Цената, щетите и опасностите породени от долара

Доларът действа като пиявица, присмукала се към света...
Тези, които ползват долара извън САЩ, постоянно плащат контрибуция на Щатите. Тя се изразява във формата на инфлация в размер на около 1-1.5 милиона долара/мин. Това е резултат от бързия ръст на външния дълг на САЩ. Половината от вноса на Щатите просто се добавя към външния дълг и се изплаща от чуждестранните държатели на долари чрез инфлацията.
Освен това тези собственици на долари изглежда не осъзнават, че доларовия курс, който виждат, не е нищо повече от една опасна фасада. Ако те не разберат какво продължава да го държи изправен, фасадата може да ги изненада по доста неприятен начин.
В същото време доларът, добре прикрито, се оказва в центъра на няколко конфликта, водени от Щатите.

1. Световното търсене на долара 
До 1971г. всеки щатски долар представляваше определено количество злато. САЩ разполагаха с огромни златни резерви, които покриваха общата стойност на всички емитирани долари. Когато чуждите банки имаха повече долари от нужното, те можеха да ги обменят срещу злато. Това беше основната причина доларът да се приема навсякъде по света.
През 1971 златното покритие на долара бива повишено. Всъщност, това е извънредна мярка от страна на президента Никсън: разходите, породени от войната във Виетнам, надхвърлят възможностите на САЩ поради което се напечатват повече долари, отколкото позволяват златните резерви. От тогава стойността на долара се определя от закона на предлагането и търсенето на обменните пазари.
До началото на седемдесетте САЩ все още произвеждат достатъчно нефт, за да задоволят собственото си потребление. За да защитят собствената си нефтена индустрия от чуждестранните конкуренти, те ограничават вноса на нефт. В замяна на вдигането на ограниченията, членките на ОПЕК обещават да приемат само долари срещу своя нефт. Доларът става най-използваната валута в световната търговия. Е, нищо особено ли?
От 1971 насам всеки, който иска да внася нефт, трябва първо да купува долари. Именно тук започват игрите за САЩ. Почти всички се нуждаят от нефт, така че всеки иска долари.

Купувачите на нефт от целия свят дават своите йени, франкове, крони, франкове и други валути. В замяна те получават зелени хартийки. С тези долари те купуват нефт в страните от ОПЕК. Страните от ОПЕК, от своя страна, също ще използват тези пари. Естествено, те могат да го направят в САЩ, но и във всички други страни по света. Всички искат долари, тъй като всички отново ще се нуждаят от нефт.

2. Безплатно пазаруване


За тази нефтена търговия са нужни огромни количества долари. Много долари ще си останат в постоянния паричен кръговрат извън САЩ, така да се каже между страните от ОПЕК и другите държави. САЩ консумират 25% от световната нефтена продукция.
В началото за тези цели няма достатъчно долари. Те трябвало да бъдат напечатани.  Това струва на САЩ хартия и мастило. Но пък това дава огромни ползи: има само един начин тези хубави нови зелени хартийки да напуснат страната: САЩ да пазаруват в чужбина. А след като тези зелени хартийки остават в чужбина постоянно, САЩ не предоставят нищо в замяна. Така че се получава, че това пазаруване е безплатно!
Това безплатно пазаруване не се проявява само в началото. Веднага щом в нефтената търговия се появява нужда от нови долари, заради ръст на цените или количествата, това означава безплатно пазаруване за САЩ.
Същото се случва, когато количеството долари в останалата световна търговия расте. Глобализация, свободна световна търговия, приватизация на публичните услуги в световен мащаб, като газоснабдяването, водата, електричеството, телефонните и транспортни компании, всичко това гълта огромни количества долари. Всяка минута нови долари изчезват в някой далечен ъгъл на земното кълбо. И, на първо място, всеки път това значи безплатно пазаруване за САЩ!

Дълг
Разбира се тези безплатни пазарувания създават дълг за САЩ. Един ден чуждите страни биха могли да използват тези долари, за да купуват неща в САЩ. Тогава, в крайна сметка, Щатите ще трябва да “предложат” нещо в замяна.
Така че, за да избегне проблеми, САЩ трябва да се погрижат техните покупки и продажби да са в баланс. След 1971, когато в обръщение влизат повече долари, единствено през 1973 САЩ продават повече, отколкото купуват. Впоследствие ситуацията се влошава и всяка година САЩ купуват все повече чужди стоки, за които... никога не заплащат.

Обменният курс на долара
Всяка страна, която купува повече, отколкото продава, ще изпита понижение на стойността на парите си. Ако с вашата валута не може да се купи много, търсенето пада и обменната й стойност тръгва надолу. Но това, което е валидно за всички други валути, не се отнася до щатския долар. Докато целият свят се нуждае от долари, за да купува нефт, търсене винаги ще има.

САЩ потребяват около ¼ от световното производство на нефт. Когато курсът на долара расте, единствено цената за останалите ¾ от нефтените потребители се повишава. За САЩ цената остава същата.

Когато цената на нефта расте, в оборот е нужно да влезнат нови долари. Ако нефтеното потребление остава същото, тези допълнителни долари могат да бъдат напечатани и добавени в обръщение без спадане на обменния курс. Тъй като САЩ внасят 1/8 от световно потребявания нефт, 7/8 от допълнителните долари са нужни извън САЩ. Това значи, че при всяко повишаване на цената на нефта, Щатите финансират повишаването с нови зелени хартийки и продават 7 пъти повече нови долари зад граница. Безплатно пазаруване и създаване на дългове!
САЩ разполагат с широк спектър от трикове, с които да влияе върху обменния курс. Вкарайте повече долари в обръщение, когато курсът надвишава желаната отметка. Изкупувайте обратно долари, когато търсенето намалява, например пускайки ценни книжа.

Обаче, това решение струва пари: лихвите. Всички тези лихви взети заедно са достигнали такива нива, че за да се изплащат, е нужно да се отпускат все нови заеми. Щатският дълг се разраства все по-бързо! 


3. Банкрут, който не спира 

На http://www.usdebtclock.org можете да видите дълга в дадения момент и с колко той се повишава всяка секунда... около 45% от него трябва да бъде изплатен на чуждестранните заемополучатели. Външният дълг е толкова голям, че САЩ не могат повече да изплащат дълга си. Щатите са банкрут.
Въпреки това доларите продължават да се търгуват както обикновено. Те все още са нужни за закупуването на нефт и газ. И, бидейки заблудени от привидно стабилния обменен курс, светът продължава да осъществява транзакциите си в долари. Бизнес и нищо повече?
Според общоприетата икономическа логика, по-ниския курс на долара би трябвало да доведе до повече износ от САЩ и по-малко внос от тяхна страна, тъй като чуждите вносители могат да купуват по-евтино в САЩ. Обаче, докато на чужденците им стига безумието да приемат долари, за Щатите не е проблем да пускат още от тези зелени дългови хартийки.
Да се плати малко повече за някакви китайски чорапи или електроника от Япония? Няма проблем. САЩ просто повишават вноса и вдигат външния дълг. Плащането на повече долари за даден продукт означава инфлация. А един процент инфлация означава, че в същото време стойността на невъобразимия външен дълг се понижава с един процент. 
Така че САЩ нямат интерес да ограничават вноса си!
В нефтената търговия, най-общо, понижаването на доларовия курс има логично последствие. Износителите на нефт няма да приемат по-ниска възвращаемост. Когато доларът пада с 10%, те ще вдигнат цената на нефта с 10%, така че стойността да остане същата.
Ако щатските долари престанат да бъдат нужни за закупуването на нефт, за останалата част от световната търговия повече няма да има предимства, а ще останат само недостатъците. Доларът повече не представлява никакво количество злато и гигантският дълг логично ще доведе до катастрофални последици. Доларът би рухнал.
А ако чужденците повече не приемат долари, САЩ няма да могат да печатат долари, с които да пазаруват на гърба на останалия свят. Щатите не биха могли да издържат скъпата си армия. Не биха могли както досега да плащат  на най-умните и  кадърни хора по света и да ги привличат да работят за икономиката им. Така те ще загубят влиянието си.

Изчезването на дълга
Рухването на долара би имало чуден страничен ефект за САЩ. Ако доларите не струват нищо, външният дълг също ще изчезне. Този дълг се състои от доларите, намиращи се в чужбина. В краен случай те ще струват колкото стара хартия. За съжаление, рухването ще бъде последвано от краха на банките, предприятията и международните организации, които са обвързали съдбата си с долара.


4. Доларовите резерви на Китай, Япония и .....останалите

Важна част от купувачите на долари е формирана от централните банкери в различни страни. Централните банки съхраняват стратегически резерви. Това са резерви с които те могат да изкупят обратно собствената си валута в случай, че големи количества от нея бъдат предложени на обменните борси. По този начин те не позволяват на собствената си валута да се свлече надолу.
Тези резерви предпочитано се пазят в най-добре приетата световна валута, тоест, за момента, това е доларът. Обаче, в Китай и Япония, но също в Тайван, Южна Корея и други страни, тези доларови резерви са надхвърлили нужните стратегически количества. 
Това е така не защото на централните банки толкова им харесва да трупат щатски долари. Обратното. Тези страни експортират доста и затова доларите така масово нахлуват отвън. Те трябва да бъдат обменени в местни пари, за да се плати на работниците и за суровините. Силното търсене на местните пари по принцип би вдигнало курса им, но тогава продукцията би станала по-скъпа за чужденците. Така, с цел да не се застраши износните позиции на страната, местните централни банки се стараят да удържат курса на валутата си стабилен. Те го правят, закупувайки тези навлизащи долари.
За тези страни това представлява голям проблем, тъй като срещу всички тези натрупани долари централните банки емитират местни пари. Така, всъщност, работниците получават инфлация на местната валута като заплащане на техните износни продукти. 
С течение на месеци те изнасят много месеци работа и материали за нищо. В централните банки тези долари не носят много печалба. Те могат да бъдат обменени срещу облигации и щатски ценни книжа, предлагайки малко лихви. Но дори тези лихви не могат да се нарекат истинска печалба. САЩ просто плащат лихвата чрез спираловидния ръст на външния дълг, тоест чрез инфлацията на долара.
Междувременно стойността на натрупаните долари зависи от вариациите в доларовия курс. Освен това рискът от рухване на долара никога не изчезва. Азиатските централни банки се намират като хванати в капан от нуждата да намаляват доларовите си резерви, нуждата да купуват долари, за да поддържат местната си валута стабилна и евентуално да купуват долари, когато курсът му се намира в опасност от падане на глобалните валутни борси.
В същото време САЩ позволява на външния си дълг да расте все по-бързо. Колко дълго това може да продължава?
Експерти от Азиатската банка за развитие смятат, че курсът на долара трябва да се намали с 30 до 40 процента! При такова намаление съществува голям риск, че банките и предприятията ще искат да се освободят от доларите си колкото е възможно по-бързо и централните банки повече няма да желаят, или няма да имат възможността, да избегнат пълния крах. Който продаде пръв доларите си е късметлия, за тези, които изчакат, ще остане лошия късмет.


5. Камуфлирани конфликти

За да се поддържа постоянното търсене на долари, нефтените продажби трябва да се осъществяват в долари. Ето защо САЩ се опитват да упражняват колкото се може повече влияние, както върху световните щатски нефтени борси IPE и NYMEX, така и върху хората, заемащи ръководни постове в страните износители на нефт. По такъв начин САЩ също си гарантират и собствените нефтени доставки. Освен това, от местните правителства могат да бъдат получени изгодни договори и с тяхна помощ от нефтената продукция да се извлекат максимални ползи.

Страхът винаги надделява над разума
Но когато местните правителства повече не желаят да продават нефта си в долари, САЩ се сблъскват с проблем. Тогава щатският президент няма да обяснява колко зависими са САЩ от търсенето на долари. Конфликтът винаги е прикрит. И за да се постигне това, винаги се избира някаква емоционална тема. В миналото това беше опасността от комунистите, днес това е опасността от терористите, фундаменталистите и други популярни злодеи, като например “враговете, които имат оръжие за масово поразяване” или “врагът, опитващ се да направи ядрена бомба”.
Фактът, че няма нито едно доказателство за тези обвинения, въобще не се взима под внимание. Емоциите винаги побеждават. Дори това, че тези обвинения могат да бъдат обърнати срещу самите обвинители и след това доказани, не се забелязва почти от никого. Нямаше доказателства, че Ирак има оръжие за масово поразяване, но САЩ, обвинителите, притежават такова оръжие и са го използвали. Няма доказателства, че Иран има намерения да създава ядрена бомба, но САЩ, обвинителите, имат ядрени бомби и са ги използвали, а впоследствие многократно са заплашвали да ги използват отново.
Но отново, в момента, в който обвиненията са заредени с емоции, хората изключват разума си. Тогава разумът престава да бъде аргумент в полза на мира. Театърът се разиграва само заради пуснатите обвинения. И тъй като, в резултат, повикани да дадат мнението си са само специалисти по оръжия за масово унищожаване, почти никой не може да разбере каква е истинската причина за конфликта.

6. Как се крадат нефтени запаси?
Доларовата злоупотреба има и още един аспект. По време на демонстрациите срещу американската инвазия в Ирак много демонстранти осъзнаваха, че тук не става дума за оръжия за масово поразяване. Ирак притежава вторите по големина нефтени запаси в света. Някои демонстранти смятаха, че САЩ преследват нефта. Това също е вярно. Но как можеш да крадеш нефтени резерви, които са в земята и са толкова големи, че не можеш да ги вземеш със себе си?
Това се прави с помощта на валути. Налагайки долара като единствена валута, с която този нефт може да се търгува, САЩ с един ход стават собственици на този нефт. САЩ са единствената страна, която има право да печата долари и съответно получава достъп до нефта по всяко време. Другите страни, които искат да купуват този нефт, първо трябва да купят долари. Всъщност по този начин те, в същия момент, плащат на Щатите за нефта. Доларите, които те получават, представляват право да получат определено количество нефт. (Също като да отидете в Икеа, за да купите мебели, първо плащате и получавате бележка, с която можете да вземете мебелите си на изхода на магазина.) Така, на практика, доларите представляват право да получите нефт. И тъй като всички се нуждаят от нефт, всички искат от тези зелени банкноти.
Така че преминаването на Саддам към еврото в началото на ноември 2000 не е само атака върху курса на долара. В същото време превключването значеше и че САЩ повече няма да имат свободен достъп до нефта му. На Щатите би се наложило да купуват евро, за да го получават.
След връщането на долара в Ирак на 5 юни 2003, САЩ отново получават, във финансово отношение, свободен достъп до иракския нефт. Следващата задача е да се постави на власт правителство-марионетка и така да се премахне възможността търговията на иракския нефт отново да се извършва в друга валута освен долара. Това е лесно да се каже, но се оказва по-трудно от очакваното.

Доларова икономика
Доларовата икономика не се ограничава само със САЩ. Нефтените запаси, търгувани в долари, също им принадлежат. Също така предприятията, банките и инвестициите, навсякъде по света, им принадлежат, когато се извършват в долари. Те са като малки островчета на доларовата икономика. Ползите и дивидентите се връщат обратно при собствениците. Стойността на инвестициите се влияят от курса на долара. Търговците на нефт, получавайки приходите си в долари, стават актьори в доларовата икономика и обикновено се държат като перфектните представители на интересите на Щатите. Те ги смятат за своите собствени интереси.


7. Еврото срещу долара

По принцип, еврото съдържа същите рискове като долара. Стига да има двигател за постоянно търсене на евро като, например, продажбата на нефт срещу евро, еврозоната би могла да трупа дългове и да им позволява са растат до безкрай.

За да избегне подобни дългове, еврозоната трябва да изнася еквивалента на всички евро, нужни извън границите й, и да съхранява същото количество в чужди валути в централната си банка. Но защо да го правят? Кредитният трик работи отлично за САЩ в продължение на повече от 30 години!
Ако страните производителки на нефт продаваха нефта си в 2 или 3 различни валути, както това се правеше в миналото, това просто значи, че 3-те замесени страни могат да правят същия трик, който сега правят САЩ. В дългосрочен план това би умножило проблема по три.

Единственото решение на този проблем би било страните продаващи нефт да приемат всички валути на пазара. 

8. Зелените ракови клетки
Тъй като САЩ позволява на “външния си дълг” да расте безкрайно и дори използва военна сила, за да продължава да получава свързаните с това изгоди, не можем да говорим за нормален външен дълг, като този, който познаваме от търговските отношения между другите страни в света. 
Това, което правят САЩ, се нарича обирджийство. Може да го наречете мошеничество или имперска такса, наложена върху потребителите на долари.
 Но има и друго.
Всяка доларова банкнота е удостоверение за дълг на САЩ, обещание да се даде нещо в замяна. Заради огромните количества, които САЩ са пуснали в обръщение, страната е неспособна да възстанови тези дългове. Тя е банкрут. Единствено курсът на долара поддържа впечатлението, че всичко е наред. Задължението за газ и нефт да се плаща с долари поддържа постоянното му търсене.
Обаче, курсът се поддържа във форма по изкуствен начин, като например чрез натрупването на долари от страна на централните банки в Китай, Япония, Тайван и други. Тъй като това трупане означава обедняване за тези страни и защото САЩ ускорява създаването на дълг до безкрай, ще настъпи момент, когато тези централни банки ще трябва да спрат да трупат долари. 
Така че въпросът не е ДАЛИ доларът ще рухне, а КОГА.

Тъй като търговците се залъгват от привидно устойчивия курс на долара, мнозина все още приемат тези дългови удостоверения, които се вгнездват като зелени ракови клетки във всички икономики по света. Резултатът е неизбежен. Всички заразени банки, предприятия и икономики ще бъдат завлечени в бездната в деня, в който търсенето на долари секне и Щатската империя се сгромоляса. 


Автор: Рудо де Рюйтер, Независим изследовател, Холандия

Редакция-Андрей Марков

2 коментара:

georgedt каза...

С малки изключения, много добре е представена истемата на обирджийство, но има една подробност и тя е много съществена. Факта че в САЩ все още не са фалирали и още повече, че в момента доларът си повишава стойността спрямо другите пари говори само следното: Другите държави и техните пари са много по-зле от САЩ! Ето това е живата действителност! Не напразно американците казват: "Нашата система не е най-хубавата, но засега от нея няма измислена по-хубава!" Замислете се в каква държава живеете и тогава отричайте най-добрата!

Blogger каза...

Are you tired of searching for bitcoin faucets?
Triple your claiming speed with this advanced BITCOIN FAUCET ROTATOR.