Колективни инвестиционни схеми (част 2)

Предимства и недостатъци

В следващите редове накратко ще бъдат разгледани основните предимства на колективните инвестиционни схеми в сравнение с индивидуалното инвестиране.

1. Диверсификация. Едно от най-важните предимства на колективното инвестиране е намаляването на инвестиционния риск чрез диверсификация. Активите на един взаимен фонд се съставят от различни на брой ценни книжа, като те обикновено са представители на различни класове, като акции, облигации и др. Така рискът от спад в цената на дадена ценна книжа има минимален ефект върху цялостния портфейл на фонда. Един индивидуален инвеститор трябва да разполага със значителен капитал, за да формира ефективно диверсифициран портфейл.
 2. Делимост. Участието на един инвеститор като акционер или притежател на дялове в един взаимен фонд му позволява да стане съсобственик на голям брой ценни книжа, за покупката на които той няма достатъчен наличен капитал.

3. Намаляване на транзакционните разходи. Най-общо, транзакционните разходи на капиталовия пазар са свързани с броя и големината на транзакциите, нужни за покупко-продажбата на ценни книжа и включват различни такси и брокерски комисиони. Колективните инвестиционни схеми търгуват с големи обеми ценни книжа и спестяват значителна част от тези разходи, което не може да бъде постигнато от един индивидуален играч на пазара.

4. Професионален мениджмънт. Взаимните фондове по подразбиране притежават висококвалифицирани анализатори и портфейлни мениджъри, чиято основна задача е постигането на максимална доходност за акционерите (или притежателите на дялове) на фонда.

5. Ликвидност. Фондовете от отворен тип са длъжни да извършват обратно изкупуване на акциите или дяловете си постоянно, което осигурява възможност на даден инвеститор да осребри инвестицията си по всяко време и то при цена, имаща известна база – нетната стойността на активите на фонда. Това не е валидно обаче за фондовете от затворен тип, при излизането от които инвеститорът може и да срещне трудности, степента на които се определя от текущата пазарна ситуация.
 
Основни недостатъци на инвестиционните фондове са следните:

1. Такси, събирани от фонда. Различните такси за участие в един фонд намаляват доходността на инвестицията във фонда, сравнена с доходността, която един индивидуален инвеститор би постигнал, държейки същите ценни книжа. (Естествено това не е валидно при кратки срокове на държане и при малка инвестирана сума, когато транзакционните разходи „изяждат” доходността. Видовете такси са описани в следващата част на изследването.)

2. Загуба на правата, произтичащи от собствеността. Ако например един инвеститор държи акциите на дадена компания пряко, той се ползва от правото да присъства на общото събрание на компанията и да гласува по важни въпроси. В допълнение, той може да получи облаги като например отстъпки при покупка на продуктите на компанията. Инвеститорите в колективни инвестиционни схеми не само че нямат никакви права, произтичащи от директното притежаване на акциите, но и по никакъв начин не могат да влияят върху разпределението на собствените си средства във фонда.

3. Липса на гаранции за вложените средства. За разлика от банковите депозити, които са гарантирани от държавата, парите, вложени във взаимен фонд не са. Най-потърпевши от частична (или дори пълна) загуба на инвестицията си са дребните инвеститори, които са и най-мотивирани да вложат средства в колективна инвестиционна схема.

Изброените недостатъци в значителна степен подлежат на критика. Те не са достатъчни за да омаловажат предимствата на колективното инвестиране. Най-сериозна е липсата на гаранции за инвестициите, за която бе споменато, но този факт е валиден за капиталовите пазари въобще. Взаимните фондове са само начин за участие на тези пазари и по-високият риск, характерен за фондовата борса, не може да не се пренесе и върху тях.

Автор Росен Цветков