Важността на разпределението на средствата между различните класове инвестиционни активи се основава на фундаменталната връзка между риска и печалбата.
За съжаление връзката е еднопосочна. По-голямата възвращаемост изисква поемането на по-голям риск, но поемането на повече рискове не гарантира по-голяма възвращаемост. Както при спорта - за да стане човек шампион, е нужно да тренира няколко часа на ден, но многото тренировки не са гаранция за постигане на шампионски статус. Спортна аналогия може да се използва и за демонстриране на важността на разпределението на активите. Във футбола например за победа е нужно ресурсът в отбора да е разпределен по подходящ начин между три „класа“ - защитници, халфове и нападатели.
Има няколко разпределения между тези три класа, които ще отразяват целите на отбора и склонността за поемане на риск от треньора. Ако се залага на сигурността, ще има повече защитници. Ако се търси задължителна победа, може нападателите да са повече за сметка на по-големия риск за получаване на гол. Така е и при инвестирането. В портфейлите акциите са активите, които са най-рискови, но и носещи най-голяма потенциална печалба. Облигациите, парите и паричните еквиваленти са по правило по-сигурни, но и съответно носят по-малка възвращаемост. Разпределението на активите в портфейла позволява да се намери баланс, така че да се максимизира печалбата при дадено ниво на риск, защото различните класове носят различна степен на риск. Освен това в различни периоди от време най-голямата възвращаемост се дава от различни класове - едната година ще са акциите, другата година ще са недвижимите имоти, а през третата - облигациите. Вероятно най-важното обаче е, че възвращаемостите на различните класове са несвързани помежду си - ако например цените на акциите падат, тези на недвижимите имоти или облигациите могат в същото време спокойно да се качват.
Има няколко разпределения между тези три класа, които ще отразяват целите на отбора и склонността за поемане на риск от треньора. Ако се залага на сигурността, ще има повече защитници. Ако се търси задължителна победа, може нападателите да са повече за сметка на по-големия риск за получаване на гол. Така е и при инвестирането. В портфейлите акциите са активите, които са най-рискови, но и носещи най-голяма потенциална печалба. Облигациите, парите и паричните еквиваленти са по правило по-сигурни, но и съответно носят по-малка възвращаемост. Разпределението на активите в портфейла позволява да се намери баланс, така че да се максимизира печалбата при дадено ниво на риск, защото различните класове носят различна степен на риск. Освен това в различни периоди от време най-голямата възвращаемост се дава от различни класове - едната година ще са акциите, другата година ще са недвижимите имоти, а през третата - облигациите. Вероятно най-важното обаче е, че възвращаемостите на различните класове са несвързани помежду си - ако например цените на акциите падат, тези на недвижимите имоти или облигациите могат в същото време спокойно да се качват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар