И двата пъти резултатът от тяхното кратко управление е абсолютно един и същ: загуба на големи части от територията, кървави вътрешни конфликти, разпадане на армията и на икономиката.
И двата пъти се налага Русия да бъде вдигана наново от руините. Това беше извършено от Личности с главна буква, чиито способности, успехи и неуспехи бих искал да сравня в тази статия.
И така:
Ето кратка таблица, в които се сравняват резултатите от двете най-страшни кризи през ХХ век:
През 1921 спрямо 1916 година:
Национален доход – спада с 50%
Брутна промишлена продукция – спада с 30%
Брутна земеделска продукция – спада със 70%
Стойност на рублата – спада 104 пъти (10 400%)
През 1995 спрямо 1990 година:
Национален доход – спада с 50%
Брутна промишлена продукция – спада с 40%
Брутна земеделска продукция – спада със 70%
Стойност на рублата – спада 104 пъти (10 400%)
Лесно е да се види, че резултатите от реформите на Елцин / Горбачов са практически еднакви с резултатите от Първата световна война и кървавата гражданска война през 1918-1921 г., взети заедно.
Как решиха проблема с такова наследство двамата управници на държавата, които свалиха от власт хунтите на «разрушителите»?
Да видим какво са направили, докато са били начело.
Путин и Сталин.
Началото на управлението на тези политици е доста сходно. Те са фигури на «втори план», слабо известни на широката публика, които не разполагат с реални властови лостове, връзки и популярност. Такива фигури биват изтласквани нагоре, за да бъдат използвани като марионетки, а самата ситуация да се контролира от хора в сянка. Обаче двамата герои на нашия анализ неочаквано за своите кукловоди показват характер и успяват от изпълнители да се превърнат в реален фактор.
Едва ли, когато са назначили Сталин за генерален секретар, Зиновиев и Каменев са очаквали, че тяхното протеже скоро ще ги осъди на смърт. Едва ли, докато е ръководил избирателната кампания на Путин, Березовски е предполагал, че скоро ще трябва да се крие от новия президент в глобалния бандитски резерват в Лондон.
През 1926 г., на 4-та година от управлението си, Сталин изключва от ЦК Каменев, Троцки, Зиновиев и така се избавя от главните си врагове. През 2004 г., на 4-та година от управлението си, Путин уволни Касянов и така се избави от главния представител на "семейството" (групировката около роднините на Елцин – б. пр.).
Както е вижда, в сроковете за поемане на властовите лостове двамата също доста си приличат.
Нека да видим доколко са били успешни в други области на своята дейност.
Икономиката
Сталин е избран за член на новосъздадения пост Генерален секретар на ЦК на ВКП (б) през 1922 г. по инициатива на Ленин и Каменев.
Когато Сталин поема тази длъжност (която, макар в началото Уставът на ВКП (б) въобще да не я предвижда, става за него пожизнена), в Съветския съюз през 1921 г. вече е започнал НЕП-ът (новата икономическа политика).
Само за пет години, от 1921 до 1926 г. индексът на промишленото производство се увеличава повече от 3 пъти, селскостопанското производство нараства 2 пъти и надхвърля с 18% нивото от 1913 г. Катализатор за тези постижения е грамотната финансова политика на правителството.
Вместо обезценените съветски рубли през 1922 г. се въвежда нова парична единица – червонец, обезпечена със злато (един червонец = 10 златни дореволюционни рубли = 7.74 грама чисто злато). На валутния пазар в страната и в чужбина червонците свободно се обменят за чужди валути по довоенния курс на царската рубла (1 долар = 1.94 рубли). Възражда се кредитната система. През 1921 г. е създадена Държавната банка на СССР, през 1922-1925 гг. – множество специализирани банки с акционери Държавната банка, синдикати, кооперации, частни и дори в един момент чуждестранни капитали. Появяват се спестовни каси за привличане на паричните натрупвания у населението. Към 1 октомври 1926 г. броят на банките се е увеличил до 61, докато делът на Държавната банка в кредитирането на икономиката е намалял до 48%.
Но в икономическата политика не всичко е гладко. За възстановяване на промишлеността властта използва по най-жесток начин ценовата «ножица» – преднамерено се повишават цените на промишлените стоки и се намаляват цените на храните, произвеждани от селяните Така болшевиките прехвърлят тежестта на икономическото възстановяване на страната върху плещите на селяните.
Резултатът се появява бързо.
През 1927 г., след две плодородни години у селяните се натрупват запаси от зърно и пари. Парите обаче пак се обезценяват от инфлацията. В тази трудна ситуация именно зърното е най-сигурната валута. Селяните нямат никаква изгода да го продават на пазара. Нещо повече, те сами "регулират" производството и го намаляват до нивото на скромните възможности да се купи нещо от града.
През януари 1928 г., Сталин разрешава "извънредни методи за хлебозаготовки", т.е. административно отнемане на зърно от селяните, съпроводено с произвол от страна на властите и репресии. Започва активно да се прилага алинеята в Наказателния кодекс за «спекулация» със зърно, в която включили и продажбата му на пазара.
Извънредните мерки осигуряват хляба през 1928 г., но убиват желанието на селяните да произвеждат излишъци от зърно. През август 1929 г. в СССР се въвежда купонна система.
Тази ситуация подтиква Сталин да прекрати НЕП-а и с волево решение да тласне рязко икономиката напред. Този етап получава названието «индустриализация».
В селските райони сталинската интензификация се изразява в принудително окрупняване на земеделските стопанства. Както е известно, обикновено колкото по-голямо е стопанството, толкова по-големи са възможностите за механизацията му и са по-ниски производствените разходи.
В борбата срещу едрите собственици на земя – "кулаците", които използват наемен труд, са отнемани всичките им земи, средства за производство и граждански права, а хората биват изселвани в Сибир. Както сочи справка от съответния отдел в ГУЛАГ на ОГПУ, през 1930-31 гг. в Сибир са интернирани 381 026 семейства с обща численост 1 803 392 души.
Основните резултати от колективизацията са четири.
1. Кохозите в по-късно време наистина показват значително по-висока производителност на труда.
2. Сталин получава значително количество свободна работна ръка, защото селяните, оказали се излишни на село, се преместват в градовете.
3. Колективизацията води до масов глад в СССР през 1932-1933 г., чиито жертви по различни оценки са между 2 и 8 милиона души.
Причините за глада са ясни: богатите селяни не искали просто така да дадат имуществото си на властта, а предпочитали да изколят животните. Съответно колхозът остава без животни за оран, без мляко, без сеитбено зърно; а без репресирания «кулак» голтаците не са в състояние да организират сеитбата и т. н.
4. Жизненият стандарт на селяните рязко спада.
Средния жизнен стандарт в селските райони на Съветския съюз никога вече не се връща до нивото от 1929 г.
Колективизацията е катастрофа за селското стопанство. Продукцията от животновъдството през 1933 г. възлиза на 65% от нивото през 1913.
Средствата, получени от разорението на земеделските стопанства, от продажбата на суровини в чужбина и дори на произведения на изкуството (някои автори твърдят, че тогава в чужбина са продадени 7 000 вагона скъпоценности – б. пр.), заедно с освободената от село ръка са насочени от Сталин към развитието на тежка индустрия.
Ускорената индустриализация е проведена през първите петилетки.
През 1930 г. се разгръща строителството на около 1500 обекта, 50 от които поглъщат почти половината от всички инвестиции. Построяват се редица промишлени гиганти: ДнепроГЕС, металургичните заводи в Магнитогорск, Липецк, Челябинск, Новокузнецк, Норилск, също Уралмаш, тракторните заводи във Волгоград, Челябинск, Харков, Уралвагонзавод, ГАЗ, ЗИС. За големите обекти се извършва масов внос на машини от чужбина. Поканени са също чужди инженери, известни компании като Siemens-Schuckertwerke AG и General Electric са включени в доставките и монтажите на модерно оборудване.
Бързият строеж на индустриалните гиганти обаче разорява останалата част от икономиката. В условията на нова разруха Сталин решава да обяви края на скока към светло бъдеще. На 7 януари 1933 г. той заявява, че петилетката е изпълнена предсрочно за 4 години и 4 месеца.
Реалните резултати обаче са много по-скромни. Изпълнява се оптималният план за 1929 г. в производството на нефт и газ, торф, локомотиви, селскостопанска техника. Не се изпълнява планът за производството на електроенергия, чугун, стомана, прокат, въглища, желязна руда
Постиженията на първата петилетка при Сталин по основните параметри са:
Черни метали - ръст 129%;
Електрическа енергия - ръст 270%;
Нефт - ръст 184%;
Цимент - увеличение 194%;
Захар – спад до 65% от нивото на 1928 г.;
Благодарение на развитието на тракторостроенето през 1932 г. Съветският съюз престава да внася трактори от чужбина.
През 1930 г. е въведено всеобщо начално образование, а в градовете – задължително прогимназиално, седемгодишно.
Според критиците на индустриализацията, тя е лошо замислена. Възниква гигантска и изцяло политизирана система с характерни черти икономическа "гигантомания", хронически недостиг на стоки, организационни проблеми, пилеене на средства и губещи фирми. Индустриализацията изисква все повече разходи за труд, привличане на милиони селяни в града, и е съпроводена с рязък спад в реалните заплати. Стремежът да се изпълни планът води да пренапрежение на силите и постоянно търсене на причини, за да оправдае неизпълнението му. Поради ТОВА се използват и принудителни мерки. През 1930 г. била забранена свободната смяна на работното място. Въвежда се наказание със затвор за нарушения на трудовата дисциплина и небрежност. През 1931 г. работниците започват да носят отговорност за щети по оборудването. През 1932 г. е въведено принудителното преместване на друга работа, а кражбата на държавна собственост започва да се наказва със смърт. Въпреки усилията да се увеличи производителността на труда, на практика през 1932 г. тя спада с 8 % в сравнение с 1928.
Съветската пропаганда твърди, че икономическият растеж имал безпрецедентен характер. Изследванията обаче показват, че растежът на брутния национален продукт в СССР (4,6%) е сравним с този в Германия през 1930-38 година (4,4%) и е по-нисък от растежа в Япония (6.3%).
Освен това бързата индустриализация е съпроводена с репресии, като за икономическите провали били обвинявани "вредители и саботьори" в съдебни процеси като "Шахтинския", на "Промпартията", "Трудовата селска партия", "Съюзното бюро".
Един от най-важните показатели за сталинския икономически пробив е ръстът на потреблението на глава от населението. Той бил 22% за 10-те години от 1928 до 1938. Тоест, благосъстоянието на хората се увеличавало с 2,2% годишно. Тук западните историци обичат да добавят, че подобряването на благосъстоянието се отнася главно за номенклатурата и избрани "ударници" сред работниците - а всъщност остава незабелязано от населението.
През 1932 г., краят на първата петилетка, изминават дори не 8, а 10 години, откакто Сталин е на власт.
Каква е равносметката?
През 1922 г. Сталин получава страна, в която вече година, благодарение на НЕП-а, има растеж на промишлеността и селското стопанство. Последвалият скок в индустриализацията осигурява промишлен ръст от 4,6% годишно, но води до спад в селскостопанското производство и е придружен от репресии срещу гражданите, които са недоволни от политиката на държавата. Като цяло за първоначалната индустриализация на СССР руският народ заплаща с живота на хиляди хора, а стандартът на живот замръзва за дълги години върху нивото отпреди революцията.
В допълнение към това, първият етап от развитието на страната "по сталински" е съпроводен от поредица икономически кризи, които в крайна сметка довеждат страната – и то в мирно време! – до купонна система и почти средновековно закрепоставяне на работническата класа и селяните.
Но чистите цифри са лукави и не отразяват цялостната картина.
Преди всичко, 4.6% годишно – това не е просто увеличаване на промишленото производство. Чрез не-икономически фактори се развивала именно тежката индустрия: металургия, машиностроене, тракторостроене. Това означава, че СССР получава основа, която позволява за в бъдеще както да се създаде мощен военен отрасъл, така и да получи независимост на собственото си производство. Дори и про-западните историци не са уверени, че подобна индустрия е можело да се развие само въз основа на НЕП-а. Действията на Сталин, при цялата им жестокост, са насочени към осигуряване на страната за в бъдеще.
Населението на СССР, въпреки че не подобрило материалното си положение, получило от държавата право на безплатна медицинска помощ и на безплатно образование. Потресаващи за времето си блага, които били обект на завист от страна на народите във всички съседни страни. Десетки хиляди хора проклинали Сталин и желаели както неговата смърт, така и на всички болшевики – но милиони получили възможност да се научат да четат, да станат инженери, офицери, пилоти, квалифицирани работници. Повечето от тях били наясно, че при предишната власт такава кариера била невъзможна за селските юноши. Хората виждали перспектива пред себе си, вярвали във възможността за «светлото бъдеще», което започвало да се строи пред очите им, били изпълнени с ентусиазъм и се чувствали щастливи.
Такава увереност в утрешния ден също може да се запише в заслугите на Йосиф Висарионович.
Путин де-факто стана лидер на нова Русия на 1 януари 2000 г.
Той получи много по-тежко наследство, отколкото някога Сталин.
Разрухата в икономиката след Гражданската война и тази след реформите на Елцин са сходни по мащаби – но Сталин получава една мирна страна, която вече започва да се съвзема след вандализма на «разрушителите».
Владимир Путин се озова в самия център на организираната от «разрушителите» катастрофа. В цяла Русия бушуваше дългова криза. Режимът на тока и парното беше нещо обикновено, пенсии и заплати закъсняваха на места с по 2 години, заплатите на военните – с много месеци. На всичко отгоре в Кавказ се водеше истинска регионална война и по-голямата част от населението се съмняваше в успешния й завършек. На Русия й беше забранено да победи в първата война там, и хората бяха уверени, че ще й забранят отново - и «разрушителите» крещяха за това открито и ентусиазирано.
Но Путин заяви: "Ще ги давим в клозета! (прочута фраза от предизборната кампания на Путин през 1999 г. в отговор на журналистически въпрос: «Какво ще правите с терористите? Отговорът на Путин: «Ще ги ликвидираме! Ако ги намерим в клозета – ще ги удавим в тоалетната чиния!») - и това беше сторено.
По време на Втората чеченска война вече военните нямаха примка на шията, с която да им забранят да побеждават. Помня как М. Леонтиев умоляваше по телевизията войските да достигнат поне до река Терек, за да защитят мирните жители в традиционните руски земи от нападенията на чеченците и арабските наемници. Дори и в това никой не вярваше! От всички страни активно настояваха Русия да не преминава границите на Чечня, да не прекосява река Терек, да не навлиза в планините – а само да преговаря! Не зная какво му е струвало на Путин да удържи докрай – но той позволи на военните да защитят държавата.
Войната приключи – но възстановяването изискваше продължителна и къртовска работа. Продължаваше неплащането на задължения, пенсии и заплати, вихреше се безработица, режим на тока и отоплението... Страната беше във властта на разрушителите Березовски, Гусински и други като тях, които създаваха финансовите пирамиди «Хопър», «Ава», MMM... Според Организацията за прехрана и земеделие към ООН в периода 2000-2002 г. в Русия са гладували 4% от населението (5,2 милиона души).
Докторът на техническите науки, професор A. И. Орлов. автор на 18 книги и учебници, пише през 1999 г., че очаква икономическото ниво от 1990 г. да бъде достигнато едва през 2011 г. А пък ако условията са идеални (никакво противодействие от олигарсите и навсякъде чиновниците са некорумпирани и великолепни професионалисти – тоест, в условия, близки до тези, в които е работил Сталин), това би могло да стане и през 2006 г.
Днес, като знаем каква всъщност се оказа действителността, можем само да припомним, че по времето на Путин Русия успя да надмине икономическото ниво от 1990 г. в началото на 2007 г.
Това означава, че Путин надмина и най-смелите прогнози на икономистите и в пряко състезание изпревари «късния» Сталин по темпове на икономическото развитие.
На всичко отгоре той постигна това, без да допусне никакви спадове и кризи както в икономиката, така и в политическия живот - да не споменаваме, че дори не можеше да се мисли за купонна система, толкова далеч беше подобен ваирант.
За разлика от Сталин, той не прибягна до насилие за постигане на икономическо развитие. Путин не изгради нова икономика върху човешки кости. Напротив – през двата негови мандата за 8 години доходите на населението в доларово изражение се увеличиха 4 пъти. Реалното число, коригирано с инфлацията, е 2,5 пъти.
Общият растеж на продажбите на дребно е 15%, броят на новите леки коли се увеличава годишно с 30%, на компютри и битова техника – с 50% годишно. По този начин реалният стандарт на живот в страната се увеличи твърде забележимо.
Владимир Путин използваше за развитие на икономиката почти същите инструменти, както и Сталин: износ на суровини и активно използване на западните технологии, но се разпореди с получените ресурси много по-ефективно от Сталин. Той не започна да вкарва директно пари в промишлеността, защото щяха да бъдат окрадени от чиновниците. Вложи ги за създаването на по-благоприятен климат за развитието на промишлеността, като умело насочваше интересите на производителите в насока, полезна за държавата. Възстановяваха се заводи или се сторяха нови – това го правеха хора, които искаха и умееха да го вършат. В резултат възстановяването на икономиката на Русия се извърши с такава скорост, за която не смееха да мечтаят и най-смелите оптимисти. При това нивото на жизнения стандарт растеше с изпреварващи темпове – а самото развитие се извърши без сривове, репресии, кризи и катаклизми. Дори за историците не остана какво да разказват – просто един бърз, плавен растеж на страната от нищета към просперитет.
Ето и таблицата за 5 години развитие при Путин (може да я сравним с по-горната – на Сталин):
Производство (тона) съответно за 1999/2000 и за 2006 гг.:
Чугун 34 826 - 51 700 (ръст 48%)
Стомана 43 821 - 70 800 (ръст 68%)
Мед 635 - 1009 (ръст 59%)
Никел 211 – 282 (увеличение 35%)
Друго производство в 1999 г. и 2005 г.
Електродвигатели 444 000 бр. - 742 000 бр.
Камиони 176 000 бр. - 205 000 бр.
Тъкани 1,666 млрд кв. м– 2,739 млрд кв. м
Хладилници 1 173 хил. – 2 778 хил.
Мотоциклети и скутери 102 000 бр. – 269 000.
Дървесина 19,2 млн. куб. м - 22 млн куб. м
Мебелни шкафове 2 494 000 бр. – 4 244 000 бр.
Както и при Сталин, виждаме значителен ръст на промишлеността на фона на забележим спад в селското стопанство. Но Путин не докара Русия до глад. А растежът в производството на домакински уреди и машини е впечатляващ. За много позиции - един и половина до два пъти. Почти всяка седмица се съобщава за изграждането на нови цехове и заводи в Русия, правителството активно насърчава изследователската и развойна дейност
През 1999 г. брутният вътрешен продукт на Русия беше около 300 милиарда долара и Путин призова да бъде увеличен двойно – за да бъде настигната Португалия. Днес Русия е сред десетте най-мощните икономики в света (10-то място по БВП в долари и 7-мо място, измерено чрез паритет на покупателната способност).
И тази промяна се случи пред очите ни: само за 8 години.
Тесногръдите и слабо образовани хора смятат, че всичко става «от само себе си». На късмет. А когато късметът приключи, икономиката ще се срине в нова катастрофа. Специално за тях трябва да се припомни, че Русия е на 15-то място в света по отношение на производство на въглеводороди в нефтен еквивалент на глава от населението. Преди нея са държави като Венецуела, Алжир и Казахстан. Великобритания е на 17 място. Излиза, че би трябвало руснаците да живеят по-зле от алжирците и казахстанците и по-добре от англичаните. А Канада пък направо трябва да е в отчаяна зависимост от износа на суровини. Но, кой знае защо, нищо такова не се наблюдава.
В действителност руската икономика е зависима от енергийния износ не повече от икономиката на Великобритания. Добивът на нефт и газ дава за БВП около 400 долара годишно на глава от населението. А общият БВП, според различни оценки, е 10 000 до 13 000 на глава от населението. На този фон 400 долара са сериозна сума, но далеч не фатална.
Сравнявайки резултатите на двамата политици виждаме, че в абсолютно изражение решенията на Сталин имат леко предимство: той успява да достигне предкризисното равнище на икономиката на шестата година, а не на осмата. Но Сталин започва управлението си в по-спокойна атмосфера и това му дава известно предимство. По този начин успехът в икономическото възстановяване и за двамата лидери може да смята за приблизително равен. Обаче Путин успя да постигне това без насилие в икономиката, без кризи и масови репресии. Той не само възстанови икономическата мощ на страната, но и значително повиши доходите на гражданите.
Ето защо трябва да се признае, че в цялостното икономическо развитие на страната, като се вземе предвид не само производственият сектор, но също така и благосъстоянието на хората, Путин твърде много изпреварва Сталин.
Външна политика
Външната политика на Сталин през първите 8 или дори 10 години може смело да бъде наречена «никаква». По време на Гражданската война Червената армия изхвърля войските на Антантата от територията на Съветска Русия. Де факто, СССР е победител във войната и известно време може да не се бои от чужда агресия. Обаче не оказва никакво влияние върху събитията в света и не води активна политика.
Ситуацията, в която се оказа Путин, щом стана президент, беше точно обратната. Русия беше в положението на разгромена страна, победена, задължена да се кланя на победителите и да изпълнява всичките им прищевки.
САЩ искаха да им бъдат предаден контролът върху руските стратегически оръжия, да бъде разчленен "Газпром", полезните изкопаеми да се разработват от американски фирми.
Днес е вече трудно е да се повярва, че през 2003 г. светът беше убеден как Владимир Путин по нареждане на Джордж Буш ще изпрати руски войници да умират в Ирак за интересите на американските монополи – както умираха войници от Полша, балтийските държави, Армения, Казахстан, Румъния, България, Грузия и много други страни, на които им е наложен «кръвен данък».
САЩ упорито се стремяха да поемат контрола върху руските тактически ядрени оръжия
Из интервю на заместник-министъра на енергетиката на САЩ, ръководител на администрацията по ядрена сигурност, посланик Линтън Ф. Брукс, от 24 май 2003 г.:
«Ние не извършваме никаква работа на борда на руски ядрени подводници, в шахтите на стратегическите ракетни установки, откъдето именно се изстрелват междуконтиненталните балистични ракети. Ние извършваме такива работи само там, където се съхраняват ядрени материали или оръжия, и откъдето те могат да бъдат откраднати».
Можеше ли тогава някой да повярва, че още през 2007 г. руските стратегически бомбардировачи ще патрулират над океаните и до границите на НАТО? Че Путин небрежно ще скъса Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа, просто наричайки го «неизгоден за Русия»? Че Русия открито ще доставя оръжия на Сирия и Иран за в случай, че САЩ решат да ги нападнат? Че ще блокира в Съвета за сигурност резолюции, за които настояват САЩ и Европа? Че ще провежа военно-морски маневри в Северния Атлантик? Че ще принуди Запада да иска мнението й практически по всички международни въпроси?
Това е лична победа на Путин - и само негова. Трудно е да си представим какви ожесточени дипломатически войни е трябвало да издържи. Но за някои неща можем да се досетим. Явно е имало дори заплахи за употреба на сила срещу непокорната Русия. Стигна се дотам през октомври 2003 г. той дори открито да заплаши Запада с ядрено оръжие:
"Русия има значителни запаси от ракети, които нито един ден не са били на бойно дежурство, а са се съхранявали в арсеналите. А бойните им възможности, включително и в преодоляването на средствата за противоракетна отбрана, са извън всяка конкуренция".
Огромна е разликата между страна, която плаща кръвен данък на господаря си – и страна, която патрулира границите на бившия си господар със свои въоръжени сили. За такава разлика, за такова преобразяване обикновено се плаща с дълги и жестоки войни и с живота на хиляди хора.
Владимир Путин спечели правото на Русия на независимост без нито един изстрел и без да загуби нито един войник.
Ето защо, за изключителни постижения във външната политика получава отличен плюс.
Военно строителство
За изграждането на армията от Сталин през първите 8-10 години на неговото управление също няма какво много да се каже. След Гражданската война Червената армия е напълно боеспособна и може да победи всеки външен враг. Що се отнася до нейната модернизация, в началото на 30-те години не се наблюдава особено развитие.
За военното строителство на Путин може да се кажат много повече неща.
По времето, когато той стана президент, Русия практически нямаше армия. Не се водеха учения, самолетите не летяха, корабите ръждясваха по кейовете, войските не получаваха нови оръжия, не се извършваше редовното обслужване на материалната част. За да бъдат унищожени обикновени въоръжени банди в Чечня, се наложи да бъдат привлечени сили и бойна техника от цялата страна! При това снабдяването на частите и снаряжението им бяха твърде далеч от идеалното.
В действителност Русия не притежаваше боеспособна армия, способна да я защити от чуждо нахлуване. Бариера пред НАТО оставаше само ракетно-ядреният щит, но и той бързо губеше боеспособност.
Путин извърши реанимацията на въоръжените сили бързо, грамотно и изненадващо добре обмислено. За да не се пръскат малките отначало парични средства, възстановяването започна с така наречените "части за постоянна готовност." Започнаха да им дават пари за бойна подготовка и поддържане на материалната част. Числеността на тези части беше много по-малка, отколкото някога Съветската армия – но затова пък бяха готови да водят бойни операции. С течение на времето броят им се увеличаваше, а останалите съединения или придобиваха тяхното ниво, или биваха разформировани.
Резултатът беше, че в началото на втория мандат на Путин армията най-накрая се събуди от своята дрямка, започна да провежда учения и маневри и да се занимава с пряката си задача: бойната подготовка.
По онова време всякакви «разрушители» обвиняваха Путин е, че отказва да купува нови оръжия от военно-промишления комплекс в замяна на старите, останали още от времето на Горбачов. Но президентът и тук не се поддаде на натиск. Той не се нуждаеше просто от отчети за количества, от безсмислено харчене на пари – а от армия, въоръжена с най-нова технология и с най-добрите оръжия в света. Затова и парите не отиваха в заводите – а в институтите за конструкторски разработки, изследвания и развитие. В резултат през 2007 г. руската армия започна да получава най-модерни оръжия.
Хеликоптерът "Ми-28Н".
Фронтовият бомбардировач "Су-34".
Ракетните комплекси "Искандер", "Бармица", "Панцир" и "С-400".
Фрегати от проекта «22350».
Стратегическият подводен кръстосвач тип «Борей»от проект «955», атомните подводници тип «Ясен» от проект «885», тип «Антей» от проект «949» и тип «Щука-Б» от проект «971», дизелови подводници тип «Лада» от проект «677». В сухопътните и въздушно-десантни войски започна превъоръжаването на около 300 единици на ниво батальон. Приключва работата по нови типове стратегически ракети, бойни самолети и други оръжия.
Поръчка на руското министерство на отбраната само за хеликоптери е 300 единици, за нови самолети - 700. Но освен това, на въоръжение постъпват нови типове униформи, хранителни порциони, бронежилетки и каски. По темпове на превъоръжаване на армията Русия е на първо място в света и скоро ще бъде на второ по ударна мощ.
На пръв поглед и тук управлението на Путин печели по всички параметри – но първият поглед често лъже.
Сталин не по зле от него е разбирал, че армията се нуждае от модерни оръжия. За тяхното производство са необходими тежка промишленост, инженерна и научна школа.
И първото, и второто, и третото са заложени в страната именно от Сталин. Той пръв започва да развива в Русия масово висше образование, да подготвя голям брой инженери инженери и учени, открива специализирани изследователски институти, строи множество електроцентрали, мартенови пещи и прокатни станове. Също както Путин, и той гледа напред в бъдещето.
Затова за мощта на съвременната руска армия голяма заслуга има и Йосиф Висарионович.
Ето защо в тази област двамата политици трябва да бъдат признати за еднакво успешни.
Информационното поле
За да се насочи дейността на обществото и на всеки отделен човек за благото на страната, от незапомнени времена съществува възпитанието.
Възпитанието на човека започва от люлката и продължава, докато му побелее косата. То му дава вътрешна опора за постъпките и мотивация при вземането на решения. Информационното поле, обкръжаващо личността, е изключително важно, защото определя нейното поведение, култура и готовност да влага енергия, сили и средства.
Сталин, за да постигне единство на страната и да мотивира действията на съветските граждани, използва комунистическата идеология – която идеално пасва в рамките на държавна религия. Съветските хора бяха убедени, че строят рая върху земята: светлото комунистическо бъдеще. И, че каквито и жертви да се дадат сега, те не са напразни, а ще се превърнат в една бъдеща щастлива съдба – ако не за самите тях, то за децата им. Знаеха, че СССР носи щастие на другите народи, като им дава свобода и ги спасява от техните потисници.
Комунистическата идеология даваше на хората вътрешна опора и им позволяваше лесно да се противопоставят на другите религии като християнството, демокрацията, ислямът и всякакви видове секти. Тази идеология беше насочена навън, беше привлекателна за други народи и позволяваше на СССР да печели привърженици по света.
Но най-важното: въпреки ниския жизнен стандарт тази идеология даваше на съветските хора чувството, че са щастливи избраници на съдбата.
Русия на Путин напълно пренебрегна тази тази област на живота.
Владимир Путин никога не си направи труда да придаде сакрален смисъл на своята дейност, да определи «висши цели». Той изцяло пренебрегна необходимостта от възпитание на хората, от създаване на благоприятно информационно поле за тях.
Тази грешка не е толкова безобидна, колкото изглежда. Оставена без контрол, въпросната сфера от човешките потребности веднага беше окупирана от чужди култури и религии, които се стремят да установят контрол върху руската територия.
В качеството на «Висша истина» религията на т. нар. «демокрация» се опитва да подчини всичко и всички. И нещо по-лошо – съзнанието на хората се окупира от т. нар. «толерантност».
Култът към «толерантността» е най-разрушителната и агресивна от днешните тоталитарни секти. Мнозина изследователи сравняват този култ с духовен СПИН – но в действителност това е обикновено средновековно мракобесие. Ако в дивата средновековна Европа изгаряли учени, защото твърдели, че Земята кръгла и се върти около слънцето, сега толерастите със същата ярост се нахвърлят върху хората, чийто интелект прави разлика между мъж и жена или пък между различните раси. Това не е преувеличение. Много учени вече бяха уволнени, защото посочваха анатомичните особености между половете и между различните народи.
Толерантността като религиозно движение, подобно на сатанинските или будистки култове възпитава в своите последователи потребност от духовно самоубийство чрез откъсване от живота, чрез забрана за активна жизнена позиция. Толерантността учи хората да не се противопоставят на сексуални извращения, на униженията на отделния човек и на народа като цяло, да не се грижат за бъдещето на децата и страната си, да забравят собственото си достойнство, да не защитават наследството на своите предци в материалната и духовната сфера. Учи ги просто да се отпуснат по течението, докато жизненият им път стигне до своя край ...
Духовната смърт, физическата смърт, смъртта на нацията - това е свещената цел на сектата на толерастите. Този култ е привлекателен за мнозина, защото оправдава бездействието. Няма нужда да се преследват педофилите – защото те имат «права». Няма нужда да се лекуват педерасите - това си е техен "личен живот". Няма нужда да се защитава своята вяра – нали това обижда вярващите от другите конфесии? Няма нужда да се прави нищо!
А да се прави нищо е приятно! Гледането на телевизия, пиене на бира, пушенето на марихуана е много по-приятно, отколкото борбата и стремежът към някаква цел.
Има религии на аскети, религии на богоборци, религии на расисти.
Толерантността е религия на безделници, готови да разкъсат всеки, който иска да от тях да напрегнат мозъците си или защитят страната си. Религия на деградацията.
Обстоятелството, че днес това средновековно мракобесие се промъква в Русия, е пряка вина на Владимир Путин. Той не се погрижи да бъде създадено информационно поле, което да обединява страната и да насочва нейното развитие.
Ето защо, за културната и духовна съставна част от нашия живот пишем на Путин твърдо «слаб».
А на Сталин, с чието име на уста нерядко отивали даже онези, които сам той заповядвал да бъдат разстреляни –«отличен плюс».
Социалната сфера
Промените в социалната сфера на страната и при двамата лидери са значителни, дори може да са каже, революционни.
При Сталин хората получили свободен достъп до образование и медицина.
Усилията на Путин за подобряване на качеството на медицинската помощ, закупуване на ново оборудване за болниците, изграждане на нови зднаия, многократно повишаване заплатите на лекарите са просто поддържане на вече съществуващата мрежа от медицински услуги. Точно както и компютризирането на училищата и повишаване на заплатите на учителите са само мерки за поддържане на съществуващата система на образование.
Впрочем, Путин и не можеше да направи нищо друго,. Да се изгражда нова система за медицинско обслужване или образование, след като такава е налице, е също така глупаво, както да се строят нови ДнепроГЕС или Магнитка, без да се обръща внимание, че вече ги има и продължават да работят.
При Сталин доходите на населението след «непманския подем» почти не растат.
При Путин нарастването на доходите е стабилно и постоянно, а стандартът на живот се повиши многократно.
При Сталин мощната идеологическа пропаганда пораждала у хората увереност в бъдещето. Те имали цел, към която да се стремят, запазвали чувството за собствено достойнство, вътрешната си морална опора.
Управлението на Путин се отдръпна от духовната страна на живота си, което предизвика вътрешно объркване у много хора, липса на разбиране както за бъдещето на страната, така и за своето собствено.
Репресиите, извършени от Сталин през първия период от управлението му, засягат малко повече от 1% от населението – но все пак това са стотици хиляди хора, виновни само, че са работили добре в миналото и не искали да се разделят с плодовете на своя труд.
Това явно не може да бъде записано като плюс на Сталин.
Репресиите при управлението на Путин са незначителни като количество и касаят главно присъди срещу руски офицери и войници, които изпълняваха военния си дълг в Чечня, както и присъдите по т. нар. «руска алинея» (присъди срещу етнически руснаци, защитаващи се от етническата престъпност на имигранти – б. пр).
И докато за вторите, макар и пресилени, но имаше медийно отразяване, присъдите срещу военните, защитавали Родината си, въобще не се отразяваха в медиите, мотивите им се оказаха непонятни за хората и предизвикват недоволство.
Така или иначе, репресиите на Сталин и Путин са категорично несъпоставими по мащаби, дори като вземем само първите 8-10 години от управлението на Сталин.
Това е еднозначен и голям минус за режима на Сталин.
Управлението на Путин се отличава с появата на националния въпрос. Основната причина за това нещастие е бързото възраждане на руската промишленост и като следствие - недостиг на работна ръка. Но Сталин попълваше тази липса чрез изтегляне на руски селяни от селата, а Путин – чрез нахлуване на милиони имигранти от бившите съветски азиатски републики и от Кавказ. В градовете и селата на Русия изведнъж се появиха огромен брой хора, възпитани в племенно-кланови традиции, които отхвърлят руската култура.
Там, където се възцари мракобесието на толерантността, животът на хората се превърна в ад, избухнаха бунтове срещу етническата престъпност на пришълците. Така в Кондопога имигрантите извършиха клане срещу руснаци. В съседния град Олонец обаче, където местният началник на милицията съвсем банално следи за спазване на руското законодателство и пресича всяко етническо престъпление, националните отношения се запазват мирни и приятелски.
Във всички случаи вината за етническото напрежение изцяло е в неумелите, пасивни действия на управлението на Путин.
Равносметка: отказът от масови репресии (десетки пострадали по времето на Путин на фона на хилядите жертви на Сталин) позволяват решенията на Путин в социалната сфера да се оценят като по-успешни от тези на Сталин.
Наследството от Сталин: отказът от административно-териториалното деление на Русия и налагането на национални области на различни нива, приет и запазен от Сталин, се превърна в бомба със закъснител, която избухна и разруши страната през 1990-91 гг. именно по националните граници.
Друг наследство от Сталин е развитието на пълноценна тежка промишленост с всичките й компоненти: енергетика, металургия, машиностроене.
Трето наследство – развита социална сфера (медицина, образование, жилища).
Четвърто - паметта за стотиците хиляди репресирани, от които шестстотин хиляди са осъдени на смърт. При това десетки хиляди от тях - невинни.
Наследството от Путин е възродена промишленост, възродена армия, възроден суверенитет на Русия.
И отново - националния въпрос. Пренебрегването на национално-религиозния проблем на Русия неизбежно в скоро време ще доведе до гибелта на държавата поради разрушаването на културното единство. Сценарии как се унищожава една страна наблюдаваме всеки ден в Западна Европа, където тълпи пришълци от други континенти изискват за себе си привилегии чрез насилие, погроми, шантаж над коренното население; оскверняват основите, които са осигурили просперитета на Западната цивилизация, унищожават религията и обичаите на европейците, натрапват им начин на живот, характерен за Африка и Азия. Начин на живот, в който за европейците просто няма място.
След втория си президентски мандат Путин остави националния въпрос открит. Но всъщност това е единственият сериозен проблем, който държавата наследи от него.
Значи, след него Русия в национално отношение не е по-зле, отколкото подир Сталин.
В равносметката трябва да признаем, че като цяло управлението на Путин е много по-успешно от това на Сталин.
На пръв поглед такъв извод изглежда странен. Та нали Сталин, според точната реплика на английския троцкист Исаак Дойчер: «Пое Русия със скъсана торба и тояга, а я остави с атомна бомба".
Това е вярно. Но да не забравяме, че ядрената индустрия и космическите програми са резултат не от първите 8 или дори 10 години от управлението на Сталин – а от цели 30. През първите негови 10 години промените в облика на Русия все още не са видими. Да, държавата се строи, учи, преобразува се. Както и при Путин, тогава се полага фундаментът на бъдещите успехи. Но все пак основните постижения са все още далеч напред.
Путин промени облика на Русия много по-силно и стремително.
Преди Путин: желание за удвояване на БВП и изравняване по този показател с Португалия.
След Путин: икономиката на Русия е 7-ма в света по обем.
Преди: общият размер на неизплатените заплати към 1 февруари 1999 г. беше 76 милиарда рубли. Според Организацията за прехрана и земеделие към Организацията на Обединените нации в периода 2000-2002 г. в Русия страдат от глад 4% от населението (5,2 милиона души).
След: нивото на потребление в страната нараства с 15% годишно. Ръстът в продажбите на нови автомобили е 30% годишно и надхвърли 2 милиона годишно, ръстът в продажбите на домакински уреди надхвърля 50% годишно.
Преди: не искаме да изпращаме наши десантници в Ирак.
След: Русия едностранно отказва да се съобрази с разпоредбите на Договора за конвенционалните оръжия в Европа, защото влошават нейната сигурност.
Преди: най-малко 3 пъти Русия отхвърля американските предложения за контрол над тактическите ядрени оръжия.
След: началник-щаба на ВМС на САЩ Гари Рафхед смята, че прелитането на руски стратегически бомбардировач на 9 февруари 2007 г. над самолетоносача "Нимиц" в Тихия океан не преследва провокативни цели.
Такива поразителни промени, настъпили само за осем години, позволяват с пълна увереност Владимир Путин да бъде определен като най-добрият, резултативен, умен и успешен сред лидерите на Русия поне през последните 150 години.
Статията е написана през 2007 г. във връзка с края на втория президентски мандат на Владимир Путин.
Превод със съкращения: Л. Чолаков
Източник: www. perevodika.ru
Няма коментари:
Публикуване на коментар