Притча за Кулата

Когато я издигнете достатъчно на високо, когато кулата се доближи достатъчно близо до Небето смятайки. че то заедно със Земята й принадлежи... Тогава ще ви удари мълнията. И ще падате, от високо, от много високо, от толкова високо, колкото висока е била кулата, его което на галено наричате “аз”.

            В кулата е мрачно, гледате от върха й какво става по Земята, но не я напускате. Не слизате на Земята гледате си какво става от високото, не участвате истински в това, което става на Земята.

            Земята там долу извън кулата е Животът и той си продължава, без да го интересува дали го наблюдавате от своята висока кула. Кулата може да бъде разрушена, Земята – Не!.

            Земята си е била там и преди върху нея да бъде построена кулата, и ще си бъде там след като тя бъде разрушена... Да кулата е строена върху Земята с камъни взети от нея и първоначално е била близо до нея, но после строежът е напреднал и вие сте се издигали все по-нависоко и по високо... все по- далече и по-далече...

            Вие винаги сте на върха й, защото само от там може да я строите и да я правите по-висока. Пък и гледката от там първоначално ви е харесвала... Виждали сте Земята на шир и длъж, после обаче сте се издигнали твърде нависоко - отвъд облаците. Вече не виждате Земята и не знаете какво става по Нея. Стоите си в мрачната кула, на високото е ветровито, и студено, но вие продължавате с мулешки инат да строите своята кула...

            Защо я строите ли ? Ще ви кажа... за да стигнете Небето, защото си мислите, че там е по-хубаво... Защото си мислите, че там живее Бог и, че вие сте Като него, че трябва да се Изравните с него. Е  може и да стигнете там, за където сте тръгнали, но вместо пиршество и блаженство там ще ви очакват само Мълниите. Мислите си, но Бог е там долу на Земята където винаги е бил, и хората са били там и са общували свободно с Него, но след това са започнали да строят своите кули и са се отдалечили... Поискали са да се издигнат над Него и са започнали да строят... А забравят че камъните, с които строят идват пак от Земята. Те са част от Земята, а Бог е самата Тя. Така мъкнете камъните по всичките стъпала нагоре и нагоре... към върха на кулата, за да строите... Искате да се издигнете над Земята, над Живота, над Бог, а забравяте върху какво сте положили основите на вашата кула! Да... те са върху Земята, вкопани в нея и пак от нея идат камъните, с които строите. Мъкнете ги по всичките стъпала нагоре и нагоре към върха на кулата. Какво?  Вайкате се, че те тежат и че се уморявате? Разбира се, че тежат, и ще се уморявате, все по-високи стават вашите кули, все по-нависоко ще трябва да качвате камъните, все повече стъпала ще трябва да катерите и все по-трудно ще ви бъде, ама кой изобщо ви кара да го правите ? Нима някой ви принуждава да строите ?

            Сами го правите, по своя собствена воля, така че остава единствено на себе си и от себе си да се оплаквате... Защото на всичкото отгоре строите кулата висока, но тясна... става само за един човек. Не могат да се поберат двама в нея, защото така сте я строили. Така че не може да се оплаквате и че сте сами вътре, пак сами сте си виновни, вътре няма пространство за двама...