Умира ли българското село... или се трансформира?



Подробни данни и анализ се опитват да дадат отговор за бъдещото развитие на селата в България, което е и пряко свързано с бъдещето на селското стопанство


Умира ли българското село или се трансформира? На този въпрос се опитва да отговори първият в България по-задълбочен анализ на състоянието на селата и населението в селските райони, изготвен от маркетинговата агенция Ноема.

Темата за бъдещето на родните села е с особенна важност както за развитието на селското стопанство като цяло, така и следва да отговори на въпроси свързани с бъдещата демографска структура на населението, която пък е пряко свързана с икономическите, социални, образователни, религиозни и не на последно място политически активности в селата.
Какво се случва през годините?
Броят на селското население нараства до 1946 година и оттогава бележи постоянен спад – въпреки нарастването на населението на страната като цяло до 1988 година. А този ръст на цялото население до посочената година се дължи основно на постоянното нарастване на броя на жителите на градовете. По равен брой селско и градско население в България има около 1969 година, след което гражданите продължават да растат, а живеещите на село да намаляват. Дори и след 1988 година, когато като цяло населението на страната започва да намалява, то делът на селското такова от общото население продължава да спада – това означава, че селското население намалява с по-бързи темпове от градското. В абсолютни стойности спадът на селското население при преброяването през 2011 година спрямо това през 2001 година е почти 220 хил. души – или почти 10% спрямо предишното преброяване. Основното обяснение на тенденцията за намаляването на селското население след 1946 година е миграцията от селото към града, която се засилва през 60-те години с индустриализацията на България.
динамика на селското население в България
Миграция
Оказва се, че до средата на 80-те година на миналия век има ясно изразена тенденция на миграция на селско население към градовете – средно годишно това са около 30 000 човека, които напускат селата, за да отидат в градове. Обратният процес (от града към селото) също съществува, но той е в пъти по-слаб (средно годишно около 10 000 човека).

Между 1986 и 1992 година нещата се изравняват – средно годишно около 10 000 човека се местят от селото в града, и още толкова – в обратна посока. През 1993-2001 година нещата вече се обръщат – средно годишно около 8 000 човека напускат селата. За сметка на това, между 12 000 и 13 000 правят точно обратното – мигрират към селата. По-новите данни показват твърде неустойчиво движение на градското население към селото – има години, в които над 45 000 човека напускат градовете и отиват на село, но има и такива, в които на подобна стъпка се решават едва около 20 000 човека. За сметка на това, миграцията от селото към града показва значител-но по-голяма устойчивост – през наблюдавания период (с изключение на 2001 година) по около 30 000 човека напускат селата, за да се пренесат в градовете. Като цяло, напускащите градовете в посока село са значително повече отколкото тези, движещи се в обратна посока. Това означава, че миграцията не само не е фактор (дори и да е бил до 70-те години на миналия век), който способства за намаляване на селското население, а напротив – би трябвало (според данните на НСИ) да способства за неговото увеличаване.
миграция - градове села - България

Административно-териториални промени
Често този фактор е твърде пренебрегван, когато се говори за нама-ляване на селското население в България. За да илюстрираме неговото значение за намаляването на селското население на страната, ще посочим някои факти, които смятаме за достатъчно показателни: „През периода 1946-1956 г. с. Красно село и с. Надежда са присъединени към гр. София без административен акт. Населението на с. Красно село е било: през 1934 г. - 11 277 лица, през 1946 г. – 19 117 лица. Населението на с. Надежда е било: през 1934 г. - 10 097 лица, през 1946 г. - 15 276 лица.” (Данни за Административно-териториалните промени в София на НСИ) Точно по времето, когато селското население е най-голям брой – над 5 000 000 човека, над 34 000 от тях (или около един процент) изведнъж стават граждани, без да им се налага да мигрират. И това е само един пример (макар и най-фрапиращият) за една тенденция, която набира сила след 1944 година – присъединяването на села към градовете и обявяването на много села за градове. А това продължава и след 1989 година, макар вече с не толкова силни темпове. Най-вече това става с населени места по морето, където интересите изглежда са такива, че не е нужно населените места да отговарят на критериите за брой на населението: С Решение на МС № 63/обн. 17.07.2006 г. с. Св. Влас е признато за град. С Решение на МС № 4/обн. 20.01.2009 г. с. Ахелой е признато за град. С Решение на МС № 926/ обн. 11.12.2009 г. с. Черноморец е признато за град. (Данни за Административно-териториалните промени в област Бургас на НСИ) Подобни преминавания от село в град продължават, но те вече не оказват толкова съществено влияние върху размера на селското население (малко са тези населени места, които стават градове, а тези, които го правят, не са с голям брой жители).

Ето условията, на които трябва да отговаря едно населено място, за да стане град:
„За обявяване на село за град е необходимо населеното място да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко от 3 500 души, а в курортните населени места - не по-малко от 1000 души”.

(ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Обн. ДВ. бр.63 от 14 Юли 1995г.)


От друга страна, ако всички села с население над нужния минимум жители решат, че желаят да станат градове (защото това за инфра-структурата изглежда твърде оптекаемо като изискване), то още утре 22 селища с общо над 91 хил. души (без да броим тези, които могат да се обявят за курортни) могат автоматично да станат градове – или това ще бъдат около 5% от цялото селско население на България. Но ако няма големи админи-стративни ползи от подобна крачка, надали можем да очакваме нещо подобно. Затова този фактор – като влияещ върху броя на селското население на страната – може да бъде пренебрегнат: едва ли в бъдеще ще играе съществена роля за намаляване на неговия дял от общото население на страната.

Смъртност
Смъртността сред селското население е значително по-висока - 22 промила отколкото сред градското – 12 промила. И поне през последните години тази тенденция е много устойчива. Така може би намерихме фактора, който подкрепя твърденията, че българ-ското село умира – и най-интересното е, че това е буквално, а не преносно. Или всяка година между 40 000 и 50 000 човека, живеещи на село, умират, като това е значително повече като дял от цялото селско население, отколкото този дял е от градското такова.

статистика на умиранията на населението по местоживеене

Раждаемост
Другият важен показател е раждаемостта. Сравнението между селско и градско население отново не е в полза на първото. Ако в градовете на 1000 жители се раждат по 10 деца през 2011 година, то на село този показател е 8,7 промила. Това означава не само, че смъртността е значително по-висока, но и раждаемостта на село е значително по-ниска в сравнение с градовете (макар и не толкова драстична както при смъртността). Или ако годишно в селата умират между 40 000 и 50 000, то се раждат между 18 000 и 20 000 деца.

статистика на раждаемостта в градовете и селата на България

Прираст на селското население
На база механичния и естествения прираст на селското население в България, може да се направи изводът, че годишно селата губят около 15 000 човека. Или това са около 0,7% от цялото селско население към 2011 година.
Умира ли тогава българското село? Поне по данните, които разгледахме, селското население намалява, но с темпове, които не са толкова по-различни от намаляването на градското население (градовете губят годишно също толкова жители, дори малко повече, колкото и селата, което обаче, са само 0,3% от цялото градско население към 2011 година). И въпреки това е трудно да говорим за умиране на селското население – силно отрицателен естествен прираст, но пък положителен механичен.
Защо тогава непрекъснато има репортажи и се говори за обезлюдени села, както и за такива, които са останали само шепа стари хора. Както видяхме от анализа до тук, това не е следствие на някаква масова миграция и в никакъв случай не е в сила за българското село въобще. Тогава явно има други фактори, които чертаят подобни картини и подпомагат този плашещ образ на българското село.


отношение към живота на селското население                       дял на селското население, което пазарува през интернет

Обезлюдени села
Нека първо да разгледаме къде са българските села, равномерно разпръснати ли са те във всички райони на страната (Фигура 1)? Оказва се, че не са. Областите с най-много села са основно такива с преобладаващо планински терен – Кърджали, Габрово, Велико Търново. Ако разгледаме Габрово, която е най-малката по площ област в България, в нея има 351 села – което е около 120 повече от броя на селата в областта с най-голяма площ – Бургас.
брой на селата в България
Защо се получава така, че от общо 5047 села в България според последното преброяване (в това число влизат и селата, които са в област София град), 23% (почти една-четвърт) са съсредоточени само в три области? Какво прави тези области толкова особени? Оказва се, че това няма нищо общо с демографските процеси, които разгледахме преди малко, а е следствие на административни промени:
През юни 1995 г. XXXVII Народно събрание приема Закон за административно-териториалното устройство на Република България, чрез който всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села. Именно това е причината за големият брой села именно в тези области – защото именно там (в планинските им части) е най-големият брой на махали и колиби.
А ако видим и къде са концентрирани обезлюдените села в България (такива, които според последното преброяване са с 0 жители) – те отново са в именно тези области. За да илюстрираме по-добре за какво става въпрос, ще разгледаме какво се случва с едно село, което вече 30 години е без постоянно население:

обезлюдено село - село Станча

„Официални данни за основаването на Станча няма. Още от началото на съществуването си обаче, Станча – като вид единица – са били колиби.” (Източник: Wikipedia) Това е само едно от многото подобни села в областите Габрово и Велико Търново, които съставляват над 70% от всички села без постоянно население в страната. И така, всъщност напълно обезлюдените села са в основната си част бивши колиби или махали в планински местности, в които и в най-добрите им години са живели по две до четири семейства. Друга тяхна особеност е трудният достъп – най-често по черни пътища. Това, което е накарало хората да се заселят там през съвсем различни времена – недостъпността и отдалечеността им – сега са факторите, които способстват за тяхното обезлюдяване. Оказва се, че обезлюдените села всъщност са именно такива – в планински или гористи местности, с лоша или липсваща пътна инфраструктура. Но пък това са и селата, в които най-често се купуват имоти с ваканционна цел. Затова и най-атрактивните такива няма да изчезнат, а това, че в тях няма постоянно население или има малко на брой стари хора, не значи, че всички подобни села ще изчезнат – просто някои от тях ще се превърнат във ваканционни селища или нещо като вилни зони. Но ако сравним състоянието на селата в областите Габрово и Велико Търново с другата област с много села и подобен релеф – Кърджали, то откриваме съществени разлики. И там има много и то с малко жители села, но не и толкова на брой обезлюдени такива. Следователно съществува и още един фактор, който влияе върху обезлюдяването на селата в България.

Най-много деца се раждат в села с много висок дял на ромското население (с. Буковлък, с. Розино, с. Каменар, с. Градец, с. Сотиря, с. Тополчане, с. Мало Конаре); в селата, влизащи в област София град, за които по-скоро можем да кажем, че са квартали на столицата (с. Лозен, с. Бистрица и с. Панчарево); села с други малцинствени групи (с. Рибново, с. Драгиново и с. Рудник). Какъв извод можем да направим – бъдещето развитие на селата ще се определя основно от два фактора – близостта им до по-голям град и етническия състав на населението, които могат да действат заедно или поотделно.
деца в селата

Но да се върнем на първоначалния въпрос, който си зададохме – умира ли българското село? И отговорът е НЕ – не умира. Но се трансформира. Ще умрат селата в планински и полупланински райони с недобра пътна инфраструктура до тях, където няма малцинствени групи, или пък ще се превърнат във вилни селища. Все повече ще се развиват селата в близост до големи градове – независимо дали има малцинства в тях или не. Дори и да намалее населението, ще се запазят села в равнинни местности, където има развито земеделие и добра пътна инфраструктура. Селата – дори и отдалечени – с компактни малцин-ствени групи ще се запазят, а по всяка вероятност и ще растат.
 статистики за жителите на селата в България

СТАТИСТИКАТА НАКРАТКО :
♦ 5047 са селата в България (броят на градовете е 255);
♦ Най-много са селата в област Кърджали (466); от тях 204 са с население под 100 жители;
♦ Най-малко села има в областите София-град (34) и Русе (74); от тях в София-град само едно село е с население под 100 души, а в област Русе тези села са 3;
♦ Най-много села без нито един жител има в област Габрово (69 от 351 села) - 20% от селата в областта;
♦ Общо 181 села в страната нямат население; това са 4% от всички села;
♦ В 576 села живеят по-малко от 10 човека; те съставляват 11% от всички села;
♦ 1808 са селата в България с население под 100 души – 36% от всички села; най-много от тях (300) са в област Габрово;
♦ Село Буковлък, област Плевен, е селото с най-голям брой жители (243) на възраст до 2 години;
♦ Село Лозен, област София, е най-многолюдното село в страната с население от 6312; само още едно село е с над 6000 жители – Айдемир, област Силистра;
♦ В 13 от областите на страната няма села без население; в другите 15 области има поне 1 село без жители. ♦ Почти всички обезлюдени села са струпани в три области, отличаващи се с планински релеф – Велико Търново, Габрово и Кърджали – общо 139 села, което е 77% от всички села без население в страната;

♦ 34% от всички жилища в България (3 899 750 жилища) се намират в селата; от тях 28% са едностайни и двустайни, 34% са тристайни, 30% са четири- и пет-стайни, а 7% са с шест и повече стаи;
♦ Най-голям брой жилища в села има в област София – общо 108 112 жилища, което е 8% от всички жилища, намиращи се в село; най-малък брой жилища в село има в област Габрово – 26 426 жилища;
♦ В област Кърджали, където има най-много села, броят на жилищата в селата (44 893) е над два пъти по-малък от тези в област София, където пък са разположени почти два пъти по-малък брой села (265) от област Кърджали;
♦ Общо 43 кина има в цялата страна; от тях само 1 се намира в село; за сравнение, през 2003 г. кината в села са били 19. ♦ 17% от селското население има достъп до банков клон в населеното място, в което живее; една-трета (32%) имат банкомат в селото, в което живеят;
♦ 82% от представителите на селското население използват мобилен телефон, а 37% имат стационарна телефония в дома си;
♦ 6% от жителите на селата нямат телевизор в дома си;
♦ Всеки трети (36%) жител на селата има в дома си цифрова телевизия;
♦ 88% е делът в селското население, които могат да разчитат на достъп до интернет в населеното място, в което живеят, независимо дали в дома си, читалище или кметство;
♦ 9% са пълнолетните жители на села, които възнамеряват да се преместят да живеят в по-голям град или София в следващите 5-10 години; близък от този дял (8%) са жителите на села, които имат намерение да емигрират в чужбина в следващите 5 до 10 години;
♦ 8% от живеещите на село имат намерение да започнат частен бизнес; същият дял са тези, които вече са започнали такъв;
♦ 46% от жителите в селата притежават земя; независимо дали е в дворното място на къщата или другаде в землището на селото – земята на почти всички собственици е обработваема (97%), като 17% притежават земя с трайни насаждения, а 12% - пасища и ливади;
♦ 30% от работещите жители на селата пътуват всеки ден до друго населено място, където се намира местоработата им, като 28% от тях пътуват до съседен град или село, а другите – по-далеч; 59% са тези, на които не им се налага пътуване до друго населено място, за да работят;
♦ Пътуващите до работното си място жители на селата най-често ползват собствен транспорт за тази цел – 53%; 22% пътуват с автобус и 3% с влак; 13% ползват служебен превоз, а 9% разчитат на транспорт на близки и приятели;
♦ Само 2% от жителите в селата са ползвали последната година електронните услуги на държавната администрация и правителството (поне веднъж);
♦ 62% от пълнолетното население, което живее в селата, изразява задоволство от здравословното си състояние;
♦ 36% от живеещите на село имат изградена канализация в жилището си; 59% ползват септична яма; 10% е делът на жителите на селата, които имат режим на водата;
♦ Една-трета (34%) от всички жители на селата отглеждат някакъв вид домашни птици (кокошки, патици, гъски); 15% е делът на отглеждащите свине и прасета; 7% отглеждат зайци; 4% се грижат за пчелни кошери;
♦ 4% от селското население предприема пътуване в чужбина поне веднъж годишно; 86% съобщават, че никога не са пътували до друга държава.

*Данните са от национално представително изследване на НОЕМА, 2012 г.

  статистики - села
интернет в селата - Българияползван чужд език в селата


Изследване на агенция Ноема за 2012г.




Няма коментари: