Операцията цели спасяването на френските банки и еврото.
През октомври 2010, Нури Месмари, глава на кабинета на Кадафи, бива разпитван в Париж от френското разузнаване. В азиатските медии – и не само там – се съобщава, че Месмари е разкрил държавни тайни на Либия в замяна на сериозно заплащане. За президента Саркози това е като силна плесница по лицето, в частност, защото Кадафи е имал намерението да изтегли всички либийски нефтени милиарди от Европа. Тези сметки конкретно се намират във френски банки и е трябвало да бъдат преведени в Азия.
Страхът, че френските банки могат да фалират
Саркози се е страхувал, че тази стъпка би имала дълбоки последствия за френските банки, които и без това се намират в трудна ситуация и не биха издържали изтеглянето на либийските нефтени милиарди. А ако френските банки се сгромолясат, Франция би била неспособна да продължи да членства в Европейския Спасителен Фонд, който също би рухнал. Би последвала верижна реакция, застрашаваща бъдещото съществуване на еврото и цялата еврозона.
Още нещо, което изиграва роля е и това, че Кадафи бе съобщил, че повече няма да купува френските бойни самолети Рафал и няма да предложи на французите проекта за построяване на либийска атомна централа. Френската корпорация Тотал желаеше да получи нови нефтени сделки в Либия, но Кадафи ги сключи с италианската компания ЕНИ. (Кадафи и италианския премиер Берлускони са добри приятели.)
Останалото протича практически по същия начин като преврата в Иран през 1953. Тогава организатори са ЦРУ, а сега французите, които направиха същото в Либия. В уважаваното издание Asia Times случилото се бива описано в детайли. Първо, Франция си осигури подкрепата на Саудитска Арабия и Бахрейн с обещанието, че тези режими няма да бъдат пипани въпреки, че нарушават човешките права. Двата арабски режима пък се сдобиват с подкрепата на Арабската Лига. „Естествено“, САЩ, заедно с няколко европейски страни (сред които и Холандия), също взимат участие, за да предотвратят рухването на френските банки.
Движението на бунтовниците организирано от Франция
Френският философ и любимец на медиите Бернар Анри-Леви е изпратен с полет до Бенгази, за да стане говорител на „движението на бунтовниците“, сглобено набързо от западните разузнавателни служби. В присъствието на насъбралите се медии Анри-Леви телефонира от Бенгази на Саркози и му съобщи за образуването на либийското демократично движение, което да свали Кадафи.
Последва замразяване на либийските банкови сметки, а френските банки са спасени.
Целият този цирк изглеждаше достатъчно убедително за хората на Запад. В Либия съществуващото съперничество между различните племена се манипулираше с цел медиите стъпка по стъпка да съобщават за фиктивното овладяване на територии. Следващата фаза също бе планирана предварително: поддръжката на бунтовниците от страна на НАТО.
Съобщенията, че ЦРУ са били транспортирали 1500 бойци от Афганистан в Либия в помощ на бунтовниците, дойдоха от източници в пакистанското правителство, чиито отношения с ЦРУ са под точката на замръзване. След премахването на Осама бин Ладен, Пакистан, от чувство на гняв, започна да разпространява разнообразни фалшиви слухове за ЦРУ. Един от слуховете говори за прехвърлянето на стотици перси и узбекистанци в Либия. Множеството журналисти в Либия, които постоянно следваха бунтовниците, не срещат нито един персиец или узбекистанец там.
Нефтени сделки в замяна на подкрепа за въстанието
Обратно във Франция. Тук либийските нефтени милиарди, в по-голямата си част, остават в ръцете на френски банки. От наличните около 10 млрд. евро Франция не иска да разблокира и отпуска на новото либийско правителство повече от 1.5 милиарда. А, между другото, банките в другите страни от ЕС могат също да въздъхнат спокойно. Освен това, в замяна на тези милиарди, те могат да продават множество стоки на Либия. В крайна сметка новото либийско правителство ще трябва и да покаже благодарността си за „освобождаването“ на страната им. Медиите съобщават на 1 септември 2011, че Франция наистина е сключила тайна нефтена сделка с бунтовниците в замяна на френската подкрепа на въстанието срещу Кадафи. (3)
Франция разпределя даровете на войната
Сега вече знаете как възникна „демократичното“ либийско опозиционно движение и кой стои зад него. Близо 50 000 души платиха с живота си, за да бъде избегнат крахът на френските банки и за известно време да се отложи рухването на еврото. На 1 септ. 2011 в Париж се провежда конференция по „възстановяването“, на която се решава как ще бъдат „разпределени“ над 34-те милиарда евро, които Либия е депозирала в западни банки. Саркози се е самоопределил като най-големия възстановител на Либия. С други думи: той ще запази най-голямото парче от тортата във Франция, във вид на сделки с новата либийска власт на стойност милиарди евро.
Междувременно ктово ясно, че отряди свързани с Ал Кайда са се превърнали в господари в Триполи. Американския президент Обама потвърждава по късно това. (2).
На кратко: хората, срещу които Западът се бие в страни като Афганистан и Ирак, Ал Кайда, са същите ислямски екстремисти, които под контрола на НАТО оседлаха Либия. Това отново е доказателство, че принципите на Запада не струват нищо, когато става въпрос за (големите) пари. Истинските сводници трябва да се търсят сред финансовия и политически властен елит.
(1) KOPP
(2) DEBKA
Ксандер Мейер
Превод: Иван Бояджиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар