Природен газ и проблемите на България с него


При природният газ винаги става въпрос за много пари.

През 2011-та година България изразходва 2.6 bcm (милиарда м3) годишно. Преди кризата, количеството е било 3 bcm, като се очаква да се възстанови. По цена $600/хиляда м3, това е около 1.8 милиарда долара или 2.7 милиарда лева. Ако вместо цената $600 имахме цена $100 каквато е цената в Русия и САЩ, парно което струва в момента 120лв, би струвало към 20-30лв на месец, като едновременно с това биха се освободили и към 2 милиарда лева годишно, с които при 10 милиарда в момента давани за пенсии, пенсиите биха могли да скочат с 20%. България едва ли би могла да има цена на газа $100, но виждате за какви пари става дума. Печалбата отива главно в Газпром, и в няколко личности у нас, виновни през годините да сме 100% зависими от Русия и цените на газ у нас да са толкова високи. Конкретните "герои" в този бизнес са Евгени Бакърджиев, Р.Овч., Сашо Дончев и т.н. 
Съществуват няколко мита за пазар на газ у нас, които изкривяват дискусиите по този въпрос, а именно, че втечненият газ е нова и много скъпа технология, че световните запаси на газ ще свършат твърде скоро, както и че газ в света или поне за нас има най-вече в Русия. 


Първи мит - втечненият газ е нов и много скъп начин за пренос на газ

Втечненият газ не е нова технология. При него газът се охлажда до под -160 градуса, след което обемът му съдържа калории колкото 75% в бензина при еднакъв обем. Процесът е разработен още от Фишер-Тропс в Германия през Втората световна. Втечнен газ за Западна Европа се пренася още през 1964г от Алжир до Англия. Днес, втечнен газ се изнася най-много от Катар, Алжир, Нигерия и Египет. Русия също изнася втечнен газ, но не и за България. За 2012-та година 328 bcm или 1/3 от световния износ е реализиран чрез втечнен газ , а 705 bcm или 2/3 чрез газопроводи. Втечненият газ наистина е скъпа технология. Само един терминал струва 1 милард долара и ако се ползва само от България е безсмислен. Но интерконтиненталните тръби за газ са също много скъпи - милиарди и милиарди. Защо нямаме възможност за доставки на втечнен газ досега или на газ от съседките си които внасят такъв, може би трябва да запитаме някои лица като Р.Овч., който ни обясняваше как горкият отивал да преподпише съществуващи договори с Газпром с "въже около шията" и които догови били секретни по желание на руската страна. После се разбра, че ние плащаме най-скъпо от всичките клиенти на Газпром, поради което цената няма защо да се крие от другите клиенти, освен от българския потребител. 

Съществува и един друг вид за пренос, чрез сгъстен газ по море, за който се заговори при преговорите ни за доставки от Грузия. Газът се нагнетява до 200 атмосфери, като се достига калоричност 42% от тази на втечнения газ, или обемът необходим за преност е 2.5 пъти повече. Предимството е за по-къси разстояния и в това, че 90% от инвестиции са в самия транспорт по море. Това намалява и рискът от инвестицията тъй като корабите могат да бъдат продадени, ако се окажат ненужни. 


Втори мит - световните запаси ще свършат скоро и газът е безперспективен енергоносител

Изчислено е за доказаните залежи на конвеционален газ в света, че при сегашното потребление, той би бил достатъчен за 55 години. Някои най-нови изследвания, като направим уточнение, че те няма как да бъдат много точни и включват непопулярните залежи на шистов газ, твърдят, че газ в света ще има дори до 250 години напред. При това шистовият газ не е единствения неконвеционален газ - газ има и свързан с някои почви и лед, при въглищните запаси и т.н. Рязкият спад на цените за последните година-две говорят поне, че повече специалисти вярват, че има повече газ в света от колкото се е смятало преди. 

Газ вече може да се произвежда също синтетично по много начини. Методите за добив на "биогаз" от органични продукти и отпадъци са вече достатъчно популярни. През 2013г също в някои страни като Германия, Швейцария, Италия и Франция започна добив и на газ от ток - Power to Gas в рамките до няколко мегавата на базата на електролиза. Ефективността при преобразуването ток - газ - ток достига при това към 40% 
Газът вероятно ще играе голяма роля като енергоносител в света следващите 20-30 години. Газови електростанции се строят много активно в момента, за балансиращи мощности на пикове в потреблението на ток, породени от вятърни и соларни централи, или просто повишено потребление. Те се строят много бързо, в различни размери, близко до консуматорите, като не изискват жици за пренос, могат да осигуряват когенерация (топла вода) и дори тригенерация (и охлаждане). Финансово са много изгодни и сигурни, тъй като се пускат само 4-5 часа в денонощието, само когато пазарната енергия на ток мине някаква стойност. У нас цените на ток са изкуствени и не се чнае, че на пазара на ток цените скачат по 10-20 пъти в пиковите часове. Когато към 1997г. САЩ разработват пазара на ток, най-печеливши се оказват точно газовите централи, които могат да се пъснат за минути при скъп ток, а не ядрените които не могат да се пуснат дори в рамките на денонощие и продават базов ток с дългосрочни договори. Счита се, че природният газ ще изиграе съществена роля до навлизането масово на пазара на ток на новите възообновями източници. 
Природният газ може да замени лесно и горивата в транспорта (като не бива да бъде бъркан с пропан-бутана, получаван при обработката на нефт). За автомобили на ток е необходимо просто производство на нови автомобили, а за газ - притежаваният вече автомобил да премине през автосервиз. Много градски автобуси по света, включително и у нас, се движат вече на природен газ. В Русия се експериментира преминаването на газ и на самолети. 



Трети мит - Русия е единственият сериозен източник на газ за България

Русия е най-големият износител на конвенционален газ в света. Залежите й и добива й в края на 2012г се оценяват на 17.6% от тези в света, но те са дори по-малко от тези на Иран които са 18%. В света има и доста други производители и въпросът е кой се е "погрижил" ние да сме единствената държава в района, която не си е осигурила да купува газ отдругаде. Ситуацията лъсна при кризата от зимата на 2009г, когато Украйна блокира доставките на руски газ и ние останахме единствената страна в района без газ. Оказа се, че Газпром дори не дължи обезщетение за спирането и може да ни спира газта всеки път когато не е на кеф. 

Миналото е по-маловажно, въпросът е какви са шансовете да си осигурим и други източници на газ за напред и колко бързо може да стане това, за да се освободим от монопола на Газпром. 
Русия е втората страна в света по производство след САЩ, с около 600 bcm, като 2/3 от него използва за вътрешно потребление и изнася към 200 bcm, от които 150 bcm за Европа. Доказаните й резерви са около 33,000 bcm. Повечето й традиционни залежи започват да намаляват и тя се ориентира да разработва находища, много на север което оскъпява разходите й. Ще добавим тук само, че Русия води изкллючително груба политика на търговия с газ, с която наистина последните 3-4 години реализира свръхпечалби, но си навлече неприязън от ЕС и от други страни. ЕС едва ли ще забрави кризата от 2009-та, когато цените бяха надути до небесата, а Барозо беше накаран до състояние на плач да ходи да се моли за газ. Диверсификацията на газ отнема поне 2-3 години, но вече може би е налице и отговора на ЕС. През януари-март 2012г Русия има спад с 25% доставките си за Европа в сравнение с януари-март 2011г и е принудена да намали цената включително и за България 11%. Това се дължи най-вече засега на конкурентните доставки на втечнен газ. Страни извън ЕС също преосмислиха политиката си. Украйна, която е съседка на Русия и има всички необходими тръби, вече има договор, испанци да й построят терминал за втечнен газ за $1 млрд, който да идва първоначално от Азърбейджан, през Турция. Турция която внася повечето си газ от Русия, по две тръби - през България и под Черно море, и плаща за газа по-малко от нас $400 за руския газ, при $330 за газа от Азърбейджан, също натиска Газпром да свали цените. Вероятно и ще успее, тъй като Турция се снабдява още от Азърбейджан, Иран и Иран, както и с втечнен газ от Алжир и Нигерия. Всякакви твърдения, че руският газ в Германия е по-евтин от колкото у нас, защото Германия инвестирала в Газпром са глупост. Турция не инвестира нищо, но си е осигурила инфрастуктора, да бъде ухажвана от много доставчици. 



Възможностите за диверсификация на доставките на газ в България, трябва да се търсят в три посоки:




  • 1. Търсене и разработване на собствени находища
  • 2. Връзки със съседните ни страни
  • 3. Договори с по-далечни страни и участие в големи международни инфраструкторни проекти за пренос на газ

  • Запаси на газ в света и по-близо до България


    След 2008г. има съществени изменения в световното производство и пазар на газ. От 2009г. най-големият производител на газ в света става САЩ, базирайки се на производство и на шистов газ. Производството на САЩ е около 620 bcm (милиарда м3) като то отива 100% за вътрешно потребление. В момента САЩ почти нито изнася газ, нито внася. Терминалите им за втечнен газ пустеят. Това е благоприятно за България, тъй като страните изнасящи преди втечнен газ за САЩ започват да търсят други пазари, готови на компромис и в цените. 
    Както вече отбелязахме, на второ място по производство е Русия с около 600 bcm, като изнася около една трета от него. 
    На трето и четвърто място в света по производство на газ са Иран и Катар. Те делят собственост на най-голямото находище в света South Pars/North Dome с 51,000 bcm. Находището е само на 65м под вода и 3000м под земя и добивът е много изгоден. Открито е още 1971г и разработено 1989г. но към него се отркиват постоянно нови залежи. Само за последната година са разкрити над 800 bcm, но по-важното е, че и Катар и Иран влагат в момента милиарди, за да увеличат рязко производството. Катар изнася главно втечнен газ, а Иран строи и газопроводи, като се очаква да захранва и Набуко. 
    Огромни залежи на газ се разкриват в Туркменистан, като се спекулира за залежи между 7,500 bcm и 26,000 bcm. Газът от там се изнася за западен Китай, но има проекти с тръби под Каспийско море да бъде насочен и към ЕС. 
    В Азърбейдажан също се разкриват огромни залежи на няколко места в Каспийско море. С разкритие от края на 2011-та на 350 bcm, доказаните до момента залежи там са над 2,500 bcm. В края на 2011-та Трайчо Трайков, Първанов и Борисов договарят по 1 bcm годишно за България, извън договорените по Набуко. Не е ясно още как точно газът ще достига до България, но се обсъждат няколко варианта. 
    В света се разкриват постоянно нови находища на конвеционален газ. Едно интересно находище, например е открито скоро, декември 2011-та от испанска фирма на 17км от бреговете на Венецуела с резерви от 480 bcm. Тези находища касаят България обаче само доколкото биха могли да понижат средните световни цени. Тези цени обаче далеч не определят напълно локалните цени, зависещи силно и от изградените инфрасруктури за доставки. 
    Последните 1-2 години се разкриват и много големи находища в близките ни райони. В Израел е разкрито находището Tamar с 240 bcm, което вече е дадено за разработка на корейската Daewoo, която пък смята до края на 2016-та да започне да изнася от там втечнен газ. Разкрито е и второ находище Leviathan с 480 bcm газ, до границата с Кипър, заради което Израел влезе в много силен конфликт с Турция. В Кипърската част на същото находище - Block 12, оценката на резервите е също за 480 bcm в момента. Обсъжда се съвместно с Гърция, която също се надява на подобни открития, да се прокара от находището газопровод с голям капацитет до ЕС, който да оформи трети газов коридор за ЕС. Възможно е до Гърция доставката да е с тръбопровод под морето или с втечнен газ. Потичането на газ от находището, поради проблемите с Турция, преговорите между много страни и разположението му в дълбоки води, се очаква обаче най-рано през 2017г. 
    Особено интересно е скорошото разкритие на голямото находище в Румъния Domino-1, заради което обтегнахме връзките си с Румъния. Последно то е оценено на 80 bcm, като добивът ще е оскъпен тъй като е под 1км вода и после 2км скали. Места с подобни параметри има на още 5 места в Румъния и се очакват още разкрития. Румъния обаче е готова на инвестиция, при което добивът може да започне 2015г. Тя и в момента добива 11 bcm годишно с което задоволява 85% от потребностите си, което означава че ще търси пазари и най-близкия такъв е България. Разбира се ако не бъде открито подобно находище и в нашите териториални води. 

  • Запаси в България


    В момента в България газ се добива от малки находища до Каварна и Калиакра от шотландската фирма Melrose Resources. За миналата година тя е добила 0.360 bcm и ги е продала на държавата на цена $290 / хиляда м3. Това ни осигурява към 10-15% от нуждите на година. Находищата са малки с оценка за около 3 bcm, което би стигнало за около 10 години напред при сегашния добив, но фирмата се надява и на други подобни разкрития. 
    Близо до Червен бряг, до село Девенци и на няколко други близки места, американската фирма ТransAtlantic Petroleum, преди 4 години открива залежи около 10 bcm. След това фирмата продава бизнеса си около находището на Direct Petroleum Exploration. Планира се добивът от тези залежи да започне в началото на 2015г, по 1 bcm годишно, което би стигнало за около 10 години. Това означава, че тогава, макар и със скромно производство, България ще задоволява сама поне 40% от скромното си потребление. 
    С разкритията на големи залежи в Румъния в Черно море, се увеличиха много надеждите да се намери голямо находище и в наши води. Още по социалистическо време, Русия е проучвала за газ почти навсякъде по нашето крайбрежие на дълбочина до 100м. Чужди фирми, като Texaco, OMV и MMS Petroleum Services са се опитвали да намерят нещо в сравнително плитки води и след 1990г., но неуспешно. Дъното под дълбоките ни води, под каквито са намерени наскоро находищата в Румъния, Кипър и Израел, е все още неизследвано. През януари 2013г консорциум от Total, OMV и Repsol завършват 3D сеизмично сканиране на блок Хан Аспарух в Черно море с площ от 14,220 km2. След обработка на резултатите са планирани по един сондаж през 2015г и 2016г. 

  • Природен газ в Европа


    Във връзка с Кримската криза се повдигнаха разгорещени спорове дали Европа може да преживява без руски газ. 

    Нека погледнем първо какво е потреблението в Европа за последните 4 години в по-долната таблица, където количествата са дадени в милиарди кубически метра на година (bcma): 

    газ от   2010   2011   2012   20133 годишно
      увеличение
    вътрешно производство287268262262-25
    Норвегия по тръба9494104984
    Алжир по тръба34313229-5
    втечнен газ - LNG86876546-40
    Русия по тръби13114715016938
    други1041019788-26
    всичко746728710692-54

    * "Европа" в случая включва и Турция, Молдова, Швейцария, Албания и бившите Югославси републики. Тези данно са от австрийската Engas, като се считат за едни от най-надеждните и при които количествата на руски газ не са изобщо подценени. 

    Веднага се вижда един подвеждащ мит, който се разпространява от лобистите на Газпром, че 30% от потребявания природен газ в Европа, дори и над 30% е руски. Към 30% е делът на руския газ само към вноса на газ в Европа, но не и към потреблението тъй като Европа има и значително собствено производство. Дори да включим и Турция в данните, делът на руския газ в потреблението на Европа за периода 2010-2013г е между 21% и 23%. Тъй като Турция през този период потребавя около 45 bcm годишно от които към 26 bcm е внос от Русия, този дял реално е дори под 20%. 
    Друго внушение, което лобистите на Газпром (както и всички лобисти на природен газ в света) правят е, че потреблението на газ в Европа постоянно се увеличава, като руския газ става изключително търсена стока, около която се върти целия живот на европееца. Вижда се ясно, че само за 3 години потреблението на газ в Европа е паднало, и то без никой да упражнява целенасочен натиск върху него с цели 54 bcma, или средно с 18 bcm на година. Това може и да не е много за Европа (около 8% спад), но е застрашително много за руския внос, тъй като 54 bcma са над 40% от 130 bcma - количеството руски газ за 2010г, или за 2013г при изключен износ за Турция. При положение, че всичкият капацитет на Европа за снабдяване с газ от 2010г е все още жизнен, а се прибавят постоянно и нови възможности едва ли Европа би имала проблем да си набави цялото й необходимо количество газ, след което да се опита да достави газ и до всяка точка която в момента е изключително зависима от руски газ. 
    Причините за намаленото потребление на природен газ в Европа за последните 3 години са в увеличеното електропроизвоство от ВЕИ и въглища. Трябва да признаем, че статистиките за газ не са много точни и горните данни подлежат на известно съмнение. Но руският внос по-горе също може да е надценен, тъй като според BP за 2012г той е 105 bcma за членките на ЕС, а според горните данни той е по-скоро към 120 bcma. В чувствителното намаление на потреблението на газ може да бъдем обаче почти сигурни, независимо от плановете на много газови компании по света то да се удвои и утрои до 2020-та, 2030-та и така нататък. Ето тук могат да се видят доста точни и надеждни данни за производството на ток от в Европа през последните 4 години. Вижда се как то се срива в почти всички по-големи държави и дори е учудващо, че спадът не е по-голям, тъй като в повечето от тях и особено в по-южните над 80% от потреблението на газ отива за електропроизводство. Новите мощности на ВЕИ наистина изискват често и нови мощности за производство на ток от газ за балансиране, но тъй като традиционното производство на ток от газ в Европа е твърде високо, в крайна сметка мощностите от нови ВЕИ избутват мощностите за електропроизводство на газ с едно бавно, но много твърдо и сигурно темпо. Не е тайна как много европейски и световни производители на ток от газ, все повече се оплакват за рентабилността на централите си които бяха изключително печеливши преди 10 години и надигат глас против субсидиите за ВЕИ. ВЕИ-та обаче излизат вече от етапа си на разработване и успяват в доста райони на света да се преборят за съществуването си и без субсидии. Без да се навлиза в този глобален въпрос, тук може просто да се отбележи, че значителната намалена консумация на газ в Европа е факт и съобразно политическите събития от последните месеци тя ще удари доста тежко Русия. 
    Каква би била ситуацията ако през 2014г Европа възстанови производството си и вноса си от други държави както през 2010г? Според горната таблица от 131 bcma руски газ, можем да извадим 54.8bcma и 26bcm за Турция и получаваме 50bcm. При допускане, че през 2013г изграждането на ВЕИ мощности не е спряло и техният ток през 2014г ще намали потреблението на газ с още 18 bcm, то на Европа й остава задачата да покрие едва 32 bcma с целенасочени действия. 
    Производството на ток от въглища в Европа през последните 3 години също е увеличено и това е резултат от взаимосвързаността на всички енергийни ресурси между държавите от целия свят. Все повечето ВЕИ и шистовият газ в САЩ направиха ненужни там много въглища, които потеглиха на конкурентни цени за Европа и Япония. Ускоряването на инсталацията на нови ВЕИ мощности в Европа може би ще отнеме повече от година, но увеличаването на вноса на въглища не е проблем в който и да е момент. Това вероятно ще е достаъчно, но не трябва да се забравя, че в краен случай в Германия има и няколко ядрени реактора в готовност да бъдат пуснати отново. 

    Еврoпа държи още един много силен коз за замяна на руския внос, който е много силен и може да се приложи още утре - втечнения газ. Капацитетът на терминалите за втечняване на газ в Европа е около 200 bcma. Използваният им капацитет за 2013г е едва 45.7 bcma, което е 23% а за 2010г е 86 bcma което е 43%. До края на 2013г се очакват да влязат и терминалите за прием на газ в Полша (Swinoujscie с капацитет от 5 bcma при потребление на Полша 9 bcma) и в Литва (Klaipeda FSRU с капацитет от 4 bcma, който ще може да задоволява 75% от потреблението и на трите Прибалтийски републики). При това изобщо не е необходимо да се пишат писма до Обама и да се чака САЩ да пусне първия си терминал за втечняване на газ в края на 2015г. В момента втечнен газ се изнася активно в света от следните държави: Qatar, Australia, Indonesia, Algeria, Angola, Nigeria, Brunei. UAE, Egypt, Equatorial Guinea, Trinidad and Tobago, Oman, Malaysia, Peru, Yemen, Norway & Russia. Капацитетът на всички теминали за втечняване на газ в света за 2014 година е над 400 bcma, като се очаква след 3 години да достигне 500 bcma. Само Австралия има в момента 3 терминала и строи още 7, като се очаква износът й към 2017г да достигне този на Катар от 100 bcma. Комисарят по енергетиката Гьотингер отбеляза също, че вече газът в Европа може да тече не само от изток на запад, но и обратно от местата където са повечето терминали за прием на втечнен газ. 
    Трябва да допълним, че след топлата зима и посоянно намаляващата генерация на ток от газ в Европа, хранилищата на газ през пролетта на 2014г са необичайно пълни. Това би осигурило месеци, че дори и година Европа да направи най-краткосрочните реорганизации в газопреносната си мрежа. Не е за пренебрегване и факта, че страни особено като Холандия могат да повишат чувстително собствения си добив кратковременно. 
    Вероятно при всичките тези мерки трябва да се очаква известно повишение на цената на газа в Европа, както и стъпка назад в преследването на екологичните цели. Спречкването обаче с Русия вече е факт така и така. Русия вече повиши цените на газа си за Украйна почти на $500. Украйна може би ще повиши пък транзитните си такси за да удари руския износ. Ясно е, че Русия би продавала газа си на Европа ако можеше и на тройни цени и Европа би трябвало да я притисне от по-силната си позиция дори за да намали цените си, които и без това са с много висока надценка над разходите за добив и пренос. 
  • Шистов газ


    Едва ли е размуно България да става една от първите държави в Европа, която да позволи добива на шистов газ на територията си. Добре познаваме ниския контрол на каквото и да е у нас и лесното му преодоляване с корупция. Нямаме дори специалисти и капацитет да го упражняваме, а и не сме от държавите, които използват най-интензивно природен газ. 
    Не бива обаче да оставаме завинаги с едно примитивно мнение за шистовия газ, като това насаждано от известния филм у нас "Gasland". Апокалиптичната картина която филма се стреми да насади не отговаря на реалността. Когато във филма е показано как може да се запали вода е "забравено" да се спомене, че на това място в северна Пенсилвания такъв феномен е съществувал от много отдавна и дедите на заснетите във филма са могли да палят водата 50 или 100 години преди да е пробит първият кладенец на шистов газ там. 
    Твърде истерично звучат и някои твърдения за предизвикване на земетресения, замърсяване на вода чак в София от сондажи в Румъния и т.н. Често тези твърдения се издигат като лозунги от някакви странни екологични организации у нас, според които шистовият ще унищожи безусловно България за няколко години в името на частни империалистически американски интереси, докато един ядрен реактор в Белене би бил не само 100% безопасен, но и съвсем екологичен. 
    Добива на шистов газ е свързан с два основни екологични проблема:
  • изразходва се твърде много вода, която особено на някои места може да е и без това недостатъчна. По проблема се работи като се правят опити, необходимата вода за един сондаж да се използва многократно. Някои компании се опитват да използват дори технологии без вода, като се опитват да я заменят с пропан-бутан, а други се опитват да я заменят със смес от въглероден двуокис и азот
  • уплътнението на сондажите не винаги е на 100%. Допуска се и неконтролирано изхвърляне на отпадъчните материали след сондажа на произволни места. Това води до неконтролируемо замърсяване на почви и води с някои силни токсини, използвани при фракинга. Някои големи фирми дори не декларират какви съставки използват, под предлог, че това е търговска тайна. При силен натиск на големи фирми върху малки и корумпирани правителства като българското, подобни аргументи биват приемани лесно. От друга страна фирмите се стремят да разработват нови технологии, при които да няма токсични вещества, както и замърсяване с газ на водата и въздуха от неконтролираното му изпускане.
  • Добивът на шистов газ в САЩ е познат още от 70-те години, но едва преди 5-6 години започва да се използва интензивно. В момента в САЩ има над 400,000 кладенци. 180,000 от тях са в Тексас, като хората там ги приемат вече за нещо нормално и ги допускат дори много близо до някои градове. В началото на 2013г във Fort Worth, който е слят с Далас вече има 8000 кладенца които са в рамките на града и са в пряк контакт с училища, жилищни сгради и пътища. 
    Кладенците за шистов газ се сондират до 4км дълбочина, след което чрез "фракинг" - смес от вода, пясък и различни химикали под високо налягане се достига хоризонтално на разстояния до 4км. От подобен кладенец може да се добива природен газ над 20 години. 
    Технологията на "фракинг" става все по-усъвършенствана и се прилага не само за добив на природен газ, но и на "шистов нефт". Използва сео и при "усъвършенстваните геотермални електроцентрали" - EGS за директно производство на ток от нагорещени скали под земята, където няма наличие на минерални води и гейзери. САЩ вече произвеждат не само 40% от природния си газ чрез "фракинг", но и 30% от нефта който произвеждат. След няколко години същото може да стане и с производството на ток от EGS, като чрез тях може да се добива не само ток, но и много редки метали. 
    Значението на шистовия газ нараства изключително рязко за последните пет години, като е на път да пречупи някои тенденции не само в световнта енергетика, но и в световната икономика. Цените на газ, който е не само основен енергиен носител но и важна суровина, благодарение на шистовия газ в САЩ се срутиха 5-6 пъти. Европа наблегна на екологичните проблеми, но вече преосмисля поведението си, тъй като стоките и стават все по-неконкурентноспособни. Това води до социални проблеми, а дори и до екологически тъй като не остават достатъчно пари за други екологични програми. 
    През април 2013г Полша сондира 43 кладенеца, но се повява силно обществено недоволство. Англия, Украйна, Русия и Турция са заявили интерес и някаква готовност поне да проучат залежите си на този етап. По-далечни страни като Китай, Австралия Аржентина, Мексико и Саудитска Арабия са заявили също сериозен интерес. 

  • Пренос на газ от съседните ни страни


    След газовата криза от зимата на 2009-та с помощта на ЕС беше решено да се изградят локални връзки за пренос на газ с Румъния, Турция, Гърция и Сърбия. 

    За вярване или не, по време на кризата с Украйна, президентът Първанов "успя" да договори газ от Румъния за България без въобще да се замисли, че за такава няма изобщо тръби за транспортирането й. Такъв газопровод обаче за радост, макар и с огромно закъснение се очаква да бъде пуснат в началото на 2014 година. Газопроводът с Румъния - IBR, ще бъде само 24км и ще свързва Русе и Гюргево, като ще минава 1.2 км под Дунава. 15км ще са на територията на България. Ще има капацитет 1.5 bcm. Проектът е за 27 милиона евро. През 2012г Румъния е добила 10.9 bcm, при собствена консумация от 13.5 bcm. В Черно море обаче дъбоководните сондажи вече са доказали запаси към 80 bcm, а възможните й запаси на шистов газ се оценяват за сега на 1,400 bcm - на трето място след тези на Франция и Полша. 
    От януари 2014г газовата връзка между Кула и Валовища в Гърция е реверсивна, с капацитет от 2 милиона м3 на ден. 
    Другата връзка с Гърция - IGB забоксува за кратко поради някои археологически разкопки. Газопроводът е с капацитет 3-5 bcm на година, реверсивен, ще бъде дълъг 168.5км, 28.5км от които в Гърция и 140км в България. Ще започва от Комотини, ще минава през Хасково и ще достига до Стара Загора. Цената му се оценява на 200 милиона евро, като около 25% ще бъдат поети безвъзмездно от ЕС. Очаква се да заработи 2015г. Проектът е особено важен, тъй като ще ни осигури косвена връзка до всички доставчици на втечнен газ, както и до разработваните находища от Кипър и Израел. През 2011г Гърция специално реконструира своя терминал за втечнен газ в Revythousa, на 45км западно от Атина, за капацитет 5.2 bcm годишно за да улесни доставките на газ за България и Турция. Реконструкцията включва построяване на трети резервоар, който увеличaва капацитета с 40% до 225,000 м3 LNG. Обмисля се също строежа на нов терминал за втечнен газ в северна Гърция. 
    През северна Гърция ще минава и газопровода TAP с капацитет 10 до 20 bcm годишно. Очаква се строителството му да започне през 2015-та и да завърши през 2019-та година, като ще може да осигурява Каспийски газ по локалната връзка с Гърция и за България. 
    Газопроводът с Турция - ITB може да ни осигури газ чак от Азърбейджан, както и косвена връзка до терминал с втечнен газ. Предвижда се капацитетът му да е 1-3 bcm с взможност да се увеличи до 5 bcm. Проектът е в много начален стадий, но някои са оптимисти, че газ по тази тръба може да тръгне дори през 2015г. 
    Газопроводът до Сърбия, София – Димитровград – Ниш, ще бъде реверсивен, с капацитет 1.8 bcm и възможност до нарастване до 5 bcm годишно. Ще бъде дълъг 150км, като 50км ще са в България. Връзката ще е също изключително важна тъй като би ни дала достъп до големия газов преносен и търговски център в Baumgarten, долна Австрия. 
    Вижда се, че ако осигурим 40% от потреблението си след година, всяка от тези връзки би могла да осигури останалите ни необходими 1.5 bcm, за да застанем спокойно на преговори с Русия срещу всякакво изнудване. Отделно, при реализацията на тези връзки, ще бъде възможно да се организира свободен конкурентен пазар на Балканите, подобно на съществуващите в западна Европа и САЩ и вече никой няма да пита "как може да стигне газ до България", а "какви са цените на газа на борсата днес?". 

  • Пренос на газ от далечни разстояния

  • В близко бъдеще се очертава България да си осигури газ от два нови далечни газопровода - "Южен поток" и TAP
    Газопроводът Южен поток ще е 900км и ще свързва Русия и Италия, по дъното на Черно море и през България. Предвиждат се разклонения и до Сърбия, Унгария, Словения, Австрия и Гърция. Предвижда се цената му да е около 27 милиарда евро в европейската част и около 10 милиарда евро в Русия. Би трябвало да бъде завършен до 2015г, с капацитет 63 bcm годишно, което е 21 пъти над годишното потребление у нас. Въпросът е каква ше е цената на газа който ще може да купуваме от него. Русия желае силно да ускори пуска му, тъй като скоро влиза нов пакет от закони в ЕС, насочени против монополите в природния газ, както и поради увеличеното предлагане на газ от много други доставчици, чрез много нови газопроводи. С обещание да ускорим Южен поток, България получи средно 11% отстъпка на цената, временно от 1 април до 31 декември, като руският газ за това време ще бъде доставян на границата ни с Румъния за $470. 
    TAP ще има капацитет от 10 до 20 bcm годишно и се очаква да бъде завършен 2019-та година и ще доставя газ за Европа от региона на Каспийско море. Компаниите Trans Adriatic Pipeline AG (TAP) и Интерконектор Гърция - България (ICGB) са подписали споразумение за свързване на двата газопровода в близост до Комотини. 

  • Източник: http://gas.bghot.com/
  • Коментари

    Анонимен каза…
    Много интересно как ще падне цената на парното след намаляване на цената на газта, при условие, че повече от половината ТЕЦ-ове са на мазут и въглища? :D

    Всеки втори в тая държава стана разбирач и драскач...