Стопанска дейност на Древна Гърция и Рим до 5ти век от н.е.


Южната част от Балканския полуостров е заселена от етруси и елини. Териториите населени от елини се нарича Древна Елада. Този процес на заселване е от към края на 2ри век преди н.е.
Гръцките племена развиват т.нар. “полисен тип” /град-държава/.
Всяко едно племе локализира своето присъствие на определена територия. Нямали централизирана държавна структура. Имаме наличието на частна собственост, то е в основата на различието между 2 вида управление. Разнообразието на релефа предполага и многообразие на стопанската дейност. Тук земеделието не е в основата на стопанството /риболов, търговия/. В Атика отделните градове държави запазват своето самоуправление, само при външна заплаха те се обединяват. Изграждат се своеобразни съюзи. Този полисен тип държава предполага и други структури в трудовия процес.
Тук основна производителна сила са робите - те са частна собственост. Тук в Древна Гърция се разработва класическият статус на роба. Робът е говорящо уръдие на труда, той няма никакви права. Той може да се възпроизвежда само по желание на господаря си. По пътя на войната, чрез заграбване на територии/не пряка война и по пътя на покупко продажбата/ те са се получавали, набавяли роби. Робът живее благодарение на това че може да се труди. Следователно има ниска производителност на робският труд. Робът се намира в състояние на т. нар.”извън икономическа принуда”. Робският труд намира приложение във всички форми на стопанството, най широко приложение има в земеделието, на кораби, в мините. Другият социален полюс са робовладелците. Формира се в средите на аристокрацията. Робовладелците имат всичко /мини, кораби, земи/. На полуостров Пелопонес изпъква Спартанската държава, а на полуостров Атика изпъква Атина.

Спарта налага своето политическо и икономическо влияние върху всички държави на полуострова, като зависимото население се наричало илоти, а полузависимото - периети. Спарта е пример за стопанска принадлежност. Първоначално Спарта има олигархическа форма на управление. Властта принадлежала на двама царе и народно събрание наречено апел. В народното събрание влизат всички мъже-воини над 30 год. Те се обучават в казармите, където живеят поголяма част от времето. Чрез войната се осигурява издръжката на града. Съществува и изпълнителен орган наречен герусия, състоящ се от 28 мъже, които се избират от НС и 2мата царе, като трябва да бъдат над 60 години. Тази традиция се среща и в Китай. Спартаните мразели физическия труд, а почитат войната. Младите мъже воини трябва да получат своето бойно кръщение, като избиват илоти и получават името криптий. Парите били много големи и не можело да се пренасят. В Спарта имало наличие на изкуствен подбор на населението - болните деца са били премахвани.

Атина е олицитворение на стопанска активност, център на елинския свят. Тя се издига над останалите полиси благодарение на своето териториално разположение - пристанището Пирея. Първоначално е имало аристократично управление. Останалата част от населението се нарича депос. През 9ти-8ми век пр.н.е. се води война между партиите на демос и арханти, която завършва с оформането на класическата гръцка робовладелска аристокрация. През 6ти век преди новата ера са живяли Солон и Клистен - реформатори. Солон премахва изключителните права на родовата аристокрация и засилва ролята на народното събрание; премахва се архаичното заробване на гръцки граждани; въвежда системата за разделение на властите на изпълнителна, съдебна и законодателна; издава поредица от закони, които утвърждават индивидуалната частна собственост на гръцките робовладелци; създава предпоставки за подем на занаятите и търговията; създава закон против безделието; стимулира развитието на стопанството; въвежда имуществен избирателен ценз. Всичко това води до укрепване на гръцката робовладелска аристокрация и се създава нов вид стопанство почиващо върху частната индивиндуална собственост. Изгражда се модерен морски флот.
Клистен разпростира всички тези реформи върху всички полиси. Реформите на Солон и Клистен спомагат за развитието на една разгърната структура на гръцкото стопанство, в основите, на което лежи частната собственост. Това дава основание на Майер да каже, че гръцкото робовладелско частно стопанство съдържа в себе си елементи на капитализъм.

В Гърция бурен разцвет има и търговската дейност. Елините наследяват Критско-Микенската цивилизация като тя обаче потъва и остават само културни останки в Кносос и Феай. Прочут е само критският минотавър. Именно от тази цивилизация гръцките племена наследяват опита в риболова и корабоплаването. Поради недостатъчната земя голяма част от гръцките племена започва да въоръжават търговско военни флоти и да завземат територии по черноморието - създава се колонизация. Чрез прочутата гръцка колонизация се осъществява интензивна търговия.

Процесът на самостоятелно развитие на Гърция е смутен от развитието на Римската държава. Римските племена изграждат централизирана форма на държавата си. Военните и политически нужди водят до консолидация /Римска република и Римска империя/. Самото римско общество е покорено от културата на победените. Римляните се елинизират, което изиграва благоприятна роля в развитието на държавата. Първоначално през 8-6в. пр.н.е. Рим е държава с аристократично управление, а към 5в. пр.н.е. се оформя Римската робовладелска република, властта е съсредоточена в ръцете на старата поземлена аристокрация /патриции/останалата полузависима част се нарича плебеи. Тази връзка на подчинение се нарича патронат. Тази система на патронат се запазва и до днес. Плебеите не притежават собственост и това води до конфликт между плебеи и патриции. Плебеите си извоюват правото на институция /народна трибуна/, която да защитава правата им в сената. Тя има правото на вето върху всички решения на сената. По този начин нараства ролята на плебса. Съществена роля за утвърждаване ролята на плебеите изиграва народната трибуна. Лидикий и Атий Клавдий закрепват правата на плебеите в така наречения “Закони на 12те таблици”. По късно тези закони лягат в основата на римското частно право. Създават се предпоставки част от плебеите да забогатеят и да се наричат конници. Конниците могат да участват в сената при разпределението на земи и да гласуват. Рим се превръща в световна държава, което води до това, че римските императори масово да раздават земи на конниците, плебеите и войниците. Оформя се крупна поземлена собственост -”вили” и “латифундии”.
Вилата е крупна поземлена собственост в размер на 1000-2000 дка.,в която работили стотици роби. Тази форма се ползва сред римската общественост с добро име. Даже Марк Катон в трактата “Земеделие” описва вилата като най оптимална форма на земеделска собственост.
Латифундия е в размер над 5 хил. дка., която според него е форма, при която се губи ролятя на робовладелеца. Той губи интереса си на организатор и се превръща в рентиер.

Моралната деградация на римското общество е описана в трудовете на Сенека, Варон и Колунела. Настъпва началото на края на този тип система. За да запазят своите позиции римските аристократи масово освобождават своите роби и им дават земи под аренда. Тази система е известна като колонатна система в историята. Робите стават свободни хора /зависими са само икономически/. Робите имат право на семейство, наблюдава се по висока производственост на колонатния труд. Тази система е преходен тип от робовладелско към феодално стопанство. Римската държава се разделя на 2 - западна и източна. В западната се издига Рим и тя издига теократичен модел на управление - върховенство на папската власт и подчиненост на светската. Източната развива патримонален модел на управление - силна светска власт, при която преобладава държавната собственост.

В същия този период в Азия настъпва Второ велико преселение на народите. При миграциите на запад те нанасят удари на Римската империя, отнемат територии и създават варварски кралства. През 476г. окончателно се ликвидира западната Римска империя, възникват кралства на франки, весготи и т. н. Източната империя се съхранява благодарение на славяните и Византия се развива като най силната държава. Част от робовладелската аристокрация създава крепостни стени, тези укрепени центрове се наричат “casstellym” крепостните селяни в тези центрове се наричат “caplm” /второ поколение роби/, те губят предишната си свобода.

Няма коментари: