Етническата война в България

                        Страшно е.

В България се води етническа война.

Кое ни дава основание за подобен категоричен извод?

Цифрите. Дори само тях да вземем – все до него ще стигнем. А като се прибавят и някои факти, свързани с посланиците на някои мощни световни сили, картинката става съвсем завършена.

Какви са цифрите?

Войната в Югославия – която беше етническа и религиозна, продължи 10 години. През това време загинаха 250 хиляди души – от всички воюващи страни: бошняци, наемници на ЦРУ, хървати, албанци, сърби…

Тоест, загивали са по 25 хиляди души годишно по време на военни действия. Повтаряме – от всички етноси на територията на държавата.

Но, скъпи сънародници българи (етнически българи)! 

В България българският етнос всяка година намалява със 70 хиляди души! Това са данни от проведената през юни 2010 година в Русе конференция по демографските въпроси. Публикуваната през февруари 2011 г. книга на Костадин Костадинов «Третата национална катастрофа» показва този процес нагледно, с таблици, схеми и диаграми, по общини и области.

Тоест, в България ситуацията  в едно уж мирно време е такава, че губим годишно 3 пъти повече хора, отколкото в Югославия по време на война.

Тук, разбира се, може да се направи плах опит да се възрази, че по данни на официалната статистика населението (общо!) на България намалява не със 70 хиляди, а с около 40 хиляди души годишно. Но това възражение не издържа на критика. Напротив, същите тези цифри на официалната статистика потвърждават изводите на конференцията в Русе. Защото според изнесените цифри от един от участниците в предишни негови работи – проф. Петър Иванов, циганите се удвояват на всеки 20 години. Тоест, прирастът на циганите (и отчасти на турците) свежда намаляването от 70 хиляди (само на българите) до въпросните 40 хиляди годишно общо за цялата държава. Но тези 40 хиляди са пак само българи! Защото другите два основни етноса в България се увеличават и няма как да бъдат включени в графата на намаляващите.

Как да наречем тази ситуация?

Има два варианта за нейното наименование: естествен процес или етническа война.

Естествен процес е, ако никой не се намесва в него, нещата следват своя природен ход и по чисто природни причини българите измират със скорост 70 хиляди годишно.

Етническа война е, ако някой целенасочено подкрепя, развива и разпалва този процес – във вреда на едни етноси и в полза на други.

Няма как да наречем измирането на българите естествен процес. В човешкото общество всички процеси са резултат от действия и противодействия на различни групи хора и на отделни индивиди. Защото всяка група хора и отделните индивиди преследват свои цели, които твърде често са противоположни, следователно водят до конфликти.

А когато конфликтът на различните цели води до измирането на цял един етнос в собствената му държава и заместването му с друг етнос – това е етническа война.

Тук, разбира се, пак може да се възрази: никой не е обявявал такава война. Но това възражение също лесно се отхвърля, като се припомнят отново събитията в Югославия, които са класическият съвременен пример на етническа война: та нима там някой я обяви официално? Съвсем неофициално избиваха и прогонваха сърбите от земите им, корабите на ЦРУ превозваха терористи от Афганистан, Алжир, Филипините, Малайзия и разни други екзотични дестинации – 40 хиляди ислямисти. За сравнение: да си припомним, че днешната, пребиваваща в жалко състояние българска армия, представлява 30 хиляди наемници.

Друго възражение против тезата, че днес на територията на България се води етническа война, е следното: каква ти война, нали никой не стреля?

А кой е казал, че една война се води непременно само със стрелба? Всяка война си има цел, а целта на етническата война е да прочисти дадена територия от даден етнос. В нашия случай: да бъде прочистена територията на България от българския етнос. И естествено, ако тази цел може да бъде постигната с други средства, не непременно с бомбардировачи от базата «Авиано» в Италия (всъщност, за нас е по-подходяща «Бондстийл» в Косово – най-голямата американска военна база в Европа) и с ракети «Томахоук», тогава защо трябва да се хабят скъпите и луксозни боеприпаси? При това една класическа война с огнестрелни оръжия винаги предизвиква общественото внимание, започват да се задават неудобни въпроси и т. н. Друго си е, когато всичко става тихомълком, без шокиращи факти в медиите  (е, от време на време се промъкват информации за заклани пенсионери-българи по селата, за изнасилени и убити българки, за почти всекидневни грабежи и нахлувания в български къщи, за нападения на влакове и грабежи по инфраструктурата – но това бива представяно като «битови конфликти», на които не бива да се обръща особено внимание), които да покажат на общественото мнение действителността в по-голямата част от територията на страната, далеч от големите градове. Защото, както правилно забелязва Костадин Костадинов в книгата си «Третата национална катастрофа» и в едноименния филм, в момента етническите българи се свиват в чертите на големите градове, които очевидно с времето ще се превърнат в българските гета в България, заобиколени от все по-разрастваща се маса небългарско население, много от чиито представители залагат на бруталната агресия в отношенията си с «чуждите».

Прочистването на територия от даден етнос без класическа война с огнестрелни оръжия, а чрез замаскирана етническа война, си има специален похват в политическите технологии, наречен «създаване на некомфортни условия за живот». 

Зад това деликатно словосъчетание се крият не толкова лицеприятни неща. Ако разпознаем някои от тях в съвременната българска действителност, ще имаме толкова повече основания да говорим за наличие на етническа война в тази действителност.

Първото, което се разполага като основа за прилагане на  политтехнологията «създаване на некомфортни условия на живот», е създаването на неприязнена до степен на враждебност обществено-писохологическа атмосфера спрямо даден етнос. На този етнос от екраните на телевизорите, от ефира на радиата, от страниците на вестникарските медии се внушава, че той има някаква историческа, а и съвременна вина за нещо си, без значение какво – обикновено, че е притеснявал и притеснява по някакъв начин друг, невинен и страдалчески, етнос, съответно трябва да изкупва по някакъв начин тази си вина. Как да я изкупва? Пределно ясно: като се примири с даването на привилегии на «страдалческия» етнос, каквито привилегии той, «виновният» етнос, не притежава. Привилегиите твърде често са не само морални, но и материални: за представителите на «страдалческия» етнос се осигуряват съвсем конкретни финансови, вещеви и кариерни ресурси, каквито на представителите на «виновния» етнос не се предоставят. Това в средите на «неправителствените» организации, които реализират тази психологическа етническа агресия, се нарича с гордост «позитивна дискриминация» - един от най-странните термини, които е чувало човешкото ухо, понеже звучи като «позитивно убийство», «позитивен побой», «позитивен грабеж» или каквото и да било друго «позитивно престъпление». Такива материални стимули могат да бъдат например, облекчени условия за построяване на жилища – каквито условия не се осигуряват на представителите на етноса, който трябва да бъде прогонен от територията на държавата. Или раздаване на помощи за майчинство наравно за всички етноси, без да се отчита кой точно етнос е заплашен от измиране и кой няма нужда от подобни помощи, за да се размножава. Или запазени «етнически» квоти при приемането на кандидат-студенти във висшите учебни заведения – независимо от успеха им в средното училище се приемат определен брой студенти от етноса, който бива подстрекаван от «неправителствените» организации към агресивно поведение спрямо набелязания за прочистване.

Успоредно с това етносът, набелязан за прочистване, прогонване или направо унищожаване, бива обвиняван редовно в медиите и публичното пространство в «расизъм» и «дискриминация» към други – по този начин, освен че продължава създаването на враждебна психологическа атмосфера спрямо него, се постига и превантивен ефект: замаскира се фактическата агресия на расистка и дискриминационна основа против този етнос. Тоест – прикрива се наличието на етническа война против него.

Една от най-ефикасните техники за етническа война е влиянието на съответни «неправителствени» организации върху органите на полицията и правосъдието. Тези организации защитават, прикриват и слагат често не просто идеологически, а директно политически чадър върху криминални престъпници от «привилегирования» етнос – това става както чрез неоправдано снизходителни наказания за престъпления, характерни за «привилегирования» етнос, така и чрез директни опити за оправдаване на съответните престъпници. Класически в това отношение е случаят с убийството на професор Станимир Калоянов през 2005 г., когато някои «неправителствени» организации в опита си да оправдаят това тежко престъпление, заявиха в прав текст, че професорът сам бил виновен за убийството си, защото отказал да сервира бира на своя убиец.

Друга техника за етническо прочистване, при това толкова ефикасна, че редица изследователи я определят като съвсем самостоятелен тип война, са влиянията върху демографската ситуация или т. нар. «демографска война». 

Всъщност, промяната на демографските показатели е един от основните преследвани резултати в замаскираната етническа война. Да бъде намалена раждаемостта на прочиствания етнос е една от главните цели по пътя към неговото окончателно прогонване от дадената територия или направо физическото му изчезване от лицето на земята. 

В ход се пускат всякакви средства: разрушаване на традиционното семейство и замяната му със сурогати, като се стигне чак до т. нар. «еднополови семейства» (каквото и да означава това), масово разпространение на порнографията и превръщането на сексуалното удоволствие в самоцел, осмиването на религиозни ценности, насочени към запазване на семейството, въвеждането на т. нар. «граждански брак», стремеж да бъде узаконена проституцията, пропаганда на хомосексуализма и педофилията, издигането на кариерата и личното благополучие като ценности на съвременната жена в ушърб на майчинството и грижата за децата… Разбира се, тези технологии се прилагат не от вчера и не само в България. Известно е изказването на Хитлер, че след завладяването на славянските държави там на всяка автобусна спирка ще има будка за алкохол и за порнографски списания, за да бъдат сринати моралните устои и по този начин съкратен броя на населението им. 

А колкото до днешния ден – в Канада например вече се обсъжда законопроект, по който педофилията да се приравни към обикновените «сексуални желания». (Дори мисля, че парламентът там вече го прие като закон…)

Интересното тук е, че всеки от тези различни аспекти на демографската компонента от етническата война си има своите защитници, пропагандатори и разпространители обикновено под формата на «неправителствени» организации за защита на «човешките права» или на «правата на малцинствата» (всъщност, вторите вече почти навсякъде замениха първите – защо ли?).

Една от основните техники за създаване на «некомфортни условия за живот» е подмяната на историческите факти. През 20-те години на прехода се нагледахме и наслушахме на доста безсрамия по този повод – като се започне от подмяната на термина «турско робство» с невинното «присъствие», та се свърши (впрочем, надали се е свършило?!) с опита да се оправдаят зверствата срещу българите чрез хипотезата за т. нар. «мит Батак», и прочее, и прочее. По този начин у етноса, набелязан за прогонване, прочистване и заличаване от лицето на земята, се създава чувство както за историческа вина, което посочихме по-горе, така и за историческа несигурност – оказва се, че историята му е лъжлива, незаслужаваща внимание и уважение. Откъснат от историческите си корени и останал без опора в своята памет, изгубил смисъла на миналото, етносът не намира перспективата си в бъдещето. Отделният човек в него престава да се чувства част от нещо по-голямо, кръвно, изначално – и, останал без моралната и духовна подкрепа на общността, се затваря в собствения си малък, индивидиуален, личен свят. Запазва енергията само за себе си и не я споделя с другите – защо му е да споделя, след като нито исторически е свързан здраво с тях чрез общите дела на миналото, нито в днешния ден си заслужава да бъде част от този етнос, който е толкова «виновен» пред другите? 

И целтата е постигната – етносът е разбит на отделни единици, а оттам вече до подмяната на религията, на етническото съзнание, на местоживеенето (прогонването в емиграция било чрез моркова на далечния по-добър живот, било чрез тоягата или етно-бандитския нож на «некомфортните условия на съществуване») и т. н. е само една крачка.

Вероятно читателят забелязва, че обикновено слагаме определението «неправителствени» организации в кавички. И това не е случайно.

Проблемът е, че една етническа война, независимо от нейната форма – с класически оръжия или с оръжията на съвременните политтехнологии за психологически натиск срещу групи хора, не се води от единични индивиди. Тя се води от държави – или по-точно, от групи хора, които управляват държави. Когато е с класически оръжия, там войната е ясна – самолетите излитат от самолетоносачите, хвърлят бомбите, изстрелват ракетите и се връщат.

Когато обаче поради различни причини употребата на класически оръжия е нежелателна, се използват т. нар. «неправителствени» организации.

Тоест – механизмът на «неправителствените» организации се превърна в класическо «правителствено» оръжие. 

Разбира се, не е необходимо членуващите в тях да подозират това, техните мотиви са различни: от обикновен идеализъм до обикновени пари. Най-често – обикновени пари. И ако искате да разберете за кое правителство работи дадена «неправителствена» организация – просто проверете кое правителство я финансира. Нещата се изясняват веднага.

В случая с етническата война в България обаче дори няма нужда се проверява финансирането на «неправителствените» организации, които я водят, разпалват, поддържат и подстрекават. Едно, че за повечето от тях това не е никаква тайна, а дори гордо изтъквано обстоятелство; друго, че също така гордо се публикуват отчети за расовата и етническа дискриминация спрямо българския етнос. Ето само един-единствен откъс от такъв новинарски отчет, за да не досаждаме на читателите:

«На  4 април посланик Джеймс Уорлик връчи награда на г-жа (…)медицинска сестра, за нейните изключителни постижения в областта на здравеопазването. Наградата „Златна Хипократова клетва II” се връчва ежегодно на роми със значителен принос за българското здравеопазване. Посланикът на Република Унгария  г-жа Юдит Ланг и д-р Миладин Апостолов, председател на Балканската асоциация по история и философия на медицината връчиха награди на двама други представители на ромския етнос с изключителен принос в областта на българското здравеопазване.»

Въобще няма никакво съмнение, че въпросната медицинска сестра от цигански произход заслужава награда, както и «другите двама представители» на същия етнос. Нека ги наградят! Но защо като «роми», а не просто като добри специалисти? Та за самите тях е оскърбително, че ги награждават не просто като добри специалисти – а именно защото са добри специалисти-цигани. Ако бяха българи – нямаше да ги наградят, както и никой никъде няма да види българи, наградени, защото са българи. Я си представете следната информация: «Наградиха еди-коя си медицинска сестра, защото е етническа българка и със сериозен принос към българското здравеопазване…»? Абсурд, нали? Веднага цяла Европа начело с вездесъщия Уорлик ще ореве орталъка, че в България се дават награди на етнически признак, че това признак на расизъм, сегрегация и дискриминация!

Но това е само един от случаите. Всеки може да влезе в Интернет, и да види огромния брой случаи, когато западни посланици делят България на «роми» и други – но в същото време никой от тях не повдига най-жестокия и болезнен за страната въпрос: измирането на българите със 70 хиляди годишно. Това, че други етноси нямат здравеопазване, образование и работа наистина е проблем. А измирането на българите като етнос не е ли проблем?

И когато се почудите кои ли са вдъхновителите на сегрегацията, расизма и дискриминацията в България, не се чудете кой знае колко – спомнете си имената на посланиците на двете най-могъщи държавни образувания в света: Съединените американски щати и на Европейския съюз. Те са хората, които чрез разделението на хората на небългари и българи, на цигани и други, както е в конкретния случай, насъскват, подстрекават и разпалват етническата война в България.

Естествено, веднага възниква въпросът: защо? След като въпросните посланици все така си остават посланици и никой не ги отзовава, ясно е, че тези техни акции не са спонтанни и индивидуални прояви, а израз на държавна политика. 

Какъв е обаче интересът на ЕС и на САЩ от етническото прочистване на българите от България?

Интересът е глобален и стратегически, поради който интерес беше прочистена и Югославия. Западът подготвя Балканите за плацдарм срещу Близкия изток и през Черно море срещу Русия (неслучайно споменахме огромната военна база «Бондстийл»). А за да съществува плацдарм, той трябва да бъде прочистен от всякакви евентуални, дори твърде хипотетични, симпатизанти на страната, която ще бъде атакувана. Поради чисто религиозни и исторически причини православното население на Балканите е свързано с Русия – Гърция, например, до последно се съпротивляваше на бомбардировките над Сърбия през 1999 г. Затова и трябва да бъде прочистено от полуострова, по-точно казано, полуостровът трябва да бъде «прочистен» от него. 

А повечето управляващи клики в западните държави са просто антихристиянски, да не говорим за антиправославно, настроени. (Не забравяйте думите на Бжежински: «След комунизма Православието е нашият най-голям враг».) Ето защо етническата война в България е и религиозна война – колкото и българите да си заравят главата в пясъка, не могат да избягат от този факт. И когато четете книгата на Костадин Костадинов «Третата национална катастрофа» или гледате в Интернет едноименния филм, не забравяйте, че тези процеси са дирижирани и разпалвани от съвсем конкретни държави и съвсем конкретни техни представители у нас.

Какъв е изходът?

Първо: всички етнически българи в България трябва да осъзнаят, че както тяхното бъдеще, така и бъдещето на децата и внуците им е заложено на карта. Вече в България се раждат повече деца от небългарски, отколкото от български произход.  Има региони, където хляб не можеш да си купиш, ако го поискаш на български. Бъдещите българи просто ще останат без държава.

Второ: информацията за всичко, свързано с етническата война, водена срещу етническите българи в България, трябва да бъде разпространявана интензивно – съвременните комуникационни средства, най-вече социалните мрежи от типа на «Фейсбук» позволяват това, видяхме силата и възможностите им в Северна Африка.

Трето: етническите българи в България трябва да поставят пред управляващите въпросът за физическото оцеляване на българския етнос. Как е възможно за запазването на диви животни, за съхраняването на изчезващи видове насекоми да се организират национални каузи – а за запазването на българите като народ да няма такава кауза? БЪЛГАРИТЕ КАТО ХОРА ТРЯБВА ДА ПОИСКАТ САМО ОНОВА, КОЕТО СЕ ОСИГУРЯВА НА ЖИВОТНИТЕ! НИМА ХОРАТА НЕ СА ПОНЕ ТОЛКОВА ВАЖНИ, КОЛКТО И ЖИВОТНИТЕ?

Четвърто: пред лицето на неминуемата гибел на нацията трябва временно да се загърбят дребнавите политически различия. Защото измират всички българи: комунисти и демократи, леви и десни, русофили и русофоби, центристи и монархисти, земеделци и негласуващи.

Пето: очевидно е, че е необходимо изграждането на национална, може би политическа структура, ангажирана единствено и само с предотвратяването на последиците от етническата война срещу етническите българи в България, с преодоляването на резултатите от демографската катастрофа. Ерата на Интернет и Фейсбук позволява сравнително бързото и оперативно изграждане на такава структура.

Шесто: всички специалисти в областта на демографията, ангажирани отговорно с изследването на този смъртоносен процес, са единодушни, че България разполага с не повече от десетина години, за да направи опит да го преодолее. Ако не успее – край на държавата!

Седмо: всички трябва да разберат една проста истина.

Ние сме във война.

Етническа война.

Автор: Любомир Чолаков