Правителствата съзнателно занижават инфлацията, посредством много и разнообразни методи. В тяхна услуга са статистиците, които манипулират кошниците от стоки, чрез които се изчисляват цените. В тях те редовно подменят поскъпващите позиции, с такива, които имат по-стабилно ценово поведение. Когато последните започнат да поскъпват по-активно статистиците правят обратна замяна.
Самата структура на кошницата също не отразява реалната структура по разходите на населението. Цените на всяка конкретна стока се занижават, като се изключват „твърде скъпите“ наблюдения от общата извадка. Геометричното усредняване на цените в кошниците също снижава крайния индекс. „ коефициенти“ изкуствено понижават цените на стоките, тъй като обикновено се приема, че купувачът изпитва от тяхното владеене все по-нарастващо „наслаждение“.
Всичко това не са просто частни машинации, а утвърдена международна методика за изчисляване на индексите по потребителските цени, която днес се използва навсякъде.
Независимите изследвания показват, че споменатите прийоми „отрязват“ от темповете на истинската инфлация между 3 и 7% годишно. А именно с помощта на ценовите дефлатори се изчисляват реалните изменения на производството и потреблението: БВП, поръчките, продажбите и други ключови индикатори.
Така например Евростат твърди, че реалните продажби на дребно през последните три години стагнират, но в действителност за това време те са успели да паднат с около 10%. Разликата възниква, заради недооценката на инфлацията средно с 3,0-3,5% годишно.
Такава е картината и в САЩ, където Бюрото за икономически анализи демонстрира, че заплатите на американците са на своите пикови стойности, а в действителност те падат вече 11 години, като за това време са изгубили 25% от най-високите си стойности и са се върнали до нивата от 1958 г.
Така например Евростат твърди, че реалните продажби на дребно през последните три години стагнират, но в действителност за това време те са успели да паднат с около 10%. Разликата възниква, заради недооценката на инфлацията средно с 3,0-3,5% годишно.
Такава е картината и в САЩ, където Бюрото за икономически анализи демонстрира, че заплатите на американците са на своите пикови стойности, а в действителност те падат вече 11 години, като за това време са изгубили 25% от най-високите си стойности и са се върнали до нивата от 1958 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар