Голямата американска икономическа безизходица

Да се печатат долари - не може. Да не се печатат долари - също не може.

Много хора си мислят, че САЩ могат във всеки момент да напечатат всяко необходимо им количество долари без проблем. Тези времена за тяхно съжаление  и за радост на почти целия останал свят вече отиват в .... миналото. 
САЩ са на прага на  голяма икономическа безизходица.

Ето  причините за това:

1. САЩ може да напечата точно толкова долари, колкото останалият свят е готов да купи чрез техните дългови задължения – US Treasuries. Не повече.

Запомнете това.

Продължително време това изглеждаше изгодно и желаещи купувачи имаше много, затова печатната машина работеше почти без прекъсване, създавайки илюзия за безкрайност на процеса. В началото на процеса, при по-високите лихвени проценти това беше лесно. Кой не иска висока доходност. По-късно лихвените проценти по трежърис постепенно се снижиха, защото да се обслужва огромния американски дълг при висока процентна ставка е твърде скъпо. 
Желаещите да купуват американски ДКЦ при ниска доходност все обаче намаляват...
Тук се намесва и нарастналото през последните години геополитическото противопоставяне. 
Русия, Китай, Иран и ред други страни се стремят да излязат от зависимостта си от доларовата зона и постепенно престават да купуват американски ДКЦ,  дори всячески се стараят да се отърват от вече наличните им). 

За да е възможно продължаването на QE глобалната доларова пирамида трябва да расте, а не да се намалява. Но тя, доларовата пирамида вече няма накъде да расте. Няма достатъчно желаещи да я крепят.

2. Главният проблем на САЩ не е в това, че расте дългът, а в това, че не расте реалният БВП.

Независимо от всички нови машинации със статистически методики за пресмятане да се отчита растеж на БВП, ръст в САЩ практически няма. Ако се вземат старите методики на изчисление на БВП– то вече няколко години с страната тече бавна стагнация, която не са в състояние да преодолеят никакви програми за QE.

А като няма икономически ръст, то няма и приток на капитал в реалният сектор на икономиката. Като няма капитал в реалният сектор – няма работни места, няма заплати, няма данъци, няма постъпления, няма покупателна способност у населението и способност да се плаща по кредитите. Тоест каквито и да са различните изкуствени показатели и рейтинги, без развитие на реалният сектор все едно ще нараства нищетата и безработицата.

При това различните аналитици говорят едно и също – ръстът на борсовите показатели от типа S&P500 или Nasdaq за последните няколко години никак не е свързан с реалната ситуация в икономиката на САЩ и носи изключително спекулативен характер. Щом реалният сектор стагнира, а борсовите показатели растат, то виждаме класически спекулативен балон, който в някой момент обезателно ще се спука. При това докато напомпваха икономиката с пари чрез QE, то възможности да се удържа борсовото рали оставаха, а сега те силно намаляват.

3. Китай и други азиатски страни еднозначно са по-привлекателни за капитала, отколкото САЩ .

Затова през  последните години Китай не само активно нарастваше обема БВП, но и се превръщаше в основен световен център на концентрация на капитала.

Сега американците трескаво се опитват да направят своята страна отново привлекателна за капитала, в частност активно дестабилизирайки другите страни и региони ...

Не им се получава, и това е закономерно. 

Например, в хода на задействаната от САЩ тотална дестабилизация на света, те се опитват да отслабят валутите на набелязаните противникови икономики.
Глобалната несигурност благоприятства наблюдаваното в момента съществено укрепване на долара и  стимулира желанието да се спестява в долари.
Но скъпия долар не може да стимулира развитието на американската икономика, тъй като прави американските стоки неконкурентоспособни на външните пазари.

4. Традиционните методи за стимулиране на американската икономика са изчерпани

Да се напомпва безкрайно американската икономика с пари, както за последните няколко години се убедиха във ФРС, е безсмислено. При този порочен процес американците, получавайки пари, купуват арабски нефт, латиноамерикански плодове и кафе или китайски вещи за ширпотреба, а това стимулира икономиките на изброените страни, но  не  и американската.

Именно затова програмите за «количествено облекчение» никак не стимулираха американският реален сектор, а само насърчаваха спекулантите да надуват балони на фондовите пазари (които никак не са в полза за икономиката).

Да се стимулира с потребителско кредитиране вътрешният пазар в САЩ е невъзможно, защото болшинството от американските домакинства вече са пределно задлъжнели. Много повече, отколкото те са способни да върнат (което, между впрочем, повишава количеството токсични пасиви в банките).

Изхождайки от това, единствена възможност да се повиши БВП за САЩ е ориентиране на икономиката към производството за експорт. Но и това е невъзможно, което ще видим по-долу.

5. Изход от текущата икономичска безизходица в рамките на доминиращата монетарна теория и методология за САЩ няма.

И така, САЩ могат да напомпват своята икономика с пари, увеличавайки външният дълг, но това стимулира само другите икономики (особено китайската). Затова те спират програмите QE (вече фактически ги спряха, предвид тяхната безсмисленост).

САЩ могат да укрепват долара, но това води до такъв резултат, че американските стоки стават неконкурентоспособни на външните пазари. Затова даже при факта, че много хора решават да пазят спестяванията си в долари, това не води към следващото, а именно че тези долари ще се инвестират в американската икономика.

САЩ възнамеряват  да повишат постеренно процентната ставка по дълга. Вече са на прага да я повишат. И съответно, това няма да води до ръст на инвестициите в реалният сектор на американската икономика, а точно обратно-ще ги намалява.

Да не повишава ставката ФРС също не може, защото след прекратяване на QE предлагането на пари ще се намали, те ще станат по-скъпи, и ще е нужно да се опита да се привлече капитал в САЩ с други способи.

Едновременно с това в САЩ се наблюдава ръст на кредитните рискове-разликата между ставката на ФРС и ставката по кредити, по които банките са готови да се кредитират една друга,  нараства. Което също не способства за ръст на инвестициите в американската икономика.

Но даже ако се измисли някакъв способ да се привлече капитал в САЩ, там той просто няма къде да се използва.

6. САЩ няма какво да продава на външните пазари 

Като минимум в количества, които биха могли да стимулират развитие на промишлеността.

САЩ чисто механически, по инерция, се опитват да въвлекат ЕС в зоната за свободна търговия, «за да открият за американските стоки европейските пазари». Нооо...... няма кой знае какви американски стоки, привлекателни за европейците.

Американските автомобили не са способни реално да конкурират с европейските или азиатските нито по цена, нито по качество, нито по икономичност. Битовата техника в ЕС не отстъпва по качество, електрониката основно се произвежда в Азия, както и голяма част от ширпотребата. А себестойността на труда в Азия е съществено по-ниска, и никакви зони за свободна търговия няма да  изменят това.

Плюс това, огромно количество «американски» стоки всъщност се произвеждат в Азия или от азиатски комплектуващи.

Към всичко това, като прибавим и силният долар способстващ за оскъпяването  на американските стоки на всички външни пазари се получава един затворен порочен  кръг. Получава се една голяма икономическа безизходица.

7. Да помогне на американската икономика би могла структурна перестройка 

Например, от типа на тази, която провежда през тридесетте години на двайсти век Теодор Рузвелт (американски «социалист»). Но във ФРС седят фанатични либертариански последователи на монетаристкият пророк Милтън Фридман, които сляпо следват неговите очевидно неработещи рецепти. Всякакви «леви завои» или усилване на държавното регулиране ги плашат даже повече, отколкото крахът на американската икономика.

Впрочем, нова индустриализация на САЩ на днешният етап е невъзможна и без пречки от страна на ФРС и прочие догматични пазарни фундаменталисти. Това е ясно и видно от примера с корпорацията «Apple».

Когато бе жив още Стив Джобс, имаше специални изслушвания в Конгреса, посветени на възможното връщане на производствата на «Apple» в САЩ. И Джобс тогава заявява, че това е просто невъзможно – в САЩ просто няма необходимите за това условия: нито нужната инфраструктура, нито достатъчно количество специалисти.

Докато САЩ отглеждаха поколение идеални потребители-тъповати и лениви, Китай развиваше необходимата за съвременна промишленност инфраструктура и акумулираше на своя територия най-високотехнологичните производства (и специалисти).

Сега идва логичния край – САЩ са неконкурентоспособни за подобни производства, и никакви монетарни и регулаторни актове не са в състояние да променят това.
Да промени ситуацията  би могла «страшна» държавна поръчка, преход към програма за дългосрочно планиране на развитието, усилване държавното регулиране на икономиката, но за САЩ това е равносилно на пълно идеологическо поражение.

Изводи: 

— да печата долари в предишните обеми САЩ не може, защото това води до ръст на дълга и е затруднено от това, че никой не иска да купува нискодоходни трежърис;

— вдигането на процента по държавните облигации ще доведе до ръст в пъти  на стойността за поддържане на дълга;

— силният долар прави американските стоки неконкурентоспособни;

— да се девалвира доларът е невъзможно, защото тогава капиталът ще избяга в други, по-стабилни валути;

— европейските пазари не са способни да спасят американската икономика, защото сами са пренаситени със стоки и кредити (а там където има търсене, няма пари);

— потенциално привлекателен би могъл да бъде руският пазар, но санкциите пречат (и кой само ги измисли?);

— снижението на цените на нефта, с което американците смятаха да ударят по Русия, сега души тяхният собствен шистов отрасъл;

— след удушването на шистовият отрасъл зависимостта на САЩ от импорт на енергоносители ще нарастне, което ще доведе до корекция цените за енергоносителите;

— със своите действия САЩ стимулираха Русия и Китай да се откажат от използването на долара (и от купуването на трежърис), което снижава ролята на долара в качество на световна резервна валута.

Въобще, получава се гаоляма американска икономическа безисходица, голяма част от която ръководството на САЩ създаде само.

И не е толкова важно, в кое място ще започне разрива на системата, крепена десетилетия по всевъзможни начини – навсякъде е тънко – спукването на най-големия в историята балон ще е гръмко и болезнено.
Черния лебед е на хоризонта и....   приближава.

Тези на  Александер Роджърс
Редакция и своя визия по тях: Андрей Марков