Ключови показатели
и термини
При анализирането на профила на даден фонд се
използват предимно статистически измерители, отразяващи аспекти от
представянето му в миналото.
Често разходното отношение, се среща като
Management Expense Ratio или MER и измерва общия размер на разходите,
произтичащи от операциите на фонда като процент от средната нетна стойност на
активите.
Бета. Бета на един взаимен фонд
измерва систематичния риск на портфейла на фонда, сравнен с риска на пазара.
Представяна като коефициент, бета отразява степента на влияние на пазарната
волатилност върху волатилността на портфейла, държан от фонда, т.е. доколко
фондът е чувствителен към промените на пазара. При β = 1, нетната стойност на
активите на фонда се изменя пропорционално на измененията на пазарния бенчмарк (индекс,
приет за най-достоверен по отношение на представянето на капиталовия пазар в
дадена страна).
Алфа. Не само при колективните
инвестиционни схеми, но и в инвестиционната теория въобще, алфа измерва
свръхдоходността спрямо пазарния индекс. Този показател е в основата на
определянето на ефективността на мениджмънта на фонда. Алфа се изчислява по
формулата на Йенсен: доходността на портфейла на фонда – (безрисковият лихвен
процент + бета(доходността на пазарния индекс-безрисковия лихвен процент)).
Алфа и бета са взаимно свързани показатели. По
принцип инвеститорите търсят фондове с висока алфа и ниска бета, които ще се
представят по-добре от пазарния индекс, но ще се характеризират с по-малък риск
от него.
Стандартното отклонение е статистическа мярка за
променливостта на доходността на една колективна инвестиционна схема. Високо
стандартно отклонение сигнализира, че променливостта на резултатите е била
голяма, т.е. историческата волатилност на фонда е висока. По дефиниция, в
интервал от -1 до +1 стандартни отклонения ще попадне възвръщаемостта на един
фонд в 68% от случаите, а в интервал от -1.96 до +1.96 стандартни отклонения ще
попадне възвръщаемостта на един фонд в 95% от случаите. С други думи,
предполага се че възвръщаемостта на един взаимен фонд е нормално разпределена
(виж бележката под текста). Например, един инвеститор може да сравни 2 фонда с
еднаква възвръщаемост от 5% за даден период, но с различни стандартни
отклонения. Първият фонд е със стандартно отклонение 2%, което означава че
възвръщаемостта му се е колебаела основно между 1 и 9%. Вторият фонд е със
стандартно отклонение 4% за същия период – т.е. доходността му е варирала от
минус 3 до 13%. Вторият фонд определено е по-рисков.
R-квадрат (R-Squared). R-квадрат
е мярка за корелация между постигнатата доходност на взаимния фонд и
доходността на пазарния индекс. Изчислява се чрез метода на регресия назад във
времето, обикновено за последните 36 месеца. Стойностите му варират от 0 до 1,
като колкото по-голяма е стойността, толкова по-голяма е корелацията между
фонда и пазара.
В статистиката R-квадрат е известен като
коефициент на детерминация. При една независима променлива в регресионното
уравнение, R-квадрат е равен на квадрата на единичната линейна корелация (r на
Пирсън) между зависимата и независимата променлива. При единичната регресия,
R-квадрат може да се интерпретира и като квадрата на корелацията между
наблюдаваната стойност на зависимата променлива и предсказваната стойност на
зависимата променлива в уравнението. Дисперсията на зависимата променлива може
да се раздели на две части – приписвана на регресията, и остатъчна дисперсия,
като съотношението между средната сума от квадратите, оценено чрез F-критерия,
проверява хипотезата за стойност на R-квадрат, различна от нула.
Мярката на Шарп (Sharpe Ratio
или S) е разработена от У. Шарп с цел измерване на представянето на фонда,
съобразено с неговия риск. Колкото по-висока е стойността на S, толкова
по-висока е историческата възвръщаемост на взаимния фонд. Формулата за
изчисление е следната:
S = (доходността на портфейла на
фонда-безрисковия лихвен процент)/ стандартното отклонение на доходността от
портфейла на фонда
Мярка на Трейнър (Treynor Ratio
или T). Мярката на Трейнър е подобна на тази на Шарп, но волатилността на портфейла
на фонда (в знаменател) се измерва не чрез неговото стандартно отклонение, а
чрез бета на фонда.
Оборотът (turnover) или също
коефициент на обращаемостта измерва в проценти частта от портфейла на фонда,
която се изменя всяка година. Например един фонд със $100 млн. активи и $50
млн. стойност на транзакциите по продажба на ценни книжа и покупка на
други ценни книжа вместо тях, има оборот от 50% годишно. Оборот от 100%
означава, че портфейлният мениджър е продал всяка една акция във фонда поне
веднъж, но може и да означава, че мениджърът е задържал примерно 50% от
позициите през годината, а другата половина е “превъртял” изцяло два пъти.
Такса за управление (Management Fee).
Това е таксата, която инвестиционното дружество заплаща на управляващото си
дружество, изразена като процент от общата стойност на активите.
Morningstar риск. Измерва се
като разликата между доходността за 3, 5 или 10 години на годишна база.
Нормалното или още Гаусово разпределение е
основно понятие в статистиката. При него, когато разглеждаме една случайна
променлива (във случая това е възвръщаемостта на един взаимен фонд) се
предполага, че вероятностите за нейните стойности са симетрично разпределени
около средната стойност на случайната променлива, т.е. вероятностите за отрицателни
и положителни отклонения от средната стойност са равни.
Автор Росен Цветков
Няма коментари:
Публикуване на коментар