възможността да натрупат средства за преместване и покупка на недвижим имот в друг град или друга държава, където заплащането е по-добро... Така съвременните роби са принудени да работят за местните робовладелци в града в който са се родили... Ако все пак решат да отидат в друг град с по-добро заплащане, те са принудени да плащат дълги години наем или да изплащат ипотека и така пак работят за владетелите на системата... 
7. Седмия механизъм чрез който се принуждават робите на капитала да работят практически за жълти стотинки е, че се крие информацията за реалната цена на робски труд и реалната стойност на стоката или услугата  плод на този труд. Липсата на информация за печалбите на владетелите на капитала, както и липсата на контрол над принадената стойност която се прибира от робовладелеца всъщност поставя робите в практически безнадеждно положение... 

.......
Всеки малко или много е роб на системата...
Всеки обаче иска да е свободен...
Какъв е пътя към свободата?
Общ ли???
Много ми се иска да е така, но за съжаление не е.
Историята досега е доказала, че революциите какъвто и хубав флаг да са развявали, всъщност са "цветни" и си имат кукловоди, които пък си гонят техните интереси...
Остава индивидуалния път. 
Този път е труден за обикновения човек, отгледан грижливо от СИСТЕМАТА, за да и бъде перфектен "свободен" роб.
Но има надежда за всеки разумен човек въоръжен с основното оръжие за индивидуално освобождение от съвременното робство - ИНТЕРНЕТ.
Кой знае, може би именно благодарение на ИНТЕРНЕТ постепенно, с времето все повече хора ще осъзнаят ролята си и ще търсят ОБЩИ ПЪТИЩА ЗА БОРБА със съвременното робство.
Дали ще  доживея да видя това?

Автор: Андрей Марков

1 коментар:

Анонимен каза...

Благодаря за хубавата статия, успех и сила!