Колективни инвестиционни схеми (част 1)

Определение. Особености в различните страни

Дефиниция за колективна инвестиционна схема според  българското законодателство
По смисъла на § 1, чл. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), колективна инвестиционна схема е предприятие, организирано като инвестиционно дружество, фонд от договорен тип или дялов тръст, което инвестира в ценни книжа и инструменти на паричния пазар, както и в други ликвидни финансови активи парични средства, набрани чрез предлагане на дялове или акции, което действа на принципа на разпределение на риска и по искане на акционерите, съответно на притежателите на дялове, изкупува обратно своите акции или дялове по цена, основаваща се на нетната стойност на активите му.

Инвестиционни дружества от отворен и затворен тип

 Според чл. 164 на ЗППЦК инвестиционното дружество е акционерно дружество, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа и други ликвидни финансови активи на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, и което действа на принципа на разпределение на риска. Инвестиционно дружество е и всяко акционерно дружество, което набира парични средства чрез публично предлагане на акции и чиито инвестиции в ценни книжа надвишават 50 на сто от активите по неговия баланс в продължение на 6 месеца.

 Инструментите на паричния пазар, в които инвестира инвестиционното дружество, трябва да бъдат ликвидни и със стойност, която може да бъде точно определена по всяко време.

Инвестиционното дружество може да бъде от отворен или от затворен тип.

Капиталът на инвестиционното дружество от отворен тип винаги е равен на нетната стойност на активите му. Инвестиционното дружество от отворен тип е задължено постоянно да предлага акциите си на инвеститорите по емисионна стойност, основаваща се на нетната стойност на активите, и по искане на акционерите си да ги изкупува обратно по цена, също основаваща се на нетната стойност на активите. Емисионната стойност на акция може да надвишава нетната стойност на активите на акция с размера на разходите по емитирането и съответно цената на обратно изкупуване може да бъде по-ниска от нетната стойност на активите на акция с разходите по обратно изкупуване. Инвестиционното дружество от отворен тип може да предвиди в устава си затворен период, през който не е задължено да изкупува обратно акциите си. Той не може да бъде по-дълъг от две години от възникването на дружеството. Капиталът на инвестиционното дружество от отворен тип се увеличава или намалява съобразно промяната в нетната стойност на активите, включително в резултат на продадените или обратно изкупени акции.

Инвестиционното дружество от затворен тип по принцип не може да изкупува обратно акциите си. Те се търгуват свободно на фондовата борса.

Дейността на инвестиционното дружество от отворен тип се управлява само от управляващо дружество съгласно сключен договор, а на инвестиционното дружество от затворен тип - от управляващо дружество или от управителния орган на инвестиционното дружество.

Договорни фондове

 Според чл. 164 на ЗППЦК договорният фонд е обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа и други ликвидни финансови активи на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове, което се осъществява на принципа на разпределение на риска.

За разлика от инвестиционното дружество, договорният фонд е само от отворен тип. Той се организира и управлява от управляващо дружество. Той се смята за емитент на дяловете, на които е разделен. Дяловете дават право на съответна част от имуществото на фонда, включително при ликвидация на фонда, както и право на обратно изкупуване. Управляващото дружество, което управлява договорния фонд, отделя своето имущество от имуществото на договорния фонд и съставя за него самостоятелен баланс. Управляващото дружество на договорния фонд, аналогично на инвестиционното дружество от отворен тип, е длъжно да обявява емисионната стойност и цената на обратно изкупуване на дяловете, основаващи се на нетната стойност на активите на дял.

Акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ)

 
Според чл. 3 на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), дружеството със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) е акционерно дружество, което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания (т.е. секюритизира недвижими имоти и вземания). АДСИЦ е длъжно да разпределя като дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата си. Като дружество от затворен тип, то не се счита за колективна инвестиционна схема.

Дефиниция за колективна инвестиционна схема в Европа. Особености на класификацията в европейските страни

Европейската Директива 85/611 от 20 декември 1985 г. дефинира колективните инвестиционни схеми (Undertakings of collective investments in transferable securities (UCITS)) като предприятия, чиято цел е инвестирането в прехвърляеми ценни книжа на публично набран капитал и които действат на принципа на разпределение на риска. Такива предприятия могат да съществуват като договорни фондове (common funds), управлявани от управляващи дружества, като инвестиционни дружества (investment companies) и като дялови тръстове (trust laws), като всички тези колективни инвестиционни схеми са от отворен тип (open-ended type), т.е. извършват постоянна покупко-продажба на дяловете и на акциите си. Извън обхвата на общоевропейската регулация остават инвестиционните дружества от затворен тип (closed-ended funds), както и дружествата, инвестиращи в недвижими имоти (real estate funds), т.е. те не се дефинират като колективни инвестиционни схеми и тяхната регулация е оставена на страните-членки.

Европейската Асоциация на Фондовете и Дружествата за Управление на Активи (European Association of Asset and Fund Management, EFAMA) въвежда понятието инвестиционен фонд (investment fund) като еквивалентно на колективна инвестиционна схема.

Инвестиционните фондове в различните страни съществуват в различни правни форми, съответстващи на общоевропейската класификация. Най-напред, разграничение следва да бъде направено между тези от отворен и тези от затворен тип.

Фондът от отворен тип издава дялове или акции по всяко време, като основната му характеристика е, че притежателите на неговите акции или дялове могат да ги продадат обратно на фонда по всяко време, като това става по цена, отразяваща нетната стойност на активите на фонда, коригирана с определена такса за обслужване.

Фондът от затворен тип има фиксиран брой акции, които са публично търгуеми. Той пласира акции еднократно, при учредяването си. Тяхната цена се определя на принципа на пазарното търсене и предлагане и може и да не отразява нетната стойност на активите, в които фондът е инвестирал.

Договорните фондове се управляват от управляващо дружество (managеment company), което е отговорно за цялата дейност на фонда. Договорните фондове не са самостоятелни юридически лица. Техните инвеститори притежават дялове, издавани от фонда, като фондът е само от отворен тип.

Инвестиционните дружества (освен investment companies, също наричани и corporate funds) са самостоятелни акционерни дружества, опериращи като типична корпорация. Във френскоезичните страни те се наричат SICAVs (Société d’investissement à capital variable), а във Великобритания те са OIECs (Open-ended investment companies). Инвеститорите в тях са едновременно и акционери. Управлението на инвестиционното дружество типично се осъществява от управляващо дружество, но Бордът на Директорите е отговорен пред акционерите за дейността на дружеството.

Дяловият тръст (unit trust или trust law) е типичен договорен фонд във Великобритания, Ирландия и Холандия, където независимо лице (настоятел, trustee) съхранява активите на тръста и следи за това дали тръстът се управлява съгласно неговата инвестиционна политика и цели. В последните години много дялови тръстове във Великобритания се преобразуват в инвестиционни дружества от отворен тип, с цел хармонизация с практиката в континентална Европа и най-вече с цел излизане на европейския пазар.

В британската практика се среща и понятието инвестиционен тръст (investment trust), в което се влага далеч по-различен смисъл от този, влаган в дяловия тръст (unit trust). Фактически, английският инвестиционен тръст е еквивалентен на европейското инвестиционно дружество от затворен тип.

Страна	Акционерна форма	Договорна форма
Австрия	-	Kapitalanlagefonds Spezialfonds
Белгия	Société d’Investissement à Capital Variable / Fixe (SICAV/SICAF)	Fonds Commun de Placement (FCP) Fonds d’Epargne – Pension
България	Инвестиционни дружества от отворен и затворен тип	Договорни фондове
Дания	Investeringsforening (UCITS) / Specialforening (Non-UCITS)	-
Финландия	-	Sijoitusrahasto UCITS-Rahasto Erikoissijoitusrahasto
Франция	Société d’Investissement à Capital Variable / Fixe (SICAV/SICAF)	Fonds Commun de Placement(FCP)
Германия	Investmentaktiengesellschaft	Spezialfonds Publikumsfonds
Гърция	Portfolio Investment Companies	Investment (Mutual) Fund
Ирландия	Open Ended Investment Companies – Oeics Investment Trust (Closed-ended)	-
Италия	Società d’Investimento a Capitale Variabile (SICAV)	Fondi Comuni di Investimento
Люксембург	Société d’Investissement à Capital Variable / Fixe (SICAV/SICAF)	Fonds Commun de Placement – FCP
Холандия	Beleggingsmaatschappij	-
Норвегия	-	Verdipapirfond
Полша	Towarzystwa Funduszy Inwestycyjnych - Spólka Akcyjna	Stowarzyszenie Towarzystw Funduszy Inwestycyjnych w Polsce - STFIwP
Португалия	-	Fundos de Investimento Mobiliário
Испания	Sociedades de Inversión Mobiliarias de Capital Variable/Fijo (SIMCAV/SIMCAF)	Fondo de Inversión Mobiliaria (FIM)
Швеция	-	Värdepapoersfonder
Швейцария	-	Effektenfonds (FCP)
Чехия	-	Otevrený podílový fond (OPF)
Великобритания	Open Ended Investment Companies – Oeics Investment Trust (Closed-ended)

Дефиниция за колективна инвестиционна схема в САЩ

В американското законодателство е възприето понятието инвестиционни компании (investment companies). Те са класифицирани в Закона за инвестиционните компании (Investment Company Act) от 1940 г. на американската Комисия по ценните книжа и борсите (Securities and Exchange Commission (SEC)). Тя определя инвестиционната компания като компания, емитираща ценни книжа, чиято основна дейност е инвестирането в ценни книжа. Федералните закони разделят инвестиционните компании в две основни категории:

1. Управлявани инвестиционни компании (Managed Investment Companies). При тях Бордът на Директорите, който се избира от акционерите, наема управляваща компания (management company), затова те се наричат управлявани. Тези компании са два основни типа:

1.1. Компании от отворен тип (Open-end funds), или както са по-популярни взаимни фондове (mutual funds) – те изкупуват постоянно акциите си на цена, зависеща от нетната стойност на активите им.

1.2. Компании от затворен тип (Closed-end funds) – те не изкупуват обратно акциите си, а те се търгуват на фондовата борса.

2. Дялови инвестиционни тръстове (Unit investment trusts, UITs) – паричните средства, които те набират, се влагат в портфолио, оставащо фиксирано за периода на живот на тръста. Тъй като портфейлът на тръста остава фиксиран, този фонд се счита за неуправляван (unmanaged).Обичайно спонсор, типично посредник на финансовия пазар, купува портфейл от акции и ги депозира в тръста. След това спонсорът предлага на инвеститорите акции или дялове (units) на инвеститорите, които получават лихви и дивиденти от закупените ценни книжа. Дяловите тръстове в САЩ са от отворен тип – инвеститорите могат да продадат обратно акциите (дяловете) си обратно на тръста по всяко време.

Сравнение между дефинициите в България, Европа и САЩ. Изводи

 
Българската правна дефиниция за колективна инвестиционна схема е равнозначна на тази, приета в документите на ЕС. Хармонизацията е абсолютна необходима за целите на интегрирането на страната в европейското икономическо пространство. Единственото несъответствие е липсата на регламентация на формата дялов тръст, но както беше отбелязано, тази форма на колективно инвестиране е рядко срещана в Европа. В САЩ тя също не е основна.

По-интересна е съпоставката между американската класификация от една страна и европейската (респ. българската) от друга. Американското понятие взаимен фонд съответства на европейското инвестиционно дружество от отворен тип и при положение, че в САЩ реално договорния фонд не е обособен правно, то взаимен фонд в САЩ означава колективна инвестиционна схема в Европа. И от двете страни на Атлантика, фондовете от затворен тип са с „по-специален” статут, формално отделящ ги от типичните фондове.

В българската практика понятията колективна инвестиционна схема и взаимен фонд отдавна са еквивалентни. EFAMA приема за равнозначно на тях и понятието инвестиционен фонд. За целите на настоящото изследване, тези три понятия ще бъдат използвани като синоними и в техния обхват ще бъдат включени и инвестиционните дружества от затворен тип. Основание за това дава не правното регулиране, а икономическите характеристики на тези дружества. За по-пълна яснота при представянето на каквито и да е статистически данни, ще бъде посочвано дали те се отнасят само за фондове от отворен тип, или включват и тези от затворен тип. От друга страна, акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), също са предмет на изследване, но те няма да бъдат включени в понятието колективна инвестиционна схема и ще бъдат разглеждани винаги отделно.

Автор Росен Цветков