На 2-ри август, 1492 година, повече от 300 000 евреи били изгонени от Испания, а на 3-ти, на следващия ден, Колумб отплава на запад, вземайки със себе си група евреи. Те все пак не били бежанци, понеже интригуващите планове на мореплавателя отдавна вече били събудили интереса на влиятелни евреи. Самият Колумб разказва, че доста добре се разбирал с тях. Първото писмо, което написал, разказвайки за своите открития, било до евреин.
Приятната историйка, че пътешествието било финансирано със скъпоценностите на кралица Изабела, не удържа на една безпристрастна оценка.
Имало трима “марани” или тайни евреи, които разчитали на голямо влияние в испанското кралство: Луис де Сантагел – важен търговец от Валенсия и съветник по данъчните въпроси към кралския двор; неговият роднина Габриел Санчес – кралски ковчежник, и техният добър приятел, управителят на кралския дворец, Хуан Кабреро. Тези тримата постоянно “обработвали” въображението на кралица Изабела, описвайки и опразнената хазна и възможността Колумб да открие приказните златни съкровища на Индия, докато накрая тя била готова да предложи бижутата си на заложна къща, за да събере необходимите средства. Обаче Сантагел изпросил позволението да предостави необходимите за пътуването пари сам, което и сторил. Сумата била 17 000 дуката, т.е. около 5000 английски лири или приблизително 1 800 000 лири днес./2014г./
Съдружници на Колумб при пътуването станали петима евреи: Луис де Торес – преводач, Марко – хирургът, Бернал – доктор по обща медицина, Алонсо де ла Кале и Габриел Санчес. Луис де Торес бил първият човек, слязъл на брега. Той първи открил употребата на тютюна, заселил се в Куба и се счита за “баща” на контролирания от евреите тютюнев бизнес, запазил този си характер и до наши дни.
Покровителите на Колумб, Луис де Сантагел и Габриел Санчес, получили много привилегии за ролята, която изиграли в цялото начинание, обаче самият мореплавател станал жертва на заговор, раздухан от корабния лекар Бернал и бил осъден на затвор, като отплата за извършеното велико дело.
Още от самото начало евреите все повече и повече гледали на Новия свят като на “обетована земя”, а емиграционният поток бил насочен главно към Южна Америка и в частност към Бразилия. Тъй като обаче те взели участие във военния конфликт между бразилци и холандци на страната на Холандия, скоро им се наложило да напуснат Бразилия. Отправили се към холандската колония, намираща се на територията на днешен Ню Йорк. Губернаторът на колонията, Петер Стювесант, отначало не погледнал с добро око на тяхното заселване сред неговите хора и им наредил да напуснат, но евреите били взели мерки за в случай, че не бъдат посрещнати като добре дошли и за да бъде отменена заповедта на Стювесант, техните водачи предложили огромна сума пари, която да инвестират в колонията.
Въпреки това, на евреите било забранено да заемат обществени длъжности и да отварят магазини за търговия на дребно, което ги накарало да се захванат с външна търговия и скоро те добили монопол в това начинание, за което спомогнали връзките им в Европа.
Това е само един от хилядите примери за находчивостта на евреина. Наложи му забрана върху едно нещо – той ще извлече полза от друго! Когато им забранили да търгуват с нови дрехи, евреите почнали да продават стари; така всъщност били положени основите на търговията с дрехи втора употреба. Забранили им да търгуват със стоки, а те се захванали с отпадъците; тъкмо евреите основали бизнеса с отпадъчни продукти по целия свят, превръщайки го в стройна система. Ето как евреите намерили начин да правят състояние от боклуците на цивилизацията!
Почнали да учат хората как да използват стари парцали, как да почистват стара перушина, как да намират приложение на шикалките и на заешките кожи. Евреинът винаги е имал вкус към търговията с кожи, която днес е негов приоритет и тъкмо нему се дължи огромното изобилие от съвсем обикновени кожи, носещи в наши дни различни впечатляващи търговски названия и представляващи символ на високо качество.
Несъзнателно старият Петер Стювесант принудил евреите да превърнат Ню Йорк в главно пристанище на Америка и макар повечето от тях да избягали във Филаделфия по време на Американската революция, голяма част от тях се върнали обратно в Ню Йорк, веднага щом им се отворила възможност, осланяйки се на инстинкта си, че тъкмо там ще бъде тяхното райско кътче. И се оказали прави.
Ню Йорк е главният център на еврейството по света. Там е вратата, през която преминава огромният поток на американския стоков внос и износ, за да бъде обложен с данъци, т. е. мястото, където на практика целият американски бизнес плаща дан на господарите на парите. А самата територия на града представлява бастион на еврейството.
Не е чудно, че редица еврейски писатели, наблюдавайки този безпрецедентен просперитет, това несравнимо домогване до богатства и власт, ентусиазирано възпяват Съединените щати като “Обетованата земя”, предсказана от пророците, а Ню Йорк – като един “Нов Йерусалим”. Някои дори отиват по-далеч и описват върховете на Скалистите планини като “планините на Цион”, което също е с право, ако се вземат предвид разработените там от евреите природни ресурси.
ЕВРЕИТЕ В БИЗНЕСА
По времето на Джордж Вашингтон в страната имало около 4000 евреи, повечето проспериращи търговци. Те застанали на американска страна и помогнали в критични моменти на въстаналите колонии със заеми.
Петдесет години по-късно еврейското население в САЩ наброявало повече от 3 300 000 души.
Ако захванем да правим списък на различните форми на бизнес, контролирани от евреите в Съединените щати, ще трябва да упоменем повечето от жизненоважните индустрии в страната – и такива, които наистина са жизненоважни, и други, които по силата на изградени навици, са направени да изглеждат жизненоважни.
Театралният бизнес е изключително в еврейски ръце – писането на пиеси, продуцирането и поставянето им на сцена, както и собствеността върху самите театри. Това обстоятелство води дотам, че днес в почти всяка продукция може да бъде открита пропаганда – някой път под формата на комерсиална реклама, друг път като директно насочено политическо напътствие.
Киноиндустрията, захарната индустрия, тютюневата, петдесет и повече процента от производството на месо, над шейсет процента от обувната индустрия, по-голямата част от музикалната индустрия, бижутерството, зърното, памука, петрола, стоманата, издаването на списания, новинарския бизнес, бизнеса с алкохол, а така също и кредитирането – всичко това, ако бъдат упоменати само индустриите с национално и международно значение – е под контрола на евреите от Съединените щати, действащи или сами, или в асоциация с евреи отвъд океана.
Американците ще бъдат силно учудени, ако можеха да видят истинското лице на “американските бизнесмени”, които поддържат нашия търговски престиж зад граница. Те са главно евреи. Последното обстоятелство може да хвърли светлина върху “американските методи в бизнеса”, които се прилагат в различни части на света. Когато хора от много различни раси и националности извършват отделни функции в един бизнес, носещ името “американски” и правят това на съвсем законно основание, не е чудно, че на много американци не им харесват някои от определенията за американските методи, появяващи се в чуждата преса. Ако репутацията на американския бизнес е пострадала, това е защото са били прилагани други, типично неамерикански методи под названието “американски”.
Примери за еврейския просперитет в Съединените щати могат да бъдат наблюдавани навсякъде, във всички сфери, но просперитетът, разглеждан в неговата причинно-следствена връзка, не бива да се смесва и бърка с контрола. Би било невъзможно за каквото и да е сдружение от неевреи, при подобни обстоятелства, да постигне такава форма на контрол, която са създали евреите. Причината за това е, че на неевреите им липсват определени качества на задружност в работата – на съзаклятничество, ако щете – както и спойката върху расова основа, толкова характерна за евреите.
За другите хора не значи абсолютно нищо това, че насреща им стои неевреин, докато за евреина е почти всичко, когато на прага му стои друг евреин.
Еврейският план да бъде прехвърлен пазарът на техните пари в Съединените щати бе нещо, което американците не искаха. Понеже имахме предупрежденията на историята какво ще значи това за нас. Не случайно Испания, Венеция, Германия и Великобритания подред заслужиха сянката на подозрението в цял свят, заради стореното от еврейските банкери. Важно е да се разбере, че повечето от враждите на национална основа, съществуващи днес, са резултат от съпротивата срещу властта на еврейските пари и онова, което тази власт е извършила под камуфлажа на различни национални флагове.
“Англичаните направиха това”, “германците направиха онова”, говорят хората, а пък всъщност и “това” и “онова” го е извършил евреинът без националност, като отделните нации са били само фигури върху еврейската шахматна дъска.
Днес по света се чува: “Съединените щати извършиха еди-какво-си… Ако ги нямаше Щатите, светът щеше да е много по-добър… Американците са подли, алчни и жестоки хора”. Защо? Ами защото мощта на еврейските пари е концентрирана тук и тези пари се множат, възползвайки се от своята неприкосновеност при нас и страданията на Европа, като насъскват континентите един срещу друг. И защото толкова много от т. нар. “американски бизнесмени” зад граница днес съвсем не са американци, а евреи.
Гражданите на различни държави в наши дни откриват, че дори на белите нации не им се позволява да се погледнат едни–други, освен през еврейски очи. Великобритания и Франция рядко могат да видят говорещ от трибуната американец, който да не е евреин. А това става причина те да отвърнат по подобен начин, като изпращат при нас евреи, смятайки може би, че ние ги предпочитаме.
“Ние ще увеличаваме заплатите, което обаче няма да облагодетелства работниците, понеже в същото време ще вдигаме цените на жизнено необходимите стоки, симулирайки, че това се дължи на застой в земеделието и животновъдството. Ние, също така, изкусно и всеобхватно ще саботираме производството, насаждайки на работниците анархистични идеи и насърчавайки ги да употребяват алкохол, като, междувременно, ще вземаме мерки да изгоним всички интелектуални източници на неверниците от страната”.
Шести протокол
АСПЕКТИ НА ЕВРЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ
“Еврейският въпрос възниква там, където се появят евреи”, казва Теодор Херцел, “понеже те го носят със себе си”. И не го създава тяхната численост, тъй като в почти всяка държава съществува и друга малцинствена група с по-голяма численост.
Вече трябва да се разбере, че нещата не опират до тяхната широко раздувана кадърност. Дайте на един евреин равен старт с другите, принудете го да се придържа към правилата на играта и ще видите, че не е по-умен от когото и да било. Дори в действителност у болшинството евреи усърдието е потиснато, когато не съществува възможност за интрига.
Еврейският въпрос не касае броя на евреите, които живеят тук, нито завистта на американците спрямо успеха им, а камо ли някакво възражение срещу тяхната Мойсеева религия. Въпросът е в нещо друго, а именно в тяхното влияние върху живота на страната, в която живеят. В САЩ нещата опират до еврейското влияние върху американския живот. Че евреите оказват влияние, те самите гръмко прокламират. Твърдят, например, че основите на Съединените щати са еврейски, а не християнски и че цялата история следва да бъде пренаписана, за да бъде отдадено дължимото и отредено достойно място на юдеите. Ако въпросът за влиянието опираше само до онова, което те настояват да приемем, не би имало основания за опасение. Обаче, би било проява на прекомерна доброта да се придържаме изцяло към сухите факти на фона на всичко онова, което става в момента в нашата страна.
Ако евреите настояват, че са ни “дали нашата Библия”, “нашия Бог” и “нашата религия”, както правят постоянно с предизвикващо гадене високомерие във всички техни публикации, без нито едно от тези неща да е вярно, то сега не трябва да пощръкляват, докато ние попълваме списъка на истинските форми на влияние, които те са оказали върху американския живот.
Нещата не опират до самия еврейски народ, а до еврейската идея, която е този народ и прокарването което е предмет на нашето изследване. В него, чрез разглеждането на еврейския въпрос, се разкриват и определят еврейското влияние и еврейската идея.
Евреите обичат пропагандата. Тя е основно звено в тяхната земна мисия. Но дали пропагандират главния принцип, залегнал в религията им? Не, това пропускат да направят. И проваляйки се в това начинание, съгласно с техните писания, се провалят и във всяко друго. Сега вече мисията им не е благословена. Някои от водачите им дори настояват, че имали духовна мисия. Обаче идеята за тази мисия живее у тях в твърде извратена форма, понеже отразява на практика възможно най-грубия материализъм в днешно време. Превърнала се е в средство за чисто материални придобивки, използвано по крайно безсрамен начин, вместо да служи като проводник на божията воля.
Извадка от книгата на Хенри Форд „Интернационалните евреи“
Няма коментари:
Публикуване на коментар