Епохата на скъпите ресурси

През ХХ век населението на планетата нарасна 4 пъти, а БВП – 20пъти, което увеличи търсенето на природни ресурси с 600-2000%, но цените на борсовите стоки се съкратиха двойно /отчитайки инфлацията/. 
През първото десетилетие на 21 век този спад беше напълно отигран. Епохата на ниските цени на ресурсите остава в миналото. От 2010 до 2030 г. световната средна класа /тези, които могат да харчат по 10-100 долара на ден, по паритет на покупателна способност/ ще достигне 3 милиарда души от днешните 1,8 милиарда.

Според  McKinsey Global Institute (MGI)  светът навлиза в епохата на скъпите ресурси. Увеличаването на средната класа рязко ще увеличи търсенето на ресурси, а намирането на нови източници на енергия, вода и храна ще е затруднено и по-скъпо. 
До 2030г.:

- Нуждата от  енергия и стомана ще нарастнат с  по 80%;

- Броят на автомобилите ще се удвои до 1.7 милиарда;

- Нуждата от  питейна вода ще нарастне с 30% , като нейният дефицит в засушливите страни ще се изостри;

- Цените на суровините ще нарастнат с 147% в реално изражение в сравнение с началото на хилядолетието;

- Цената на петролните продукти ще нарастне със 100% в реално изражение  спрямо 2010г;

Опитът да се удовлетвори растящото търсене с пропорционален ръст на производството ще изиска допълнителни инвестиции до 3 трилиона долара годишно, което е с 1 трилион повече, отколкото светът е инвестирал през последните години.

Нуждата от растеж на инвестициите ще съвпадне с времето, когато парите ще станат труднодостъпни и скъпи.

Ако не само се увеличава производството, на се и повишава неговата ефективност, могат да се икономисат до 2,9 трилиона долара /по текущи цени/. А ако се отстранят субсидиите и другите облекчения в енергетиката, земеделието, икономиите могат да достигнат вече 3,7 трилиона долара годишно.

Но нищо няма да се получи, ако се разчита единствено на увеличаването на ефективността на използваните ресурси. Например, в енергетиката това ще позволи да се спестят 20 QBTU /квадрилиона британски топлинни единици/, но няма да отстрани потребността от допълнителни 400 QBTU, заради изтощаването на запасите от петрол, газ и въглища. Повишаването на ефективността ще изиска допълнителни капиталовложения, които McKinsey оценяват на 900 милиарда долара годишно.

Около 75% от общите икономии могат да бъдат достигнати за сметка на използването на 15 мерки за повишаване на ефективността. От тях три /енергийна ефективност на сградите, повишаване на производителността на големите ферми и намаляването на загубите на храни/ дават една трета от общия потенциал, а 80% от възможностите за икономии са свързани с развиващите се страни.

Между 260 и 370 милиарда долара годишно са необходими за възобновяеми енергийни източници, твърдят от MGI.

Докладът показва сложното и интересно взаимодействие между труда, капитала, ресурсите.Достъпът до ресурси – основни материали, енергия, вода ихрани  се превръща в най-важния източник на конкурентно преимущество за компаниите и държавите.

Анализ на McKinsey Global Institute